|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Да имам или да нямам дете?
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 5238 пъти
Здравейте! Срам ме е, защото съм на 30 вече, а и съм омъжена от 2 години. И още не знам дали искам дете. Още едно време приятелките ми се умиляваха като видеха бебе, играеха си на майки с деца, но аз не изпитвах нищо такова. Не са ми неприятни децата, нито пък им се радвам много. Просто не изпитвам нищо. Имала съм моменти, в които съм искала дете от душа и от сърце, или може би биологичният ми часовник.. Но тогава пред мен са изниквали други въпроси: Сега с две заплати се справяме горе - долу, но като имаме дете как ще се справяме? Израснала съм в лишения и не искам да причиня това на друг човек. Роднините ни живеят далеч и ще можем да разчитаме само един на друг, за да гледаме детето (дори нямам претенции към свекърва ми и към майка ми, но не знам какво бихме правили, ако и двамата сме на работа, а детето трябва да се вземе от градина примерно). На този етап можем да си позволим да идем на почивка веднъж в годината за една седмица в БГ, на някое по-евтино място. Ако имаме дете, няма да можем да си позволим дори и това. И какво? Детето ще познава родният град, защото другаде може и да няма пари да го водим, и все да смятаме стотинките? Не искам да живея такъв живот! Има и нещо друго - не знам дали бих била добра майка. Когато се оженихме с мъжа ми, си взехме коте, за което се грижим. Еми много го обичам, чистя му, винаги има прясна водичка, вкусна храничка, но като си представя, че едно дете ще изисква доста повече грижи и внимание, се уморявам от самата мисъл. Мъжът ми принципно иска дете, но него го притеснява само финансовата част - защото кой каквото ще да разправя - парите са много важен фактор.
Искам да ви попитам - преди да имате дете/деца, изправяли ли сте се пред подобни въпроси? Трудно ли взехте решение? Има ли моменти, в които съжалявате, че имате дете?
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 11 години, 7 месеца hash: cc08195794 |
|
1. Авторке, мисля че такива фундаментални въпроси трябва да обсъждаш с мъжа си и решенията заедно да ги взимате. Сподели му своите упасения, направете си план за бъдещето - какво искате.
Имай обаче предвид, че имаш 5, най-много 10 г., за да родиш дете/деца. След 35 годишнина експоненциално се увеличават рисковете за Даун и други проблеми, както и намалява шанса ти да забременееш. След 40 г. рискът за Даун е три пъти по-висок отколкото на 30 г... ако изобщо забременееш де.
Въпросът е само отчасти финансов. По-скоро ти не виждаш смисъл в това да имаш дете, страхуваш се от това да си лоша майка и човек.
Лишенията в детството ти са те белязали, но дали са те направили по-нещастен, по-малоценен човек?
Ти, вие като семейство трябва да вземете това решение.
Човек може да е щастлив и да има смислен живот и без деца, но специално за теб като жена времето е ограничено. Трябва да вземеш решение в следващите годинки, защото вчера бяхме на 20 г., днес сме на 30 г.
Какво би било моето решение - не крия, аз самата съм заставала пред тази дилема. Дете съм на бедни родители - баща ми е скрит алкохолик и бях решила да нямам деца, ако нямам финансите за това. На 30 г. съм, с мъжа ми сме от 10 г. заедно, постигнахме всичко материално... дори не можем да изхарчим парите си, но не съм щастлива. Липсва ми нещо в живота - липсва ми безусловната любов, която само собственото ти дете може да ти даде. Природата в мен крещи вече... Помъдрях, минах през много трудности, за да постигна целите си, но осъзнах, че те са само материални. Днес мисля по друг начин. Днес бих имала дет и, ако бях бедна. Условието е човек да има покрив над главата си, сигурна храна, здравни осигуровки и най-важното - мъж до себе си.
Всичко останало е въпрос на нагласа, на трикове - човек може да почива и на балкона си, човек може да е добре облечен и с дрехи втора употреба, човек може и без кола, човек може дори сам да се подстригва - всичко човек може, всичко сякаш става маловажно пред най-важното в живота ни... да го продължим...
Ние живеем само един живот, после си отиваме и умираме за винаги, ако не оставим нещо зад себе си. Каквото и да постигаш в работа, каквото и да трупаш като имане - всичко умира с теб, нищо не можеш да вземеш със себе си... нищо не оставяш - изчезваш като генетическа единица и унищожаваш всички свои претци- сякаш не са живяли. Никога няма да държиш плода на вашата любов, никога няма да видиш как би изглеждало ваше дете...
за една почивка?
