Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Така и така - пътува и изкарва пари. Изтърпяваш го седмица-две, докато замине пак, спестяваш си от парите, които праща - нали си "слугиня" по неговите думи, значи заслужаваш заплата, щом не плаща, взимай си я сама. За 22 години да си спестила за жилище, след развода, да живееш живота си свободно и пълноценно, без такъв вредител, а дъщерята - ако той не може да подсигури - ти ще можеш. Сега му играй театър, изтърпявай го, а после... по посочената схема. Може да е гаден съвет, ама няма да пращаш квартира, създай си някакъв бизнес междувременно, стани самостоятелна и при развода си наеми супер адвокат, за да му измъкнеш парите и да си подсигуриш детето, а не до ги похарчи по млади любовници.

8.   Здравейте 7.... съжалявам, че така трябва да се обърна към Вас... но друг начин няма тук. Та така де, няма гадни съвети и това съм си го мислила нормално е след тези 22 години, а и когато става въпрос за детето ми, но аз все се надявам, че нещата ще се получат от само себе си след разговор например с него, но уви. Постоянно чете едни книги, които допълнително му промиват мозъка, защото когато едно нещо не ти помага да се заздравят отношенията в семейството значи ти вредят, но той не мисли така. Сега вече печели повече пари и може би парите също променят, знам ли. Престоят му тук е около 3 месеца-време през което се опитвам да го разбера, понякога си мисля, че той е правия, а аз не. Аз нямам право да слушам това, което искам или поне в негово присъствие или ако това правя то нещо друго го дразни или в мен или в детето. Днес отново проведохме разговор за отношението му към детето, което вече не е дете точно понеже е на 18 години, но все пак е наше дете... и резултат никакъв. Щом като той дава парите ще се прави това което той казва. Аз нямам право на мнение-имам покрив на главата си, имам какво да ям, той плащал сметките и дотам. Ако искам нещо друго сама да си спечеля пари и сама да си го купя. Ако искаме да излезем някъде трябвало да го питаме дали може... по принцип обичам да излизам с приятелки все пак е лято, а и да не е лято. Човек има нужда от разтоварване... щом той обаче не дава, няма да излизаме никъде. Е къде е тогава моя живот, моето аз. Това което го има в момент го има благодарение на мен, вярно парите са от него, но начина по който съм устроила живота му в апартамента, отглеждането на детето... не ми се влиза в подробности. Парите се печелят, по важно е отношението и дали се споделя една посока в отношенията. не искам крадени пари, знам че всичко се връща на този свят. а той не дава толкова много, че да спестявам, а когато е давал не съм била на този акъл, че това ще ми дойде на главата. Мога само да кажа, че когато човек ограничава другия до себе си го кара само да лъже и това малко по малко увеличава разстоянието между тях. Той ме направи такава с неговите ограничения и забрани.... Искам да бъда себе си.... но цената е голяма... втълпява ми, че ако го оставя ще пропадна в беднотия и ще се проваля като човек, че няма да бъда щастлива и никога няма да имам пари -парите ще ме довършат само. Лошо ли е, човек да излиза от време на време и да се забавлява за да се зареди. Моите и неговите приоритети са просто много различни и от там идват и проблемите...

10.   Струва ми се, че си доста разглезена и мързелива. Усещам в твоите думи нежелание да се хванеш на работа. А тя би ти дала възможност за нови контакти, различна среда и собствени пари. Мъжът ти изцяло против ли е ти да работиш? Имай предвид, че в момента, както и до сега, ти даваш постоянен пример на дъщеря си и както постъпваш, така ще постъпва и тя в бъдеще. На това ли искаш да я научиш? Звучиш много незряло. Абстрахирай се от тъй наречените си "желания" и прецени като разумен 40-годишен човек какво точно искаш и го направи.

