 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Бащина ревност или нещо друго
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 2647 пъти
Имам приятел, с който сме заедно от две години. Той е на 31, а аз на 27. Преди да се съберем и двамата сме имали по една сериозна връзка, продължила години наред и нанесла ни много разочарования.
Преди няколко месеца заживяхме заедно и си правим жилището. А преди около месец разпространихме новината, че ще се женим. Много си мислехме и обсъждахме по този въпрос. От една страна модерното ни време ни позволява да си спестим разходите, които ще имаме покрай една сватба, а от друга някак и двамата сме романтици и ни се иска да си имаме този ден, да си му взема фамилията, живот и здраве, като имаме деца и те да си носят това име. и т. н.
С моят годеник коренно се различаваме. Той е... не мога да намеря точната дума, малко е ограничен. Смисъл, че размислите му за живота са леко капсулирани. А също така има много сприхав характер - малко е деспотичен, обича патриархалния строй. И е темерут, не обича да се запознава с хора, да говори за себе си. Всичко това, когато сме заедно обаче отпада. Той е напълно такъв, какъвто е всъщност - чувствителен, разговорлив, забавен. Няма и следа от деспотичност в него.
Усещам толкова много щастие, когато съм до него, че се чудя не е ли твърде хубаво, за да ми се случва наистина.
От друга страна аз съм пълната негова противоположност. Свободолюбива до мозъка на костите си, общителна, винаги споделям какво ми е, обичам хората, все се смея, запознавам се. Имам страшно освободено съзнание за абсолютно всичко. Даже понякога се плаша, че съм прекалено от всичко. Животът, който съм живяла може съвсем спокойно да се опише с една дума - анархия. Но тя ми е писнала сякаш, искам вече да сиседна на дупето, до мъж, именно като моя и да се усещам спокойна.
и големия ми проблем.
Вчера отидохме на вечеря при моите родители, за да им кажем, че сме решили да се женим. Приеха новината радостно, харесват го - всичко беше супер. Забавлявахме се, говорихме си много, прекарахме си наистина добре.
и сега се чуваме с майка ми по телефона и тя ми казва следното. "Баща ти направи вчера някакъв коментар на пиана глава за приятеля ти, каза, че е кух и ограничен и че не е за теб"
Баща ми е страшно умен и мъдър човек. Винаги е прозирал за хората и винаги се е оказвал прав. Много ценя мнението му и въпреки че страшно се засегнах от думите му, започвам да си мисля защо го е казал. Обадих му се и го попитах, а той каза само "Той е добро мом, че и в крайна сметка ти решаваш, но си имай на ум, че много се различавате и че няма твоята нагласа към живота. Страх ме е да не се превърнеш в леля ти"
Визираше неговата първа братовчедка, която е била много като мен и след като се е омъжила сякаш е спряла да живее. Лилинчо ми (мъжът й) се държи ужасно с нея, командва я, тя е мишка. А не мога да не призная, че съм правила тези сравнения - между моя приятел и този ми лилинчо. Баща ми сякаш като по чудо заговори точно за това, от което аз се страхувам и изказа гласно онова, което си мисля.
Отчитам обаче факта, че баща ми страшно много ме ревнува. За него съм била винаги на някакъв пиадестал едва ли не. Винаги сме си говорили супер открито.. той е моя най-добър приятел, бил ми е винаги изповедник.
И сега не знам. Има истина в думите му, въпреки че все си мисля, че нещата не стоят точно така и годеника ми има много качества, които се разкриват след като се отпусне и позволи на хората да се докоснат до него. И все пак - да именно такъв е, такъв е характера му, така е възпитан. От друга страна се чудя дали думите на татко не са продиктувани от чиста бащина ревност или от тревога, страх, че ме губи.. всичко заедно може би.
Като оставя всичко настрана и се вслушам в сърцето си, то ми казва "Той е, това е твоя мъж. " и го искам, искам го в живота си, в леглото си, искам да се4 грижа за него, искам деца от него. Никога не си бях представяла, че ще ми е приятно да разтривам краката на някой, но и това се случи и наистина ми беше хубаво, че мога да го направя.
Сигурно е някаква паника от това, че ми предстои все пак някаква промяна.. и аз не знам.
Моля ви, споделете какво мислите?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 346ffc5b4e |
|
1. Аз ще ти напиша, че трябва да послушаш вътрешния си глас. Щом той, въпреки това, което виждаш и което вижда и баща ти, не от ревност, а защото отстрани се вижда най-добре, ти казва да продължиш с този човек, продължавай. Помисли си обаче в какво се изразява неговата деспотичност, защото ако тя е някаква мания за контрол, това задължително ще бъде свързано с патологична ревност. А с това много трудно ще се справиш, при положение, че си свободолюбив човек. Добре си прецени какво те дразни у него, какво можеш да приемеш и да живееш с него и какво не. Т. е какви компромиси можеш да направиш. Но компромис със себе си не прави. Не мисля, че баща ти ти е казал това в резултат на ревност. Казал ти го е поради опита, който има. Ти решаваш. Каквото и решение да вземеш, то ще бъде част от пътечката, която трябва да извървиш и никой друг не може да я извърви вместо теб. Пожелавам ти да вземеш правилното за теб, към този момент решение!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: e85dc18595 |
|
2. Здравей!
