Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Делото се води от името на детето, но го представлява родителят, при когото живее. Това е така, защото детето е над 14 години. 70 лева е минимумът от издръжката и си много наясно, че те не стигат за нищо. Ако ти редовно купуваш дрехи, лекарства, неща за училище, обувки, книги, пари за екскурзии, наистина си е малко нагличко да те съдят за по-висока издръжка. Но ако това става два пъти годишно, няма за какво да се сърдиш. Съвсем отделен е въпросът колко съдът ще вдигне издръжката. Зависи много от твоята заплата. Но повече от 130 лева едва ли. Гадно се чувстваш при всички положения, но може би трябва да се замислиш защо синът ти е предпочел да остане при баща си. Това ще ти даде част от отговора защо се случват така нещата с издръжката.

7.   ОТ авторката - номер 1 към кого се отнасям блездушно? Номер 3-не съм оставила детето си, тй самия пожела там, защото имало условия, а аз съм нямала!!! Това са думи на сина ми. Винаги съм му казвала, че вратата ми за него винаги е отворена и дори да плащам издръжка, винаги може да дойде при мен. Да, знам клко струват едни дънки, нали аз му купувам дрехите. Издръжката, макар и неголяма отива не в джоба на сина ми, а директно на баща му, който му дава джобни съвсем минимална сума, а знаеш, че децата на тази възраст се нуждаят от повече. Аз също му давам. Но не си ме разбрала номер 3 -не е в това проблемът за парите, а защо е застанал срещу мен. Защо ме съди, нима не оставих всичко, за да се чувства комфортно, нима не получава достатъчно обич от мен. Напротив -получава я! Баща му дотолкова го е манипулирал, че да се стигне дотам-да съди майка си, кято повярвайте ми отказах се от комфорта, в който живеех, и сега съм на квартира. Аз не очаквам благодарност, това от деца го няма, и между другото ми е споделял, че изпитва и страх от баща си. Казвала съм да дойде при мен, въпреки прословутите 70 лв., само да е при мен. Но той не иска. Е, не мога да го накарам насила. И сега вместо да му дам парички за почивка, аз ги дадох по адвокати. Не номер 3 -изплувам от дъното-малко по малко.... на никого не пожелавам такъв съпруг, както бившия ми, винаги е гледал в чантата си колко пари имам, дали нямам повече от него случайно. И детето предпочете да остане при баща си, защото го заплаши-каза му, че ще го лиши от жилище, ако дойде при мен. И какви права номер 3- като материално аз му давам повече... не, не атяквам, тва е мой роднински дълг. Багодаря за коментарите!

8.   Номер 3, детето е било на 16 години по време на развода И САМО!!! Е решило да остане при баща си. Четете, бе мама му... Аман от заспали компетенции, дето са все на страната на неправдата, щото обичат да заливат жертвите с помия! Ще ви се върне. Ако не вас, на децата ви.

9.   Номер 3, забравих да добавя. Тая песен със "задълженията" сме я слушали преди 30 години. Вече не е актуална. Като иска дънки за по 70 лв да си хване работа и да си купува и за двеста лева! Детето, та детето.... Той пълнолетен ще стане след една години, сетил се да съди майка си за някви си пикливи двайсет лева отгоре... Боклук.

10.   Чакай чакай! Защо е било необходимо да оставяш всичко? Защо не остана в жилището със сина си? Дори и да не е твое, това жилище се води семейно и всеки съд в България би го дал на родителя който остава с детето до навършване на пълнолетиео мут. Не ти вярвам. Сконна съм да доразвия историята ти от самото начало. Значи и двамата с бившия ти мъж сте имали връзки? Защо ти се изнесе при любовника си и остави детето си при баща му? Как съгласи да живее без сина си? Коя майка дори да има 5 връзки, ще е съгласна да живее без детето си! Искам да ти кажа, че при мен такова нещо ще стане само през трупа ми! Никога не бих изоставила детето си, дори да се наложеше да живеем с него на квартира и да трябва да прося за да я плащам! Мисля че 99% от всички жени-майки биха постъпили като мен, не като теб!!!

