 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
"Прекрасно" майчино отношение
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 2694 пъти
Момиче на 27 съм. Имам брат с 4 г. по-малък от мен. Когато бяхме малки живеехме на село. Но когато бях на 11, баща ни почина. Тогава майка реши да отидем в града, където се записа да учи. Живеехме тримата в общежитие и карахме само с мижавата стипендия на майка. Няма нужда да обяснявам в каква мизерия живяхме.
По-късно тя завърши и започна две работи едновременно. Изкарваше добри пари, но ние бяхме на произвола на съдбата, защото тя почти не се прибираше, за да работи. И благодарение на това, че тя е изключително, ама изключително стиснат човек, успя да купи квартална панелна гарсониера, в която да се приютим.
Междувременно ние пораснахме. Бях затворена в себе си, не можех да превъзмогна загубата на баща си, когото обичах истински. Аз винаги гледах да бъда примерна. Изкарвах шестици, нарочно не исках пари, дори и за закуски. Обличах каквото намеря, понякога си шиех сама дрехи, за да не давам пари. Даже пенсията, която ми се полагаше като сирак, и стипендията ми отиваха в джоба на майка и аз не виждах и стотинка от тях. Изобщо гледах по никакъв начин да не разочаровам майка.
А брат ми бе в другата крайност. Беше проблемен. Не му пукаше от нищо. Пушеше и пиеше от малък, бягаше от часовете, беше безотговорен, постоянно се оплакваха от него и т.н. Противно на всяка логика обаче той беше синчето на майка, а към мен винаги имаше едно такова студено отношение.
Аз завърших. Рокля за бала не съм искала, оправих се с каквото имам – за да не я вкарвам в разход. Не исках и да ходя на море след бала заедно с класа. И прическа не си направих, викнах комшийката да импровизира нещо на бързо... да, точно така, за да си спестя мърморенето от нейна страна при искането на пари.
За брат ми обаче всяка седмица се купуваха я маратонки, я дънки. Когато завърши, майка беше в болница и нямахме пари. Но противно на всякакъв здрав разум се взеха пари на заем, за да му се купи златен пръстен и то голям, за да отиде на море и за да му се купи хубав костюм. След някой и друг месец му се купи кола отново с последните пари плюс заем, само за да се фука с нея, не че му беше необходимост.
Аз през това време бях към края на университета. Лятото работех, за да изкарам пари за семестриални такси и учебници, защото тя отказваше да дава пари за такива „глупости”. В същото време брат ми отказваше да работи, защото не виждаше смисъл. Майка го издържаше наготово и задоволяваше всичките му прищевки. На него му беше по-интересно да скита по цял ден.
Завърших. Мислех да се оженим с приятеля ми, но по-късно когато посъберем пари за жилище. Но се наложи да се омъжа преждевременно, защото тя започна да ме тормози и обвинява, че спя с приятеля и. Когато напуснах дома и, ме обвини, че и ден не съм работила за нея, а се изнасям.
До ден днешен не ми е дала и стотинка. В същото време купи втора кола на брат ми, защото първата я потроши точно за 3 дни след покупката, оставяйки един човек инвалид. Но дори и това беше поощрено от страна на майка с нова още по-мощна кола. Между другото прехвърли къщата на село и апартамента в града на негово име от страх да не наследя нещо. Той продължаваше само да бездейства и да не вижда смисъл в работата.
Все пак бях се примирила, но когато каза, че ще тегли кредит, за да му купи втори апартамент на негово име естествено, вече не издържах и питах дали аз съм нейно дете. Отговорът беше, че той си нямал баща.