И ние с приятелката ми бяхме в подобна ситуация, в която аз виждах в нея черти, които не ми харесваха. Вярно, че стана след много караници и страшни изпитания за нас(почти скъсахме на няколко пъти), но накрая тя се промени. Наистина се промени, дори във възгледите си, отношението си, мисленето си. Неоспоримо възпитанието ни оказва голямо въздействие върху личността ни, но с достатъчно старание и отдаденост мисля, че е въможно човек да се промени.
П. С. Разликата в двата ни случая обаче е, че приятелката ми беше невероятно отдадена и себеотричаща се, за да останем заедно и да просъществуваме. От написаното от теб разбирам, че не мислиш, че някой от вас би се променил или свел глава в името на връзката.
Дано не се окаже пречка. Пожелавам ти успех с годеника ти и много щастие!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: dd57cba4dd |
|
3. Послушай баща си! Бащите не грешат когато става въпрос за такива неща. Той е мъж, познава себеподобните си - мъжете. Не мисли, че защото те ревнува и затова не иска точно за този мъж да се омъжиш. Доколкото разбирам от думите ти, баща ти е от онзи тип мъже, които не се поддават на емоцията, така, че няма да се опитва да те разделя, защото си му свидна. Послушай го! Аз така преди години послушах моя и не сгреших. След две години връзка, баща ми каза една вечер какво мисли за тогавашния ми приятел. Станах, отидох си в стаята, седнах и си помислих... Обадих се по телефона и приключих отношенията си. После страдах, плаках.... но като мина време успях да погледна на нещата отстрани и разбрах, че баща ми бе напълно прав за това момче. Но признавам, че първоначално го послушах само защото ценя мнението му. Сега ми се ще да ме види със сегашния ми съпруг и съм сигурна, че би го одобрил...
Послушай баща си, няма да сгрешиш!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 2ec998de73 |
|
4. Има ситуации в живота, когато както и да постъпиш, все може да сгрешиш. И твоята е такава. Но и аз смятам, че щом се чувстваш толкова щастлива с него, това е твоят човек. Капсулиран, ограничен... ами, различни са хората, не могат всички да бъдат интелектуалци. Това, че си има странности, не значи, че е лош човек. А гаранции никъде няма. Между другото, много интересна дума "лилинчо", за пръв път я чувам!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 7ed502e56f |
|
5. Преди 30 години имах приятелка, която беше много шура. (Аз – също! ) Бяхме открити към хората и живота и се забавлявахме на макс. После тя срещна мъж като твоя – затворен и отдаден на семейството си, омъжи се за него и замина да живее в друг град. Мисля, че дори не го запозна с приятелите си тук. Просто реши, че ще има семейство и ще забрави всичко – дори истинската си същност!
Няколко години по-късно аз се омъжих за човек, който беше наясно със света – много мъдър и широко скроен. Нито за миг не ми се наложи да се правя на такава, каквато не съм. Той никога нищо не ми забрани, подкрепяше ме и с много любов и разбиране ми помогна да стана зряла жена. Нещо повече, благодарение на него аз развих целия си потенциал – в личен и професионален план и през цялото време си бях АЗ!
Та, преди време срещнах моята приятелка, за която стана дума в началото. И тя има дом, дете, съпруг и професия. Знаеш ли какво ми каза тя, обаче – че в продължение на 30 години е живяла живота на някой друг. Че не е била тя! Че се е наложило да се откаже от себе си, за да отговори на изискванията на съпруга си. И най-страшното – че иска да сложи край на всичко това, защото не издържа повече. След 30 години!
Дали да бъдеш с този човек е твой личен избор. Баща ти едва ли те ревнува, сигурно е прав в преценката си. Дал ти е примера с леля ти, аз ти давам примера с моята приятелка. Но каквито и съвети да искаш по форумите, ти сигурно ще се омъжиш за този човек, щом нещата са стигнали дотук.
Ако въобще може да ти се даде съвет, той е да поживееш някоя и друга година в една къща с него, без да му вземаш фамилията, като през това време бъдеш истинската себе си. Не се опитвай да му се харесваш на всяка цена! Това, разбира се, не означава да не се съобразяваш с него и да не го зачиташ, но означава да реагираш и да се държиш по начин, който твоята истинска същност ти диктува. Ти сама се усетиш дали се чувстваш добре и дали неговото присъствие не те затормозява и потиска. При по-дълго съжителство заедно, имам предвид.
Замисли се по-добре сега, защото след 30 години ще бъде много късно. И много тъжно!
|
...
| преди: 11 години, 4 месеца hash: ef8bf0c9e8 |
|
6. Добре, виж ся.. казваш, че отскоро живеете заедно. Предложението ми е да поживеете заедно още няколко месеца и тогава да решиш дали да се ожените както си трябва. Тоест, да си по-сигурна дали въпросния пич няма да прояви патриархалните си разбирания твърде крайно.
Иначе е нормално бащите да реагират така. Баща ми често прави кофти коментари за приятеля на сестра ми, но тя си го харесва.