Ти решаваш
Л.
|
преди: 11 години, 7 месеца hash: 28fed7e6f0 |
|
2. 1, от написаното се разбира, че положението ти е като това на авторката, даваш и съвет какво решение да вземе, но самата ти не си убедена за себе си "бих имала", вместо като уверен човек да заявиш, че детето е в процес на правене. :) Действаш ли по въпроса или имаш някакви пречки?
|
преди: 11 години, 7 месеца hash: cc125e5454 |
|
3. На 80 % съм съгласна с 1, но според мене детето не е продължение на твоя живот... Ти така или иначе ще умреш и ще изчезнеш. Някой ден и детето ти ще остарее и ще умре и изчезне... След някое и друго поколение никой няма и да знае, че си съществувал! ОК, ще продължиш ДНК-то на рода си, което след време ще е до такава степен продължено, че почти няма да е останало нищо от тебе. Времената също ще се променят, ценностите на наследниците няма да са като твоите!
Затова човек оставя след себе си, каквото е дал! Всеки избира какво да даде, на кой и кога... За да може да даде и на себе си, да обогати душата си, да научи житейските си уроци! Някои решават да дадат шанс на някоя душа отново да се роди и да продължи обучението си на земята, други- осиновяват деца и решават да им помогнат в развитието, трети- се отдават на себепознание, четвърти- на религии, пети- на благотворителност, шести- на добри дела... някои пък решават да са вечната опозиция, с което пък учат другите на търпение...
Ако искаш да имаш дете- ще намериш начин. Ако не искаш- ще намериш оправдания! Трябва да знаеш какво точно искаш, за да не съжаляваш после, когато ще е твърде късно. Детето е отговорност и различен човек от теб. То е щастие, но и ограничение. Безмерна радост и разочарование. Важното е да бъде обичано!
|
преди: 11 години, 7 месеца hash: fcd50ef592 |
|
4. Орешарски и Чобанов качиха детските надбавки, така че действай :) Детето е радост а и смисъл в живота. Най-малкото, че 4-5 години ще изисква грижи, после ще си седи на компютъра вкъщи и не изисква никакви разходи и допълнително време :)
Действай докато е време - пребори демографската криза !
|
преди: 11 години, 7 месеца hash: f1235f5036 |
|
5. Доста жени преди да забременеят или преди да навършат 3 месеца бременност са имали тези опасения, но вече след като се роди детето, няма майка, която съжалява по финансови причини за детето, което е създала. Щом има за теб парче хляб ще го разделиш с детето си и ще отселеете, все пак безработни ромки отглеждат криво ляво по 15 деца на хляб и сол. Най-важно е да имаш любов в изобилие нея да дадеш на детето си. Не е важно какво ще намажеш на филията му, а колко време ще отделиш да се прегръщате говорейки си, за нещата от живота, които го вълнуват.
|
...
преди: 11 години, 7 месеца hash: b405482abe |
|
6. "Още едно време приятелките ми се умиляваха като видеха бебе, играеха си на майки с деца, но аз не изпитвах нищо такова. Не са ми неприятни децата, нито пък им се радвам много. Просто не изпитвам нищо. " - и аз се чувствам така авторке. И аз съм решила, ако поискам дете един ден да е само, ако разполагам с достатъчно пари. Съгласна съм с номер 1, че е важно жената да има мъж до себе си, но за финансите специално всяка жена трябва да има и опция - висок личен доход - в случай, че се случи нещо непредвидено и се наложи да се справя сама с детето. Е същото се отнася и за мъжа/бащата.
Аз съм решила за себе си, ако прекалено късно се реша (се почувствам психически и финансово готова) за дете - да си осиновя. Вярно, няма да е моя кръв, но пак ще си го обичам като мое. Знам, че много хора ще ме критикуват за начина по който разсъждавам, но всеки си има право не мнение, на избор.. А и все пак аз съм по - малка, на 25г. съм.
Авторке, щом се обичате с мъжа ти пожелавам ви да намерите начин да си вдигнете доходите и да си имате детенце.
|
преди: 11 години, 7 месеца hash: 3cf8d9e747 |
|
7. Абсолютно подкрепям номер 1! Нямам деца (още съм млад), но мога да споделя от моя гледна точка нещата. Моите родители например са ме отгледали в огромни лишения, притесняваш се за почивката - ами аз знам от родителите си, че като малък са ме водили на море като съм бил на 3 и едва после вече на 7. И въпреки това имам много хубави спомени от детството си най-вече как с другите дечурлига сме щъкали около блоковете и парковете. Сещам се как на 4-5 год. възраст ревах много време за една играчка, накрая като ми я взеха си играх 2 дни с нея и я оставих. После настанаха скандали - "защо сме му взели играчка като знаем че няма да си играе с нея". И въпреки това чувствах, че ме обичат... Сега съм голям, работя, помагам на родителите си (купих им нова кола, е втора употреба е, но е много запазена). Иначе, фактът че сте си взели коте е показателен, че се нуждаете да дарявате любов (обикновено се смята, че хората, които искат да даряват любов си вземат котки, а които искат да получават - кучета). Всъщност някъде пишеше, че домашните любимци до голяма степен са един вид 'измама' на инстинктите ни, които всъщност искат да се грижат за бебе.