Споделих тази история най-вече, за да ми олекне, понеже се чувствам несправедливо ощетена. Дори не толкова от към материална, колкото от към емоционална страна. Освен това искам да задам няколко въпроса. Според вас това нормално ли е, на какво би могло да се дължи и на мое място какво бихте направили и как бихте се чувствали? Аз ли съм виновна за това отношение и ако да – къде сбърках? Да отбележа само, че от дете усещам такова отношение към себе си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 0eeb1c607b |
|
1. И при моя приятел е същата история. Майка му дава всичко а сестра му. Те имат 1 година разлика. От малък го мрази искала е да го зачука с пирони и да го хвърли в кладенеца на село. Разболял се е от жълтеница, защото тя не го кърмела и не му сменяла пелените, едва не е умрял, но тя пак не е искала да лежи с него в болницата, баба му била с него. Когато на 19 паднал и си счупил ръката и трябвало да се направи операция, нея пак я е нямало. пак баба му била до него. Преди 3 години изтеглиха заем от 10 хилки, за да направят на сестра му сватба, защото забременя от някакъв който познаваше от цели 2 месеца. /Сега са пред развод/. А ние сме заедно от 6 години, и за нас няма пари за сватба, за нас няма пари за нищо, за това съм решила аз да си събирам пари, да се лишавам от много неща, за да мога да си направя сватба, макар и скромна. Някой хора обичат повече едното си дете, и все едно другото не съществува.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: c7909dd7d2 |
|
2. Авторката: да добавя само че когато бях малка, винаги когато се разболеех, претърпявах критики от нея, защото заради моята болест трябваше да се дават пари за лекарства
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 2f5eecee76 |
|
3. Не, не си виновна ти. Обикновено е така- единият от родителите тегли към едното дете и то му е слабост. Това се случва и при децата от един и същ пол. Много е неприятно, но бъди сигурна, че дори баща ти да беше жив, тя пак щеше да се държи така и да ви дели по същия начин. При мен е същата история, но не в такива крайни размери. Аз съм момичето на татко, брат ми е момчето на мама. Не че не ме обича или ме е ощетявала драстично по някакъв начин, не, но отношението е различно. Това е. Гледам да не обръщам внимание на това, но има моменти, в които наистина ми писва, защото за една и съща ситуация, реакцията е различна според това за кого става дума-за мен или за брат ми. Добре че той не е от тези, които да се възползват от по-специалното отношение към себе си. Няма изход, освен да се гледа философски на нещата и да бъдат приети. Гадно.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 611b1c034e |
|
4. Наистина тъжно, но повярвай ми в живота всичко се връща и доброто и лошото, така че съм сигурно, че един ден ти ще си щастлива, а майка ти ще те помоли за прашка, защото имам наблюдения как се облагодаряват накрая "любимците на мама". За сега майка ти е добре и се справя, ама един ден ще остарее и ще има нужда от помощ, а ти нали не предполагаш, че барт ти с този вятърничев характер ще тръгне да се грижи за нея? Е, тогава майка ти, иска или не, ще трябва да преглътне гордостта си и да те помоли за прошка и вече ти ще си силната и само от теб ще зависи дали да и простиш или не. Дали ще и простиш си е твоя работа, ти си знаеш, но важното е, че майка ти ще си даде сметка за доста неща. И като нищо нейното "Прости ми" може да се окаже истинско, а не само поза с цел да не я оставиш болна и беззащитна.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 908308f711 |
|
5. Много е гадно наистина и несправедливо... Говори с нея и и обясни как се чувстваш и какво мислиш, че е редно да бьде. Не мьлчи и не се подтискай. Искай равно отношение и равна материална делба-ти си си в правото да изискваш това, напьлно законно и нормално е....
Защо ли си мисля, че един ден ако се наложи някой да помага и да се грижи за майка ти, то това ще си ти. Тя тогава много бьрзо ще се сети, че има и дьщеря и ще потропа на твоята врата. А брат ти ще си остане един нехранимайко, който ще и сьздава само главоболя и проблеми и ще се измькне от тая отговорност. Така, че говори и... не оставайй нещата така.
Тя действа пьрвосигнално. Тя следва инстикта си за повече внимание кьм детето от противоположня пол, както и вероятно от това(може би от някакви местни традиции). Това, че момчето трябва да е материално осигурено-да има кьща и пари, като дойде време да се жени.... А пьк момичето-кучета го яли, то да си намери мьж с каквото и е нужно и други такива. Има места в БГ, кьдето хората имат такива разбирания и правят така.
Аз имам и момче и момиче, но си ги обичам по-равно и не мога, а и мисля, че не е редно да се отнасям с тях по различен начин. Винаги гледам всичко да е по равно-и вниманието и даването на грижи и пари. Гледам даването на нещо на единия да не е за сметка на другя. Или ако дам нещо на единия после гледам да компенсирам с нещо еквивалентно на това и другия.... Някои родители какво правят-помагат повече на детето, което по не може да се оправи само и е по-зле материално и всякак в живота си. Те си насочват вниманието само кьм него, а изоставят другото. Казват, че другото по може и само да се оправи и, че то няма нужда от внимание и подкрепа. Те не сьзнават обаче, че така залагат една несправедливост, която ще се прояви в бьдеще-детето му ще бьде наранено емоционално, ще се озлоби и т. н.