11.   Благодаря за подкрпата томер 8 и 9! Не бих нарекла детето си "боклук", но наистина ми е обидно. Баща му го е накарал, но можело е да каже, че не би застанал и срещу майка си.... Сега съжалява -детето, но каква файда. Всяко лято заминава на почивка и мисля да му дам урок, като го лиша от пари/боли ме, защото никога не съм го правила/. Не ги бера по дърветата.... Благодаря за коментарите!

12.   Авторке, синът ти не осъзнава жертвите, които правиш и си направила за него. Все пак той живее с бившия ти съпруг и най-вероятно го манипулират като говорят глупости за теб. Моя съвет е да излезете някъде само двамата с детето ти. Ако има как може и кратка екскурзия да си направите. И поговорете като големи хора. Нека той знае и твоята позиция, как се чувстваш ти и от какво се лишаваш заради него. Възможно е да ти е обиден за нещо. Не губете връзката майка-син заради интригите на бившия ти. Говори с момчето. Сподели му. Няма значение, че не живеете заедно- бъдете близки. Разкажи му всичко така както си го написала и тук. Но не обиждай бащата. Не забравяй, че ти си му майка, а това е най-силната връзка, просто не позволявай да се наруши- всичко зависи от теб.

13.   Благодаря номер 12! Това съм го направила и НИКОГА не съм говорила против баща му, все пак му е баща. Много сме говорили на тази тема, много. Но все пак се надявам, че има Господ и ще изгрее слънце и на моята улица. Но се чувствам предадена и страшно наранена. Сина ми не знам до колко съжалява, но знам, че действа под контрола на баща си. И все пак.... можеше да откаже да се подписва срещу мен. Догодина е вече пълнолетен. Благодаря ви за подкрепата!

14.   Малко трудно мога да бъда убедена, че момче на 16 може да бъде манипулирано. Освен ако не е някакво мекотело. Което ще си остане и за в бъдеще такова. Можеш да манипулираш дете на по-малка възраст. Авторката познава най-добре детето си или поне би трябвало да е така и е съвсем наясно защо се случва така.

15.   Авторке грешката ти е там, че гледаш на нещата само от твоя гледна точка. Защо не се поставиш на мястото на сина си, ти какво и защо би направила на негово място? Той каква вина има, че е създаден от вас и че в момента е все още зависим от вас, както финансово, така и емоционално. Длъжен е да обича някой от родителите си повече или по малко в угода на другия! Длъжен е да взема решения кой от родителите му е прав и кой от родителите си да послуша, срещу кой от родителите си да застане? Защо му причинявате това? Ти казваш аз съм права, баща му казва аз съм правия, но всъщност най-прав е детето в цялата ситуация. Решението, избора да го направиш, да го родиш и точно този мъж да е негов баща е твое. Сега обвиняваш детето защо слуша бащата, който си му избрала ти, сега слагаш на кантар обичта на детето към родителите му заради пари. Казваш аз ще го накажа, като го лиша от пари, защото не е послушал мен, а баща си.
Защо бе хора карате децата си да изкупват вашите грешки? Защо едно момче на 16 да не може да обича и послуша родителите си в постъпките си? Нима всички родители не искат децата им да ги слушат и ето едно дете послушало своя родител става виновно и заслужава наказание!!! Защо авторке, омразата която изпитваш към бившия, насочваш към детето си? Нима не е твоя вината, детето ти да има точно този мъж за баща? Нима не е товя вината детето ти да живее със мащеха в момента?
Вярвай има Господ и това което ти се случва е най малкото наказание за постъпките ти през последните 18 години. Наказанието, детето ти да те изправи пред съд, приеми с достоинство, ако искаш детето ти да стане достоен мъж. Нека детето ти види поне от един от родителите си, как се поема отговорност за действията, който си сторил преди 18 години. Кажи му "прав си синко да искаш от мен всичко докато се изучиш", ако те осъди за 100лв давай му повече, научи го да поема отговорност с достойнство.

