Споделена история от Семейство |
Трудно ми е :(
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 2271 пъти
Отчаяна съм от живота, които имам и всеки ден ми се струва, че не мога повече. Не съм щастлива от това, което ми предлага живота. Aз съм само на 22 години момиче. Във всичко в което вложа сърце и душа се срива. Всичко започна когато бях последна година в гимназията. Запознах се с момче на мойте години, завършваше също последна година в гимназия. В него се влюбих още от първата ни среща беше всичко, което исках. Амбициозен, учеше се имаше всички качества, които търсих. Държеше се с мен мило и всичко уж беше повече от перфектно няколко месеца. Към края на гимназията, когато вече наближаваше да се дипломираме забелязах, че е повече от ясно, че си прави планове без мен и без това какво искам аз. Той искаше да учи в столицата, а аз още небях сигурна дали ще ходя в университет, защото нямах много пари, неработех още, а на него неговите родители му помагаха, заразлика от моите. Почти бях сигурна, че искам да поработя една година и след това да уча. Споделих с него, а той вече беше решил, че продължава без мен. Кaза ми, че иска да учи в София и че сега не му е времето да е обвързан с някой, който не е като него, защото аз неисках да уча в университет. Бил много млад за да се обвързва. Сега му било времето да ходи по купони и едва ли не по жени. Аз се борих за него до последно, защото си мислех, че нещо на мен не ми е наред и исках да го поправя, но както и да е се разделихме. Аз реших да избягам възможно най-далеко от него, защото ми беше много трудно да знам, че може да си дойде в нашия град и да знам, че няма да сме заедно. Той във софия, а аз във варна. Пробвах да уча там, но понякаква причина не ме приеха. Имах 4 и 50 оценка. Там срещнах познат от село и дали от яд или от самота, започнах да правя секс с него, чисто сексуална връзка макар и нищо да не изпитвах си мислих , че секса ще премахне болката ми. И така два -три месеца почти всеки ден, но болката още я имаше. В крайна сметка зарязах въпросния господин малко след като разбрах, че няма да уча там. Върнах се вкъщи. Не след дълго постъпих по същия начин по който и по рано. Започнах да излизам с друг и не след дълго бяхме в леглото. В началото също нищо неизпитвах, но по късно започнах да го харесвам незнам дали е било бяш влюбваме по скоро някаква обич. И така близо 2 години и половина. Той ме накара след година да се запиша в нашия университет макар и задочно, защото вече бях започнала да работя. Всичко вървеше добре вече бях забравила за първото момче в, което бях влюбена. Работа ми беше в шивашка фирма, от там си донесох само много главоболия и проблеми, заради това да излизам за изпити и лекций. Бях сигурна, че или ще уча редовно каквато ми беше първоначалната мечта или няма да уча, но се примирих с това, защото парите не ми стигаха, а аз исках да съм независима в това отношение. Мислих си, че ще мога само да уча, но уви нищо невидях от студентския живот. В момента дори съжалявам, че започнах да уча на място, което не исках и нещо, което неисках, но дали от страх или от глупост не пробвах пак на друго място. Незнаех как ще се справям някъде сама. Не си предствах така нещата, че ще се прибереш скапан от работа и, че ще ти е само до учене или пак още по малко до купон. А за университета да не говорим, всеки гледа да изкара някой лев. От преподавателите съм адски разочарована повечето от тях не знаят какво искат от студентите и те връщат по няколко пъти или изобщо не те учат на нещо, а после искат да знаеш нещо. Както и да е. В момента съм 2 курс задочно, но почти съм сигурна, че ще се откажа. Няма никаква полза от задочното убочение. А колкото до работата изкарах почти една година и от там ме съкратиха дали заради университета или заради това, че постоянно оставах без работа или не ме харесваха незнам. След месец залочнах в друга шивашка фирма. Там в началото беше много добре, справях се добре, докато след известно време започна друг модел и започнах да правя друго, което не ми вървеше много в началото, таман бях започнала да свиквам и след месец и половина и от там ме съкратиха без много основателна причина. Бях известно време на борсата През това време започнах да работя на друго място без договор, докато вземах и пари от борсата, което беше много нередно. Там вече работише и сегашния ми приятел. Започнах началото на миналото лято и в началото уж беше само за лятото да работя там и после пак да уча. Всичко беше много добре ходихме заедно на море и така натака. Дойде зимата и от там ме махната, а таман бях свикнала. Скарахме се заради това, че аз съм била виновна, че не съм си давала зор, за да остана там и да вземам пари. А лятото има повече работа може би незнам, а зимата малко по малко. Ако трябва да бъда честна изобщо не ми харесваше работата, чувствах се адски зле и затапяващо. Слабях пластмасови детайли, за което не се искаше никакъв акъл. Отново бях останала без работа и се чувствах още по зле. Пусках сивита в интернет, обаждах се по обяви, ходих на интевюта и нищо. Приятеля ми започна да ми казва, че не може така и, че трябва и аз да работя все едно нарочно го правех това да не си намеря работа и в неговите очи аз съм виновна. Винаги му тежи, че работи само той. Казвал ми е, че за да сме заедно трябва и да уча и да работя. За да имаме деца някой ден. Аз го разбирам и правя всичко възможно, но без резултат. Наскоро започнах работа на място, където се пакетираха замразени бланширани картофи. Изкарах 2 седмици и днеска ми казаха, че не съм била за там без никаква причина. В работата няма нищо сложно да хвърлям картофите с черно на лента освен, че е при 12 гладуса цял ден. Но по някаква причина не съм била за там. А аз си мислех, че ще се задържа, защото трябваше. Давах всичко от себе си. Когато отидох очаквах да ми пуснат договор веднага, но така и нестана. Мислих, че с колежките нямам проблем, но вече не съм сигурна. Преди два дена, казват, че шефа е бил пият, когато дойде при нас, но до колко е вярно незнам. Стана проблем, че съм била нова, а трябвало да съм по средата на лентата, а аз бях в края. След като свършиха картофите за смяната шефа стоеше до мен много странно стоеше и ме гледаше и нищо неказваше аз се зачудих и искаш да си ходя и тогава ме погали с рака по лицето и аз си дръбнах и си тръгнах като ми каза, че съм щала да свъкна с работата. А днес работех половината смяна и излязохме в почивка. Шефа беше дошал отвън на пейките и седна при колежките. Аз си говорих нещо с други колежки. Дойде време да влизаме и тогава шефа ми каза, че не съм била за там, цялата почивка забелязах, че ме гледа, но си мислех, че си въобразявам. Аз го попитах защо да не съм била за там и а той ми каза, че не се справяла и че мнението на колежките било важно. А аз си мислих, че нямам проблем с тях. И така отново съм без работа и отново се чудя на къде. Дори бях готова да се разделим със сегашния ми приятел, защото знам, че трябва да работя, а той ме притиска в това отношение. Мислих си, че ще ме зарежи за това време, когато нямам работа, а той още него прави, дори напротив. Хем иска да е с мен при положение, че вземам и аз пари и ми го натяква понякога. Хем когато аз искам да си тръгна не ме пуска. Не съм сигурна вече дори какво изпитвам към него и дали изобщо мога да съм щастлива с някой мъж. Ако не си намеря скоро работа някъде за постоянно ще се побъркам. От една страна той от другата родителите ми, а аз съм някъде изгубена и отчаяна от това. Дали някога ще кажа със цяло сърце, че съм истински влюбена в някого и дали някога ще бъда щастлива в живота. Напоследъм нищо и никой не ме радва.
Извинявам се, че е толкова дълго. Ще се радвам някой да ми пише.
|
