Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   При тези ексцесии в къщи, след като живеете при свекървата, тя какво прави? Защитава ли някой от вас или излиза и мълчи? Или може би говори насаме с някой от вас след скандал?

9.   Обичаш го, макар и не по същия начин и с течение на времето тази любов ще намалява, докато изчезне съвсем и на нейно място дойде ненавистта и омразата... Нямаш никакъв шанс да спреш това, което ще последва. този човек е изгубена кауза, по-добре виж какво можеш да направиш, че да се измъкнеш по-бързо. Тази обстановка е пагубна, повярвай ми, и за теб, и за детето ти. Знам какво е да си с дете на ръце - аз, самата, съм с две и сама ги отглеждам, но намери начин да си осигуриш доход, който ти позволява да го напуснеш. И се подготви психически за натиска, който ще ти окаже, когато си тръгнеш. Той е вампир, не му позволявай повече да се храни от твоята енергия. Преди да ти е промил мозъка и да ти е втълпил, че не ставаш за нищо без него, бягай. на него не казвай нищо за плановете си. Ти имаш сили да се справиш и сама, нищо че имаш дете, няма нерешими ситуации, винаги има изход. Стига да го повярваш... Там няма никога да си щастлива, разбери... А и детето няма да е щастливо в такава обстановка. Децата усещат, когато няма любов... Усещат негативната енергия и се изражда психиката им. Моля те, не увреждай ангелчето си. Не се заблуждавай, че оставайки, се жертваш за неговото щастие.. Това е най-голямата заблуда на жертвите, избрали пътя на жертва... Оставайки, ще жертваш него-една чиста душа ще се опорочи. Разбери, че енергията там е отровна за дете. То възприема всяка една дума, усеща чувствата и емоциите, и един ден ще е като баща си.
Пожелавам ти сила и вяра.

10.   Ако бях на твое място щях да се изнеса. При родителите си ако трябва. Да види, че не може са мо да вряка. Що за чудо? ! Ти да не си му кошче за душевни отпадъци? ! Ако нямаш къде да се изнесеш за малко (родители, приятелки, роднини) го игнорирай. Да си крещи. А ти се прави, че не го чуваш. Или пък крещи и ти. Да види, че не само той го може. За съжаление, без значение от твоята реакция, детето е най-потърпевшо. То живее в дом, в който няма любов, няма разбирателство.

11.   Стига бе хора, много е лесно от страни да кажеш "час по-скоро се развеждай". То не става хоп и айде. Поне за мен не е така лесно...
Оставаме на саме често и съвсем скоро след поредна налудничева забележка, изпаднах в криза, ама сериозна - просто така избухнах, че не бях на себе си. Започнах да го удрям с юмруци в гърдите, да го дера да щипя, като обезумяла. Хвана ми ръцете и само повтаряше "успокой се, успокой се" започнах да удрям себе си в главата, да скубя косите си, да ритам и крещях само "аз съм глупачка, боже колко си проста", повтарях, повтарях, докато не изпаднах в нещо като шок. Седнах на земята и само се люлеех като тея от псих. клиники. Спрях да рева, нито звук издавам, нито стон, само гледам в една точка и се клатех. Той през цялото време искаше да ме прегърне, да ме успокои, говореше ми, но аз... нищо. Накрая ме намокри със студена вода, разтресе ме и аз като че ли чак тогава осъзнах какво се случва и заплаках пак. Притиснаме толкова силно, че костите ми изпращяха и не ме пусна сигурно 5мин. Започна да ме гали по главата по лицето, заплака и той. "Много съжалявам, че става така, дори аз не се понасям понякога, незнам какво се случва, само в едно съм сигурен- обичам те до болка, никога не искам да те изгубя, вие сте ми всичко, всичко правя за вас, знам, че ви лишавам от внимание и още много неща, но имай търпение всичко ще се нареди. Искам само да не ми опонираш насреща, замълчи си, знаеш, че ще ми мине след 5мин" Като чух последното изречение... прималя ми, пак избухвам в рев и започвам да крещя -"абе човече ти добре ли си бе, за какво се карахме до сега, аз ли създадох скандала, не можеш да искаш от мен да ме тъпчеш и да ми крещиш и правиш забележки без повод и аз да седя и да свеждам глава като насрана, търпях, търпях, търпях, вече не мога. Защо ти не се постараеш да си замълчиш вместо да ми правиш подмятания и забележки за всичко. Ако дори мъничко имам вина в дадена случка, гласчето ми няма да чуеш, ще си замълча, защото ще знам, че съм сгрешила, че съм виновна. А ти ми крещиш за неща, за които дори смешен ставаш, че изобщо ги правиш на въпрос. Не издържам, повярвай ми... полудявам. "
И така общо взето ден два добре, после пак всичко се повтаря.
Детето започна да го отбягва, не иска да го гушка, все в мен се вре и един ден като искаше той(мъжът ми) да го гушне, то се размрънка и се отдръпна. Започна пред детето едни приказки, аз съм била виновна, че детето не го искало, то виждало, че майка му нямала уважение към таткото, че говорела повече от колкото трябва, че незнам какво си... стоя и немога да взема решение. Той ме прави на луда по цял ден, пред детето повето пъти, аз съм била виновна, че не го искало, аз съм била отговорна за възпитанието на детето, трябвало да го науча да уважава и обича баща си. Като че ли то това дете не вижда какво става, ще тръгна да го настройвам. Никога не бих го направила, ако ще и най-долният гад е баща му.
Ох, много случки мога да опиша, но ще се хванете за главата, как е възможно да има хора, които да правят проблем за дребни нещица.
Значи, за бившата - вярно е, видях и снимки и какво ли още не, знам също и много сигурни източници, тя дори в момента живее с мъжа, с който е хваната в изневярата. Както и да е де, но това не променя нещата.
Исками се да чуя мнения и от мъже, какъв е тоя характер бе мамка му.

Авторката

12.   Я по-спокойно със нападките, може ли така да се нахвърляте върху авторката.. била мазохистка.. лесно е да се говори така отстрани. Може би всяка жена си мечтае за семейство, щастливо. И какво правим, когато се случи нещо такова като при авторката? Я всяка да си признае дали веднага ще си събере багажа и ще си тръгне. Нормално е преди това да си опитал да оправиш нещата. Авторката сама каза, че вече обмисля развод.. Не искам и да си помислям какво й е на момичето, както и на детето. Как може да сте такива, бе, драги коментатори. Нещо ви е криво и тука вместо да помогнете на авторката, я храните. На всяка казвате мазохистка. Аз не я чух да се хвали, че й харесва сегашното положение.
Според мен авторке, той не е наясно колко много е прекалил. За развод не знам, но някаква временна раздяла (не е нужно той да знае, че е временна, нека си мисли, че е завинаги) дали може да му даде да разбере, че не бива да се държи така. Според мен се е самозабравил и ако го оставиш за известно време ще се опомни. Но трябва така да осъзнае нещата, че да не си позволява втори път да се държи така, което ти вече ще прецениш възможно ли е. Много често мъжете се държат добре в началото и после айде пак по старому. Приел те е за даденост, да, а ти не си мазохистка, както горните са писали, ами нормална жена с нормалните желания за щастливо семейство, която се пита къде отиде мъжа който обичам и който ме обичаше. Махни се от него за 1, 2, 3 месеца, колкото е необходимо, а и ти можеш да издържиш. За мен разводът е решение след като съм пробвала всичко преди това. Поне аз съм такъв човек. Но става въпрос за крути мерки :) Не за мили разговорчета и т. н., да му стане ясно, че тоя път ти решаваш, не той.

13.   Наистина е много гадно да отраснеш в семейство, където родителите не се разбират. На 30 съм вече и усещам, че това, че нашите не се разбираха едно време, рефлектира върху целият ми живот. Оставя отпечатък - няма как. А имах приятелки, дето имаха щастливи родители, и сега им е приятно да се сещат за детството си, и са израстнали спокойни, самоуверени... това липсва при мен.