Майка ти е казала, че помага на брат ти, защото той нямал баща... ами ти-ти да не би да имаш. Не си ли и ти тяхно дете. Това наистина не го разбирам... Не е редно да е така.
|
...
| преди: 11 години, 6 месеца hash: c7909dd7d2 |
|
6. Аз съм и казвала, но тя или мълчи, или казва някаква глупава причина от сорта: брат ти си няма баща. Това за остаряването и гледането е вярно. Утре в други ден като клекне, брат ми няма да я гледа и той го е доказвал. Например като беше в болница на брат ми му беше все тая. Пак аз ходих повече да я гледам.
Само че свърши - аз вече си имам мъж и дете, които обичам повече от всеки друг и по никакъв начин няма да ги лиша от грижите си, които между другото се оценяват за разлика от тези към майка, за да гледам майка, колкото и да е клекнала и колкото и да ме моли. Защото аз мога и да простя, но това няма върне времето назад, нито ще заличи обидата ми трупана от много години, нито пък тя го заслужава, нито пък семейството ми заслужава да се лиши от каквото и да е заради нея. Просто за мен тя е все едно някаква позната, с която за добро или лошо се налага да се виждаме от време на време.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: f1a2ebb16a |
|
7. Не не си виновна ти! Но трябва да възпиремеш нещата такива каквито са и да вземеш живота си в свой ръце. На 27 отдавна не си момиче, а си жена, голяма жена, която стига да иска може да постигне всичко в живота. Миналото остави зад гърба, забрави. Стегни се, работи, печели, купи си жилище, създай семейство, гледай своя си живот.
По принцип по закон имаш право на запазена част от имотите на баща ти, в размер на 1/4 от личната му собственост. Но от апартамента нямаш никаква част, докато собственикът /майка ти/ е жива, тя може да разполага както реши с жилището, което сама е закупила. Не можеш да търсиш наследство от жив родител. Тя ако иска, може да продаде гарсониерата и да иде на почивка с парите, решението е нейно.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 891420e241 |
|
8. ... Ще дойде ден, в който майка ти ще остарее и ще легне болна. Да не мислиш, че брат ти ще седи да я гледа и да се грижи за нея... тогава тя ще се присети, че има и дъщеря. Не знам какво да ти кажа. Можеш да поискаш разговор, обяснение, да и кажеш как се чувстваш и как си се чувствала. Защо отнопението й към теб е такова. Нищо не губиш в крайна сметка ако опиташ.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: c7909dd7d2 |
|
9. До 7
Аз СЪМ постигнала всичко - жилище, щастлив брак, дете и т. н. Колкото до наследството ми е все тая. Проблемът е в изгубените години по отношение на нашите взаимоотношения и в онова някак неприятно чувство, че си ощетена без основание.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 9f4dd1fe80 |
|
10. Не при всички е така. Ето-имам две сравнително толеми деца. Синът хаймана, чакащ мен и баща му да го хранят и да му угаждат. Една дреха не си вдига от земята в стаята си. Дъщерята-по-близо до мен, силно привързана и към татко си, не се отделя от нас, а сме я поощрявали да е самостоятелна и да излиза. Помага в къщи много, дори понякога без да я каним. Е, момичето си е момиче. И за жалост отношението ми към двете ми деца е различно. Какво да правя, да си отглеждам неблагодарник и да му угаждам, че и да му показвам обич.. като покажа, се е качил с двойни сили на главите ни. От синове лентяи файда няма. Майката на авторката ужасно греши.
|
...
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 69591ea86a |
|
11. Това е ужасно - да си отхвърлян от малък, в продължение на толкова години. Радвам се, че сега си щастлива.
За съжаление хората понякога /дори често/ растат на години, без да помъдряват - като майка ти. Незряло и капризно поведение, никакво планиране на важните събития в живота на дъщеря й, проява на открити симпатии към едното й дете. Не съм психолог, но за мен е необяснимо детето, което си носила в себе си или дори несобствено - това, което си държала абсолютно безпомощно в ръцете си, да не искаш да го закриляш и да не му показваш обич. Дори и да не заслужава.
