 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
От разстояние
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 2297 пъти
Здравейте,
ще разакжа моята история, за да могат повече хора да намерят надежда и утеха в нея, да се познаят в думите ми.
Преди две години срещнах един мъж. Всичко започна много хубаво, прекрасно даже. Излизахме доста дълго време без да се целунем, без да се гаджосаме един вид :) Още съвсем в началото разбрах, че това е моето момче, всичко беше въпрос на време. След това започнахме да излизаме сериозно, станахме гаджета и всичко вървеше прекрасно. Аз още тогава знаех, че той трябва да замине да работи в чужбина, но това не ме притесняваше. Замина и решихме да продължим от разстояние. Ту аз там, ту той тук - класическата история. Накрая решихме да се оженим, нямаше и година откакто се познавахме... просто се гмурнах. Всичко се подреди много добре, след сватбата заминах при него, намерих си работа и точно когато трябваше да започна разбрахме, че съм бременна. Понякога това е най-щастливият момент, но понякога е толкова изненадващо (ние се пазехме доста), че обърква всички планове. Е, трябваше да се прибера, защото тук в България имах работа, а това беше важно сега. Решихме да замина по-късно отново при него и да родя там. Нооо, съдбата винаги се подиграва с плановете на хората. В началото още получих контракции и трябваше да се остана тук, забраниха ми смяна на мястото(води до стрес) и полет със самолет. Всъщност не беше чак такъв проблем, но аз се изплаших доста и останах тук. Той ме е виждал точно 2 пъти на живо бременна до тук. Сега няма да може дасе прибере за раждането на детето си. Няма да можем да изпитаме всички онези чувства, които изпитват родителите заедно.. имам огромна подкрепа от него, но не физическа. Писна ми да съм сама, да се боря сама с всичко, да срещам в очите на хората едно странно съжаление, сякаш съм самотен родител. Не съм, но така се получава. Нямам мъж (въпреки, че имам), който да ми помага, който да е до мен в трудните моменти. В крайна сметка ние сме две години заедно, но се събират не повече от 8 месеца чисто физически да бъдем заедно. Питам се доста често дали не е това грешка, къде ще му излезе края, как ще се спогодим... има ли смисъл заради едните пари да се лишаваме от най-важните неща в живота.... често си повтарям, че така е по-добре, че само така ще можем да осигурим едно добро бъдеще на детето. Но дали едно малко бебе осъзнава всичко това и дали изобщо му пука с какво е облечено и изкъпано. Парите могат ли да заместят родителя? ! Естесвено, че не! В крайна сметка по план след раждането ще отидем при него с бебето, когато то навърши около 3 месеца. Преди това моето момче няма да може да види детето си, защото не го пускат от работа. Само праща средства за да се чувстваме ние добре, за да живеем над средният за страната стандарт... не искам да мрънкам, защото това не е малко, но просто често се питам дали изобщо има смисъл, дали не е по-добре да ядем хляб и сирене, но да ги ядем заедно... няма сигурно отговор, има само позиции по въпроса.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 5908089095 |
|
1. 1. Да, по-добре е да сте заедно, дори и да не можете да живеете охолно.
2. Твоят случай не изглежда толкова краен - все пак след около 3 месеца ще си при него.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 5a1bca3e31 |
|
2. да не работи в затвор????
толкова ли не може да си вземе отпуска за 1 месец - поне две седмици след като родиш да сте заедно?
дори неплатен отпуск да е!
ако се разболее няма ли да го пуснат???
много сте ми жалки такива материалисти...
пари се изкарват - пропуснатите моменти не може да се купят колкото и пари да имаш!
след време ще съжаляваш - само това е сигурно
нищо друго.
успех!
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 2675ace32e |
|
3. С подобен, живот...
Желая ти цялата сила на света, за да се справяш със самотата. Прегръщам те, мила. Успех.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 66d8d78830 |
|
4. Към номер 2. Когато работиш в чужбина обикновенно си без договор, ти сам се осигуряваш и нямаш никакви права. Веднъж напуснеш ли работното си място е безкрайно трудно да го възтановиш особенно в тази криза! Не наливай масо в огъня без да имаш представа за ситуацията! Към авторката... Живота е труден на всякъде! Обичта която носите в себе си ще ви бъде упора. Никога не пребързвайте, всичко се нарежда с повече търпение!