14.   Ами да, оставяйте се без собствена стотинка в джоба на милостта на мъжете и се чудете после защо ви правят на маймуни. Ако беше донякъде независима, доста неща от описаните нямаше да си позволява мъжът ти, защото тогава ще знае, че можеш във всеки един момент да го напуснеш. Намери си работа, стани независима и се махни от тоя тиранин. Като чета написаното, се чудя дали предишната му жена му е изневерила, както той казва, или и тя не е могла да го изтърпи такъв. Кой нормален уважаващ себе си човек ще търпи подобно отношение? !

15.   За съжаление си попаднала на поредния деспотичен тиранин, имащ прекалено развито его и прекалено ниско самочувствие в комбинация. Искам да ре успокоя, че проблема не е в теб. Хора като твоя мъж обикновенно са много озлобени и критични към себе си, но не могат да понесат този товар и затова го изхвърлят върху най-близкия до тях човек, намират им куп недостатъци, даже такива които ги нямат, за да могат малко да си успокоят вътрешното напрежение. Мъжа ти е бил наранен от изневярата на бившата му, освен това има прекалено високи изисквания, които не може да покрие. Но това си е негов проблем, има нужда от помощ и то спешна. Или го накарай да се лекува, или се развеждай и се махай. Ако си имала някаква самочувствие, след целия този тормоз вече няма да имаш, сега си млада, още не се усеща, но след 10 години ще си пълна развалина, и ще те е страх да отидеш до магазина. Така че ако поне малко цениш себе си, бягай по бързо, или накрарай мъжа ти да си излекува емоционалните рани, дето ги е насъбрал. Той няма да се промени без лечение, не си прави илюзии, че един ден ще се събуди и ще започне да се държи добре с теб. Може да ти е трудно да се махнеш, но след време ще разбереш, че си направила правилен избор. Надявам се да се си поредната жена, подлъгала се по добро материално положение, и търпяща всичко в името на това. АКо ще да има милиарди, те не могат да ти откупят спокойствието и любовта, които заслужваш, а той не може да ти ги даде. Просто се махай по най-бързия начин, това е психически тормоз, който ще те съсипе. Познавам жена в същата ситуация като теб, в момента е разруха пълна, ако искаш да си плазмодии с погубена личност стой и търпи тиранина. Не каза какво ти е детето, момче или момиче, няма значение, но и то ще израстне поттиснато и нещастно в тази атмосфера. Ако е момиче ще повтори твоя модел на поведение със сигурност.

16.   Кажи му, че ти е дошло До ГУША вече от него и от ПРОСТОТИЯТА МУ и не можеш да го понасяш вече и ако продължава така ще поискаш развод. Ако се прави на интересен един ден след работа като се прибере и види, че ви няма ще разбере за какво става въпрос. Тоя няма да се оправи никога. Зарежи го! Мъж ти го казва!

17.   ... какъв съвет в такава ситуация:да търпиш, да се промениш, да си послушна повече... нямаш нужда от съвети, нямаш нужда и от такъв мъж... ЗАРА. р. s.... не пиша без да се подписвам, а вие ако решите го одобрете... :)... поздрави...

18.   Здравейте, хора.

Значи за секса - там е ок, в смисъл, че има страст от негова страна, все иска да ме целува, но аз тактично отбягвам, просто в съзнанието ми изникват онези грозни моменти, когато сме се карали и убиват емоцията и желанието ми. Правя го малко насила, а той си иска доста често.
За себе си - поддържам се даже прекалено суетна съм, мисля, избягвам да ме вижда изцапотена над печката, изтощена домакиня. Гледам да си се контя все, телцето ми е ок, даже той често ми казва " гледай, гледай тии, квот си се докарала... за някой се правиш ли" с един такъв тон... базикнешки.
Ревност изпитва зврска, редките случаи, в които някъде сме отишли, ако някой ме загледа... имало е случаи беше хванал един за врата, с друг се сби. Чувствала съм се супер кофти в такива ситуации.
Свекървата и свекър ми, те идея си нямат какво става, ние сме на отделен етаж. Той с тях не споделя, нито пък аз. И да споделя няма нищо да стане, той не е човек, който ще тръгне да се вслушва в съвета на който и да е. Уважава много родителите си, но не дава и на тах думичка да му кажат за нещо дребно дори. Има двама братя по-малки, човек убива за тях, но се държи по абсолютно същия начин с тях, както с мен. Ако някой от тях тръгне да му обяснява нещо, прекъсва го и само той си е прав и това е.
Боже как се измъчвам, от 4дена вече пак си стои в полуоправената къща и не се прибира, този път скандала беше, защото бяха излезли с детето за малко, като тръгнали да се прибират то поискало някаква играчка и нашият му отказал в момента. Детето се разтропало, размрънкало и таткото да не бере срамотиите, купиля. Прибират се, свъсил вежди и ще ме убие с поглед. Взе да крещи, нарежда.. за глупости пари давал, едвам свързвал двата края всичко на него чакало, питала ли съм го как се справя той... Божее, бе човече ти добре ли си, дал 15, 20лв за една играчка, като че ли че всеки ден дава и ще крещи на мен, че едва свързвал двата края, ами аз колко пъти имах възможност да започна работа добре платена, твоят отговор категорично беше не. "Аз не съм гъзоврък, семейството си ако не мога да издържам за какво говорим" Скарахме се жестоко и блъсна вратата. На другия ден идва само се изкъпа и преоблече и нито дума излезе. Четвърти ден вече, нито е звънял нито нищо. Оставил при майка си долу 10лв за детето и....
Не искам да му звъня в никакъв случай, незнам какво да предприема. Бих се махнала за известно време, но няма къде, наистина няма. Всеки със своите си проблеми, не бих се натресла на някой.
Вчера мина неговият най -добър приятел. Извика ме да поговорим " кво прайте бе хора, какво толкова делите, я се вземайте в ръце, защо причинявате това на детето. Незнам за какво точно се карате, но от него ( от мъжът ми) разбирам, че няма някаква сериозна причина. Всеки ден идва у нас, един брадясал, все глава го боли, без настроение, казва че малко сте се поскарали, не казва за какво, но изглежда направо съсипан" аз като ревнах, не мога да спра, викам му " виж ме мен, не ме гледай, че съм наконтена, погледни очите ми, пресъхнаха, сили няма, ти си тръгнал да ми говориш той колко бил измъчен". Глеееда ме едно загрижено и с тъга в очите( много голям приятел ни е ) и ми вика-" абе хора разбирам някакъв сериозен проблем да имате - трети човек намесен примерно (любовник, любовница), вие се съсипвате за абсолютните глупости. Тежко му е много да знаеш, казва пред мен, че ако и това семейство се разпадне няма да го понесе, казва, че те обожава, че иска да си щастлива, но той не умеел да те направи, и той не искал да е такъв нервен, сприхав избухлив, но не можел да се владее. За любовница ти гарантирам, абсурд, идва в къщи не му се ходи другаде, пийва си повече тея дни и го карам до къщата после. Много си говорихме по мъжки и те уверявам, че те обича до лудост. Пак ще поговоря с него, ще се оправят нещата, спокойно. Не искам да се тревожиш, просто му е супер напрегнато".
Това ме успокои до някъде, но въпреки това не искам аз да звъня. Не аз тръшнах вратата и изчезнах, не аз направих скандала, даже и вина никаква нямах.
Благодаря на всички, които се включват, благодаря ти номер 12, за защитата. Хайде нека пишат още мъже разведени, искам тяхната гледна точка, жени, живеещи с разведен мъж, всички.

19.   Каквото и да си говорим, трябва да вземеш решение за себе си: или оставаш там и търпиш /а както ти казаха, всичко това съсипва психиката, и твоята, и на детето/, или си поемаш отговорността за себе си и за детето и го напускаш. Това са вариантите...

Едно нещо ми се наби в очите: ТОЙ не ти давал да работиш!!?? Какво да говорим повече...


По-горе казаха "вампир". Точно това е твоят мъж.

Не казвай, че на нас отстрани ни е лесно. За никого не е лесно.