17.   Номер 15, благодаря за коментара, но явно не четете точно какво съм написала! Аз с достойнство приемам този факт! Но баща му-да, манипулира го, защото живее все още в неговата къща. И не с мащеха, той си има майка и баща. Все още не съм умряла. Но издръжката отива в сметката на баща му, не на сина ми, защото е непълнолетен. Но най -лесното е да съдиш другите, нали не ви е до главата! За някякви пикливи 30 лв, както беше написал някой. А аз му давам и получава много повече от мен, отколкото баща му дава. Не, не очаквам благодарност, ако имам ще му дам, ако нямам- какво, душата ли ще ми вземе. А колкото до детето ми- съжалява за стореното и е можело да каже- НЕ АЗ НЕ ЗАСТАВАМ СРЕЩУ МАЙКА СИ, КАКВОТО И ДА СТАНЕ! Дори и ненормалния му баща да направи проблем за това, винаги може да дойде при мен и той прекрасно го знае. Така, че номер 15 винаги има изход! Но аз съм била на мястото на детето си и НИКОГА не съм заставала нито срещу едининя, нито срещу другия родител! Нима тези 30 лв ще го оправят в живота/ за бащата говоря/ Не, но колкото да ме срине-психически. Да ходя по дела.... Но той по този начин срива собствения си син, без да го осъзнава. И отново аз със приказки го уверявам, въпреки това да не застава никога и срещу баща си. Няма ли тук някой на моя хал, за да пише смислени неща, а не без вина, виновен да те правят!

18.   Авторке прочети си коментара под №17
"Но баща му-да, манипулира го" и кой е виновен за този факт, защо да наказваш детето?
"И не с мащеха, той си има майка и баща. Все още не съм умряла" Синът ти не живее ли в къщата на баща си, в която живее и приятелката на баща му? Аз разбрах, че бившият ти мъж има приятелка.
"Но издръжката отива в сметката на баща му, не на сина ми" Да издръжката отива там при този който пълни хладилника и плаща тока и режиините. Синът ви госпожо не носи само дрехи има нужда от храна, ток, вода, интернет всеки ден от лекарства понякога, от такса за асансьор ако живее в блок, дори от гориво /бензин/ когато се вози в колата на баща си, ти си длъжна да поемеш половината от тези разходи, а твоите 70 лв не успяват да покрият и 1/5 от разходите на сина ти.
"Но най -лесното е да съдиш другите, нали не ви е до главата! " А запита ли се защо не ни е до главите? Сигурно защото не сме допускали твойте грешки все още.

"А колкото до детето ми- съжалява за стореното и е можело" Можело е, обаче аз съм противник да търсим пътищата, след като каруцата се преобърне. Да ровиш да казваш какво е трябвало да се случи, след като се е случило файда няма.

"Но аз съм била на мястото на детето си и НИКОГА не съм заставала нито срещу едининя, нито срещу другия родител! " Сигурно защото майка ти е избрала по добър баща за теб!!!! Ти направи ли това за сина си?

"Не, но колкото да ме срине-психически. Да ходя по дела... " Сриването ви психически не е негова отговорност, а твоя. Никой никога не може да вкара друг човек в психически срив, без самият човек да го позволи. Ако явяването на едно дело и съгласието с новия размер на издръжка, ще ви събори психически по добре посетете лекар. Раждането на дете от мъж, който не обичате не Ви събори, живота с този мъж не Ви събори, развода като такъв не Ви събори, да оставите детето при него не Ви събори. Следователно Вие сте силна жена и това предизвикателство от страна на мъжа Ви, няма да Ви събори. Но не наказвайте детето си за грешките на баща му.


"а не без вина, виновен да те правят! " И в кое по точно си невинно обвинена?

