Не мога да търпя майка си. Не издържам повече на този тормоз
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 3199 пъти
Здравейте на всички, аз съм момиче на 17 години.
Не знам как да се разбера вече с майка ми. Тя работи в чужбина, чуваме се по телефона и е станала страшно нервна. Изпада в нервни кризи дори когато си идва в България и просто гледката е ужасна. Изобщо не се интересува от мен, никога не е искала да говори с мен за нищо, никога не ми е разбирала проблемите, само знае '' ти си гледай ученето, внимавай какво правиш '' Писна ми! Никакви пари не ми праща за мен, цяла година ако си харесам нещо си събирам от на баба ми парите, за да си го взема, тя все '' нямала излишни пари ''. Баба ми вече и тя няма пари жената, никакви не ми дава от година вече. Сега едва накарах майка ми да ми прати пари да си купя дрехи за училище, едва се съгласи и ми каза, че ще ми прати 100 лв. да изчакам една седмица и да си запазя нещата, които съм си харесала. Днес и казах, че трябва да ми даде и за закуска и за още един учебник. Тя побесня. От тези 100 лева, които бяха за дрехи и други неща за училище да ги взема за закуска и за учебници и за каквото още ми трябва, ако не, ми каза да ставам проститутка, да хвана да си намеря някъде работа, да видя как се изкарвали пари, че тя заради мене била в това положение да замине (а не е така, защото баща ми е тоталния кретен, не работи от 3 години и не го интересува нищо, майка ми му праща пари да купува храна и той само си вее краката, с него дори не си говоря с дни - няма за какво, но разбирате ли - аз съм виновна за всичко). Само ми крещи по телефона, че не заслужавам нищо, сега тези неща, които съм си запазила, естествено не мога да си ги купя, защото тя какво винаги си сменя мнението всеки ден. Аз съм втора смяна на училище, свършвам 19:20, прибирам се и излизам. Тя като разбере, че съм излязла пак изпада в нервна криза и господ да ми е на помощ. Почват се обидите - била съм нещастничка, курва съм, че излизам '' тооолкова късно '', тъпачка, глупачка, нищо не става от мен, съжалявала, че съм и дъщеря, щяла съм да ''надуя корема''.. не знам как да коментирам това, та аз излизам само с момичета, страх ме е дори приятел да си намеря. С нищо не съм и била помагала. С нищо, а? За това като бях на 12 замина и остави сестра ми да ягледам аз с баба ми, която не можеше нищо да прави и май се оказа, че гледам малко дете и стара жена, а аз тогава дори не знаех къде се намирам и коя съм, докато баща ми уж ходеше на работа. Целия живот ми е съсипала, на 15 започнах по психиятри и невролози да ходя, а като и спомена това, естествено - аз съм си виновна. Всеки път като започна да и казвам как се чувствам и как ми е писнало започва да ми казва как ще се самоубие, как не знае на къде да се обърне, как ще видя какво е без нея и аз си замлъквам, за да не хване наистина да направи нещо. Писна ми все аз да и влизам в положението и все аз да я разбирам. Постоянно ми казва как ще работя по улиците и как за нищо няма да ставам и ще видя какъв е живота и понеже тя живяла много бедно само с майка си, постоянно ме сравнява с нея, че все не съм била доволна от нищо. Та от какво по - точно да съм доволна? Всеки път, когато започна да уча и се замечтавам как ще си намеря хубава работа и веднага се сещам за думите и.. как ще работя на улицата, ще съм пропаднала и не знам си още какво и просто ми се убива желание и за учене и за всичко. Нямам желание за нищо, не издържам повече, искам да и кажа всичко това, но тя никога не ме изслушва и все аз съм виновна. Сестра ми не е закусила - аз съм виновна. Баща ми не учи с нея - аз съм виновна. Майка ми ходи по лекари - заради мен, аз не съм добре с нервите и психиката, пак аз съм виновна. Направо не издържам, от една седмица всеки ден се караме, всеки ден е с различно мнение, сеща се понякога да ми се извини, и за какво, като на другия ден е същото? ! Казах и да ходи на лекар, да си лекува нервите. Просто не издържам повече, чувствам се като пълен боклук, никакво самочувствие, винаги се сещам за обидите и, и каквото и да става чувствам вина, и блока да падне имам чувството, че аз ще съм виновна. Бих си тръгнала от нас, но знам, че след година ще трябва да ходя да следвам и все някак трябва тя да ми плаща всичко, ако и за това не се отметне, и аз разбира се ще си намеря работа, защото такъв боклук като мен не може само вкъщи да си стои. Просто ме е срам от родителите ми, не искам да съм като тях, а знам, че ще бъда. Хора, не знам какво да правя, дайте някакъв съвет, дори не знам с кого да си поговоря.. моля ви напишете нещо.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 3 месеца hash: 841d7b2c56