20.   да, авторке, не е лесно да се разведеш, не е лесно да загърбиш всичко, но това е положението при теб. сама казваш, че нещата са ок за ден-два и после пак по старому. това, че мъжът ти може би те обича по негов начин изобщо не те грее, щом живееш в скандали и кавги и нямаш миг спокоен.
може би ако го напуснеш временно и види, че не си му в кърпа вързана, ще разбере какво губи. явно в твоя случай разговорите не помагат, детето също страда и трябват крути мерки.

21.   Мила, все едно аз съм го писала и след 16 години брак, затова се разведох, но остана траен отпечатък върху психиката ми! И минаха 2 години след развода, още не мога да се оправя, повярвай.... бягай, докато е време и детето е малко!

23.   А бе вие жените, освен да се развеждате друго знаете ли? Авторката иска съвет как да спаси брака си, а не как да го унищожи!!! Мисля, че положението наистина е сериозно, но не и безнадеждно.

Авторке, след като си се уверила, че наистина няма любовница имаш един огромен проблем по-малко! Сега остава да намерите общия път за преодоляване на трудностите. Това, което ще ти кажа може да не ти хареса, но знай, че за да стигнете до така описаната ситуация вина имате и двамата. Мисля, че трябва да проявиш търпение щом неговия приятел те уверява в любовта му. Добре е, че е споделил с някой, това е положителен знак, че все пак разбира, че има проблем, защото по принцип мъжете трудно вдяваме понякога. Мъжа ти има нужда от помощ, защото както го описваш е човек със съсипана нервна система и неговите изблици не са персонално към теб, а просто ти обираш калая, защото си около него. Сама казваш как все те целува и не е загубил желание да те има. Това показва, че те обича, но просто той е силно травмиран от 1 си брак, не е разбрал някои свои грешки и става заложник на страховете си. Бои се да те пусне да работиш, защото се страхува, явно не е преодолял този си страх. Не го обвинявай, че се страхува от евентуална твоя изневяра. Само мъж, който го е преживял знае наистина какъв ужас е това и какви травм нанася върху психиката на мъжа. Освен това е доста властен човек, а също и горделив, но мисля че с правилен подход ще преодолеете брачната си криза ако и двамата сте решени твърдо на това. Авторке, опитай се да поговориш с него спокойно без емоции и му кажи, че имате нужда от спешна помощ от специалист. Имате нужда от семеен терапевт и час по-скоро действайте в тази посока. Препоръчах ти и книгата "Мъжете са от марс, жените от Венера", прочети я и ще откриеш и свои грешки в комуникацията си с него. Другото, което мисля, че напрежението и свръхамбициите му да се доказва като мъж също е подкопало нервната му система. Авторке, знам че си доста огорчена и обезкуражена, боли те, че отношенията ви са стигнали дотук, боли те, че за всичко избухва и се държи тиранично, боли те, че подобни моменти са зачестили, но знай, че обратът е възможен и ако положите усилия ще преодолеете тази брачна криза. Ти самата си емоционално много уязвима и трябва да се пазиш от... това да не изневериш, защото много често, когато някоя жена е на ръба на отчаянието се появява някой лукав мъж, който и предлага топлината и разбирането за което е закопняла. Просто другия отстрани забелязва неудовлетвореността на жената в брака и умело се възползва. Най-лесната плячка на кандидат-ебачите са нещастни в брака си съпруги. Пази се от мъже, не допускай никого до себе си, не споделяй с мъж нищо, защото неусетно ще попаднеш в капан, който ще ликвидира окончателно семейството ти. Все още имаш шансове да спасиш брака си, повярвай ми, защото нищо не е толкова зле, колкото изглежда. Мъжа ти няма да се промени радикално, но след една семейна терапия евентуално, ще забележиш, че все пак ще има промяна. Най-малкото ще се понаучи на повечко сдържаност, да владее гнева си, да спре да те залива с негативизъм, да спре да отхвърля всичко и да съумява да вижда нещата и от друг ъгъл, защото явно щом счита себе си прав за всичко има сериозен проблем, но това не си ти и ти гарантирам, че не се държи така защото не те обича!

24.   Разведен съм, заради изневяра на бившата си жена и наистина знам какъв кошмар е това за един мъж. За да се ожени за теб, значи си спечелила доверието му, но той си има едно наум и си казва така: "да, тя не е такава, но все пак е жена". Не слушай жените, които ти казват да се разведеш, това е най-лесното. Считам, че не избираш най-подходящите моменти за разговори с него. Не насилвай нещата, когато го видиш уединен и умислен или нервен. Бъди сигурна, че той разсъждава върху проблемите ви и му е много трудно, но мъжете имаме нужда от уединение за да обмисляме. Вие жените мислите на глас, ние си мълчим, но когато ни пришпорват често избухваме. Пак ти казвам, прочети книгата "Мъжете са от Марс, жените от Венера", прочети я за Бога, ще откриеш с изненада и много свои грешки в комуникацията си с него, защото в момента си мислиш, че вината за вашите скапани отношения е само негова. Казваш, че е властен и твърдоглав и това, което не ми убягва е, че той е израсъл в мъжка къща. Ето защо, женския начин на мислене му е чужд и той не разбира жените и техните нужди от емоционална подкрепа. По всички личи, че и ти не разбираш мъжкия начин на мислене, но това са поправими неща. Интересно е ти в какво семейство си израснала, напиши, това е важно! По всички личи, че той е живял в подчертан патриархат, което не е лошо, стига да си направи и някои изводи за нуждите на жените. Сега от негова гледна точка той си разсъждава така: "аз се бъхтя, аз нося, аз се грижа за нея, обичам я до мозъка на костите си, верен съм и, а тя все е недоволна, все мрънка, все не и стига, не я разбирам, кво иска от мен". Той е подчертан мъжкар и ако съумеете да изчистите начина си на общуване, всичкото зло ще остане зад гърба ви". Не очаквай той да има наблюдателност на жена, тоест намеци, знаци и тем подобни женски похвати са му чужди. Както е известно 2 жени могат и с поглед да се разберат, но мъжа разбира, че има проблем, понякога чак когато жената стегне куфарите да се изнася.

25.   Днес влязох в този сайт, защото съм абсолютно отчаяна и не знам вече какво да правя. Прочетох твоята история и искам да ти кажа, че и при мен нещата са едно към едно същите. 10 години живеем заедно, 8 години сме женени и с големи мъки и жертви от моя страна имаме дете на 8 месеца. Откакто бях бременна в 7 месец, човекът се променни коренно - стана груб, постоянно мърмори и ме обижда. Когато се роди детето, стана още по-зле, държи се безобразно, дори ме блъска и стиска силно няколко пъти... Аз съм жен ас добра работа и като усетих накъде вървят нещата - веднаг асе върнах на работа. не искам да те разочаровам, но това няма да ти помогне много, прост опрез деня си сред нормални хора, но вечер и през уйкенда положениет ое нетърпимо. По същия начин и той не е изгубил интерес към мен, даже напротив, но на мен след подобни скандали като при теб, просто ми е отвратителен... крещи на бебето за глупости - че не искала да спи, а как д аспи като е бебе... Молих майка ми и мъжа и за помощ - казаха ми да се оправям, аз съм си го била избрала, казах на тухните, че дори ме е блъскал силно и имам снимки със синин, които ми е направил, но той преиначава ситуациите и те не ми вярват, а и не било тяхна работо, ак ми било натоварено да си им дала бебето да живеело при тях - голям съвет, няма що. Та и аз, въпреки, че съм жена със самочувствие, външен вид и работа, съм в безизходица. С малко бебе за никъде не съм, отгоре на всичкото той жиевее и се държи безобразно в моето жирище и аз не мога просто да си тръгна, а на него такъв живот му харесвал. Живот на човек, който тормози жена си и детето си, завършен егоист и деспот. Много се притеснявам за детенцето, че той крещи пред него, просто никога не съм вярвала, че това ще м исе случи. Често плача, че помощ няма от никъде. Дори да се разведа, страх ме е да е сам с детето, че има изблици - крещи и се държи като луд, но сега и не мога да се разведа, защото детето е малко и няма кой да ми помага съвсем...

