Изгоних баща си!
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2605 пъти
Здравейте,
на 23 г. съм и преди 6 г. родителите ми решиха да се разведат, като скандалът им и решението се случи изцяло пред нас ( мен и по-малката ми сестра ), която тогава беше на 9 г. Когато чух, какво е окончателното им решение, направо ми олекна! Доста добре осъзнавах, че нещата не вървят на добре и че това е най-правилното решение за да може всеки да продължи щастливо живота си напред. Единственото, което ме притесняваше е как ще се отрази това на сестра ми, та тя все пак беше на 9 г., какво и разбира главата? Оказа се че жестоко съм се лъгала за това, колко разбира, защото на нея също и падна голям товар и го прие много нормално. Ясно е че и тя е усещала, че това е за добре. Датата на развода им учудващо беше насрочена точно на датата на годишнината им, когато трябваше да направят 20 г.... Както и да е всичко мина и мама се изнесе и заживя със сестра ми при новия си мъж, когото беше срещнала няколко месеца по-рано. Аз го познавах доста добре, защото с мама сме много добри приятелки и никога не се е притеснявала да сподели с мен, каквото и да е. От нея също знаех и че баща ми има любовница от 18 г., но не е била само тя, през това време е имал и много други жени с които е бил, а дори и извънбрачна дъщеря, която е колкото мен. Аз не я познавам, а и нямам желание да я опозная, защото разбрах, че майка и е алкохол*чка и доста голяма к**ва, а дъщеря й ( въпросната ми сестра ) е наркоманка. Няма нужда да коментирам друго. Жената с която има 18 г. връзка е 5 г. по-голяма от него, няма деца, а и за жалост не може да има. Тя се нанесе в къщата ни при него и когато отидох да се запознаем ( в собствения ми дом в който израснах ) усетих една хладнина от нейна и от страна на баща ми, очевадно беше, че съм нежелана там! Както и да е, опитах се да им дам да разберат така тактично, че аз съм живяла там тези си 17 г. и това е моят дом, независимо дали им харесва или не. Не стоях много, не издържах много. Когато си тръгнах бях много подтисната и все още асимилирах, какво точно ми се случва? Предния ден ходих при мама да видя, къде ще живеят с новия и мъж, а там още с влизането усетих една невероятна топлота, една страхотна, уютна и светла обстановка, но не само от страна на мама! Мъжът и се държеше с мен и сестричката ми невероятно, сякаш той е нашият баща, сякаш с него сме израснали... В квартирата им която бяха наели седмица преди това, имаше 4 стаи от които 1 за сестра ми, една за тях и другите хол и кухня. Бяха тръгнали от нулата, имаха само 2 легла по стаите, 1 маса и 4 стола в кухнята, а и един хладилник, нищо! Но аз имах чувството, че това е моят дом, че там съм израснала. Какво излиза? Излиза, че в моят роден дом, вече съм нежелана? От собствения ми баща? Какво се случи с този човек, аз явно не съм го познавала!
Тогава тъкмо бях с моя приятел и той ми беше страхотна опора, заедно сме с него от 7 г. вече, а тогава бяхме в началото, на 1 г. и аз 2 пъти в седмицата оставах при него с преспиване. Той живееше с майка си и с нея много се харесвахме ( и до днес ) :) Наложи му се да замине в чужбина, защото му предложиха добра работа и аз останах сама и буквално бях, като в траур от липсата ми за него. Преживях го доста трудно. Мама и мъжът и ме водеха на екскурзия, по заведения, на излети... къде ли не, само и само да ме разсеят в първата седмица от раздялата ми с любимия (бях много емоционална и много слаба психически, плачех за най-малката тревога, а какво остава за това). Мъжът и ми купуваше ваучери за да мога да се чувам с моето мило, но аз като невидяла ги опуквах за няколко часа ( ваучери от по 50 лв., а и да не забравяме все пак, че смс-ите и разговорите в чужбина са си скъпички ), но те пак ми купуваха и така. Ходихме, както казах по екскурзии и едната беше в Дряново, обиколихме и Етъра и аз реших да започна да си събирам пари и когато моят любим се върне да го заведа там за 2 дни. Точно тогава не работех ( въпреки, че бях на 17 г. бях работила на няколко места за по 2/3 месеца ) и нямах други финанси освен от мама, но не тя ми даваше толкова, колкото мъжът й. Всеки ден ми даваше, по колкото може ( 5/10/20 лв.. ) Чувствах се много тъпо, но той ми беше казал, че сме семейство и няма от какво да се притеснявам и че щом може и има възможност ще ми помага, за да мога да реализирам мечтаната почивка с милото!