|
преди: 11 години, 7 месеца hash: a8d88dfbb2 |
|
8. Ако искаш хвърли едно око на тази тема. Може би има подробен отговор на въпросът ти от човек които като теб е отгледан с хленчове, и немотия.
http://spodeli.net/6/story-46463.html
|
преди: 11 години, 7 месеца hash: b84fdfa67c |
|
9. Не виждам проблем в написаното.
Не слушай номер 1 за това че те кара да обсъдиш това с партньора ти и да вземете общо решение. Какво общо има в това, дали си готова за нещо или не?
Спокойно, нищо ти няма, въпрос на избор.
|
преди: 11 години, 7 месеца hash: 99515bb0b4 |
|
10. Едва ли има човек, който да съжалява, че има дете. Казваш, че парите са много важен фактор, което е вярно, но един човешки живот може ли да се измери в пари? Всеки сам преценява кога е готов да стане родител, въпреки че според мен човек не може да бъде 100 процента готов преди действително да се превърне в родител. Мисля, че колкото и да е трудно финансовото състояние на един човек, това не би трябвало да го лишава от възможността да създаде поколение. Споменала си, че не си сигурна, че ще бъдеш добра майка, че може да няма кой да взема детето от детска градина и разни други "пречки" да имате дете. Това изобщо не е оправдание. Никоя жена няма как да знае каква майка ще бъде преди реално да стане майка и никоя няма да тръгне да размества графика си, за да може да взема детето си от детска градина преди изобщо да е забременяла. Тези неща не са най-важните. Важното е човек да остави нещо след себе си, да даде нов живот. Няма семейство от мъж и жена, на което да не му се иска да станат трима вкъщи. Това е най-хубавото, което може да се случи. Това, че ходите на почивка веднъж в годината не е проблем. Едно дете не изисква почивки на всеки две седмици, то изисква любов, която ако наистина отимаш дете няма как да не му дадеш. Всяка майка обича детето си. Не е честно и дори е глупаво да се лишите от наследник заради тези фактори, които съпровождат всяко второ българско семейство. Има изключително много семейства, които са във вашето положение и имат дете или дори деца, и се справят. А и детето ви може да не е бедно, всеки човек е отделен индивид и сам постига нещо в живота си. Никъде не е написано, че и то трябва цял живот да живее в затруднения като вас. Ако не създадете трети член на рода поради липсата на пари и поради страха от провал като родители, който страх е напълно излишен, какво ще оставите след себе си - единствено спомена за мизерия. Той по-хубав ли е от един човек от плът и кръв?
|
...
преди: 11 години, 7 месеца hash: cc08195794 |
|
11. От 1
Номер 2 - не си ме разбрал напълно - аз нямах предвид буквално продължение на моя личен живот, а на живота изобщо - да, на гените. Не е вярно, че човек се губи генетично. Чингиз Хан е доказано предшетвеник на 10 мил. азиятци, защото той е събирал жени, не злато - виж го, и днес можем да го намерим жив.
Не съм в положението на Авторката, защото съм взела решение, не се двуомя повече - аз работя за дете и съм решила да имам деца (2 минимум, мога да си позволя и повече финансово, но ще видим как ще се справя с гледането).
Номер 3, опитай се ти с 310 лв. да гледаш бебе. Това правителство просто се подигра с хората, за да цоцка милиони и подхвърли коричките на майките.
Не смятам, че държавата трябва да ми гледа детето - колкото имам, толкова, но ако ще дава майчинство - нека е по-голямо от пенсиите на комунистите от ДС - това значи над 750 лв. Тогава можем да говорим за майчинство, до тогава е подигравка.
Подкрепям номер 10. Освен това смятам, че и финансово ще успеите да се справите. Щом ви остават пари дори за евтина почивчица, ще се справите...парите не са най-важното. Имате ли покрив, имате ли храна, имате ли здравни осигуровки? Ако отговорът е ДА, ще се справите, но обезателно се съгласувай с мъжа си - детето има нужда от баща.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 4363042567 |
|
12. До номер 1/11: Е като не смяташ, че дъжавата трябва да ти гледа детето /а така трябва и всички останали хора, които искат да бъдат родители/ защо споменаваш пенсиите на правителството и на хората от ДС? !