26.   Не знам дали бъркам, но от написаното от авторката, имам чувството, че изпитва някакво страхопочитание към мъжа си. Имам предвид, че има такъв тип жени, които смятат, че мъжествен е мъж, който им се налага, крещи им, прави им сцени и им създава няаяъв такъв адреналин в живота. Струва ми се че авторката е от този тип, тя на съзнателно ниво се възмущава на това поведение, но на подъзнателно донякъде и харесва мъжа и да бъде командващ мачо. Много жени има от този тип, които си мислят, че да си мъжествен, значи да си грубиян. Истината е че истинската мъжественост, значи сила, спокойствие, търпение, и уважение към една жена. Твоя мъж не е мъжествен, а много много комплексиран и страхлив отвътре. Освен това, това че ходи за по 1 седмица другаде, не показва нищо друго, освен че се опитва да прехвърли вината за собственото си поведение върху теб. Защото един зрял човек, би осмислил поведението си, би се извинил и би си изяснил нещата с жена си. А твоя мъж едно че не може да си признава грешките, което пак говори за комплексираност, ами се държи като малко разглезено дете дето се е обидило, че са му казали истината и то ходи и се сърди, без да разбере вината си. Изобщо един недозрал индивид - много объркан, много кофти характер с 2 думи. И какво се радваш, че бил споделял с приятеля си. То не е за радване, защото по-нормално би било като истински мъж да говори с жена си - с теб, и да си изясните нещата, а не да праща трети лица да му оправят бакиите. Даже няма смелост сам да го направи, а праща посредници, и зад гърба ти се оплаква като лигава девойка на приятеля си, а вкъщи се прави на големия мъжкар. Както казах много комплексиран, страхлив, нервен човек, който се опитва да скрие всичко това зад маската на уж някакво мъжко поведение. Ти имаш 2 вариянта - 1. Или се развеждаш, започваш живота си наново, правейки си равносметка защо си привлякла такъв мъж в живота си. 2-Или оставаш с него, търпиш му непоносимия характер, който с годините ще става още по-непоносим, страдаш ти, страда детето ти, а ти седиш и се залъгваш как те обича, до следващия скандал. А когато вече спреш да го привличаш и сексуално след години, тогава вече ще е най-страшно, защото няма вече дори да се старае за нищо. Това е жестоката действителност - ти решаваш.

27.   На мен ми е интересно мъжете, които съветват авторката да не го напуска, да не се развежда и да продължава да влага усилия да размекне убавеца, колко време биха издържали с жена като него до себе си? Или понеже мъжете рядко изпадат в такива положения, каквото описва авторката, им е много лесно да й кажат "трай си, да спасиш брака". Да, ама брак се спасява от двама, ако само единият се бори, каузата е загубена. Защо например той не помисли, че трябва да вложи нещо и да промени поведението си към нея? А и нищо не оправдава подобно отношение на човек към друг човек. Обикновено така постъпват комплексарите, които другаде ги правят луди калинки, но вкъщи се репчат и се правят на мъже пред жените си. Ако можеха да се видят отстрани каква жалка картинка представляват само!

28.   Авторката:

Номер 23, 24 благодаря ти за гледните точки, които изказваш, полезни са ми. Тази книга не съм я чела, исками се да я прочета.
Аз съм единствено дете, нашите бяха много добре финансово и от нищо не са ме лишавали, все гледат на мен като на малко беззащитно детенце. Преживяха трудно, това че се събрах с разведен мъж, но в крайна сметка го приеха, щом го опознаха. Той излъчваше сила, увереност, уважаваше ме много, изпитваше огромно уважение и към родителите ми. Когато ме видя, че съм разстроена заради нашите, когато разбраха, една вечер отишъл у дома, мен и майка ни нямаше, и звъннал в къщи и помолил баща ми да поговорят(без изобщо да се познават). Говорили около 2часа. Той обяснил на баща ми, колко държи на мен, как няма да позволи косъм да падне от главата ми, колко сериозни намерения има към мен и така нататък. Като се прибрахме с майка, баща ми вика " абе да ти кажа момчето не е лошо, харесах го, мъжкар е, уважавам това, че дойде до тук и пожела лично да говори с мен". И двете с майка ми се пулим и.... , а той нищо не ми беше казал, че има намерение да говори с баща ми.
Опознаха го и го харесаха и двамата- колко бил сериозен, как не чакал на никой и се оправял сам, евала на момчето.
Нашите обаче нищо не знаят за положението, не искам да страдат, защото съм убедена, че ще се поболеят от мъка.
Инъче никога не ми е посягал, той ме тормози психически и емоционално, понякога предпочитам един шамар да ми забие, но поне да има защо.
Номер 25 - съчувствам ти, но съвет не мога да ти дам, дори аз със собствения си живот не знам още какво да правя, но искрено ти съчувствам.
26- къде съм писала, че той е изпратил приятеля си да говори с мен. Той дойде, защото вижда, че има проблем, все пак вечер е бил у тях и после го е карал не до нас, а до къщата. Тъй като и с двама ни много се има е решил да дойде да поговорим.

Мисля, да събера багажа си и ща не ща да отида при нашите за известно време, какво ще казвам незнам, но ще отида, той багажа вече събран. Незнам дали ще постъпя правилно, но... За сега мога това само да направя.

30.   Донякъде разбирам защо преживяваш толкова дълбоко неговите нервни изблици и негативното му отношение. Ти си единствено дете и съответно цялото внимание винаги е било само за теб, тоест малко или много си свикнала да си глезено момиче, което те е направила много нежен и чувствителен човек. Бас държа, че вашите са от типа семейство, в което почти никога не е имало сериозни скандали, а баща ти е малко или много втора цигулка пред майка ти при вземането на решения. При мъжа ти семейния модел е различен и от тук идва сблъсъка. Живял е в мъжка къща, в която майката е прислугвала, а пък мъжете са цели 4 на брой без сестра, при което мъжкия начин на мислене е надделял. Баща му е силния човек в семейството, който командва парада, а майка му е приела ролята на домакиня, съпруга и майка и се е задоволявала с малко внимание, защото цели 3 деца са и ангажирали цялото време. „Успокоявам го, подкрепям го, казвам му, че се гордея с него”. Дали го правиш толкова често, колкто си мислиш и дали го правиш така както трябва е важното. Твоят мъж е властен мъжкар, който се чувства добре само, когато получава постоянно признание за грижите, които полага. Като прочетеш книгата ще разбереш за какво говоря. Запомнете мили дами, че всеки мъж иска да се чувства герой за своята любима, която да му се възхищава за всичко което прави за нея! И когато това липсва, мъжа започва да се затваря, започва да се чувства нервен, мислейки, че нещо у него не е както трябва, самочувствието му спада и избиват комплекси. Мъжа има нужда от постоянно одобрение от жена си и когато го има, когато е насърчаван за това, което прави се мотивира още повече, чувства се добре в кожата си и тогава прави жената щастлива. Мъжа има нужда се чувства ОЦЕНЕН, защото нищо не срива един повече от чувството, че не е оценен от любимата си. Тогава мъжа става груб и невъздържан. Най-глупавото, което ще направиш е да се разведеш. Дори мисля, че сега ако се изнесеш можеш да влошиш нещата, защото той според мен ще го почувства като предателство и може да не разбере мотивите ти. Мъжа ти е човек, свикнал на това мъжа да се разпорежда в семейството и бас държа, че често когато говори за вас като семейство използва местоимението „аз”, вместо „ние”. Намирате се в режим на трайно неразрешени различния и конфликти, които убиват брака ви. Няма да ми се сърдиш, но си личи, че и ти си нетърпелива жена, която вместо с кротост и смирение се изживява като жертва и действа по 2 типични женски начина: или плачеш и го обвиняваш за разклатеното си емоционално здраве или както и той прави, също го заливаш с негативизъм. При водене на спорове и разговори най-важното правило е да не нападате характера на другия, защото отсрещната страна влиза в режим на защита и започва контраатака. Това правите и двамата, сигурен съм в това. Съвет от мен е да изключиш от речника си следното изречение: „Ти сам трябва да се сещаш за някои неща или сещай се сам”. 100% съм сигурен, че си го употребявала в разговорите, а също си го мислиш постоянно. Викаш си на ума: „толкова ли е трудно да разбере от какво имам нужда” и „Оф, защо не ме разбира”? Това подлудява всеки мъж, а още повече подчертания мъжкар като него. Принципно силните мъжкари със силен характер са готови да умрат за жените си, сигурен, че и той те обича щом няма любовница и му е страшно криво. Отговорен човек, който обича семейството си, но е страшно чепат и не е съумял да направи точните изводи след провала на 1 си брак, тоест не е осъзнал някои свои грешки, които са влошили отношенията с бившата му жена, което разбира се не оправдава курвенската и постъпка. А пък може и тя да е получавала всичко, което сега на теб ти липсва, но да си е била обикновена пачавра, която си е кръшнала, щото и е доскучало с него. И тогава той може да е решил да действа следващия път по различен начин, щото донякъде си е вярно, че на жена не може да се угоди. Другото, което ме интересува колко време след, развода му се запознахте?

