Отговорност
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1985 пъти
За едно дете, чиято история ще споделя в следващите редове. Тя е твърде банална, за много от вас и безинтересна. Но се опитвам да си обясня тази житейска драма.
Детето е на 5, когато след тригодишен период на побоища и крясъци, бащата е изгонен (и с право)от дома. Детето (момиченце) е стресирано, плащи се от най-малкия звук, юмручетата му са все стиснати и е твърде свързано с майката. Плаче често и се страхува че и майка му ще си тръгне. Живее с баба и дядо, те го хранят и обличат, докато майката работи в града и се прибира всеки ден след работа. Животът известно време е спокоен, майка му обаче е тъжна, винаги унила, няма интерес към детето, повече мълчи и често плаче. Детето изпитва вина-бащата не го посещава, а майката е видимо нещастна в присъствито на детето. Две години по-късно момиченцето страни от майката-тя е подновила социалният си живот и по-рядко се прибира у дома-приятелките я отмъкват от вкъщи, докато детето ревнува и плаче.
Баба е утехата - топлите и ръце и гласа и. Момиченцето вече е на 10. Междувременно майката се е изнесла от дома на собствените си родители, настоява да прибере дъщеря си, но не успява го отдели от баба му и детските игри на улицата с малките приятелчета. Детето е агресивно, изпитва страх от различните настроения на майката и в крайна сметка, се отделя от нея.
Следват три неуспешни връзки на майката, детето разбира всичко, но майката смята че умело крие това. Бащата звъни само за празници, контактът с детето е телефонен разговор. Детето трепери, и променя гласа си при всеки разговор.
И така.. още 4 години. Предстоящият пубертет настъпва-момичето, започва да копира майка си, но се срамува ужасно да и се показва. Често е подценявана, майката и прави постоянни забележки относно външния и вид и си позволява да и крещи, момичето плаче много и следва драматично сдобряване с майката. Момичето я избягва, когато се срещат в края на седмицата.
Скоро майката заминава за чужбина, минават още 4 години-бащата отсъства окончателно, намаляват и телефонните обаждания.
Момичето е на 19 - затворено, и без самочувствие. Благодарение на дядото( и бабата разбира се), който се грижи- девойката е доста ограничавана през годините и е успяла да запази приличие, имайки се предвид какво може да се случи без родителски контрол.
Отношенията с майката са добри, но всеки телефонен разговор е притеснение за дъщерята, часове преди това има подготовка и предварително обмисляне на посоката на разговора. Не се виждат няколко поредни години. Обясняват си, как всичко е наред, но и двете знаят, че крият много неща една от друга. За майката следват още няколко връзки. След раздялата с майката обаче, дъщерята е притеснявана от доста партньори, които явно искат да наранят максимално бившата- заплахи към двете, грозни изрази, истински тормоз. Това е съсипващо за самочувстието на девойката. Несигурна, срамежлива, често изпадаща в нервни кризи. Търсеща внимание съзнателно. Изпитва срам от хората и пие успокоителни. Няма собствено мнение и се страхува сама да взема решения.
На 22 малкото момиченце е вече жена, завършила висшето си образование и работеща в по-голям град. До себе си има мъж - чужденец, но живеещ в България.
По случайност се среща с бащата, той се държи така сякаш нищо не се е случило, а тя е стъписана и не иска да се отдалечава от него, въпреки болката. Явно просто е решила да прости. И на него, и на майка си, за пропуснатото време, за плача и трудностите.
И не, това не е края на историята- днес тя е на 28. Решена да създаде семейство различно от това което беше имала. Да създаде свой дом и да раздава обич.
Малко преди сватбата си, на която родителите не пожелаха да дойдат за да не се срещнат ( пък и това за тях е пълна отживелица) и в един разговор с майката, в който тя признава че се чувства изоставена и с провален живот заради дъщеря си, бъдещата булка е приета в клиника. Емоционална нестабилност, дистония, ОКР и много, много успокоителни. Родителите се вайкат, че животът им бил съсипан, че имали изключително много трудности, че младостта им си отишла. Ами какво се случва с дъщеря им. Как да повдигна духа на тази млада жена, как да я изправя. Далеч не искам да обвиня родителите, всеки от нас може да попадне в подобна ситуация-не искам да съдя никого. Мога да и бъда майка - тя израстна пред очите ми, радостите и мъките споделяше плахо, а сега я виждам на ръба на емоционален срив-за който те дори не подозират.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: fcc1a02877

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ако това си го измислил/а ти, трябва да ти кажа, че е написано изключително умело. Много добре умееш да въвеждаш в обстановката. Макар че съм мъж, на моменти почти ми се насълзиха очите, защото имам едно комшийче с подобна съдба. Разбира се, има много такива случаи, което е, меко казано, тъжно, защото никое дете не заслужава такава съдба. Разчувствах се, защото и аз имам дъщеря (на 2) и много се радвам, че с майка и се разбираме и успяваме да и дадем много обич и внимание. Дано Бог ни даде здраве и живот, за да сме до нея и да я възпитаме добре и да дарим хубаво детство.

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 56737f0fbb

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не можеш да помогнеш на никого емоционално или психически, ако той сам не го желае. Така че ти авторе, като страничен наблюдател не можеш нищо да сториш. Няма смисъл са стоиш с подадена ръка, пред паднал човек, който не иска помощ, той не би се хванал за ръката, разбираш ли. Самата жена трябва да поиска да си помогне и да иде да се лекува при психотерапевт, да се оттърси от проблемите от детството си. След като не обвиняваш родителите, защо темата е озаглавена Отговорност? Проблемите на жената наистина не са създаени от родителите й. Проблемите са поникнали в неиното съзнание посяти от бабата и дядото /хората които са се грижили за нея/. Човек, като дете, възприема нещата така както са му представяни, изборът на възрастния, които се грижи за детето, как да представи на детето ситуациите, как да ги коментира е решаващ, колко ще е наранена детската душа. На жената за която говориш ситуациите от дете са представяни в най лоша светлина и затова тя още възприема всичко като черна сянка. Щастието е вродено негативизмът се учи! Тя е научена да приема нещата негативно. Тя може сама да си помогне да си цапне два шамара и да се огледа, че вече от 10 години сама е господарка на живота си и тя сама го дърпа към нещастия. Защо и е било нужно да кани родителите си на сватба, та тя 28 години е нямала до себе си родители сега ли ще има? Нещастията природата /господ/ избира с кого да сме когато ни се случат. Човек сам избира с кой да прекара щасливите моменти от живота си, разбира се че той трябва да си покани само хора, с които е прекарвал щастливо.

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: eacbcd9f22

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Как да помогнеш ли, ами дръж връзка с нея, бъди и приятел, давай и внимание, морална подкрепа, доколкото може. Човек сам е движещия фактор на живота си, ако той сам /в случая - тя/ няма волята, стремежа и желанието да си помогне, никой друг не може да го стори вместо нея. Неслучайно се казва "помогни си сам да ти помогне и Господ". Нека не звучи клиширано, но помощ може да се даде само ако човека я поиска и на първо място ако самия той желае да си помогне.

 

...

горе^

преди: 11 години, 7 месеца hash: 9573e9b15f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   И да е измислено, мен ме докосна! Дъ БесТ

 

...