Нека всеки започне да гледа в своята чиния.. само така ще потръгнат нещата към по - добре!!
Ама много ме дразните такива хора, сериозно - хем да се продължава рода, да се борим срещу демографската криза, ама хем и нон - стоп да мрънкаме, че държавата трябва да ни храни. Ей ти една Финландия 5 млн. души са, площта им е към 3 пъти по - голяма от тази на България, но хората са супер напред във всяко едно отношение!! Моето мнение е: по - добре да сме по - малко, но да можем да се осигуряваме финансово добре/нормално нас си и децата ни. Най - вече децата ни - да не им се налага да пестят от зауски за нова блуза и за бельо, за книги.. /тука чета най - различни такива оплаквания на тинейджъри с такива ГРОТЕСКНИ финансови проблеми/. Имаше и тема за 15 годишен, който си търси работа.. смятайте хора!! Не, че е лошо да се трудят и да се учат да пестят малките, напротив. Но защо трябва да е по този така жесток и безмилостен начин. Не може ли, хората преди да станат родители да помислят дали ще са способни да осигурят един нормален живот на детето си - да не го лишават от нещата/вещите, които притежава всеки нормален негов връстник. И така, по този начин детето да развива своите мечти, които в последствие да превърне в занаят и. т. н. примерно. И само не ми излизайте, че децата, които не са се лишавали в детството си са разглезени и неспособни да се справят с живота.. Всяко дете, което е търпяло лишения в детството си, дори като порасне да стане депутат, ако щете, бизнесмен.. то остава ПСИХИЧЕСКИ ОБРЕМЕНЕНО ЗА ВИНАГИ!
За неразбралите пак повтарям: на всяко дете да бъдат покрити основните нужди и също така нещата, който получават всички негови връстници от финансово стабилните български семейства /нямам в предвид депутатските деца, примерно/.
Голяма част от децата, НЕ ВСИЧКИ, но голяма част при първа възможност започват ниско квалифицирана работа за да се изхранват да се осигуряват нормално и си откарват/не всички, но повечето/ така през целия си житейски път.. Едвам избутват училище, че там пари не дават => е загуба на време. А за университет - ЪпсурТ - висшето образование за много български младежи си е една огромна загуба на време и пари - една излишна глезотия..
Няма да продължавам, че се изнервих достатъчно. Нека се плодиме повечко, че да има достатъчно евтина работна ръка за западното общество..
Искам половинките на младите двойки, които се чудят дали да имат дете /които влизат в този сайт де/ да прочетат следната тема: http://spodeli. net/6/story-49804. html.
И да ги помоля, да направят всичко възможно първо да си вдигнат доходите, да се стабилизират финансово и тогава да заченат детенце.
Авторке, ти щом си седнала и си се замислила, че чак тема си написала тука, значи си достатъчно отговорен човек и ще се справите с мъжа ти. Желая ти да създадете здраво и отгледате едно ЩАСТЛИВО - необременено от ежедневни битовизми дете, което да стане една духовно богата личност, както и финансово :))
П. П. От номер 6.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: a4b5fad865 |
|
13. От Авторката:
Благодаря ви за отговорите, за пожеланията и за подкрепата! Разбира се, не очаквах да вземете решение вместо мен. Имах нужда да споделя и може би да разбера дали е нормално да съм така нерешителна относно точно този въпрос. Някак сме израстнали с убеждението, че жената на всяка цена трябва да копнее за деца, че задължително трябва да има.
А аз наистина се надявам да реша за себе си скоро и тогава чак да говоря със съпруга си, защото смятам, че човек първо трябва да е наясно с "мен си" и след това с "нас".
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 9dc55fc1b8 |
|
14. Бягай бързо да правиш секс и отивай в болницата да раждаш след 9 месеца.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: cc08195794 |
|
15. Номер 12, нещо не си ме разбрал - аз съм на мнението, че държавата не може, не трябва, а и НЕ храни децата на хората, но не виждам причини Авторката да не се справи.
Не знам за Финландия, колко са били добре, но аз съм на 30 г. и сама със съпруга си успяхме в България за 10 г. от практически нищото да си стъпим на краката, да си построим къща в много добър квартал в София, да изкарваме добри пари и да си спестим дори. Да не мислиш, че не можем да си гледаме децата? Дори сме решили да имаме 3, но не това ми е мисълта.