31.   Много е важно да се научите да комункирате по правилния начин без критикарство, презрение, защитност и каменно изражение. Джон Готман, известен психолог и брачен консултант нарича тези 4 неща “Четирите конника на Апокалипсиса”, с които се убива един брак.

Ето пример:
“Наистина се подразних, че снощи не почисти пода в кухнята. Разбрахме се да се редуваме в почистването. ” - това е оплакване по конкретен повод.
“Ти си голям забраван! Омръзна ми да чистя в кухнята всеки път, когато е твой ред. Явно не ти пука. ” - ТОВА Е КРИТИКАРСТВО.
Критикарството обвинява и напада характера на другия. За да превърнете едно оплакване в критикарство прибавете следната реплика: “Какво ти става? ”
“Няма бензин в колата. Защо не зареди, както каза, че ще направиш? ” - оплакване.
“Защо никога не можеш да запомниш нищо? Казах ти хиляда пъти да заредиш и ти не си. ” - критикарство.

Конник 2 - Презрение
Сарказмът и цинизмът са видове презрение, както и обидните думи, присмиването, гримасниченето, хапливия хумор. Във всяка своя форма, презрението (най-лошия стил на комуникация) разваля отношенията, тъй като води до отвращение. Няма как да се реши какъвто и да е проблем, когато половинката получава сигнал, че ви отвращава. Често това става с цел да се унижи партньора. При такива отношения се наблюдава по-често разболяване на партньорите от настинки, кашлици и вирусни заболявания. Презрението се поддържа от дългосрочни негативни мисли за партньора, които пък идват като следствие от трайно неразрешени различия. Колкото повече траят неразбирателствата, толкова по-силни стават негативните емоции и мисли, което води до досада и неизбежно влияе на изказванията в разговорите. Войнствеността като форма на агресия е също изключително неблагоприятна за отношенията, тъй като носи провокация и заплаха.

Конник 3 - Защитност
Защитността казва: “Проблемът не е в мен, а в теб. " и това ескалира напрежението. Логично, след това атаките се усилват. Критикарството, Презрението и Защитността често протичат като невербална комуникация и понякога могат да дойдат и в друг ред, но какъвто и да е той те винаги поддържат огъня, докато единия от двамата не спре.

Конник 4 - Каменно изражение
Например, мъж се прибира от работа, среща критикарство от страна на жена си и се скрива зад вестника. Колкото повече мълчи той, толкова повече крещи тя. Накрая той става и излиза от стаята. Вместо да й отговаря, той напуска. Така предотвратява конфликт, но това предотвратява и осъществяването на връзка с жена му и го превръща в Каменното лице. Макар че и двата пола могат да ползват този стил, той е по характерен за мъжете. Каменното лице не дава обратна връзка по време на комуникацията като поглед, кимане или казване на отделни думи като: аха, да, разбирам. Каменното лице гледа настрани и не показва по никакъв начин, че чува това, което му се казва. Този стил се появява късно в брачната комуникация, едва след останалите три. Наличието му е признак, че двойката от доста време е в спиралата на негативността и че това вече е станало непоносимо за единия партньор.

Това са признаците за раздяла на една двойка. Има и втора част, прочети я и нея. Мисля, че брака ви е в задънена улица, но нищо още не е загубено ако и двамата положите усилия. Това, което разбрах около моя развод и след това е, че съвременните хора, сме доста стресирани, в същото време доста претенциозни, егоистични натури и умеем много неща, но най-важното да градим ЧОВЕШКИ ВЗАИМООТНОШНЕИЯ - не умеем! Загубили сме тази способност, неотстъпчиви сме, нетърпеливи, не умеещи да оценим какво имаме, а вечно мислещи какво нямаме. За това и рядко съвременните хора живеят хармонично и щастливо.

32.   Ех, мила! Точно преди половин час написах и моята история, която е много сходна с твоята. Единствената разлика е, че аз поне дете нямам и че работя, но заплатата ми е толкова малка, че в неговите очи това си е едва ли не повод за подгравка. Къде си тръгнала с тия 400 лева, ма? И т. н., т. е. и да работиш пак не означава, че ще те уважава. Единственото хубаво е, че работата ми дава стимул да се стегна и да се грижа за себе си, защото просто не мога да си позволя колегите, клиените и шефовете ми да ме видят в лоша форма, не дай си Боже да си личи, че съм плакала, но иначе разлика няма. През деня е добре, но вечер и в почивните дни е ад. Все едно ходя по тънък лед и никога не знам за какво ще избухне. Кошмарна работа! Направо се усещам, че заради цялото това балансиране вкъщи, съм си съсипала нервите, не спя добре, усещала съм, че започвам да се дразня на всичко и на всички, абе ужас!
Та не знам какво да те посъветвам, защото и аз съм така! Освен да споделя с теб мъката ти и да ти дам кураж да се бориш, защото всяка от нас заслужава щастие!

33.   Авторката:

Лелеее, ном 31, ти си абсолютен психолог:))
Правилно си преценил повечето неща, само дето за моето семейство, баща ми в никакъв случай не е втора цигулка, тъкмо обратното-майка ми го слуша почти за всичко, но тя някакси съумява да се спрява с техните проблеми като си премълчава. Тя е мн спокойна и търпелива, нооо... в нашето семейство също имаше проблеми-баща ми обича да пиййва. На майка ми това и тежи най-много. На времето имаха мн доходоносен бизнес, но баща ми профукваше всичко. Обаче пък и вкъщи нищо не ни липсваше, в смисъл мислеше и за нас, но и профукваше голяма част от парите. Имаше доста скандали у дума, спомням си как майка се ядосваше, караше се, ревеше дори. Сега вече нямат нищо, бизнеса замря и положението е трагично, борчове и т. н. Сега ми прави впечатление, че баща ми като направи някоя глупост(напие се или нещо друго) майка ми вече не реагира както преди. Просто не взима отношение, не си трови нервите и съответно вече няма скандали, тя се примири, че той няма да се оправи и престана да се ядосва и да се кара.
И ето спряха да се карат, но на каква цена- нито той се промени, въпреки промененото отношение на мама ( да не си го слага и да не влиза в спорове с него) нито пък мама е щастлива. Инъче пък винаги имат за какво да си говорят, а ние с моя или мълчим като пукали или се караме.
Запознахме се може би година след развода. Той беше точно това, което исках от един мъж-излъчваше една сила, стабилност, сериозност и в същото време толкова мил към мен "ти си моята гълъбица и не искам да се тревожиш за нищо, аз винаги ще бъда като един орел с разперени крила над теб" това ми каза той, когато нещата станаха сериозни вече и заживяхме заедно. Тогава се интересуваше от моето мнение, винаги ме питаше какво искам аз.
По-горе някой каза, че за да се спаси една връзка трябват усилия от двамата души. А при нас все аз искам да говорим, все аз се опитвам да оправя нещата. Когато срещу теб стои някой, който изобщо не разбира, че има проблем, как да говоря с него. Той казва-" ние нямаме проблем, ти правиш проблемите, научи се да мълчиш и всичко ще е ок"
Пример: разчиствах гардероба и имаше едни пръснати карти, събрах ги и ги сложих в нощното шкафче. Ровил нещо в гардероба и ми вика " тука имаше едно тесте карти, къде са". Казвам, че съм ги сложила в нощното шкафче. Като някакъв разярен бик, ядосано отваря шкафчето и започва да крещи -" на тебе кой ти е казал да ги местиш тея карти, погледни как си ги намачкала, кой те кара да ги пипаш, само глупости прайш, после що съм крещял, ми как няма да викам, дрън, дрън, дрън, дрън, нареждане голямо. В този момент, аз се опитвам да му обясня, че съм ги преместила, щото съм подреждала и съм сметнала за по-добре да ги сложа в шкафа, защото там са пръснати и не им е мястото според мен там, казвам -" чакай малко какво толкова е станало, да не съм ги изхвърлила на боклука, били намачкани, не виждам една намачкана карта, какво стана сега толкова, защо избухваш". В момента докато аз се опитвам да се защитя(защото не мисля, че съм направила нещо, за което толкова да ми крещят), той говори върху моите думи и само едно и също повтаря - "млъкни, бе, млъкни бе, няма да говориш когато аз говоря, научи се да мълчиш". Мен тея думи ме побъркват, винаги само това повтаря, той не изтъква аргументи, защо според него съм сгрешила, ами повтаря само това, дразнейки се от факта, че аз не свеждам глава и да мълча, ами се опитвам да обясня защо съм направила така. Ужасно е това... ужасно. Той хем ме учи да защитавам и да държа на мнението си и да имам собствено такова за пред хората, хем пък в къщи не може да имаш мнение различно от неговото. Когато след скандал се сдобрим и всичко за в момента е ок, в настроение, аз се опитвам да поговорим, той казва-"айде не сега, не е момента, не ми се говори, не разваляй момента", а кога по дяволите, когато е ядосан не се говори с него, когато е на кеф, да не му развалят кефа със сериозни разговори....
Ще полудеяяя
Номер 32, прегръщам те, друго не мога да кажа, радвай се в случая, че няма детенце, та да страда и то...

34.   „Омъжена съм от 4г, от още 3сме заедно. Имаме момченце на 3, 5м. “
Нямам време да чета всички коментари, но за мен тук е причината - бременна булка, не си мислила, не е мислил - и какво получи? Вместо да си вържеш гащите, ти получи такъв мъж. Сега ще си търпиш. И ти си му тежест, но те съветвам, ако детето е над 2 г. да го дадеш на градина и да си почнеш работа. Няма да се разведе, споко.

36.   Знам, че това което ще ти споделя няма а реши проблемите ти, но на мен ми помогна поне малко. Прочети биографията на Тина Търнър! И тогава ще си дадеш сметка, че има къде къде по-лошо. Една от най-известните певици на света е била бита, изнасилвана и тероризирана от съпруга си в продължение на години и въпреки всичко не е загубила вяра и е намерила сили не само да избяга от него, но и да почне всичко от нулата за да стигне върха! Та всеки път като се почувствам нещастна заради поредната кавга с мъжа ми си мисля, е добре де, гадно е, ама поне физически не ми посяга, нали? А и ако си решила да го напуснеш това ще ти е допълнителен стимул да повярваш в себе си и в собствените си сили и да си кажеш, че ще се справиш. Така, че това е моята лична рецепта за справяне с проблема и като ме чуеш да си тананикам "Какво общо има любовта с това" да знаеш, че пак събирам сили да преодолея поредната душевна рана.

37.   Питаш кога да говориш сериозни неща, но въпроса включва и как. Като прочетеш книгата ще разбереш мъжката психология, а добре би било и той да прочете книгата. Вярвай ми, ще откриеш много свои грешки, но действай по-бързо, книгата я има в интернет, просто я прочети.

38.   Мъжете гледат на всичко глобално, а жените детайлно и за това често жените не могат да разберат как мъжа до тях не може да разбере някои неща. Жените пък гледат твърде детайлно, но им липсва цялостната картина. Дори с очите си жените и мъжете виждат различно. Една жена например ще забележи от 3 метра чужд косъм на палтото на мъжа си (oсобено ако е женски), но за нея е истинско предизвикателство да си вкара колата в гаража.

Авторке, друг очевиден проблем на мъжа ти е неумението да изслушва, което е характерно за повечето мъже. Когато жената се оплаква за нещо, когато споделя, че нещо не се чувства добре емоционално, мъжете в повечето случаи веднага почват с поученията, назиданията, с даването на акъл, тоест предлагат готови решения на жените, които просто имат нужда да споделят и да бъдат изслушвани. Често мъжа съвсем искрено и загрижено казва на жената: "Не бива да се чувстваш подтисната" и е напълно убеден, че постъпва правилно, а за жената това е кошмарно, защото тя просто иска СЪЧУВСТВИЕ и нищо повече. Мъжа се страхува от това, че той е извора на нейните проблеми и дори започва да го преживява лично. Става му мъчно за жената и ако тя, да речем има проблеми в работата си и му сподели, той като мъж, вместо да покаже СЪЧУВСТВИЕ И СЪПРИЧАСТНОСТ, избухва с примерната реплика: "на твоята шефка ще дойда лично да и откъсна главата" или "не се ядосвай, нищо страшно не е станало". Мъжете помежду си се окуражават, а жените си съчувстват и когато един мъж не съумява да разбере нейните емоционални нужди в дадения момент, тя се чувства неразбрана и необичана без това да е така. Тогава жената обикновено се натъжава, а мъжа и казва: "къв е проблема сега, кво има"? Съответно жената отговаря с прочутото "НИЩО НЯМА", което в превод означава, че има нещо, което обаче той, според нея трябва да разбере сам и разбира се той като мъж в крайна сметка не разбира, защото просто мисленето му е мъжко, а и рутината във връзката му пречи да погледне детайлно на нещата. Тя пък не разбира това и се чувства още по-нещастна от липсата на емоционална подкрепа. Ако пък тя настоява или започне да го обвинява в неразбиране (често придружено със сълзи), той накрая ако е буен характер избухва и става скандал. Неговите думи са: "ей, писна ми от твоите драми, ти не знаеш какво искаш, все съм ти крив, ти си ненормална, аз не съм виновен, че шефката ти е идиотка" и в този род епитети и заливания с негативизъм. Съответно мъжа примерно отваря една бира и с навъсена физиономия отива да гледа мач в хола. На жената пък всичко и се преобръща и я боли, задавайки си въпроса: „Къде е онзи приветлив и търпелив мъж, който ме държеше за ръка и ме изслушваше, когато се запознахме”? Такива жени започват да страдат и се чувстват нещастни в брака си, но липсата на умения за комуникация в двата пола невидимо разяжда такъв брак. За мъжа, който е по НЕемоционалния от съпрузите нещата са наред и ако го накарат да оцени брака си по десетобалната система, той ще каже нещо от сорта на 7, 8, 9, докато тя ще даде оценка 5, 4, 3 или дори 2. Това последното е факт, правен е такъв експеримент в проблемни двойки.

Всичко това не е липса на любов, а подчертани разлики в светоусещането на двата пола. Тези разлики ако бъдат осъзнати и от двамата е съвсем възможно да се изгради правилна комуникация и тогава отношенията се подобряват, съответно той започва да я разбира, тя също него и когато има правилно общуване нещата си идват на мястото.

Авторке, не забравяй книгата...

40.   Как да не е липса на любов, точно липса на любов и уважение е всичко описано. Когато обичаш някой, си внимателен към него.

41.   Ако му кажа да прочете тази книга, просто знам каква ще е реакцията. Ще каже -" ти нормална ли си с какви глупости тръгнала да се занимава, не гледаш реалния живот, ами тръгнала да ми предлага книги как да се държа. Аз знам как да се държа, ти се научи да не ми опонираш и всичко ще е ок". Ако не каже това, аз главата си режа:)

42.   Брей, чак да се научиш да не му опонираш! Тоя за какъв се мисли? Робските времена отдавна са отминали. Ако иска уважение, първо трябва да се научи да дава. Не да си мисли, че като има пишка, цял свят е длъжен да му се подчинява.

