Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 1 тя пак е зависима, нали живее в апартамент купен от тях.. Ако мъжът ти застане зад теб, дори и след сватбата може да не им казваш "мама"и"татко", зависи колко слуша майка си, защото като гледам бъдещото свеки какви разсъждения има, може и да имаш проблеми.

7.   То щом неговите родители са ви купили апартамента в които живеете, то значи, че вече зависите от тях. Да самостоятелни сте си. Обаче с течение на годините ще има, , Цял апартамент ви купихме, а вие еди какво си. Не ни уважавате. Не ни зачитате., , Е все пак е по добре от това да живееш в дома на свекъра и свекървата. Тук много неща зависят от бъдещия ти съпруг. Дали той ще им позволи те да се намесват във вашите отношения или не. Колкото може се оправяйте сами. Не чакайте нищо от тях. Защото те възрастните си мислят, че щом ни помагат финансово имат и правото да се разпореждат с живота ми. 6 години живях с родителите на бившия ми. Сега си гледам детето сама, но се радвам че се оттървах от онзи дом и от изтрещялата ми, , свекърва, , .

8.   Тъпо е, ако позволиш да ти се качват на главата. Не поставиш ли отначало категорични граници, считай, че винаги ще се бъркат. На моите не им казвам майко и татко. Аз имам една майка и един баща. Няма да лицемернича да наричам по тоя скъп начин хора, на които довчера очите не съм виждала. За децата настояваха за имената - да са на тях. Не им се получи. Отстоявай своето и не позволявай да диктуват живота ти само защото са от мъжката страна. Не са нищо повече от теб и твоите родители. Ако искат да се придържат към тия остарели схващания, да си ходят в осемнайсети век.

10.   Аз пък те съветвам да не го приемаш така на напреки и да оставиш хората да ви спретнат една хубава сватба - хем те ще са доволни, защото и за тях това е един голям ден (като имаш деца един ден, тогава ще го разбереш) и хем ти ще се почувстваш наистина като булка, а не после да си кажеш, че не беше нищо особено и да съжаляваш като отидеш пак на една хубава сватба и я сравниш с твоята. Аз не бях си мечтала каква ще е моята сватба, но вълнението да облечеш красивата булчинска рокля и да почувстваш, че това е Вашият ден е несравнимо, а иначе ще е почти като обикновено излизане с приятели, та може и да те е срам да показваш после снимки, че си с никаква рокля и десетина приятели...
ж 37 г.

11.   Аз съм ж. 37 г. Забравих да допъня, че за първите неща и аз съм съгласна - имам си една майка и един татко...

12.   ООООпааааа купиха ни анартамент, но право на мнение няма да имат така ли. Що не купиш ти на мен един апартамен, аз всичките си деца на теб ще кръстя и ще те слушам каквото искаш, както искаш така ще го правя, стига да плащаш сметките по сватби, кръщенета, ако искаш и мамо ще ти викам както искаш.

Щом приемаш апартамента, който са ви го купили ща трябва да се съобразяваш с мнението на този който е платил. Който плаща той поръчва музиката. Всичко в този живот се заплаща с пари или с прекланяне на главица.
Да си снаха никък не е лошо особенно на такива дето ти осигуряват твое жилище.

13.   Ние теглихме заем и си покрихме разходите по сватбата. Не чакахме на никой!

14.   От авторката до Номер 1: благодаря за подкрепата. Самостоятелни сме. До Номер 2: Ами какво да им каже той гледа да не им противоречи, защото все пак те ни купиха апартамент и ни помагат понякога финансово, но аз му казах, че няма пък да ми казват другите аз как да си правя сватбата. Все пак е наша ние си решаваме. Не може цял живот да завися от някой и да ме командват. Мисля, че съм права.

15.   Е да тъпо е като трябва да се съобразяваш с неща, които не ти харесват, ама не е тъпо като живееш в апартамент купен от тях. Мисля, че хората заслужават поне малко уважение на фона на това, което са дали. Или ти си свикнала да се имаш за център на света, и всички с теб да се съобразяват.