Мисълта ми е, че Авторката не трябва да се опасява, ще се справи финансово. Решението обаче трябва да вземат двамата, а и ако няма желание за деца, нека да не се насилва. Нека обаче много добре да обмисли решението си, защото като жена има ограничено време за деца. Демографската криза на страната не е определяща тук, а личната криза, която може да има след 40 г., защото тогава няма вече връщане назад. Следващите 10 г. са последна възможност за деца като след 35 г. просто проблемите се увеличават много бързо. Практически авторката има едни 5 г., в които да вземе окончателно решение и е време да го осъзнае.
...иначе, нека никой да не разчита на майчинството - то си е подигравка, но това е друг въпрос вече.
|
...
преди: 11 години, 6 месеца hash: f1720e4a61 |
|
16. Добре че и родителите ти не са разсъждавали дали да имат или да нямат дете, и да са избрали второто. :)
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 3ad4b849e5 |
|
17. Та по хубаво то това да имаш съпруг деца е най-прекрасното нещо на света! Според мен ако го желаете и двамата си направете големи хора сте -знаете как се прави
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: c2b182fda7 |
|
18. Никога няма да съжалиш, че имаш дете, но със сигурност ще съжаляваш един ден, когато вече ще е късно да имаш.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 39b56a8661 |
|
19. Аз си мисля, че това е поредната дилема в живота на всеки човек. Когато си на 13 се чудиш в каква гимназия да идеш, после в какъв университет, чудиш се какво ли е подходящо за теб, , после завършваш, хващаш се на работа, намираш си мъж, питайки се дали това е правилният човек. Колебание винаги има. Според мен, важното е човек да направи своя избор и да вярва, че той е правилният. И веднъж направил избора си, да не отстъпва, а да прави, това което се изисква от него.
Всеки от нас има възможността да наблюдава какви ли не хора около себе си- в службата, на улицата, приятели, познати. Можем да отсъдим за себе си кой начин на живот ни допада и кое би ни правило щастливи. Успешни се смятат хората, които имат здрав брак, деца и стабилни доходи. Най-логично е човек, търсещ щастието да се стреми към всичко това.
А решения се откриват, когато ги търсим. Ако търсим оправдания, за да нямаме нещо, просто още не сме говоти за това нещо. Според мен авторката може по-скоро да помисли как тя и съпругът и могат да започнат да печелят повече щом това е пречката за създаването на дете. Времето не ги притиска толкова много, ако сега намерят по-добри възможности за реализация, до 3-4 години може да са по-добре финансово, и да си направят дете, когато още не е късно. А иначе в Бг кой ли пък е толкова богат, за съжаление, обаче познавам много млади хора, които успяват въпреки че са били отгледани в не дотолкова добри условия, но пък отгледани с любов.
|
преди: 7 години, 7 дни hash: a67576034e |
|
20. То номер 18 за какво изобщо говориш, щял съм да съжалявам
Напротив ще се радвам ако нямам въобще деца
|
...
преди: 7 години, 5 дни hash: deb8089fb0 |
|
21. Най-напред, не се чувствай виновна, защото ако се окаже, че дори да поискаш - няма да можеш да имаш деца - какво ще правиш?
Не си го навивай на всяка цена на пръста, да става каквото ще.
На приятелките ми, които прехвърлиха 40 и не успяха да родят деца казвам истината - детето дава някаква временна сигурност и удовлетворение на майката, това трае около 15 години, после детето става приятел, роднина, но вече не е дете и дори всячески се стреми да се отксъсне и донякъде се отчуждава. Тази фаза носи много болка и спасението е да си върнем напълно младежкия начин на живот или да си вземем домашен любимец, който да притъпи това усещане за загуба. Все пак човек живее 70-80-100 години и през тях само 15-20 г. е в истинския смисъл "родител на дете".
От друга страна, смятам, че младите трябва да се насърчават да раждат почти "безразсъдно" на много млада възраст, докато още са смели, кипящи от енергия и оптимисти. Тогава всяка несгода се приема малко като игра и по-лесно се живее. А когато детето поотрасне човек има още много сили за кариера и няма опасност да излезе от строя заради раджане на дете. Ето, това имах предвид, когато казах в друга тема, че "човек се лъже докато е млад". После човек много повече мъдрува и отлага, а всяко отлагане, съчетано едновременно с изтичащ срок, неимоверно стресира човек и го парализира.