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 12902ba456 |
|
5. Душица. Спокойно, така пък пропускаш "уникалната възможност" да си сама по цял ден, бременна и притеснена финансово - което би се случило ако си при таткото. Това са доста опасни за една връзка фактори, спестете ги. Сега по чисто физиологични причини ти си по - чувствителна, респективно - по - трудно ще му е съжителството с теб уморен от работа, ти пък от скука.... В първите месеци детето има нужда основно от майка си, фигурата на бащата става важна малко по - късно. Като жена родила две деца те уверявам, че в първите месеци или спинкат, или мрънкат. Ако е второто повече, това ще ви изнерви допълнително. Съветът ми е да запазиш спокойствие и да ползваш предимството, че тук вероятно има и кой да ти помага било физически, било със съвет - като родиш ще видиш как ще му трепериш на детето... Първите месеци тъкмо ще си напаснете дневните режими, ще се поуспокоиш, ще добиеш увереност като родител. За мен решението ви е правилно, човек като създава деца трябва и да ги подсигури. Това подсигуряване те лишава поне отчасти от най - смазващия стрес на средния българин - дали ще има пари да си посрещне разходите. С дете те са повече, а и по - належащи. Ти и хляб и сол да ядеш и да не мажеш бебето с най - скъпите мазила /което наистина в общия случай е абсолютно излишно и за мен по - добро от зехтин и кремче "Бочко" няма/, ако вземе да се разболее, сметките са невероятни - и належащи. Успокой се, съсредоточи се колко щастлива жена си да имаш любим и детенце от него. Желая на семейството ви щастие и когато дойде време за втора рожба, да изживеете заедно всички общи мигове, за които жадуваш сега.
|
...
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 9d523d0ef3 |
|
6. Не виждам защо драматизираш, да знаеш, че е от хормоналните промени в организма ти. Та нали скоро ще се съберете, само малко до раждането и още 3 месеца? ! Къде е драмата? ! Какъв е проблемът? ! Не проявявак себичност и егоизъм на този етап, няма смисъл. Та той гради финансовото ви бъдеще в момента, докато ти увеличаваш семейството, няма колизия, виждам само синхрон!
М, 35
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 101ccac4ec |
|
7. По-спокойно! Всичко ще се нареди! Имай търпение и вяра! Това са изпитанията на живота. Казваш, че всичко до бременността е било приказка, времето да се живее в реалността за Вас е дошло. Спокойно, от твоето спокойствие зависи и това на детето и не само. Някой казал ли ти е, че ще бъде лесно? Сигурна съм обаче, че ще се справиш, и стига с това как те гледали хората, ти единствена знаеш в какво ситуация си, а трудностите ще преминат, не мисля, че си струва да се плаща данък обществено мнение. Погледни от друг ъгъл на нещата, още малко и бебето ще се роди, само три броени месеца след това, ще сте заедно и всичко лошо ще е зад гърба ти. Броени дни бързо минават! Ще се справиш и не си сама, огледай се, семейството ти сигурно е до теб. Използвай оставащото време, за да работиш върху себе си и детето. Най-важното осигурявай си спокойствие. Явно на този етап от време си уморена и физически и психически, но това ще мине. Разтоварвай се повече и ако е нужно взимай нещо безвредно за успокоение
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 80f7f43184 |
|
8. Да изчакащ няколко месеца не е много и не можеш да кажеш че бебето е лишено от родител. А ако си мислиш, че и без пари ще стане... може би, но от личен опит знам, че недостигът на пари е отвратително нещо.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 8a530bf041 |
|
9. Спокойно... чувайте се и виждайте по скайпа вечер като се прибере той от работа.
Не се чувствай самотна, имаш подкрепата му както и тази на родителите си(предполагам).
Дръж се, нищо страшно не е станало и не драматизирай толкова нещата. Всичко ще мине и ще замине и ще се съберете с мъжа ти.... Аз стоях година и половина сама с децата, когато моя мъж беше в чужбина, а тогава имаше и визи и беше много по трудно от сега. Дойде време и се събрахме... и така.
Бебчето не изпитва сега нужда от баща си, надявам се, че има кой да ти помага и после като се роди. Така е по-добре за теб. Не се знае там какви са условията на живот. Дай му малко време на мъжа ти да подсигури по-добри условия и после ще се съберете. Не му мисли толкова сега, гледай по-ведро и позитивно на изпитанията. Развличай се с нещо и не падай духом, не се самонавивай за лошо.
Радвай се на бременността и бъди спокойна.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 53aa112998 |
|
10. Не мога да повярвам, що за мъж е това и въобще що за семейство! Как спи този човек нощем, когато знае, че бременната му жена е толкова далеч от него и трябва да минат месеци, докато я види. Точно в този момент жената има най-голяма нужда от мъжката подкрепа. Според мен този човек просто не те обича достатъчно. Работа в България има, няма да сте богаташи, но ще сте заедно, което е по-важното.
Говоря от позицията на дете, чиято майка отиде в чужбина да работи, понеже "парите не стигали". Парите никога няма да стигат, винаги ще ламптите за още и още, любовта е по-важна. Тази любов, която аз не получих като дете и никакви пари не могат да запълнят празнината.
Авторке, мисля, че ти сама знаеш отговора на терзанията си, знаеш, че това, което правите сега не е редно. Мога само да ти кажа съжалявам, защото в случая си безсилна и вързана, изцяло зависима.
|
...
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 12902ba456 |
|
11. Номер 10, не мога да повярвам на това, което си написал/а. Тук става въпрос за месеци и то - за първите на детето. Не знам какъв етвоят опит, но недей да черниш мъжа на авторката. Изживял/ а си негативни емоции заради липсата на майка /вероятно с години/, това не прави случая аналогичен. Ако майка ти не се беше погрижила да те обезпечи, за друго щеше да е виновна...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