43.   Авторке, сега за твоето семейство е важно ти да направиш своите усилия и да разбереш своите грешки, пък той няма къде да мърда, споко. Мъжка душа се вади с памук. Ако отвръщаш на изблиците му с крясъци ще става по-лошо. Той е много тежък характер, но съм сигурен, че е чувствителен човек и дълбоко в себе си е много мека душа. Просто иска да изглежда силен в очите ти, макар и по този грешен начин. Другото, което трябва да си забраниш към момента е да споделяш с приятелки, защото ти гарантирам, че те ще тласнат към още по-голяма емоционална дистанция от мъжа ти. А споделянето с друг мъж е абсолютно недопустимо, защото това е най-краткия път към изневярата. Не на всеки мъж му пука, че разваля семейство и разни лукави типове веднага когато усетят неудовлетвореността на една омъжена жена в брака я обсебват. Отначало и се правят на приятелка (знаем колко опасно е приятелството мъж-жена и колко е крехко, доколкото го има), а после започват да ухажват много тънко и лукаво. Такива мъже усещат какво иска да чуе нещастно омъжената и и го казват. А както знаем жената обиква с ушите. Тогава омъжената си казва: "Ех, този мъж как ме разбира, колко е различен от моя тулуп, който нищо не вдява и грам не забелязва моето състояние". Много внимавай, избягвай всякакви контакти с мъже и всякакви разговори на лични теми, в които да изливаш душата си. Знам подобни мерзавци как действат. Почват се едни тънки обработки от сорта: "ти щастлива ли си", "и кво викаш, нещо изнервен", "е, той не вижда ли, че ти страдаш" и така градиращо преминава към: "ми той не те заслужава", "човек трябва да е щастлив", тоест такива боклуци гледат да усъмнят жената, че си заслужава да се бори за брака си за да я вкарат в леглото, някои от тях се влюбват в жената, но повечето просто се възползват от нейното разклатено емоционално здраве и... разрушават семейството и окончателно, щото жените в такива се влюбват лесно, като вид алтернатива. Много внимавай!

44.   40, това не е задължително да е липса на любов, а често срещано явление в годините съвместния живот, когато си е отишла страстта. Мъжа и я обича, но просто е прекалено рационален, логичен, слабо емоционален, никак душевен и може би изобщо не духовен. За него всичко е ок и той не проумява нейните настроения и претенции. Идеята е авторката да съумее да го накара да забележи какво и е, а това е трудно, но не и непостижимо.

45.   Здравей Непозната,
Всеки дава съвети и иска да ти помогне, а дали тези предложения са приложими в твоята конкретна ситуация - това само ти усещащ. Аз съм мъж/40 , в семейство с 2 деца и чаровна жена.
Сега четеш и може би ти е интересно - какво е общото между нас? Отговора е ясен - където има личности живеещи заедно, там има триене и грешки и неразбиране на партньора. В нашето семейство те доведоха до страданиия и залитания и някъкви връзки с други. Но - живота продължава.
Ти не искаш да се разделяте - Браво, това е много добре. Моето виждане за целта, която ТИ трябва да постигнеш - по време на разговор с твоят мъж го изслушвай БЕЗ да го прекъсваш. НЕ се оправдавай и НЕ се обяснявай!! Простичко казано - с една усмивка на лицето кажи " ОК" или "Аха" или "Да - има истина в това"
Всичко това ти го пиша, защото на мене ми прави впечетление колко дразни непрекъснатото прекъсване и "обясняване"
Сложно става, но моята препоръка за всяко семейство, би била - бъдете Гъвкави и Не издигайте глупави понятия/ както "Достойнство" в култ. Просто, защото в едно семейство най-важните сте ВИЕ, а не понятията, които сами си измисляме.

46.   Благодаря на всички за коментарите:)
Работата е там, че... Просто... нямам сили вече, наистина, уморих се. Опитах всички възможни начини - и с добро и с "лошо"... Повярвайте ми, наистина опитах как ли не. Той е човек, който никога явно няма да чуе мнението на друг човек. Той е едно егоистично копеле, което смята себе си за велик и безгрешен. Един път не чух той да е виновен за нещо.... все аз, вечно АЗ. Дори колата му като се развали пак аз съм виновна.... наистина, не се шегувам, ако съм я карала предния ден и след ден два нещо и стане, аз съм виновна, че не съм я карала както трябва. Вечно ме пришпорва за нещо и аз все стоя на тръни, даше дишането ми е нарушено, защото съм под напрежение да гледам да правя всичко както трябва, че да не ме нахокат. Физически и психически не се чувствам добре вече.... Ужасно е:(((((((((((((((((

47.   Номер 12 съм - я го остави като толкова му пречиш! Аз преди две седмици приключих 4-годишна връзка, много натоварваща.. опитвала съм и аз какво ли не.. но той пък ми беше изневерявал също! :) И аз бях все виновна - ако не може да паркира се изнервяше и почваше да вика и всичко се скапваше.. вечно бях смотана и тъпа, чупеше разни неща вкъщи.. Опитвах се да го разбирам, че е емоционален и не мисли трезво на момента. Много пъти се карахме, уж се разделяхме и после се събирахме. Просто не станаха нещата. И когато си тръгвах преди две седмици го молех да опитаме пак.. мислех, че без него не мога.. Той беше обаче категоричен, че не ме обича и т. н. И колко много плаках.. тръгнах си. Минаха само две седмици! Аз се чувствам добре вече, а той страда! И ми обяснява, че ме иска пак и нали той ме оставил да си тръгна защото бил твърдоглав.. Ами, не ме интересува, да се оправя! Аз продължавам! Просто някои мъже са идиоти.. не осъзнават дадено нещо, докато не го изгубят..

48.   авторке, като не става ни с добро, ни с лошо, разделете се за известно време. щом взаимно си тровите нервите, постоянно си крещите, просто няма смисъл да се тормозите. може би раздялата за известно време ще ви даде възможност да преосмислите отношенията си. дали мъжът ти те обича по свой начин, дали те уважава, дали те има за собственост, ние само можем да гадаем.
преди време писах коментар за липсата на комуникация между вас, който незнайно защо не беше одобрен и няма да го повтарям. смисълът беше, че ако в 1 семейство партньорите не комуникират помежду си, не правят компромиси, не гледат в 1 посока, нещата не се получават. в коментарите по-горе и от мъже, и от жени имаше смислени съвети. за съжаление обаче универсални рецепти няма и от всичко, което пишеш, личи, че не явно при вас нещата не се получават. дали характерът на мъжа ти просто е такъв и каквато и жена да е с него, ще е същото (не казвайте, че няма такива хора! ), дали опитва да налага тотален контрол вследствие на проваления си брак, дали ти по някакъв начин го провокираш (не се обиждай, ние виждаме само едната гледна точка и разсъждаваме на базата на написаното само от теб), няма как да знаем.
крайният резултат е, че и вие двамата, и детето страдате, живеете в тормоз и скандали, от което никой няма полза. така че щом с разговори не става, опитайте временна раздяла

49.   48- аз искам да комуникираме, да общуваме, да си се посмеем двамата, но какъвто и разговор да подхвана, каквато и тема, ако ще дори да става въпрос за комшията, той не може да говори с мен нормално, започва да повишава тон или супер безразлично и отегчително поклаща глава, просто ми показва колко му е тъпо да говори с мен. А какво остава да седнем да разискваме някакъв проблем, касаещ нас.
Всеки разговор след скандал винаги завършва с едно и също изречение, уж разбирал, че грешал, съжалявал и накрая изсипва " ако не ми повишаваш и ти тон, ако изчакаш да ми премине и си мълчиш вс ок" Хора аз ли бъркам, мамка му, като се опитвам да обясня, когато ме напада без причина, трябва ли да мълча... Преди мълчах, не се дразнех особено, но когато това стане ежедневие и ти е кипнало, не мога да стискам зъби и да мълча, това означава да се взривя. Усещам как без да искам и да осъзнавам съм заприличала на него-крещя на детето за такива дреболии, станала съм груба, все го подбутвам детето да не ми се пречка, едно такова сприхаво, както той бута мен като съм около него.
Оффф, реве ми се, ще се пукна, а каква бях само-спокойна, жизнена, усмихната и лъчезарна, обичах хората и живота. Тоя гад ме превърна в озлобено, нервно, вечно ревящо същество, ако искате ми вярвайте вече пия и антидепресанти, ходих на невролог, защото чувствах, че не ми е добре, чувствах, че кожата ми ще се напука от нерви при някоя от неговите забележки.
Изобщо нещата са извън контрол...