Просто не мислете и дано да се случи - хубаво е, също както с животинката, много е подобно :) Финансовата част никога не е била голям проблем - дори в адска криза парите идват, когато са нужни - всичко си идва на мястото, ще видите.
|
преди: 7 години, 5 дни hash: e486e18554 |
|
22. Представи си колко много деца са се родили без да бъдат желани. Майчинството се ражда със зачеването, с бременността, с раждането на бебчето. Няма начин да не се привържеш, да не го обикнеш, няма начин да не се отдадеш изцяло на отглеждането му. Не се тревожи, направете си бебе и то ще осмисли живота ви.
|
преди: 7 години, 4 дни hash: 6ecf9ad360 |
|
23. Имам за сега едно дете, мисля за второ. Определено не е лесно, но е много хубаво. Не си представям живота без деца. Ако човек иска ще се намери начин. За почивка може и с дете, няма да е толкова скъпо, дори за по - малките е безплатно в хотелите.
|
преди: 7 години, 1 ден hash: aee16564f3 |
|
24. Преди всичко искам да подкрепя номер 12 на сто процентна. Да най-точната дума е обременяване. Знам го от личен опит. Ще го споделя по-късно.
На второ място бих искал да изразя несъгласието си с номер 18 и 21.
@№ 18.
"Никога няма да съжалиш, че имаш дете, но със сигурност ще съжаляваш един ден, когато вече ще е късно да имаш."
Моите уважения драга/и, но бих те посъветвал да напишеш в Гугъл "I regret having children". 28 000 резултата. Ако не знаеш Английски това означава "Съжалявам, че имам деца". Позволи ми да ти цитирам по памет Тед талка на Кристен Рейтер. Накратко това е жена чиято воля е да няма деца. Тя сподели неволите през които е минала преди да се подложи на стерелицация. Ако искаш хвърли едно око на видеото.
https://www.youtube.com/watch?v=h4GEMYsrJ-Y&t=537s
Та Кристен каза нещо от рода на:
"Ако една сутрин се събудя и реша, че бих искала да имам дете, а вече е късно ще бъда засегната само аз. Ако родя дете поради обществения натиск или да изпълня функцията си на жена засегнатите ще бъдат двама. Това дете няма да е желано, аз няма да бъда подготвена да се грижа за него. Това ще се отрази на неговото развитие и благополучие. То ще усети, че не е желано и по този научен аз ще огорча живота му още от малко. Човешкия живот не е нещо което можеш да залагаш. Ако на стари години реша, че искам дете мога просто да си осиновя."
@№ 21
"От друга страна, смятам, че младите трябва да се насърчават да раждат почти "безразсъдно" на много млада възраст, докато още са смели, кипящи от енергия и оптимисти.
Финансовата част никога не е била голям проблем - дори в адска криза парите идват, когато са нужни - всичко си идва на мястото, ще видите."
Моите уважения драга/и, но само обърни внимание колко теми тук са нещо от рода на "Работим за малко пари как ще гледаме децата си?" По медиите колко често бедни хора, понякога създали по няколко деца плачат, че няма с какво да посрещнат елементарните си нужди. Лично аз недоумявам хора които нямат с какво да си платят тока как раждат? Осъзнават ли, че обричат децата си на мизерия? Лишават ги от елементарни нужди. Ограничават ги от достъп до здравеопазване и образование. Мога да ти дам пример с мое приятелско семейство. И двамата работят за по около 800 лв., живеят в София и имат собствен апартамент. Почти цялата заплата на единия отива за детето. Мъжът веднъж ми каза "Добре, че нямаме ипотека или други кредити, че нямаше да оцелеем." Мога да ти дам и друг пример. Моя приятелка се омъжи за военен. След майчинството я изритаха от работа. Докато детето растеше никъде не успя да си намери нова работа защото е с дете и се предполага, че то ще боледува често. Офицерската заплата не стигаше за нищо. Живееха при майка им. Накрая майката и бащата на моята приятелка се надигнаха да работят на стари пенсионни години защото младото семейство не успяваше да се справи, а и техните пенсии не стигаха.
@№ 12
"Всяко дете, което е търпяло лишения в детството си, дори като порасне да стане депутат, ако щете, бизнесмен.. то остава ПСИХИЧЕСКИ ОБРЕМЕНЕНО ЗА ВИНАГИ!"
Подкрепям напълно от ролята на потърпевш. Майка ми не беше достатъчно зряла за да се справи с възпитанието на мен и сестра ми. Всичките напрежения и несгоди си ги изкарваше на нас. Ние бяхме виновни, че няма пари в къщи, понеже харчовете по нас бяха големи. Ние бяхме виновни, че след като майка ни, ни е родила и откърмила е загубила фигурата си. Ще запомним детството си с хленчове и лишения. Заради това и други причини ние решихме, че ще бъдем бездетни. Забавляваме си по форуми и групи на т.нар. childfree тематика. Нека изтъкна пример със себе си. В момента работя за малко под 2000 лв. и живея в собствен апартамент наследство от баба ми. Нямам кредити. И въпреки това се стискам, спестявам и постоянно изчислявам парите. Това е така защото през детството ми слушах постоянно: "Не знаеш какво значи немане", "Прави си сметката.", "Другите ще имат ти няма да имаш" и т.н.