16.   Я вземи се изнесете на квартира с мъжа ти. Съберете си пари за сватба, гледайте се сами, без финансова помощ от тях и тогава имай претенции.
Защото твоите претенции са на едно разглезено дете, свикнало да му се угажда.
Земята се върти около оста си, а не около теб.
За сведение-казвам майко на свекърва си от уважение към нея и към мъжа си.
ж 33

17.   Ами те са купили апартамент на сина си, да не са го подарали на снахата. Давай моме отстоявай себе си, не се съобразявай с никой...

18.   Така доколкото разбирам семейството на приятеля ти(бъдещия ти съпруг) спазва някои приети модели/традиции. Като това например, че мъжката страна трябва да подсигури жилището, както и да се прави годеж, да идват да те искат официално от вашите и т. н... На теб какво толкова ти пречи. Всичко може да стане и в много тесен кръг. Майка му и баща му да дойдат да те вземат, а после и свадбата пак само най-близките да дойдат. Не е казано, че трябва да правите панаири. Може и нещо много скромно.
Защо казваш :" Те трябва да платят разходите по-брака. "Защо да трябва те да плащат. Може да се поделят разходите между твоето семейство и неговото, а може и вие сами всичко да си платите. Няма правило за това-както се разберете. Мен ако питаш е най-добре да се разделят между неговите и техните родители, да е по равно. Но пък има и младоженци, които сами си поемат разходите, не искат родителите им да се обременяват. Тук вече зависи как сте материално... Обикновено родителите го имат за тяхно задължение и се чувстват горди от това.

Иначе аз те разбирам, че е малко трудно в началото да казваш на родителите му "майко и татко", но пък от друга страна как ще им викаш. Не може да нямаш никакво обръщение-неуважително е. Ето хората са ви купили жилище малко ли е това. Сигурно и в бъдеще ще ви подкрепят. А ти едно учтиво обръщение да не искаш изречеш. Май повече обичаш да се мусиш, сърдиш и дърпаш настрани, вместо да се впишеш в ситуацията.... Ти губиш.
Казваш, че деня на сватбата е ваш, но не мислиш ли, че право да бъдат там имат и хората, които са родили мъжа ти, изгледали го и са вложили всичко от себе си за детето си.... и сега се радват, че се жени. Защо се държиш така и се дърпаш, я малко по-позитивно гледай... Не чувстваш ли, че на тоя етап сте доста зависими от тях-и материално и всякак
. А ако много искаш никой да не ти се бърка върнете им апартамента, платете си сватбата сами и избягайте и се скрийте някъде далече.... и си се цупи там на воля колкото щеш...

19.   Тъпо било да им вика "майко и татко", ами какво да им вика? "Ей, алооо! "-това ли?
Вие какво викате на вашите свекъри?

Я малката, целувай ръка на свекърите, цял апаратмент са ви купили хората.
Ще им правиш уважение-"майко", "татко"ще викаш и бъди рахат.

20.   Авторке, права си, че не може цял живот да зависиш от някого и да се съобразяваш. Много е неприятно една жена да трябва да се съобразява със свекървата особено като се има предвид колко много се месят те. Най-добре е поколенията да не се смесват и да сте си самостоятелни. Но при теб има едно голямо НО. Те са ви купили апартамент и независимо в кой град е това е една наистина сериозна инвестиция. Като искаш да си самостоятелна, трябва да си самостоятелна до край. Купаването на апартамент за вас е намеса от тяхна страна, но е нещо, което ти желаеш. Мнението им за сватбата пак е нещо, което те искат, но ти не искаш. Тоест това със самостоятелността ми се струва малко избирателно. Или не искаш нищо от тях, или им позволяваш да се месят. Не може хем да ви купуват апартамент, хем да ви помагат финансово, хем вие да решавате как те да си харчат парите. Вашата сватба е, ама с техните пари, което не е хубаво.
Приемете апартаментът като израз на добра воля, но не позволявай те да ви плащат сметките, храната, почивките, сватбата. Вие искате да сте самостоятелно семейство, а не можете сами да се издържате. Ами ако след сватбата има бебе - пак ли баба и дядо ще дават пари, за да го гледате. Хубаво е възрастните да дават нещо на внучето, на децата, ама колкото да зарадват с нещо от сърце.
Ана