Мина първата седмица и аз се върнах на училище, налагаше се да оставам да спя при баща ми за да ми е по-удобно да стигам до училище. При майката на моя приятел ми беше неудобно да ходя. А за щастие, когато отидох при баща ми се оказа, че неговата жена няма да идва в къщата през този период в който аз ще съм там, защото имала семейни проблеми и си заминала на село. Та събирах си аз пари в едно бурканче и ги държах на секцията, всеки ден слагах по колкото имах възможност, защото събота и неделя ходех при мама и с мъжа и ми даваха за цялата седмица. Баща ми не ми даваше нито стотинка, винаги когато му поискам ми казваше "Няам пари" ( говорим за суми от 2 до 5 лв. ) Аз нямах нужда от повече, просто оставаше 1 месец до връщането на моя приятел, а парите които ми бяха нужни за екскурзията ни, бяха почти събрани и исках да съм сигурна, че като дойде ще съм събрала всички. Просто исках и той да помогне, но уви. Вече бях събрала 280 лв., които стигаха идеално. Смятах ги само по тефтер, а през останалото време само пусках пари в касата, без да гледам и да броя. Един ден реших да ги преброя все пак и когато отворих бурканчето, що да видя... ПРАЗНО!!! Изтрещях, буквално изтрещях! Веднага щом баща ми се прибра от работа го попитах, къде са ми парите и той каза, че бил закъсал и ги взел, но щял да ми ги върне. На мен ми оставаха 15 дни до идването на моя приятел ( той беше там за 2 месеца и се отказа ), а аз нямам парите!!! Баща ми ги изиграл на машинките ( той е заклет комарджия ) и аз знаех, че няма да ми ги върне, просто го познавах. Когато мъжът на мама разбра, веднага извади 100 лв и каза, че ще направи всичко по силите си да ми даде още до края на месеца за да ги събера отново, но не обещава, защото малко бил затруднен, в крайна сметка човека с какво ми беше длъжен? Просто човещинка! Успях да събера 180 лв и екскурзията се провали, но когато моя приятел си дойде го заведох на хубав ресторант с нашите приятели и си изкарахме също толкова добре :) Баща ми така и не ми върна парите ( и до днес ).
С моя приятел заживяхме самостоятелно в квартира и първите месеци ни беше малко трудничко, докато свикнем да си правим сметката за парите ( знаете обичайните - наем, ток, вода... ) често се случваше да закъсаме, въпреки, че аз пак работех и помагах в къщи. Просто фирмата им бавеше заплатите и бяха ги върнали с 3 месеца назад и нямаше как да свикнем толкова бързо да се оправим, без да закъсваме. Мама и мъжът и много ни помагаха. Но когато опирах до баща ми... удрях на камък. Нека цитирам един наш разговор по телефона: (Тате имаш ли 2 лв. да ми дадеш, че сме го закъсали много и нямаме пари и за хляб? Той: Аз пари нямам, имаш си мъж да си те храни! ) Така протичаше един наш разговор. Той отритна сестра ми, отритна и мен и заживя щастливо със своята любима.
Мама при развода направи огромна грешка, като остави всички мебели и уреди в къщата ( въпреки, че бяха на нейно име, а някои дори още изплащаше )
Постоянно се съдеха за издръжката на сестра ми, тъй като аз вече имах навършени 18 и не беше задължен да плаща и на мен. Той осъди мама ( или аз както го разбирам - сестра ми ) за да плаща по-малка издръжка от 80 лв. А мама искаше да получава поне 150 лв., което е напълно нормално. Абе общо взето на него не му пукаше за децата му!
Аз и моя приятел искахме да си купим гардероб, но нямахме много добра финансова възможност и мама каза, че няма нужда да купувам, трябва да си взема гардероба и спалнята и всичко, което е оставила в къщата. Каза, че всичко ми се полага, защото е нейно и ми го подарява. Как така да взема нещо, при положение, че вече са разведени повече от година и при развода му е оставила всичко? Какво като е на нейно име? Но все пак реших да пробвам. Обадих се на баща ми и го поканих на гости, за да поговорим.
Той дойде и аз знаех, че трябва да говоря по същество, защото той никога не се е задържал в нас повече от 15 мин. Казах му че имам нужда от гардероб и че искам да взема този на мама. Думите му бяха: "Ти от мен нищо няма да видиш, работиш, мъжа ти работи, оправяйте се! Нищо няма да ти дам! В къщата няма нищо твое! " Тогава, след всичко, което преживях за тази година и половина, всичко което таих в себе си и 98 % от това което ви спестих... всичко излезе! Изправих се, поех си дъх и за пръв път в живота си се осмелих и му казах: "Веднага напусни домът ми, тук работа нямаш, тук не си желан! Забрави че съществувам, забрави, ми телефона, адреса и когато ме видиш не ме поглеждай! Ти за мен току що умря, в този момент аз загубих баща си! Не искам да те виждам, щом ти се държиш така с нас, твоите кръвни деца... ИЗЧЕЗНИ! "
Той си тръгна и последните му думи бяха - "майка ти те настройва, слушай я щом искаш" ( Колкото до това с настройването, как не осъзнаха тия хора, че съм достатъчно голяма и мога сама да преценя кой е стока и кой не? Единствените лоши думи на майка ми за него са били от сорта: - "тоя боклук пак ме съди, вече нямам пари за дела, няма ли да престане... " А колкото до баща ми, той и баба ми (неговата майка) никога не са спирали да ми повтарят, как майка ми е к**ва, как можела така да постъпи... )