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 4bd92de50c |
|
8. Имам чувството че говориш за моите родители! Честно казано малка съм не разбирам все още толкова добре, но майка ми ми е споделяла, че от както са се оженили баща ми се е променил коренно бил е по-весел и забавен а една-две години след това въобще не и обръща внимание. След 15 години брак седмицата на баща ми минава на работа, като се върне яде, пие, сяда пред компютъра, гледа си филмите, заспива. Общо на ден по 10 изречения дали си казват не знам, виждам, че майка ми иска нещо по-добро, но тя сама разбира, че вече и е минало времето и няма смисъл да се развеждат, да се жени повторно и т. н. Има вероятност и той да не е като моя баща, но както го описваш.. Надявам се съм ти помогнала по някакъв начин :)
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 83355b7924 |
|
9. От авторката
Странно. Не очаквах такива коментари. Може би ми се искаше да ми кажете "Разбира се, че татко ти ревнува"
С разума си осъзнавам, че, както в думите на татко, така и тук има истина и от нея ми горчи. И започвам да мисля какво ще е след 5, след 10 години, а след това си казвам, че даже утрешния ден не ми е сигурен.
От друга страна - как да го оставя? ! Не мога да приема за нормално да оставя някой, само защото има някакви косури - нали всички ги имаме. Не съм влюбена в него, сигурно мога без него, но го обичам. Обичам го така, както не съм предполагала, че е възможно - едно такова много спокойно, много тихо обичане, което се настанява в теб, сякаш въпреки онова, което не харесваш в другия.
Ще заложа на несигурното, на бъдещето, на изненадата и ще се надявам сърцето ми да не ме е излъгало. Както каза някой по-горе. Това си е моята пътечка.
Той не е някакъв деспот от типа "Донеси ми чехлите или ще те пребия" Понякога имам чувството дори, че е прекалено чувствителен и страдал и че това го е направило такъв. Все се подценява, няма самочувствие... това го кара сякаш да застава в отбранителна позиция винаги и все ад е прав.
не знам вече. Човек трудно разгадава себе си, та камо ли да може вярно да прецени за някой друг, извън него, .
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 83355b7924 |
|
10. до 4
в различните краища на България, роднинските връзки притежават различни наименования.
ето една извадка от Уикипедията :) Сбъркала съм правописа на думата. не било лилинчо, а Лелинчо... има логика, идва от леля. :)
Към старши поколения
Чичо (в някои райони - стрико) се нарича братът на бащата - или (разширено) по-старши по коляно роднина от мъжки пол.
Леля се нарича сестрата на бащата или майката - или (разширено) по-старша по коляно роднина от женски пол.
Вуйчо се нарича братът на майката - или (в някои краища) съпругът на лелята.
Тетка (регионално) се нарича сестрата на майката.
Стринка (чинка) се нарича съпругата на бащин брат (т. е. на чичото, стрикото).
Калеко (в Западна България - Лелинчо) се нарича съпругът на бащина сестра (т. е. на лелята). В Западна България и на майчината сестра.
Вуйна (учинайка) се нарича съпругата на майчин брат (т. е. на вуйчото).
Тетинчо (Тетин, свако) се нарича съпругът на майчина сестра (т. е. на тетката).
Свако се нарича съпругът на майчина или бащина сестра, т. е. замества Калеко, Лелинчо и Тетинчо. Среща се главно в Източна България.
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 6ae6b03670 |
|
11. До авторката: Внимавай! Липсата на самочувствие ще доведе до несигурност, че ще намериш по-добър от него някой ден. Помисли си дали не е имал прояви на необоснована ревност и ако си усещала такива неща, моят съвет е да бягаш. Ниското самочувствие върви задължително с прояви на ненормална ревност, кръшкане като за последно или и двете. Нямаш работа с изявен комплексар, защото може да ти вгорчи живота повече от нашите коментари тук и мнението на баща ти. Просто се опитай да анализираш нещата и да видиш и онова, което не искаш да видиш. Хората не се променят и изобщо не залагай на това.
№1
|
...
| преди: 11 години, 4 месеца hash: a523dd90e9 |
|
12. Мисля, че баща ти е постъпил по подходящия начин - казал си е мнението, но без да се налага, думите му са били - "и в крайна сметка ти решаваш". Не забравяй все пак за склонността на родителите, особено на майките на мъжете и на бащите на момичетата, да смятат, че за тяхното дете достатъчно подходящ няма, което ги прави доста критични към потенциалните снаха/зет. Ти сама казваш, че всеки човек си има и недотам добри страни. А какви са родителите на приятеля ти, семейната му среда? Това понякога също се оказва важно и е добре да си опознала семейството му, за да няма неприятни изненади в общуването с тях след като се ожените.
Опитай се да обсъдиш с приятеля си някои важни теми за семейството, за възпитанието на децата, да видиш как той гледа на тези неща, за да не се окаже, че мненията и очакванията ви се различават коренно. В крайна сметка - ти ще си омъжена за него, не баща ти, или някой от коментиращите тук, сама ще стигнеш до решението, желая ти успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