11.   А бе от една страна не е чак толкова лош тоя модел на семейство:мьжа да работи, а жената да стои в кьщи да гледа и вьзпитава децата и да осигурява домашния уют. Но за това се иска и правилната нагласа от страна и на двамата. Ако мьжа е позитивен, финансово обезпечен и вижда жена си като царица на дома например и любимо сьщество, което да има минимален стрес и да не се натоварва да работи навьн, а не като... слугиня или робиня в кьщи без право на глас, тогава какво му е лошото. А жената ако е домашен тип, обичаща да подрежда, готви, обичаща децата и т. н.. Аз познавам две-три такива семейства. Много добре си живеят даже и си се уважават взаимно. Тя е гледана и ценена жена като сьпруга и майка... А не изнервена, стресирана и смачкана от труд и грижи и лошо отношение човек, разкьсвана между работата и семейството. Така, че всичко е според зависи.
Но това е за хора с по-друго мислене на, които са над нещата и на които широкоразпространения ганьовски ориенталски манталитет им е чужд.


Сега в нашите условия и за хора с нашия манталитет...
На мен ми е трудно да разбера как така си се оставила толкова години да седиш в кьщи. Родила си и си изгледала само едно единствено дете, да ти е живо и здраво.... И това е всичко, което си направила за толкова години в целия си сьзнателен живот. Какво значи "не че не пробвах да работя, но за 500-600лв какво можеш толкова да промениш"(Струва ми се, че си от Варна, кьдето стандарта на живот е доста висок, мьжете работят по корабите, а жените се размотават с доста свободно време и даже не харесват работа за 500-600 лв, коята си е средна за други райони на страната за по-неквалифициран труд). Ами как какво -може да не са много, но са си твои. А това е много важно. Чувстваш, че си полезен с нещо на обществото, имаш самочувствие на независим и самостоятелен (донякьде)човек със собствени доходи, пък и стаж за пенсия ще натрупаш. Това малко ли е. Пък и ако толкова не ти трябват в момента е можело да си ги спестяваш. За толкова години можеше до сега да си купиш един собствен апартамент-я ги сметни да видиш, не е ли така? Можеше да ги използваш и за начален капитал на някакьв мальк собствен бизнес.
Пък и нищо не се знае в живота-утре ако не дай си боже стане нещо с мъжа ти, ти какво ще правиш, няма да имаш пари и за един хляб, защото нямаш никакви собствени доходи или спестявания.... а и нямаш създадени трудови навици и никакви контакти с хора вероятно. От седене в къши си залиняла... Но не е късно, ако имаш желание да промениш това.
Детето ти е на 18 вече и то ще отхврькне нанякьде или да учи или да се омьжи и ще иска да си е самостоятелно и няма да иска да е с теб вечно... Ти кьде и как се виждаш цялата тая картинка.

Според мен е много важно да си изясниш за себе си ТИ КАКВО ИСКАШ. Не какво иска и какво ти втьлпява мьжа ти. искаш ли така да си продьлжават нещата или искаш да си имаш и ти нещо лично. Той подхожда много егоистично и грубо щом реагира така на всяко твое желание и порив на душата ти, мьчи се да те подтиска, страхува се от някаква промяна и всячески се мьчи да запази статуквото, защото така го устройва.. А ти как се чувстваш не е важно за него. Ясно е, че нямате общи интереси и взаимна емоционална подкрепа. А и дали има любов при вас, емоции, трьпка. Има ли някаква искрица, която да поддьржа огьнчето живо. Как е секса....
Ако няма нищо от това какьв с смисьла на това сьжителство -заради това да те издьржа и храни, а това достатьчно ли ти е. Ти да не си кученце. Ти изглеждаш добьр и чувствителен човек и заслужаваш много повече.

Авторке, на първо време защо не си намериш някаква работа и друго занимание/курс, а пък после лека полека като добиеш самочувствие, че може и сама да се оправяш донякьде ще си отговориш и на вьпроса:"А сега накьде? "

12.   Благодаря на номер 10, приемам всякакви забележки защото именно в критиката може да се открие решението ми... Не съм мързелива това си го знам, мъжа ми няма против да работя, но когато види че вземам някакви пари за него това ще е повод да не ми дава, не че сега дава... Ако ми беше лесно нямаше да пиша тук и да имам нужда от съвети от напълно непознати хора...