П. С. - Само да отметна, че от 2-рия брак на мама имам малка сестричка на 3 г. да ни е жива и здрава :) И общо взето това им беше най-много трън в очите за майка ми, как можело така, как не знам какво... Аз не казвам, че майка ми е безгрешна, тъкмо напротив, има си доста трески, но никога не НИ Е ОБЪРНАЛА ГРЪБ. Залъкът от устата си ще даде, но гладни няма да останем! Каквато и да е за тях, за мен е истинска майка, една борбена жена, една силна личност, една страхотна майка!
С баща ми и до днес не си говорим. Вече минаха 3 години, а може и повече, не помня. Живеем в един малък град и често се засичаме и се подминаваме, като 2-ма непознати!
Преди 3 месеца сестра ми отиде на гости на баща ни за 2 дни, по принцип ходи много рядко, може би на 2 месеца веднъж за по 2 дни...
Та тогава той и беше казал ( кажи на сестра ти да не се прави, а да вземе да ми се обади ) аз естествено няма да му се обадя, аз с нищо не съм го наранила, че да му звъня. Според мен той е човека, който трябва да звънне, той е виновният да се стекът така обстоятелствата.
Страдам! Много страдам! Първата седмица след, като го изгоних се скъсвах да рева, не спирах по цял ден и цяла нощ. С времето станах студена и подтиснах болката, но понякога ( рядко ) когато се присетя, като сега, за цялата история и колко време е минало, а аз нищо не знам за него, нито той за мен... страдам!
Но никога няма да се предам! Единственото за което цял живот ще му бъда благодарна, е че с този случай ме научи ( несъзнателно ) как да разкарам враговете, как да не ги допускам и най-вече, как да не страдам силно за хора, които не заслужават!