19.   Авторке, хайде и аз да се включа. Нямам време да чета всички коментари, но ще ти кажа, че е време да спреш да се тюхкаш и да разбереш, че синът ти не е бебе, дори не е дете, а вече е един малък възрастен. На 16 г. от психологическа гледна точка той не се отличава от 18 г. човек, не е дете, а си е логично мислещ човек, който може да взима сам решения.
Според мен правилно си дала право на „детето“ да вземе решение. То е направило изобра си, а и всеки психолог ще ти каже, че за момчето на 16 г. бащата е по-важният. Друг е въпросът, че стремежът на сина ти да се хареса на баща си (което е нормално) в момента му вреди много.
Остави го обаче сам да си направи изборите, да поеме отговорностите и да си види грешките един ден. Ще се разкае, но нека го стори от само себе си. Не почвай и ти като мъжа ти да играеш тази игра. Той това очаква без оглед на загубите (психическото здраве на сина ти).
Моята препоръка - не оспорвай по-голямата издръжка. Плащай си, но обясни на сина ти, от къде да си търси парите. Покажи му, че редовно внасяш издръжката му и като ти поиска другия път нещо му кажи да се допита до баща си.
Колкото до жилището, ако си е било на мъжа ти - добре, че си се изнесла, вместо да постъпваш като доста недостойни жени, които заради едното жилище мъчат децата си да живеят с тях. Не съм съгласна с номер 10. Постъпила си много достойно, оставяйки сина ти да вземе решението, с кого да живее, но е трябвало да си прибереш половината от недвижимата собственост и после с бележки да ги дадеш за временно ползване само, но както и да е...станалото-станало.
Синът ти прави голяма грешка, но нека - бъди по-мъдрата. Остави го сам да си направи изводите. Не му говори против баща му, нека той сам да си го види.
Подкрепям до някъде и номер 18.
Събудете се и си стъпете на краката, госпожо.
... и все пак...не са прави по този начин да процедират. Можеше да се видите, да обсъдите нещата човешки и да видите, кой какво. Не смятам, че сте изоставили „детето“ си - то първо не е дете, а е младеж, второ то само е решило да живее с баща си и съм убедена, че и материално давате според възможностите си. Кой колкото има - ако печелите по-малко и плащате наем, защо да давате толкова колкото бащата?
Гледа се разполагаемият доход, и Вие сте човек, и вие се храните, имате нужда от ток, вода, дрехи, здравни осигуровки...
Не се сърдте на сина си. Той ще се събуди. Бъдете умерена, спокойна и се владейте. Не оставяйте нервите да ви ръководят, а вие бъдете господар на поведението си. Синът Ви ще порасне и сам ще види кой крив, кой прав. Приемете, че не притежаваме децата си, те сами си мислят и взимат решения и ако синът ви е избрал да се отвърне от Вас, то това си е негово решение...така както вие навремето сте решили да градите семейство без любов, което за мен е единствената Ви, но фундаментална грешка. Днес просто плащате сметката за грешката си. Нормално - това е животът. Той винаги ни учи. Кой както си го направи. Важно е да се поучите и да продължите напред. Миналото е минало.

20.   Абе, Авторке, стига се гибсира. Не ходи на дела, нека те осъдят служебно - Ок, ще плащаш 30 лв. повече в следващите години, и какво? За сметка на това няма да даваш други пари на сина си и толкова.
Синът ти не е вече дете, направил е избора си. От него зависи дали ще промени решението си, но за момента е решил така.

21.   Номер 3
"Забременяла си от мъж които не обичаш, като не го обичаш защо за бога легна с него "-това нов виц ли е. Нима не знаеш че хората могат и правят секс без да се обичат. А понякога бъркат обичта със страста и правят секс. И по много други причини. Да не живееш в средновековието че правиш задължителна връзка обич-секс. Номер 18 толкова настървено и детайлно разискваш всяка фраза, че чак противно ми стана. Не си допуснал нейните грешки не само защото си въобразяваш, че си по умен. Не си попаднал на точния човек та да си прокълнеш майчиното мляко. Аз съм била на мястото не на авторката а на сина и... до някъде. Обичах повече майка си, но се страхувах и съжалявах баща си. Съжалявах го че когато остана сам нямаше кои да го пере и готви. А остана сам защото пиеше, биеше и изневеряваше. Една нощ не станах да поздравя приятеля му по чашка. Татко каза -сега излизам като с върна ще се разправяме с теб. И макар никога да не ме беше бил така ме стана страх че си тръгнах сама посред нощ. И до днес не разбирам как ми се размина това което ме сполетя малко преди да стигна до дома на майка си. Двама щяха така хубаво да ме оправят -спаси ме че видях хора в дъното на удна улица и се осмелих да изпищя. От страх бях изгубила и звук и картина. Бях на 15 години. И дори след този случаи бях послушно пале пред баща си. Не знам защо. Някои каза че не може да се манипулира младеж на 16 години. Може да се манипулира всеки стига да знаеш как. А има хора маистори на маниплациите. Момчето съжителства с мащехата и дъщеря и. Кои знае какво вижда и чува. Как го тълкува. Авторката е градила дом и го е оставила с мисълта че сина и поне ще живее спокоино там където се е родил. Преглътнала е че е избрал баща си заради жилището. Сложила е комфорта на детето си пред собствените си чуства. Дори да не живеят заедно времето прекарано със сина и може да е по пълноценно от това което бащата прекарва с него. Едно е ясно и го твърдя от собствен опит. Момчето се разкъсва между двамата. Каквото и да направи авторката то ще бъде използвано да се набива в главата на момчето лошия образ на майката. Според мен с бившия си ще се справиш авторке. Но ако искаш да помогнеш на сина си да се осъзнае трябва да му помогнеш да стане независим. Да доиде да живее при теб не е решение в този случаи -вероятно ще има задръжки от баща си. Когато детето ти навърши 18 не виждам как ще ти извиват вече ръцете. Не отписваи сина си може да се е объркал по отношение на теб. Бури има в душата му бъди сигурна.