21.   Пиша от позицията на снаха и кандидат- свекърва. Винаги съм живяла отделно от свекървата в наш апартамент, но вече 30 години с нея сме в добри отношения, наричам я" майко", детето ми е кръстено на свекъра, но това си е наше желание и не съжалявам и досега. Винаги ме е уважавала и не се е месила в нашите отношения с мъжа ми. Сега вече имам кандидат- снаха и срещам уважение от нейна страна. Живеят отделно на квартира в друг град и са самостоятелни. Не я задължавам с нищо, не държа на традиции, старая се да да им помогна с каквото мога. Може да има и добри отношения между снаха и свекърва, важното е уважението и да има търпимост между двете. Винаги има начин за разбирателство.

22.   Доста ме правокираха коментарите на по горе изказвания... Не четете ли!? Пише не за благодарността, а обратното, изказване на собствената представа за традиции семейство и гнездо, което младите са на път, да си свият... Четейки и на мен винаги ми се е струвало излишно, това т. н. р. почитание и благодарство към предците ни в което ние самите попадаме в един скрит "капан"... Ето една различна тема върху, която не е зле, да се позамислим...

23.   Бъдещите деца са си твои, както щеш ги кръщавай.... НО сватба е хубаво да има, и то хубава сватба... направи им кефа, както казаха по-горе, те плащат... какво ти пука в крайна сметка? ! ... По-лошо ще е, ако не ги уважиш...

24.   Даам, има един лаф - "Който плаща - той поръчва музиката" - щом чакаш друг да ти плати сватбата, ще се съобразяваш, няма как.
Ако искаш ти да казваш, какво ще се случва, стегни си задните части, работи, или пък вземи кредит, плащай си сама разноските и прави така, както на теб ти харесва - тогава никой няма да може да ти се меси.
Но да чакаш да ти купят жилище, да ти направят сватбата / а вероятно и да ти плащат сметките/ и да имаш претенции - нагличко е.

25.   От авторката до номер 15: Те си имат уважението. Никога не съм им казала нещо на въпреки или да им се облещя и винаги съм им помагала. Но си има граници. Това, че са ни купили апартамент не значи, че цял живот трябва да им се кланям и да се съобразявам с тяхното мнение.

26.   Традиции? Това, което наричате традиции, си е жива дискриминация: да казва той на твоите родители бабо и дядо, а ти на неговите - Майко и татко, а не и двамата да казват еднакво; да кръщаваш детето на свекъра или свекървата, а защо не на твоите баща или майка? Е, не е ли жива дискриминация? Аз съм против всичко това.

Не съм кръстила детето нито на неговите, нито на моите.
Иначе и двамата казвахме майко и татко, защото така го решихме ние с него; но най-добре е да се казва на име.

Иначе и аз съм ЗА хармония, разбирателство и уважение в отношенията, но това не значи да стъпиш на човешкото си достойнство, да го стъпчеш заради материални глупости, апартаменти и "традиция".

27.   Мила, виж сега напълно те подкрепям за " мамо и татко". Но, сама казваш, че сте материално зависими от тях. Апартамент са ви купили хората. Което само по себе си е страхотен жест и добър старт за вас. Поне това оцени, защото е много трудно за семейство, което живее под наем. Опитай се да намериш баланса, не се ядосвай за глупости- хората те ценят и те харесват. Иначе, нямаха да искат голяма свадба. Важното е това, че сте заедно и се обичате. Другото са подробности, гледай от към веселата страна. И голяма работа как, ще се казват децата ви, най-важното е да оцениш щастието да имаш.
Радвай се, и цени това което имаш.
Али Макбил.