Ще се радвам да споделите вашето мнение и да ми кажете, дали според вас съм постъпила правилно или не.
Благодаря предварително!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: b7bfef8554

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Според мен си постъпила много правилно, защото по прочетеното е ясно, че си го заслужава. Фактът, че дори и след това не те търси, е извинявай, това баща ли е? Живей си живота и не го мисли много много :) Не заслужава!

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 51b63faa7f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Много ме трогна историята ти. Да, постъпила си правилно! Радвам се, че поне си намерила подкрепа в лицето на майка ти и втория й мъж. :) Жена на 22 г.

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 07ba73396d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Няма какво да съжаляваш! Това не е баща, това е нищо повече от сперма донор придружен с много трудности, принудителни обвързвания и компликации. От спремодарител до родител има огромна разлика, ти просто си я открила в онзи прекрасен ден. Този човек е паразит и не може да се очаква нищо хубаво от него. Той е егоист и пиявица! Ти да открадне от детето си, по долу от това пада ли здрав прав мъж? Мисля че, НЕ! Браво на тебе и на майка ти, че сте събрали сили да издърпате пиявицата от раничката си, докато още не се е вкопчил здраво! Не се обръщай назад, не съжалявай за делата си и не прави повече компромиси! Който е виновен, той трябва да се извини и да поднесе маслиновото клонче! В случая не си ти! Поздрави и следвай целите си, не изпитвай съжаление към хора, които няма да съжалят теб, напротив ще те смачкат само за да оцелеят! Съжалявам, ама баща ти е егоист, саможивец, човек с проблеми и никаква съвест! Не го познавам, но преценката ти е правилна, делата му говорят много и показват истинските му качества, които с думи и караници е прикривал добре през годините! Гледай напред и следвай целите си, не децата се грижат за родителите си, а обратното! Яги

 

...

горе^

преди: 11 години, 7 месеца hash: 41669ebd85

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Не ми хареса историята по простата причина, че за теб любовта и грижата се равняват на парите, които някой ти дава. Любовта се осребрява материално. Жал ми е за теб. “Всеки ден ми даваше, по колкото може ( 5/10/20 лв.. )“ Когато бях на 17 г. моите родитли ми даваха 1-2 лв. за закуска. Не сме ходили на почивки и да - случвало ми се е да им давам моята стипендия за добър успех, за да избутат месеца. На 19 г. се изнесох с дрехите на гърба си буквално и с парите от детските (80 лв. ) и никога не би ми дошло на акъла да искам пари, мебели, каквото и да е било от тях и не би ми и хрумнало, че не ме обичат, защото нямат възможности да ми дават по 100 лв. ей така - за кефче или 20 лв. джобни. В кой свят живееш същност? Много внимавай с нагласата си, защото човек рано или късно закъсва. Какво става, когато мама и новият ? мъж останат без пари? Ами като остареят? ще се грижиш ли за тях? Ще им купуваш ли ти мебели, лекарства, ще плащаш ли за мед. сестра? Не вярвам. Ти искаш да взимаш, но нищо на никого не даваш. Страшен съдя си, имаш калколатор в мозъка и смяташ цената на любовта, но нали знаеш - съдникът рано или късно застава на съдебната скамейка и тежко и горко ти, ако възпиташ дъщеря като теб и нямаш достатачно мангизи да платиш за любовта ?. П.П. Не, не си постъпила добре, че си изгонила баща си. И аз не бих дала мебелите от дома си на 23 годишната си дъщеря. Майка ти е виновната в случая, че не си е събрала багажа. Между другото - при брак няма „мое“ и „твое“. Мебелите и покъщнина се делят на половина, а жилището така и така е било сигурно наследствено на баща ти. Съвсем възможно е майка ти да си е събрала 50% от мебелите и уредите, но ако не го е сторила ти пък какви претенции имаш върху тях? На 23 г. си, започни сама да се храниш и да си купуваш неща. Претенции до небето иначе.