За майките нормално децата винаги остават малки - нуждаещи се от любов и грижи, дори и вече да са големи самостоятелни хора. Аз на моите се радвам на всяко ново умение, на растежа и развитието на всеки от тях, но винаги за мен ще са "бебетата ми". Винаги ще искам да им дам нещата, които харесват и ги радват. Необяснимо ми е поведението на майка ти. Тя е била момиче - много лесно е могла да те разбере, да ти отгатне нуждите ....
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: c7909dd7d2 |
|
12. Между др не знам дали има общо, но тя самата е казвала, че е имало подобно студено отношение към нея, а към сестра и са се държали много по-добре. Но тя вместо да гледа да обича децата си еднакво, прави същото като родителите си.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: f1a2ebb16a |
|
13. До №9
Приеми фактите изгубените години няма как да върнеш, това откуп няма, защото няма цена.
След като споделяш, че вече си майка би трябвало да разбираш защо твоята майка взела такива решения в живота си. Ще ти дам нещо като пример.
Ако човек има две деца, ученици, и едното си решава домашните само и е отличник, другото не може да се справя и се отказва лесно, разбира се родителят ще помогне само на несправящото се дете, ще вложи всичките си усилия там. На това което е отличник, защо да помага с домашните?
Във вашия случай, авторке, ти си "отличникът" в живота, емоционално и финансово, и си недоволна, защо не ти помагат.
Влез в положение на майка ти и на брат ти. Майка ти вижда как ти успяваш да се оправиш в живота, но брат ти не може. Ти си загубила баща на 11 години, а брат ти, той как се чувства, когато е загубил баща си едва на 7г., на колко години е бил когато е оставен "на произвола на съдбата", защо забравяш, че по онова време ти си била почти пълнолетна, а той в началото на тийн възрастта. Как действа това оставяне на произвола на съдбата на едно 13 годишно дете? Ти си била на 17 съвсем различно е.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 162727f8df |
|
14. Бъди най щастливата жена и майка, защото го заслужаваш, за силата която си проявила и за огромното си добро сърце! Справедливост няма на този свят! Разбирам те и ти влизам в положението защото и аз съм минала по същият път, а сега майка ми е на моите ръце. Не съдя никого, просто ми е по спокойно на съвестта и никой не може да ме промени!
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 78b7f46171 |
|
15. Радвам се, че вече си имаш друг живот. Да, миналите загубени години няма да се върнат, но хубавото е, че ти не живееш в миналото. Живееш в настоящето и градиш бъдещето със семейството ти, което го е грижа за тебе така, както майка ти и брат ти не ги е грижа.
Живей си живота, гледай само напред!
Това, че чувстваш майка си като позната е нещо напълно нормално да се случи. Въобще не се чувствай виновна за каквото и да е.
Успех ти пожелавам! :)
М21
|
...
| преди: 11 години, 5 месеца hash: c7909dd7d2 |
|
16. Благодаря на всички за мненията. Олекна ми.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: a22dcb4218 |
|
17. Все едно разказваш моята история но в ролята на майка ти са майка ми и баща ми, които винаги са давали всичко на брат ми. Но гадното в случая е че са дали всички мои пари на брат ми понеже аз работя в чужбина и всеки месец ми звънят по телефона да им пращам пари. С тези пари които съм им пратила направиха ремонт на къщата, която ще наследи брат ми, купиха кола за брат ми и с най-голямото си нахалство ми заявиха, че аз трябва да гледам първо семейството ми т. е. те да са добре, a мен кучета ме яли. Спрях паричките и започнаха да ме наричат боклук, отрепка и какво ли още не. Казах им се оправят както могат и сега дори телефоният ми номер не знаят.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 689b32d059 |
|
18. От авторката
Аз пък днес говорих с нея сериозно и ми каза, че според нея не било нормално да се дава по равно на всяко дете. Защото ако се давало по равно никой нямало да я гледа, като остарее. А така той щял да я гледа. Мисля, че много грешно разсъждава, защото той е много неблагодарен, та той дори отказва да ходи на гроба на баща ми. Аз колкото и да се чувствам ощетена, съм вътрешно убедена, че съдбата ще ме възмезди за това от друго място. Не и го пожелавам, но е много вероятно от цялата работа да пострада единствено тя, понеже няма да има кой да я погледне утре, но никой не и е виновен. Както се казва, на каквото си постелиш, на такова ще легнеш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