Като цяло аз не съм против създаването и отглеждането на деца. Преди това обаче кандидат родителите трябва да имат две неща.
- Емоционална зрялост. Детето ще те постави във всякакви ситуации. Дори такива които изобщо не си очаквала. Трябва да знаеш как да реагираш. Кога да накажеш, кога да поощриш, кога да не обърнеш внимание. Не трябва да се допуска личните си проблеми да прехвърляш върху децата. Например родителите се изпокарват и всеки от тях започва да настройва децата срещу другия.
- Финансова стабилност. Повярвай ми децата не се гледат само с любов. Както се казва сиренето е с пари. Като се разболее детето прегледите и лекарствата не са евтини. Памперсите и специалните храни в началото също. Трябва да имаш известен финансов запас за да можеш да покриеш нуждите на едно бебе.
Като финал ще посъветвам авторката вдигнете си квалификациите с мъжа ти, намерете си по-добре платени работи. Стъпете си на каката и тогава планирайте дете.
Това беше моята гледна точка по темата.
Поздрави,
|
преди: 6 години, 11 месеца hash: deb8089fb0 |
|
25. Към номер 24 - извинения, извинения, извинения.
Толкова много хора се скъсаха да пътешестват и да празнуват по хотели,
други ядат за трима и дебелеят,
трети пият и пушат,
четвърти хвърлят пари за поддръжка на автомобил и все купуват нови джажди,
пети непрекъснато си правят тунинги, процедури, операции,
шести отглеждат по няколко кучета и котки с всичките ваксини, кастрации, ваксинации, операции.
А седми правят всичко изброено заедно.
Аз не познавам хора, които днес да живеят по-зле, отколкото аз в моето детство. Може да има, не отричам, но те не работят, нямат интернет и не могат да пишат.
Хайде да спрем с финансовите извинения, а?
Едно си права - много е важно хората, които не желаят да имат деца - да не се напъват насила да имат, защото става страшно. И в природата при всички животни има добри и лоши родители. Тези, които нямат инстинкт да си отглеждат децата, си ги убиват или зарязват - ПРИРОДАТА по някаква причина предопределя да се прекрати разпръсването на този ген, защото е вреден за развитието на вида като цяло. Природата е мъдра, но безпощадна.
|
...
преди: 6 години, 11 месеца hash: 6ecf9ad360 |
|
26. Аз пък не мисля, че едно дете е голям харч, ако искаш почти без пари може да го отгледаш. А тези дето все нямат може да не умеят да си разпределят финансите. Всичко е до желание. Има места за работа, за които винаги има места и постоянно търсят персинал. Но пък които не иска деца, да не ражда....
|
преди: 6 години, 11 месеца hash: 16d93e069d |
|
27. 'Всичко е до желание. Има места за работа, за които винаги има места и постоянно търсят персинал.' - 26то номерче, това ходи да го обясняваш на хленчещите родители и родителчета, които вечно нямат пари, нямат работа, абе като цяло все нямат... И вечно мрънкотят, все трябва да се център на вниманието, системно са в истерийки и дръжавата им е супер виновна.
|
преди: 6 години, 10 месеца hash: 1626636f1d |
|
28. Към №25 от №24
За първите абзаци съм съгласен, че има такива хора. За съжаление повечето от тях харчат повече от колкото печелят. За да си осигурят нещата които си изброил затъват в кредити. След като не могат да ги върнат се наместват колекторски фирми /разбирай мутри/ и съдя изпълнители. Средното заплащане за страната не може да ти подсигури висок стандарт.
Аз познавам хора които живеят зле. И това са така наречените "работещи бедни". Сигурно си чувал тази фраза. Ходил ли си в някои малък град където безработицата е висока и дори да си намериш някаква работата е за около минималната работна заплата и експлоатацията е на макс? С тези пари едвам посрещаш най-належащото. Ако ти се налага да гледаш дете/ деца то е с лишения и недоимък.
Между другото съм мъж.
В последния абзац долавям намек, че хората които не искат деца (chldfree) са с лош ген които е вреден за развитието на планетата като цяло. Е погледни този линк.
https://www.ranker.com/list/childless-celebrities/celebrity-lists?var=6&utm_expid=16418821-373.gKfdE1vcQxOaXhnkuJYQ4A.1&utm_referrer=https://www.google.bg/
Хора като Доли Партон, Кондолиза Райс, Камерън Диаз, Тереза Мей, Опра Уинфри и други са с кофти ген и пречат на човечеството да върви напред?