50.   Еми авторке, напускай го. Отиди при вашите. Намери си работа. След време, зависи колко ти е заплатата и на квартира може да излезеш.. А дори да останеш в жилището при майка ти и татко ти, щом взимаш заплата, която е достатъчна да покрива разходите на теб и детенцето ти - всичко ще е наред. Детето щом е над 3 год. ти гарамтирам, че ще има спомени за скандалите м/у теб и мъжа ти (някои от тях ще са доста ярки и с доста подробности). Това го казвам от личен опит, защото като бях малка и (баща ми също е от по - властните мъже) той беше военен и му действаше работата лошо и беше супер нервен и крещеше и правеше скандали за всякакви глупости и ни тормозеше психически мен и майка ми(аз и бой съм яла, майка не). Но знам и съм се убедила, че дълбоко в себе си е много добър човек.
Аз и аз съм едно дете. Ама те нашите много се обичат. Тя майка ми е от търпеливите жени/домакини дето са мечта за всеки властен мъж с емоционаллна нестабилност. И той сега баща ми от доста време е пенсионер и е по - спокоен, не изпада в такива състояние. Аз съм горе - долу добре, ама си имам гадни спомени от детството ми дето ще ми останат за цял живот. Повлияло ми е на психиката определно, щото сега чисто психически често разсъждавам като мъж - дразня се на жените когато супер много се размрънкат за някви простотии, често искам тишина и спокойствие - да не ми надуват главата с глупости. Често за някои неща повече уважавам едно мъжко мнение, отколкото едно женско. Но все пак съм си и жена, имам точно тази типична женска чувствителност, но много се дразня на мъже с супер властничесткото поведение, дето пред шефовете си мълчат и се стискат, а в семейството и пред близките се държат гадно, най - общо казано.
Не понасям и другия тип мъже - женчовците дето все някой трябва да ги води за носа. Не желая и не искам аз да съм тази, която да "командва" в една връзка, но не искам в никакъв случай на мен да ми дърпат конците и да се превъщаме аз и примерно бъдещето ми дете в "кошче за отпадаци" на някой със скапани нерви..
Душевно не мога да си позволя, а и не искам по никакъв начин да бъда зависима от някого в материално, а и в каквото и да било друго отношение..
С моя характер едва ли някога ще имам трайна връзка с някого.. Защото искам м/у мъжете и жените да има пълно равенство, а в света, в който живеем токова нещо е все още много трудно постижимо.
Та напусни го твоя мъж, ще е по - добре за детенцето ти да прекарва по - малко време край него, след като той изпада в такива състояния. Определено семейните скандали ще повлияят негативно на детенцето, независимо дали е момиченце или момченце. Ще му повлияят негативно на изборите в живота му в бъдеще и. т. н.
Желая ти много сили, психически и физически и да си намериш добре платена работа и да започенеш да се чувсташ по - спокойна и детето ти един ден да е възможно по - малко обременено от обстановката, в която живее в момента.

51.   Ами това е същия ад, който аз преживявам от 26 год. Все си мислех, че ще се оправят нещата, все мислех, че аз нещо обърквам, но не. Не се издържа. Това са оплакващи и недоволни мъже. Все за нещо мрънкат. Все някои други са виновни. Сега дори е без работа, защото и там не го изтърпяха. На грубия човек всичко му пречи. Няма усмивка, няма добра дума. Всички са виновни за неговата съдба. Бягай докато е време! Не допускай моята грешка - 26 години тъпкане и нерви, унижение и лишения!

52.   При мен положението е същото - живея със съпруга си вече 48 год. В началото не беше така, после по незнайни причина се промени и стана нещо подобно на мъжа, описан от авторката. Първа съпруга съм му, имам две деца - вече пораснали, имам 38 г. трудов стаж, дълги години страдах, излях реки от сълзи. С течение на годините при него се появиха ред болести на костите, сърце, накрая на щитовидната жлеза. Предполагам, че този характер се проявява в резулта на различни заболявания, тъй като след лечение, пък и той вече е пенсионер, нещата потръгнаха в добра посока. Проявява се от време на време, но на мен вече не ми пука, връщам му в удобен момент както ми падне /не съм му изневерявала/ в смисъл отказвам да изпълнявам дейности, от които зависи от мен, например, той много е стиснат и не му се дават пари за да го подстрижат, или ако отиде при подстригвач, онзи хем му вземе парите, хем го окепази и др. подобни. Той започна да се осъзнава и да отстъпва. Сега децата и внуците ни гостуват, заедно се радваме на тях, а той много е доволен и щастлив.

53.   Авторке, какво стана, оправиха ли се нещата?

54.   Не познавам мъжа ти, но донякъде го оправдавам. Веднъж лъган от жена, човек вече трудно се доверява на такава. Още повече, че изневярата е станала след започване на работа на жена му. Така както, ако малко дете се опари на печка, завинаги добива рефлекс и втори път не се докосва до печката, даже и студена да е. Не му се сърди за това(ако вече не си се развела, темата е доста отдавна). Човека е вече с разбита душевност, не може да бъде лесно доверчив. Като знаеш, че е бил разведен, защо си заживяла с такъв мъж? От тази история могат да се поучат и други жени. Добре е, с разведен мъж, да се занимават само разведени жени, само те ще знаят как се чувства мъжа и поведението им ще е съвсем друго. Разведеният мъж, който е лъган става много наблюдателен и се оглежда като гърмян заек, да не би пак да остане излъган. Този мъж е точно такъв, затова иска жена му да е винаги под око. Ако види нещо нередно, веднага прави забележки. А детето наистина трябва да се възпитава от малко, изтървете ли го тогава, после се качва на главата ви. Какво лошо е казал, като е направил забележка, детето да не разхвърля пясък на плажа? -: " развика се на мен, че не съм го била възпитала, да не пръска така пясък, пръскало хората, нас, а около нас няма никой, детето си играе най-нормално нито пръска някои.. нищо"!? Няма значение около вас колко хора има, дори само един да е, крайно неприятно е, да те посипват с пясък. Сам съм го изживявал това, а майките вместо да направят забележка на невъзпитаните си деца, даже им се радват за това, но после ще реват от такива глезени отрочета. За възпитанието го оправдавам. Пълно доверие, никога няма да ти има, а ти не проумяваш какво е в душата му, доста си по млада от него, така, че не очаквай живота ти да стане по друг. Ако искаш свобода, развод, но помисли за бъдещето и на детето си, не само за своето его!

55.   Жена съм, на прага на раздяла след 32 години брак и 2 деца.... няма да влизам в подроности да причините при нас, само искам да кажа, че след като направих анализ на ситуацията установих, че наистина в основата на всичко лежат комуникационни проблеми между мъжа и жената. Когато осъзнах това се почувствах толкова тъпо.... че няма накъде. Защото е можело това да се избегне и то лесно след едно обучение или информиране... именно това, което се казва в книгата Мъжете са от марс, жените от Венера. Абсолютно всеки човек трябва да се запознае с тези неща, защото накрая остават разбити семейства, наранени мъже и жени, травмирани деца... чисто и просто от невежество и незнание на особеностите на другия!!! Защото всеки съди по себе си без да отчита че другия пол е нещо съвсем различно и подходът към него също трябва да е различен.

56.   авторке кажи как свърши всичко де напиши два реда, или се срамуваш от себе си за написаното преди години