13.   общо взето, ако изключим празните приказки и драматични истории, имаш две възможности:
1. търпиш всичко както е досега по схемата "който плаща, той поръчва музиката". няма да коментирам дали е правилно или не, така стоят нещата за мъжа ти, а тъй като и хлябът, и ножът са в него, така стоят и за теб.
2. стягаш се, намираш си работа, квартира, вземаш нещата в свои ръце и се изнасяш
това е, ти прецени кой да избереш.
Ж42

14.   До номер 13
Кратко и ясно казано-точно така в него и ножа и хляба с две думи или съм с него и търпя или чао и кой от къде е.... знам че това са двете крайности мила, но не е лесно след 22 години брак да взема това решение. Ако бях сама да, но с дете на 18 години - не искам да обърквам и нейния живот, а и всички тези лишения от моя страна през цялото това време за какво е било.... В един момент човек спира да живее механично и настъпва точно този момент на даване на сметка кой до къде е стигнал и какво е направил в живота си.

15.   до номер 11
Много благодаря за откровения коментар мила. Много си права за абсолютно всичко, но защо точно сега трябва да науча този житейски урок-явно човек цял живот се учи. Като казвам, че не съм работила не исках да изпадам в подробности в какъв интервал от време съм била заета-напротив занимавам се с имоти -в този бранш съм. Контакти не ми липсват, аз съм много контактна личност с много познати и приятели и може би точно от тези контакти във времето ми стана ясно, че нещо ми се губи в семейството. Може би не нарочно, но първите години от брака ни докато беше малко детето съм си стояла в къщи, къде е тука, къде не мъжа ми, така се завъртяха 10 години, после реших да уча висше след като не искаше второ дете и така попаднах в една много различна среда от която започнаха и промените в мен. Видях, че освен майка и домакиня съм и доста добра и в други неща с които се захващах после работа към държавна служба и така до днес в сферата на имотите.... Не съм спирала да се развивам, това искам да изясня, но въпроса ми е друг, започнах да имам собствено мнение по въпросите на живота, и малко по малко преоткривах себе си като ЧОВЕК. Човек, но без твърди доходи, добра майка, перфектна домакиня, работеща жена, но без общи интереси с мъжа си. Секса е минало с него, а и как да не е след униженията и скандалите -просто забрави. Искам да бъда себе си такава каквато съм, но на него това не му изнася както каза ти. Ето от там идват проблемите. Ако остана с него искам да е със сърцето ми, писнало ми е от театри, всичко омръзва в едни момент. Явно съм изтървала момента. А относно скрити финанси, нямам един лев настрани след 22 години брак-никога не съм смятала, че ще стигна до тук. Винаги съм разполагала и да от Варна съм. Голям град с много възможности и висок стандарт на живот. Явно много моряшки жени са в моето положение.

16.   13 съм. авторке, ако беше лесно, нямаше да водим този разговор, щепе да си взела решение. за 22 г. човек свиква с положението си, влиза в коловоза и трудно понася промени. а и каквото и да говорим, но моряшките жени си имат доста плюсове: приличен стандарт, никой не им стои постоянно на главите, свободни са през повечето време, а с пораснали деца това си е плюс. (от Бургас съм и имам доста наблюдения в тези среди:-)
ето ти сама казваш: 500-600 лв какво ще променят? само ще ти напомня, че цели семейства живеят с толкова на месец. така че човек знае и 2, и 200:-) ти си свикнала на други условия, така че явно ти изглежда немислимо, но е факт.
това, което те тормози, е отношението на мъжа ти. за нещастие моряшката професия прави хората донякъде саможиви, трудно комуникиращи и трудно приемащи чуждо мнение (не обобщавам, има и изключения). така че мъжа си няма как да го промениш, можеш да промениш себе си.
щом имаш контакти, помисли з варианти за работа. бизнесът с имотите умря, така че помисли, поразпитай. дори работата с малка заплата е добро начало и достъп до други възможности.
с дъщеря си не се оправдавай, на 18 г. тя е достатъчно голяма, за да разбира напълно отношенията между вас и за нея евентуална раздяла едва ли ще е гръм от ясно небе.
пак казвам, решението е единствено в твоите ръце. другият вариант е да стискаш зъби през 3-те месеца, в които мъжът ти е вкъщи, а останалото време да живееш както ти харесва.