Чудно ми е защо някои хора просто не могат да разберат, че родителството не е за всеки? Децата може и да са радост, но те преди всичко са огромна отговорност. Хора които са преценили, че не могат или не желаят да се справят с това биват критикувани и нападани. В същото време току що завършили училище без никакъв стаж, нископлатени или безработни хора не подсигурени материално създават деца за които не могат да полагат адекватни грижи и биват възхвалявани.
В крайна сметка ако имаш съмнения, че искаш да се жертваш за това дете и следващите поне 18 години да ти е постоянна грижа е по-добре да не го създаваш изобщо.
Поздрави,
|
преди: 6 години, 10 месеца hash: 49463748ee |
|
29. Във всеки случай, решението е лично твое. Стойността ти като човек едва ли ще пострада, ако нямаш деца. Всеки може да даде нещо на света, или просто да си живее, без да пречи на околните, и да намира щастие в други неща, освен родителството. И да си бездетен по избор, не означава непременно, че мразиш децата, или нещо такова. Пак можеш да дундуркаш племенници и деца на приятели и познати. Изумява ме как през 21в все още се гледа негативно на жените без деца. Хора, успокойте се, световното население няма да се свърши! И като гледам, все още бездетните са нищожна част. Бебета продължават да се раждат.
Разбира се, друг е въпросът, че циганите и тези от държавите от Третия свят раждат най-много и това навярно застрашава някак западняците, но никой и не трябва да бъде едва ли не охулван, ако не иска деца. Както казах по-горе, стойността ни като хора е абсурдно да зависи от възпроизводството ни. Всеки има свой път в живота и нечии пътища не включват деца.
И последно, аргументът, че някой ден бездетните по избор хипотетично ще съжаляват, че нямат деца. Може би, но ще е за тяхна сметка, не ваша. Вие с децата, гледайте си ги добре, да израстват стойностни личности, а не мислете за неродените Петковци. Няма как да пострада някой, който не съществува.
|
преди: 6 години, 10 месеца hash: 190d2fae48 |
|
30. Ще е интересно авторката да се завърне и да разкаже какво решение е взела след 4 години и дали е щастлива :)
|
...
преди: 6 години, 10 месеца hash: 8cdd68a228 |
|
31. Авторке аз ставам на 30 след един месец. Имам 6 месечно бебе. Преди да забременея не си и помисляй за дете. Не се радвах и на останалите деца. Обичах живота си, работата си, всекидневието си. Изведнъж започнаха някакви мисли буквално да ме връхлитат. Започнах да изпитвам нужда от някой който да ме обича истински и на когото мога да дам цялата си любов. Започнах да искам дете. Сега когато го имам мога да кажа, че се чувствам много щастлива но всичко си има цена. Отношенията с половинката ми се промениха. Започнахме да се караме за щяло и нещяло. Другата промяна е в професионална гледна точка. Кариерата. Поне 1, 5 г. Заедно с бременността трябва да си си вкъщи. Бебето има нужда от майка си и от любовта и на двамата. Звучи можеби плашещо но трябва буквално да подариш година от живота си на бебчо. Разбира се всичко това си заслужава. Рано или късно ще имаш дете така, че по- добре сега докато си млада от колкото по- късно когато след едно майчинство всичко се възвръща много по- трудно. 30 години е перфектната възраст за дете. След това можеш с всичко да си наваксаш.
|
преди: 6 години, 10 месеца hash: cf541724c3 |
|
33. 31, интересно ми е защо си родила от половинката ти, след като смяташ, че той не те обича истински, цитирам те:
"Започнах да изпитвам нужда от някой който да ме обича истински и на когото мога да дам цялата си любов"
И друго - след като твърдиш, че имаш 6 месечно бебе как пък успя да прецениш, че ще ти трябват 1, 5 години време. Разбирам детето ти да беше на 2 г. и тогава да си позволиш да направиш това заключение - не звучиш изобщо като майка на няколко месечно бебе да ти кажа аз.
Трето, на една наскоро родила жена последно нещо, което ще я интересува е, че някой си в интернет бил написал, че не изпитва желание и/или не иска дете - за това се обзалагам на 1000 лева!
Още нещо -
На къде бия ли? Ами натам, че коментар 31 е писан от някой човек, който е първо доста над 30г и второ - от някой, който определно в момента няма 6 месечно бебе и то първо бебе! Дори подозирам, че е писан от мъж - някой от редовните поучаващи чичовци, подвизаващи се тук...
И най - смешното е, че тази тема е на близо 5 години (колко е 30г плюс 5г)
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|