28.   Който плаща музиката, той поръчва. Нали си чувала тая поговорка? Замисли се над нея! Абсолютно е нормално да се месят и да имат мнение, когато парите са техни. Или си самостоятелна изцяло, или не мрънкаш като ти се месят и искат да е на тяхната. Денят си е ваш, ама парите, с които се прави денят ви, са техни!!

Разбирам, че не можеш да се пречупиш и да им кажеш "майко и татко", аз също не бих могла никога. Обаче, поне им имай уважението и не се оплаквай. Апартамента е голяма инвестиция, това са много пари, радвай се, че са ти помогнали. Впрочем по принцип родителите на булката плащат сватбата ;), твоите свекър и свекърва сами са си предложили помощта, можеш да си им благодарна.

29.   Ти гледай да не останеш без мъж и без апартамент, много претенции, много нещо!

30.   Би могла да им казваш "майко" и "татко" и от любов към съпруга си - не си ли се сетила за тази възможност? Има още много хляб да изядеш (и сол), преди да разбереш какво е това да създадеш семейство.

31.   Извинявай, ама лигла си и не споменаваш на колко години си... купили апартамент, и с претенции... ти знаеш ли, че аз за моята сватба заем теглих, бе мила... децата както искаш ги кръщавай, както искаш наричай родителите на мъжа ти, но спри с лигавщините и започни работа. Все пак семейство те чака, кой ще те храни.... онези там, дето им купили жилище... Ужаст! Как пък Господ създава такива неблагодарници!

32.   Аз пък никога не съм (а и не бих) нарекла родителите на мъжа си "майка" и "татко". Имам си родители и само на тях казвам така. И това, н. 30, няма абсолютно нищо общо с любовта ми към мъжа ми! Зависима била (авторката) - ами, много се извинявам, ама те затова ли са им купили апартамент? За да имат да им връщат? Било то с имена, нарицателни, сватби и т. н.? Що за лицемерие? !
Ние си имаме НАШ си апартамент - сами си го купихме, без ничия помощ. Да, ама и от родителите си имам апартамент, както и от родителите на мъжа ми. Уверявам ви, че никой никога не е имал каквитго и да било претенции към нас. Нито относно сватбата ни, нито относно името на дъщеря ни. Та, номер 30 и това е възможност, ако не си се сетила!

33.   Според мен това е въпрос на лична преценка. Не трябва да се чувстваш задължена да им казваш майко и татко. За сватбата лично според мен е една излишна инвестиция. Ако сте си преценили, че искате нещо скромно примерно с тесен кръг приятели те подкрепям напълно. Радвам се, че мислите рационално както мен. Това че са ви взели апартамент не трябва да означава, че ще се надупвате при всяка тяхна прищявка. Имали са - дали са и са подсигурили семейството на синът си... толкова по този въпрос. За името на детето за него поне можеш да направиш компромис и да го кръстиш на някой от тях двамата и то не изцяло а само първата буква. Живот и здраве когато имате още едно дете може да го кръстиш на твоите родители и според мен така всички ще са щастливи. Ако са зрели и здраво мислещи хора ще ви разберат, тези стари традиции са в миналото, сега трябва да се съобразяваме с настоящите обстоятелства.

Много е гадно това да купиш апартамент на детето си и след това да натякваш при всяко несъгласие с теб....

Това е от мен и вярвам, че ще се намери някой, който не е съгласен с мен но това е моето мнение по темата.

35.   Към авторката
Хубаво госпожице искаш да си самостоятелна. Излез на квартира, издържай се сама, събери си сама пари и си направи каквато искаш сватба. Никой няма да ти се меси.
Знаеш ли девойче, май ти липсват не само първите 7 годинки, а доста. Не си ли чувала, че уважението трябва да е взаимно, не са ли те учили мама и татко.
Глезла на квадрат. За да ти купят жилището, знаеш ли от колко неща са се лишили майка му и татко му на приятеля ти. Съжалявам и приятеля ти. На никой не му е безразлично какво е отношението към собствените му родители. Колкото и да те обичам, не бих приел такова отношение към родителите ми. Ако ти изнася. Същото се отнася и за мен. Щом живея с теб не може да не уважавам родителите ти.