22.   От №3 Знам, че секс може да прави всеки дори циганите и пигмеите №21, но знам също и че хората НЕ трябва да създават деца и семейство без да обичат, трябва да ползват контрацептиви когато не са сигурни, че желаят деца. Грешки се допускат когато нямаш друг изход, а встъпването в брак и създаването на дете в 21 век можеш да избираш сам.
Твърдиш че авторката е градила жилище, а въобще не знаеш чие е жилището кой го е градил може да е на родителите на мъжа й и те още да са живи, може да се живели на квартира и бащата все още да е на квартира, може жилището да е на кредит който авторката не може да изплаща и затова го е оставила на мъжа си. Вероятности много. Ако все пак тя еучаствала равноправно в закупуването на имот то тя ще може да се ползва от правото си на притежание само след година.
Още нещо №21 когато синът навърши 18 може да учи висше и тогава издръжката продължава докато той учи. Колкото и противно ти стана!!!!

23.   Благодаря на номер 19, 20 и 21! А 18 ще ме извиниш, но това, което си написал-а или е в момент на ярост, или си го изкарваш на някого и потърпевшата се случих аз! Не искам съчувствие сина ми беше на 5 годинки със сигурност щеше да бъде при мен, всеки е допускал грешки, хора сме и ако искаш да разсмееш Господ - разкажи му за плановете си. Оставих сина си сам да вземе решение при кого да остане-И той взе, избра комфорта пред мен, Не разбрах защо ме нападаш номер 18... Как съм правила секс преди 17 години с човек, когото не обичам... какво... и затова ли ме нападаш, да си изхвърля детето ли.... и пак казвам то остана при баща си, защото избра комфорта, а аз ако желаех можех да му взема половината жилище, барабар с колата, но защо да наранявам детето си... и оставих всичко, а относно пари за гориво, дрехи, ток и прочие, нима аз нямам нужда от същите неща.. аз не съм ли човек. Аз давам достатъчно на сина си и за дрехи, и за собствени нужди, а за горивото и тока на баща му- не мога да мисля. Мен някой мисли ли ме, че съм на квартира и как я плащам... И да уточня номер 18- сина ми идва и при мен, и аз ги плащам същите неща. А нима 30 лв. повече ще ги оправят... та аз му давам много пъти в повече, но на сина ми, не на баща му. Та той една дреха не му е купил... да нападаш е лесно, да изливаш помията си върху някого също.... благодаря все пак!

24.   Номер 22, да уточня-жилището сме го градили двамата с бившия ми съпруг! Дори и заем бях теглила за него, който и него наскоро изплащах. Баща му не е вече между живите, лека му пръст. И сега аз трябва тепърва да градя и собствено! Отново със заем! Оставих сина си сам да избере, достатъчно голям е и той избра, за което съжалява, чувствам го.... Опасявам се само от едно- да не изпростее бившия да преписва жилище на чужда жена, защото го познавам отлично, да остави сина си на улицата, защото той е такъв човек, че не осъзнава жертвите, които аз направих в името на детето! А колкото секса преди 17 години, точно- живеем в 21 век и много чести се случват такива неща. До преди 7-8 века да правиш секс без да обичаш дори са обезглавявали. И след като вече е създаден един нов живот ти си длъжен, като родител да уважаваш мнението му и да обичаш това дете. То не е виновно!

