Има ли надежда? Проблемите със съпруга ми
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 2484 пъти
Здравейте, искам да споделя един доста наболял за мен проблем. Надявам се, да има някой в моето положение и да ми отговори адекватно. С мъжа ми сме семейни от 22 години, имаме една дъщеря на 18години. От самото начало на брака ни мъжа ми винаги е пътувал по корабите, не крия, че съм от Бургас. В началото на нашата връзка съществуваха различия в характерите, но когато човек е влюбен малко обръща внимание на това и така с времето до днес тези различия са причина за предстоящия ни развод.

Винаги той е печелил парите в семейството, а аз съм решавала кое какво ще бъде докато го е нямало, когато е тук всичко решава той. Към детето никога не е имал особено отношение или да е показвал любов и привързаност, дори повече е имало ревност към мен от собственото му дете. Не знам дали правилно ще ме разберете, винаги съм искала второ дете и въпреки 4 бременности той не пожелаваше да се продължат и ме подтикваше към аборт.... за него било по важно аз да съм била добре тъй като самите бременности в началото не протичаха добре, а той болен човек не можел да гледа... Сега, когато имам нужда от пари за лекар не дава, има специално отношение към лекарите-били мафия, ако вече се влоши положението ми едва тогава щял да реши дали да ходим на лекар.

Така се държи и към детето, когато има нужда от лекарска консултация. Трябва да го лъжа за да даде пари за нещо друго и аз едва тогава да ги използвам по предназначение. Лъжите стават много, сякаш самия той ме принуждава да го лъжа защото не би приел истината на дадената ситуация. Не обича да се събира с никой, не дава колата си, иска да живеем по неговия начин на живот, защото той давал парите. Явно театъра, които се е налагало да играя ми е омръзнал и вече почти няма за какво да си споделяме.

Той се интересува от слънцето, морето, разходки в градината, всичко което ние му споделяме го натоварвало и ставало дума само за пари. Аз съм на 42, детето е плътно зад мен, но така ли трябваше да се получава, че всичко което съм градила сега трябва да изоставя и да почна отначало защото решението му е твърдо за развод и то по взаимно съгласие, принуждава ме, защото иначе щяла съм много повече да загубя като помощ занапред.

Дъщеря ни била вече на 18 и сама можела да се оправя, а той щял да и помага, той сега почти не полага усилия да разговаря с не, а представете си тогава когато няма да е с нас... Имали шанс отново да бъда с този човек, защото въпреки всички различия не мога да си представя живота без него -навик ли е това или страх от бъдещето???
Благодаря Ви!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 4 месеца hash: 69e68dfc0d

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ако попиташ някой психолог, като какви се определят хората който избират да имат само едно дете или въобще да нямат такова въпреки, че са здрави и могат да имат колкото си искат деца, той ще ти отговори че тези хора са егоисти защото не искат да споделят благата на живота си с другите. Струва ми се че просто няма какво повече да ти казвамти си прави изводите и си решавай.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: 88a6977de5

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   От авторката към 1: Благодаря за отзива ви, това за егоизма съм го чувала и от друго място, само да добавя, че към мен се е отнасял идеално до в момента в който съм го слушала и изпълнявала желанията, не съм осъзнавала, че съм губила себе си по този начин. Най големите ни проблеми винаги са били свързани с детето, много неща съм скривала и премълчавала за да не се стигне до бой и наказания. Той самия е израснал в такова семейство, в липсва на любов и разбиране, само шамари и наказания, че и по големи жестокости. Явно това се е отразило и на него вече като голям и съответно в ролята му на родител, но човек на 20 години{възрастта на която сключихме брак, а той беше на 24} няма как да знае всичко това. Лошо ли е една майка да иска всичко за детето си, най доброто и при условие, че се разполага с пари... всичко съм и угаждала, но когато той е бил на рейс. Тя живее с мисълта, че баща и я мрази, тя не може с него да общува, много пъти аз започвам разговора за да може и тя да се включи, но не се получава. Няма никакъв подход към детето. Ето от снощи вече иска развод по взаимно съгласие, не можел повече с нас, само сме го занимавали с проблемите си, натоварвали сме го, били сме различни и на всичкото отгоре ме съветва развода да е по взаимно съгласие, иначе съм щяла да имам много проблеми и после да не съм чакала нищо от него като помощ за детето... какво ми дойде на главата. Дъщеря ми обвинява мен, че години съм живяла в моя си свят на подчинение и после на лъжи, тя е готова за тази стъпка, но аз не съм.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: c4f1b426fb

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   щом той иска да се разделите, не виждам какво можеш да направиш, щом разговорите не помагат и комуникацията я няма никаква. опитайте временна раздяла и ако няма промяна, решението е ясно.

 

...

горе^

преди: 11 години, 4 месеца hash: 3b178e8920

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Цял живот ли ще живееш в подчинение? Ти човек ли си или нечий роб? Очевидно е, че той гледа само себе си и теб, докато му се подчиняваш, ами когато имаш различна позиция от неговата? Зарежи го тоя и почни на чисто.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: 88a6977de5

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   от авторката до номер 3 Съвета ти за раздяла не важи тъй като той пътува и го няма по 4-5 месеца и после тук стои около 3-4 месеца, , , и разделите не помагат. Явно всичко е отминало или както казва номер 4 щом няма полза от мен и имам различно мнение от неговото съм му излишна.

 

...