36.   Ти ще кажеш напротив не е така аз мисля, че е много хубаво. Зависи на какво семейство ще попаднеш. Аз ги наричам майка и татко, от уважение към тях самите и от обич към съпруга ми. Колкото до имената не знам за вас, но на нас те не ни задължаваха да ги пишем на тях. Свекърва ми е Анна, а свекъра ми е Владимир (руснаци са за това са с руски имена). Ние ще имаме близнаци (очертава се да се родят другия месец освен, ако не избързат) ще са момчета и нито свекъра ми нито баща ми настояват да са на тях казаха ние да изберем имената им, защото ние сме родителите ми. Мъжа ми е Алексей, но и той не иска на него да е нито едното. Той има мерак да са с православни имена, за да имат и имен ден и рожден ден, но не иска да са с една буква. За това избрахме Йоан и Павел. Той каза, че ще минат за руски имена лесно се изговарят и като след време са НА командировки с него ще им ги помнят бързо и лесно ще им ги изговарят войниците (той е бъдещ руски гинерал, а свекъра ми сегашен). Какви глупости говориш само. Не всички държат децата да са на тях.





Анна- Луиза

37.   Много сте ми интересни всички, как изведнъж я нападнахте авторката... Да, купили са им апартамент, имали са възможност, но този апартамент е най-вероятно на името на майка му или на сина... така, че и да стане нещо/да се разделят/, авторката да не получи нищо.. имали са възможност, помогнали са на сина си... Иначе за сватбата, ако те плащат-да, биха проявявали претенции, но според мен, ако искат да помогнат-да им помогнат, то това си е на младите денят... т. е. аз бих помогнала, но не бих налагала мнението си.
Най-добре седнете и поговорете, ако родителите му плащат сватбата, им обяснете вашите желания, ако не-направете си вие каквато сватба искате! Но да говорите, че едва ли не тя им е длъжна за апартамента-да, от голяма помощ е, но те са го направили това за сина си и неговото бъдещо семейство, по собствето желание! Като помагаш, помагай без да искаш после нещо в замяна! Не смятам, че авторката цял живот трябва да им се подмазва заради това. Ами, ако нейните родители бяха купили апартамена! Тогава цял живот да се съобразяват с тях, така ли?

38.   Аз съм №7. Побъркахте я жената. Купили са го свекърите въпросния апартамент свекъри, купили. Обаче както пише 37 апартаментът е на сина им. Примерно утре вземат, че се разделят авторката и мъжа и / не им го пожелавам/, може друга жена да дойде там. Така, че нищо не е купено на нея. След развода ми към 2 год. живях с родителите ми. Найстина доста ми помагаха, но за сметка на това се бъркаха в живота ми тотално. Даже се стигна дотам, че него време бях жена на 32 с дете на 5 г. и ми се бъркаха с какви дрехи да се облека за работа и с коя приятелка да излизам. И това само, защото помагаха финансово. Просто съм стигнала до заключението, че старото поколение помагат ли на децата си си въобразяват, че могат да им се намесват във всичко. Аз съм абсолютно против да се наричат свекърите майка и татко. Относно кръщаването на децата смятам, че само майката е тази, която ще реши чие име да носят. 9 месеца ги носим в себе си, раждаме ги с болка. Докато са мънички не се отделяме от тях. Поне имаме правото да решим как да се казват.
,

39.   Родителите ми са женени вече от 16 години. Между майка ми и мамето (така наричаме бабите си в нашия край) има огромно разбирателство. Откакто майка загуби майка си те са като майка и дъщеря. Никога нее е имало проблем между тях, даже мамето ми се кара, когато противореча на майка.