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здравей аз съм на 18 (момиче също ) ако има значение де :Д Може би майката ти е натоварена там в чужбина и просто от толкова нерви и стрес да си го изкарва на теб... аз също познавам едно момиче то е на 20 работи си, учи си баща и е в Англия майка и в Италия (разведени са) и постоянно като и се обади и крещи за щяло и за нещяло, когато го помоли за малко пари като не и стигат и и крещи Тии нали работииш, нали и сестра ти трябва да гледам да не съм банка така, че или майка ти го прави, защото не и е лесно там и малко или много и липсваш и е криво, или просто и е писнало.. Моят съвет е стискай зъби колкото и трудно да ти е още 1 година поне и после бъди самостоятелна и независима! Бих се радвала да си попиша с теб, но няма как ;с целувки :*

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: 7b90a1d0ab

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Разбирам болката ти. Бил съм в подобно положение. За съжаление, съвет трудно може да се даде в рамките на един коментар. Ако искаш някой, който да те изслуша, или с който да си говориш на тази или друга тема, можеш да ме потърсиш по скайп - *********. Само моля те не се наричай боклук и не мисли нищо лошо за себе си. /Модератор7 - Контактна информация не публикуваме.

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: d654a62c4b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От части видях себе в твоята история, знай едно нито си боклук, нито си лош човек нито си по различна от останалите хора на твоята възраст, опитай се да издържиш още малко и нещата ще ти се наредят, ето и моята история, дано намериш нещо полезно за теб в нея :) http://spodeli. net/2/story-22557. html

 

...

горе^

преди: 11 години, 3 месеца hash: cc9f6d5131

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Първо недей да слушаш майка си изобщо. Тя е живяла гаден живот с нейната майка и иска и теб да съсипе. И разбери, това че тя е живяла зле, не значи че ти ти ще живееш така. Просто не се занимавай с нея, не я слушай и прави каквото ти казва сърцето. Разбирам те прекрасно, защото и мойта маика беше вечната жертва, все недоволна, все в някакви кризи и нервни пристъпи изпадаше от най- малкото нещо. Аз и казвам - чУвствам се зле- тя започва да ми крещи какво да правела. В един момент ми писна и осъзнах, че и тя и баба ми, която и тя цял живот мрънка и се оплаква са едни тирани, които се преструват на жертви, за да манипулират околните. И знаеш ли кога го разбрах - гледай фактите, а не слушай приказките ми, значи те цял живот са зле, цял живот са УЖ болни, а лежат по канапетата и гледат сериали и се гримират. А аз се счупвам от учене и работа, и накрая се разболях много тежко, и тогава си казах - гледай ти- те дето уж все са зле пращят от енергиЯ, нагримирани и облечени по последна мода, а аз с дрехите от преди 5 години лежа по болници на 20 години и умирам. Така че СПРИ ДА СЛУШАШ МАЙКА СИ, ИГНОРИРАЙ Я, гледай си твоя живот и не я слушай и никога недей да и вярваш, че по улиците ще работиш. Учи още повече и се амбицирай още повече, изМъКване има само ако вярваш в себе си, имаш амбиция и искаш да си оправиш живота. Постави си цели - да завършиш, да си намериш работа и си ги следвай, а майка си не я слушай. Ако ще те помогне това има една книга - Отровните родители, прочети я, мисля, че я има в интернет, но МОЛЯ ТЕ НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ, И НЕ СЕ ПОДДАВАЙ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ И.

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: f120a16be1

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Още година имаш и се изнасяй. Поеми живота си сама, намери си работа и квартира и забрави миналото.

 

...