25.   От 19 до Авторката

Е, Авторке, ако жилището е придобито по време на брака ви, ти проблеми нямаш. След като синът ти завърши средно образование (навърши 18 г. ) жилището ще бъде продадено и парите се делят по равно. С тези пари едно малко жилище все ще можеш да си вземеш. Какъв ти е проблемът?
Потърси съвет на адвокат и стига се тюхка. Бъди до сина си, но това не значи ти да останеш на улицата. Синът ти е млад, сам ще си гради жилища и т. н., а мъжът ти ще си получи парите от жилището. Всички ще са доволни в крайна сметка.
Виж, никой не уважава вечните жетвички. Синът ти няма как да те уважава, колкото и да се лишаваш заради него. Затова не го прави, а си вземи имуществото, което ти се полага, след като „детето“ навърши 18 г. Така стават нещата, стига се тюхка, а деиствай.

26.   До момента в който стигнах до забременяването и задължаването да сте семейство, загубих интерес към историята, но я прочетох. Как се забременява, ако не обичаш някой?

27.   Ами писах-живеем м 21 -ви век-забременява се. И така-създава се семейство. Нима аз съм първата в света, случило се такова нещо. От Луната ли падате.... нима всички сте безкрайно влюбени в съпрузите ви.
Не се тюхкам, бившят ми изплати някаква мизерна сума за жилището, доникъде не стигат за жилище. Е, никой не ми е виновен.... Темата каква беше, а получих безкрай упреци, защо съм забременяла преди 17 години. Та аз бях на 20 и какво трябваше да направя- да го хвърля на улицита или аборт... какво...

28.   Авторке, ти си забременяла в 20 век и тогава си направила фундаменталната грешна в живота си - не самото забременяване, едно дете никога не е грешка, а идеята да създаваш семейство без любов. Ти си продукт на 20 век., не на 21 век. Днешните жени имат и възможностите, и смелостта да си гледат децата като самотни майки, ако се наложи.

Иначе, не разбирам, защо се косиш - ти си се съгласила на „мизерната“ сума за апартамента (която сигурно си изхарчила), ти си се съгласила на всичко около развода си и сега обвиняваш детето? Откъде-накъде?
Няма „заради“ него - всеки ВЪЗРАСТЕН си взима решенията и си носи отговорност.
Днес и той си е взел решение и ще си носи последиците, какъв ти е на теб проблемът?
Ако е вярно, че даваш много пари за сина си, новата издръжка не ти е проблем. Просто ще даваш вместо 80 лв. 120 лв. и тези 30 лв. ще ги извадиш от голямата сума, която даваш ей така по сина си. Танто за кокуригу.
Успокой се, гледай си живота и си признай СВОИТЕ грешки. С развода ти и проваления ти брак синът ти няма общо. Вие двмата сте правили грешките. Синът ти не ти е длъжен. Ти имаш дълг към него до навършване на пълнолетие не го забравяй това. Гледай си живота, стига злобей и обвинявай собствения си син за своите грешки. Той ще има свой живот и ще прави свои грешки

Препоръчвам ти да прочетеш книгата „Отровните родители“ има я в Читанката безплатно - имаш време, гледам, виж какво причиняваш на сина си.
Мъжът ти е още по-зле, но това не те оправдава.
Приятно четене и спри тук да се оправдаваш. Никой няма да ти помогне, ако ти сама не си помогнеш

29.   Само да уточня на последния коментар. Не съм изхарчла "мизерните" пари, а събирам/доколкото е възможно това в Бг/ работя много за да си купя жилище, цял живот по картири не се стои. Никого не обвинявам и не злобея, ако беше така сега със сигурност щях да си живуркам в комфорта в който живех и нямаше да пиша тук!

30.   Удивително е как на вън в реалния свят всичко се върти от пъри и нагон. Когато обаче влезнеш тук установяваш че всички правят секс само когато обичат някого. Всички се женят само когато са убедени че това Е ЧОВЕКЪТ. Вие добре ли сте? !? !? Когато бяхте на 20 вие бяхте зрели опитни здраво стъпили на краката си. Правехте секс само по обич. И всички взимахте контрацептиви? ! Я стига бе.... И не знам вече кои номер беше пък и няма значение но да му изясня 'фразата да градиш дом"Означава да създадеш да се грижиш с постоянство дори когато виждаш че в него расте само самота. Не купила е дом градила го е. Но вече е минало. А тук е пълно с честни девици. Да ви видя след 10 години ама няма да мога. Жалко.