40.   Тези дни точно мислих много по тази тема за родителите и апартаментите и абсолютно съм съгласна с 37! Ние с приятеля ми също имаме сериозна връзка, не смятаме скоро да се женим, но искаме да си купим собствено жилище. Проблема е, че майка му има такова наследено в друг град, където ние се нанесохме, за да сме си сами, но не искаме да живеем там постоянно и в най-близко бъдеще ще се преместим дори да е на квартира за малко и след това ще мислим за кредит или нещо друго. Изобщо не искам да разчитам майка му да ни помага и след това да натяква за това... Не е лоша жена, но според мен това е съвсем възможно да се случи!!!! Не искам да съм зависима от разни родители, ако искат да помагат да помагат и да не се бъркат, да не искат после да им се връща и всеки да си живее живота! Абсолютно съм против на свекървата да се казва майко, остарели неща са това! Всеки сега си казва по име!!! Какви са тия отживелици? Нали се водим европейци, трябва малко по-западняшко мислене да имаме, то ние за това сме на тоя хал и цял живот се гледаме и хрантутим родители с женените им деца! Ужас! Дано никога не попадам в такъв ад - да направят нещо за мен и после да ми е горчив живота! МЕРСИ!!!! А на авторката ще кажа следното: След като са ви купили апартамент ( не искам да те отчайвам), но винаги ще си им длъжна, ти и сина им!!! ЗА съжаление нещата са такива, че някои хора са егоисти, за това по-добре да не искаш от никого нищо в замяна, а двамата с приятеля ти сами да вземете живота си в ръце!!!

41.   Колелото на живота се върти, не забравяйте, че само след някакви си, бързо изминаващи 20-30 годинки и вие ще сте свекърви. За 20 годинки ще успеете ли да закупите на вас си жилище и да съберете достатъчно за да купите и на снаха ви жилище, че и сватба да платите и кръщенета, за да не ви нарича снаха ви "Ей алооо... " и за да продължи години наред фамилията ви да е същата. Почвайте от сега да събирате, трябва да отделяте по 100лв на месец от днес за да постигнете това което авторката е получила от свекърва си.
Имената на децата се пишат на свекър за да се продължи фамилията, защото ако свекърът ви е Иван Стефанов Иванов /примерно/, а вие кръстите детето Петър, то неговите деца ще са с презиме Петрови, а внуците му с фамилия Петрови. Разбирате ли запазването на гена със същата фамилия. Вие когато станете на 50 години ще сте госпожа Иванова с внуци с фамилия Петрови.
Вие сега искате свекърва ви да си плати уважението ви, уважението което ще й предоставите, а като дойде ден вие да плащате вашето уважение?

43.   Подкрепям изцяло номера 32 и 37-затова ли свекърите са им купили апартамент? ! Та младите да им се кланят, да кръщават деца натях и прочие? Не за това купуваш имот на детето си и на бъдещия/ата му съпруг/а. Не и за да се налагаш, изискваш и натякваш. Зависи си от конкретните свекъри. Може да се налагат, може и не. Младите пък да допускат само разумна и коректна намеса и помощ. Стига да не е обвързваща.
Не може с имот да плащаш нечий живот, било и на собственото си дете.
Не бива и младите да се гърчат в една гарсониера, само и само да са самостоятелни/и да плащат цели заплати за това/защото свекъри, тъщи и тн ги командват кога, как да се женят, пък бебе, та погача... /, та да се чудят в кой край на България или света да идат на квартира и да мизерстват. Не всеки може и има право да изтегли ипотечен кредит.

44.   41, защо пък да не са Иванови? Фамилията се предава, освен ако някой не реши да ползва името на дядото за фамилия.

Гледам всички коментари и си мисля, че:
а. повечето млади хора са несамостоятелни, не умеят да се справят сами в живота;
б. повечето млади хора чакат от родителите си, респ. родителите на половинката;
в. винаги има някой, който да обяснява, че е много трудно да си купиш сам жилище.