17.   Аз съм 1. Авторке, чета тука коментарите на хората, и твоите отговори и стигам до един нелицеприятен извод. Ти нищо няма да направиш. Нищо няма да промениш, защото НЕ ИСКАШ. Защото ТЕ Е СТРАХ. Не че нямаш право на това, и това си е избор. Прави впечатление, че на всеки съвет слагаш капак, т. е., скъсваш се да убеждаваш хората колко е трудно и невъзможно да вземеш решение. Вярно е, че се иска решимост. Иска се и друго. Да ти е накипяло докрай. Очевидно, не е. Просто ти е дошло в повече и се решила да изплачеш тук, но никога няма да имаш смелост да вземеш живота си в ръце и да го промениш. Все се оправдаваш с детето си, а не осъзнаваш, че то не е дете вече, че е самостоятелен човек, който ще гради живота си отделно от теб (обикновено, в такива семейства децата отлитат възможно най-бързо и възможно най-далеч, за да са сигурни, че ще са далеч, от личен опит ти го казвам) и ти ще си важна, но странична част от него. Точно обратното, едно твое решение за промяна би тласнало и дъщеря ти да отстоява смело себе си, правото си да бъде уважаван човек. Наблюдавайки твоята мекушавост, тя ще бъде същата. Отдавна е доказано, ако не вярваш, просто потърси в нета и ще видиш, че дъщерите несъзнателно пренасят поведението на своята майка в семействата си. Ти просто не вярваш, че можеш да промениш нещо. А можеш и още как! Страх те е от несигурното и неизвестно бъдеще, ако се решиш. Но точно тогава ще откриеш себе си. Истинската си същност, която десетилетия си крила от самата себе си, за да си в угода на своя тиранин. Разбира се, никой не може да те накара насила. Ти правиш избора си, ти му носиш и последствията. Приех навътре твоята ситуация, защото аз съм израснала в такова семейство. Аз прекрасно знам какъв е краят, какво най-вероятно ще преживее и дъщеря ти. Няма да ти кажа как приключи ситуацията в моето семейство, защото нищо добро не мога да кажа. Не съм пророк, животът е многовариантен, дано да се лъжа. Ти си на ход.

18.   От това, което пишеш аз разбирам, че пътува и си гледала детето си сама и си чакала този човек. Била си толерантна към работата му и си изтърпяла достатъчно. А сега той не те уважава. Според мен трябва да поемеш по свой път. Може да е трудно, но ти нищо не си разбрала от живота си и според мен тепърва ще "живееш". Аз съм на годините на дъщеря ти и ако бях на нейно място, точно това щях да ти кажа. Защото моята майка ни е отгледала сама, макар че е била омъжена аз не усетих бащино присъствие. Винаги беше безразличен към нещата, които се случват вкъщи. Аз вече бих казала, че съм самостоятелна, защото освен да ми трябват подкрепа и пари, друго не ми трябва (звучи малко грубо, но не е нужно да ходи след мен да подрежда и прибира, защото аз си чистя и помагам с каквото мога, надявам се като завърша да започна и работа, което ще е още по-добре). Така, че ще е много хубаво да помислиш за себе си. Извини ме ако не съм разбрала нещо и съм те обидила :)

19.   Към 17 от авторката
Здравейте дано се върнете към историята ми и прочетете това: много благодаря за изразеното мнение наистина, стана ми малко тъпо, че не ми вярвате, но може и така дае, може и точно този страх да ме блокира и отново да съм зациклила, но вече много по надълбоко от преди. То не става за един ден, а малко по малко и ето тази вечер пак сцена, стоя и си мисля, за всички ваши съвети и мнения и просто премълчавам така както съм го правила цели 20 години... възможно ли е именно страха да ме спира да продължа напред. страха от несигурното...
Благодаря и на 18- все едно слушах дъщеря ми, наистина иска да отиде надалеч и явно това е от ситуациите в семейството, а толкова много давам от себе си да запазя това семейство ако въобще е семейство... колко жалко се получава....

20.   Ами може би е време да помислите за себе си, госпожо. Вие заслужавате много повече и то се вижда. Ако мъжът ви не ви разбира, трябва да откриете нова посока в живота си, направете това, което чувствате отвътре. Детето ви е голямо вече, помислете за себе си!