31.   От авторката- взе ми писането номер 30, тъкмо и аз щях да напиша същото. Темата беше друга, а докъде се стигна. Защо съм забременяла на 20, защо точно от бившия си.. нима, хората се женят от огромна любов и не се развеждат... Всеки трети е разведен, а дали се е женил по любов или не, всеки си знае... , но малко деца се обръщат срещу собствената си майка, защото синът ми, когато боледуваше и не спирахме да ходим по болници, когато съм прекарала стотици безсънни нощи край легълцето му, когато беше на прага на смъртта, тогава-собствения му баща му сядаха курви по краката... но какво да приказвам. Мисля, че достатъчно ясно изясних какво ме мъчи и каква ми е болката. Разбира се, аз не очаквам благодарност, това е мой майчински дълг. Но ме боли, адски много ме боли... изградих дом, оставих го за да не нараня най-вече сина си, а после... може би е по добре да няма милост към деца, защото каквото и да направиш за тях, ще се намери манипулатор, а повярвайте, има хора майстори на манипулациите....

32.   Да видиш как е от другата страна... Хиляди жени искат увеличение на издръжката, плюят по бившите си съпрузи, изкарват се жертви и да им помагат общество и държава, а тук един син поискал издръжка и стана Европейски въпрос!!! Отвращават ме женското двуличие и двойни стандарти...

34.   Аз съм жена, моето дете скоро ще стане на 18 и живее с баща си, последните 2 издръжки давам лично на сина си, не на бащата. Аз разбирам авторката. И след 18 години съда присъжда увеличение само ако родителя може да го дава без затруднение, зависи от дохода, а не безусловно, аз съм с пенсия по болест и съм решила ще отделям на сина си малка сума както до сега, може би и малко по-малка, но няма да гладувам вече, да събирам дарения, за да изплащам издръжката. Обичам детето си но след 16 години като иска много пари да работи, не е добре и това нищо да се не дава, но да знае, че и аз съм човек и не може да отнеме и последния залък хляб, за да не се радвам на живота, страдах достатъчно, ако ме съди ще ида с достойнство ще си покажа дохода и ще кажа, че не мога да плащам повече, даже и да ме осъди ще давам колкото мога и със съдия изпълнител не може да ми вземе нищо, че нямам.
Моят съвет е дайте му остават 2 години дайте му издръжка, но при положение, че ви уважава щото след 16 години ако не ви зачита за родител може да не дадете, не е безусловна, но аз дадох на моя син, не искам да се караме, дадох и ще му давам и занапред просто според мойте сили, като иска повече да работи сам това е....

35.   Леле какви коментари чета! Нашите все още не са разведени, но се разделиха, когато бях на 19 сега съм на 24.

Никога не бих осъдил майка си, защото тя е човекът, на когото може да се има доверие. С баща ми малко сме като тази история, но с майка ми нещата са по - добри тя си има приятел той има две прекрасни деца- не са му дъщери а внучки. Аз им се радвам, но каквото и да стане аз съм горд с себе си радвам се и за майка ми че има нов мъж. А за твоя син нямам думи.

36.   34, браво на теб - до 18 г, но завършват на 19 училище. Значи след 16 г. можел да работи, за да не му изплащаш издръжка. Той на училище ли ще ходи или ще работи, за да те улеснява? ! Нямам думи направо! Издръжката не е безусловна след като завърши училище, ако учи. По закон. А по съвест е съвсем друга работа, но затова такива като теб ще си плащат на друго място.

38.   Просто се е възползвал от пола на детето, момчетата много обичат майките си като малки и после като почнат да порастват имат нужда от бащата повече, ако не бяхте разведени, той щеше да общува нормално с теб, в случая е под влияние на бащата, който най-вероятно го настройва срещу теб, което е неговата глупост. Не се сърди на сина си, помагай му с каквото можеш, пък той с годините сам ще си промени позицията като порасне още.