Да, ама не - много мои приятели си купиха жилища, които вече даже са и изплатили до голяма степен, НАПЪЛНО САМИ. Ако си некадърен, не ти се работи и пр., винаги се намират оправдания.
Има хора, които отидоха в чужбина и за 2-3 г. също изплатиха жилища. Когато човек иска, винаги намира начин. А като не иска, не намира. Толкова е просто.
Не всеки има капацитета да работи добре платена работа, да учи езици или да успява по някакъв начин. Не всеки има капацитета да изкара пари, за да си купи жилище. Но не смятам, че е работа на родителите да осигуряват децата си до старини. Защото, жал ми е за такива родители, които, след като са дали всички на отрочетата си, накрая нямат кой да им купи лекарства за 50 лв. примерно. Защото същите деца или са неблагодарни, или не могат да изкарат и 5 лв. да си покрият личните нужди, или съчетават и двете.
А колкото до авторката - като не може да си позволи жилище, да не си купува. Жилището е постоянен разход - то не е нещо, което можеш да оставиш и да не го правиш нищо 50 г. Трябва да му плащаш данъци, да го поддържаш (нямам предвид само чистене), на всеки няколко години да правиш ремонт, да си актуализираш техниката и обзавеждането. Ако не можеш да си го позволиш, по-добре не си купувай жилище. Толкова е просто.
А колкото до мнението на 43 - приятелю /приятелко, не си ли чувал/а, че който плаща, той поръчва музиката?

Ж30

45.   Здравей авторке,
Напълно си права - сега семейството сте ти и мъжът ти и за да останете такова, не трябва да допускате никой да ви се меси.

Ние отказахме точно по тази причина финансова помощ от роднините, когато тръгнахме да си купуваме апартамент. Сами бяхме спестили почти половината сума, за останалата част предпочетохме да вземем заем. И не сбъркахме - на брата на мъжа ми му помогнаха финансово родителите с покупката - познай дали сега там всеки уикенд не виси родата.

Свекърите им се бъркат в момента за всяко решение по обзавеждането, отделно канят роднини и познати в дома на младото семейство да им го показват, без изобщо да се съобразяват.
Когато далечни роднини минават през града, по инициатива на бабата, брата на мъжа ми е длъжен да ги посреща от гарата и приютява. Побъркват ги просто. Радвам се, че отказахме помощ и не сме в същата ситуация.

Нямам намерението да си кръщаваме децата нито на моите родители, нито на неговите. Децата са личности сами по себе си, вярвам, че ще си дойдат с подходящото за тях име.

Смятам, че за да бъдат отношенията с роднините хармонично е необходимо всяко поколение да уважава личното пространство на другия и да запазва известна дистанция.

46.   Уважаеми, аз пък съм в семейство, в което си давах половината заплата години наред. Унижавали са ме и майка му и сестра му, и никога не направиха какъвто и жест да е за мен. Обиждана съм и то напълно незаслужено. Те били много красиви, аз не съм била, обиди колкото си щеш. И ще ми кажете, че трябва да си кръстя детето на тези хора, които са се гаврили с мен??? ! Хайде, моля ви!

47.   "Не бива и младите да се гърчат в една гарсониера, само и само да са самостоятелни/и да плащат цели заплати за това/защото свекъри, тъщи и тн ги командват кога, как да се женят, пък бебе, та погача... /, та да се чудят в кой край на България или света да идат на квартира и да мизерстват. "

Хем бива, хем може - като живееш на чужд гръб - не си самостоятелен. Не било редно да мизерстваш - защо да не е редно - като не можеш да си плащаш - ще мизерстваш - родителите не са длъжни да те издържат, докато са живи - ако това си мислиш.

Съгласна съм, че не могат да се налагат и да изискват, както съм съгласна, че не трябва нищо да дават на пълнолетните си хрантутници - не можели милите да мизерстват - както е казал народа - който не работи, не трябва да яде и защо на теб да ти се полага по-висок стандарт, от този който можеш да си позволиш?