 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Домашен тормоз и насилие! Има ли въобще изход?
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 3040 пъти
Пиша тук, защото не знам към кого да се обърна и съм в безизходица. Накратко аз съм момиче почти на 18 години и баща ми упражнява тормоз както над мен така и над майка ми. Понякога се стига и до насилие. Така е всеки ден. Нека да отбележа, че той е алкохолик и не работи.
Сигурно си казвате, ами щом като не сме финансово зависими от него просто да го оставим, но не е толкова лесно. Квартирите са скъпи, а заплатата на майка е към 500 лв. Въпреки че съм и казвала, че все някак ще се оправим тя не иска, защото се страхува да не останем на улицата. Когато се опитам да разговарям с него, да му кажа че искам спокойствие той започва да крещи и обижда още повече. Обадих се веднъж на полицията, не помогна.
Доколкото знам общинско жилище не може да ни се даде, освен ако не са разведени. Мислела съм и жалба да подавам но разбрах че само глобяват, което означава майка ми да плаща глобата. И какъв е смисълът от всичко това?? Заради целия този стрес мисля че страдам от паническо разстройство. Не искам да продължавам така. Чувствам се наистина безсилна, защото не знам какво да правя. Единствено искам един нормален, спокоен живот. Много ли е?
Надявам се да публикувате историята ми, защото наистина се нуждая съвети.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 12ed2b47c2 |
|
1. Тъжно! Мила обади се в някой кризисен център за защита на жертви на домашно насилие. Доколкото знам те ще ви осигурят квартира, макар и временно и ще помогнат на майка ти, а защо не и на теб да си намерите работа за да можете след като напуснете въпросния кризисен център да се справяте сами. Все пак вече си почти на 18, т. е. скоро ще си пълнолетна и няма да има пречка като завършиш училище да започнеш работа. Така, вече с две заплати, макар и малки, ще можете да се справите.
Успех!
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 6f7008d422 |
|
2. Майка ти, без да иска, става негов съучастник в тормоза над теб. Ако не можеш да я убедиш да се изнесете, намери си работа и го направи сама. На 18 вече не си много малка. Друг изход освен изнасяне няма. И по-добре възможно най-скоро, докато не си луднала и ти покрай него. Разбирам, че е трудно и не леко решение, но ще се справиш, колкото и трудно да ти е в началото, иначе ще продължаваш да береш ядове.
Успех!
vova4ka
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 1cf99495e1 |
|
3. www. nasilie. eu - свържи се юристите от този сайт. Те предоставят безплатна правна и психологическа помощ, към тях работят и доброволци, както и кризисни центрове. Ще ти обяснят как и към кого да подадеш жалба. При всички положения не оставяй нещата така!!!
Никой няма право да осъществява насилие спрямо други хора!
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 9f52d241dd |
|
4. Авторката: Благодаря за съветите
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 70a8c34cbd |
|
5. Аз съм в същото положение с изключение, че баща ми най-сетне работи и за жалост вече имам паническо разстройство. Надявам се, че поне нещата при теб са се подобрили.
Успех!
-Л.
|
...
| преди: 11 години, 4 месеца hash: de89f06b1d |
|
6. Ами майка ти като взима 500 лева започни работа и ти, та с двете заплати да излезете с нея под наем, както ти каза № 1. Ти и всички в това положение, не стойте с изродите - насилници, какво чакате още, съвсем ли да се поболеете?
Не казвай, че не е лесно да се изнесеш. Да седиш там по-лесно ли ти се вижда? Прощавай ако звуча рязко, но разберете, че нищо няма да се промени, ако вие не го промените. А ако майка ти не иска, ти се спасявай, махни се оттам възможно най-скоро, както те посъветваха. Не чакай да си съсипеш нервите и психиката... аман от безотговорните ви майки, които ви държат при насилници...
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: d3b1e437cf |
|
7. Авторке, наистина ти съчувствам. Не ти е лесно. Но ще ти кажа, че тези кризистни центрове не помагат много. Имах позната в твоето положение. От нея, а и от други места съм чувала, че ако се обърнеш към тях става по-зле, защото това, което правят е да разговарят с родителите ти, да се опитат да ги вразумят. Баща ти, щом до сега не се е вразумил, идва ли ще го направи и след разговора с тях. Най-вероятно да си навлечеш още бой, заради това, че си им се обадила. Все пак пробвай, стискай зъби и се надявай на най-доброто. Не се сърди на майка ти- тя е права. Нормално е да я е страх да отидете на квартира, защото заради наема, може да се окажете в такова положение, че да няма какво да ядете, а това съм сигурна, че тя никога не би си го простила. Най-доброто нещо, което можеш да направиш според мен е да си намериш работа. Естествено в началото ще ти е трудно- от работа на училище и пак така всеки ден. Но това ще е временно. Когато започнете и двете да взимате пари, ще успеете да се преместите в собствена квартира. Искам да ти кажа да не се притесняваш от това, че ще ти се налага да работиш. В моето семейство винаги имаше караници за пари. Първо майка ми не работеше 15 години. После тя тръгна на работа, след 3 години баща ми пък напусна. Аз съм ходила на училище със скъсани дрехи и обувки и без пари за закуска, защото ако питаш нашите, нямало работа. За това, когато станах на 18 си намерих. И повярвай ми, след като споделих всичко и с шефа ми и класната ми, те винаги ми правеха компромиси и ми влизаха в положение. Шефа ме слагаше втори смени, вечер ме пускаше по-рано за да се наспя. Учителите ме освобождаваха от часовете, за да се приготвя за работа. Учех в междучасията, а за контролните учех от предния час, ако имаме следващия. А и не искам да се впускам в другите подробности- нашите живеят на село, аз уча в съседния град и работя в другия съседен. Ходила съм по 3-4км от едното място до другото, защото няма автобуси. И все пак се справих, сега съм на 24 и съм си много добре. Не живея при нашите. Желая ти успех и дано да съм била полезна.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