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: b7bfef8554

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Към номер 5 от АВТОРА: Не съм съгласна с упреците, макар, че всеки има право на мнение и точно за това споделих историята си! От 14 годишна съм започнала да работя и не веднъж съм помагала в къщи с парите (които не бяха много, но бяха ) 19 години нашите са живели в тази къща, за 19 години, майка ми сама с корем в 8-мия месец (бременна с мен) е лепила плочки в кухнята над мивката! 19 г. сама е обзавела всичко, през моите 17 г. там сме се къпали в корито, защото баща ми изиграваше парите в казиното и така и не направи баня, през цялото време ни вееше вятър, защото къщата нямаше кой да я измаже, мазето зее, тоалетната е вън... и т. н. и т. н. Никога не съм била материалистка, по простата причина, че дупе знае 2 и 200! От 17 годишна живея с моя приятел на квартира, нито той има нещо, нито аз! Ако бях материалистка, това нямаше никак да ме устройва! Единственото, което исках е баща ни да ни обръща внимание и да ни зачита, както си му е редът! Да, споделям, колко ми е давал мъжът на мама, да! Но това е било за момент от значение за мен, защото исках да изкарам добре 2 дни с моя приятел. Явно на теб ти дойде в повече, че съм искала да осъществя една миловидна мечта. За мен не е нормално един "баща" да съди детето си, да отритва другото, да прави 3-то и да не го търси, да е*е всичко мърдащо и дишащо и да се бие в гърдите! Не е нормално един истински "баща" да не осигури на децата си едни елементарни условия за живеене (имайки се в предвид, колко много пари са му минали през ръцете) не е нормално "бащата" да звъни на детето си само, когато иска да вземе (било пари, било вещ... ), каквото може да се вземе, никога не ме е потърсил за да ме попита как съм! Винаги е звънял, само и единствено, когато има полза от нещо! Аз смятам, че съм постъпила правилно! Защото много лесно мога още сега да му се обадя и нещата да се променят, но те ще се променят само към зле! Отново ще страдам, още повече от сега, отново ще ме манипулира и прочие... Не исках да споделям една, много важна за мен част от историята ми, но... Когато бях на 16 г. работех като сервитьорка, шефът ми беше шеф и на баща ми, тъй като държеше заведение, магазин и табан. Баща ми караше камаз при него. Една вечер, когато бях на работа, шефът дойде към 20:00ч. с негова компания, заведението беше празно, само те бяха там. Изпи невероятно количество алкохол (3 шишета узо) извади пистолет и започна да крещи, да събаря всичко от масата и да ме привиква. Нямах избор и отидох, хвана ме и ме завлече в джипа си, закара ме на въпросния му табан и се опита да ме изнасили! За мое много голямо щастие, не успя, успях да се измъкна след 3-тия ми опит да го изблъскам (спаси ме факта, че беше адски пиян) побягнах, нашите ме взеха и се прибрах треперейки. Това беше последния ми работен ден там! На другият ден, баща ми отиде на работа и шефът му го привикал за да му каже (Няма да казваш на никой нищо! И му дал 1000лв. ) Какво мислиш, дали баща ми ги взе? Оооо да! Какво направи с честта си? О, той няма такава! Това не е човек, който заслужава и най-малко уважение! Нямам повече коментар! П. С. Аз не съм материалистка! Аз ценя най-вече семейството! Майка ми и мъжа и много пъти са закъсвали финансово и много пъти сме им помагали с моя приятел, никога не слагам на кантар, кой кога как и с колко е помагал! Вярно, че парите ни дават и даваме на заем, но все пак живеем в такива времена, че няма вече нищо даром. Всеки гледа да преживява! Радвам се за себе си и съм много щастлива с човека до мен, радвам се че го има, че се борим заедно и че споделяме много общо. Ако не беше той и майка ми... Сигурно да бях откачила, знам ли... Колкото до ".... (20/30/50.. )... " Аз също драги ми читателю съм ходила с по лев 2 на училище, а много пъти и без тях, но никога не съм била неблагодарна! Радвам се на хляба, който ми е на масата, защото знам как се купува! Знам, че има хора, които със седмици не са и помирисвали хляб! Храня се сама вече 4 години, а и не се оплаквам! Така се става човек!

 

...