 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Една много отчаяна майка, която не знае как да постъпи.
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 27076 пъти
Пише Ви една много разстроена майка. Вече наистина не знам какво да правя, за това се обръщам към Вас. Историята ми е малко дълга, но ще ви я разкажа цялата. Надявам се някой може да ми помогне.
В началото бях щастливо омъжена, обичах съпруга си страшно много. Роди ни се момченце, най-прекрасното дете на света. Беше много послушен като малък, никога не ми е създавал проблеми. Но когато той стана на 5 годинки, баща му почина от рак. Никога не бяхме предполагали, нито аз, нито съпруга ми, че е болен. Той си беше добре, никога от нищо не се беше оплаквал, никога не беше казвал, че го боли нещо или, че му е лошо. Е, случи се, какво да се прави. Трудно ми беше да обесня на сина ми защо "тати" го няма. Казах му, че тати сега е на небето и че един ден и аз и той също ще отидем там, но това ще се случи след много, много години, повече от сто дори. Трудно ни беше в началото, но после и двамата свикнахме. Преместих се в родния ми град, при родителите ми и си намерих нова работа. Времето минаваше, сина ми растеше... И така, когато стана на 11 се замислих дали да не започна да се виждам с някого отново. Синът ми разбираше, че съм самотна и имам нужда от това, а и аз виждах, че на него му липсва баща му. Знаете, че връзката между баща и син е специална. Има неща, който те си правят заедно. На сина ми това му липсваше. Взех, че си направих регистрация в сайт за запознанства и така се запознах с втория си съпруг. Срещахме се около година, аз го упознах, разбрах, че той също има син с 2 години по-голям от моя, разведен. Стана там каквото стана, запознахме момчетата, те си допаднаха, играеха си заедно, не се караха и така ние решихме да се оженим. Взехме апартамент под наем, малко тесен, но достатъчен за всички ни. Всички бяхме много развалнувани, момчетата много се радваха, че ще са братчета, по цял ден си говореха само как ще делят една стая, че винги ще са заедно и така нататък. Наистина ме изнедадваше факта, че момчетата никога, ама никога не се караха, доведеният ми син винаги отстъпваше на другият ми син. Голяма рядкост беше да ги чуеш да си повишат тон един на друг, ама изключителна голяма рядкост. Това лято обаче нещата станаха малко странни. Със съпругът ми забелязахме, че синът ми, който сега е на 15, и доведеничт ми син - 17, си станаха много по-близки от преди. По-малкият ми син постоянно беше по петите на големия. Където идеше големия там искаше да иде и малкия. Разбира се в това на пръв поглед няма нищо лошо. Аз също нямах против да са заедно, тъй като големия ми син е много отговорен и му имам пълно доверие. Да, обаче нещата започнаха да стават малко прекалени. Деляха една стая, но си имаха две отделни легла. Веднъж докато аз и съпругът ми бяхме на работа, те решили да си направят разместване. Прибирам се аз и що да видя, събрали леглата едно до друго, като спалня...
Нищо не им казахме, само им се поскарахме, че са местили мебелите без наше разрешение. Някой можеше да се нарани. Затворихме си очите за това, не има казахме да върнат леглата на местата им, оставихме ги така. Няколко дни по-късно обаче, се случи пак нещо шантаво. Беше събота и бяхме станали всички рано, защото щяхме да ходим на гости на майка ми. Стоя си аз в кухнята и приготвям закуска, а съпруга ми и децата гледат телевизия в хола. Изведнъж съпруга ми започна да крещи и аз много се стреснах, защото той по принцип не е избухлив, не обича да повишава тон повече от необходимото. Отидох да видя какво става и гледам - сина ми плаче. По големия ми син хвана малкия за ръката и си отидоха в стаята. Попитах съпруга ми какво е станало, бях крайно изплашена, а той ми казва "Целувка по устата за добро утро като някои педалчета". Шашнах се, питам "Как така по устата бе" и той ми казва "Ами така, нали ги видях". Бях някак стрсната, имах предчуствие какво може да се случи и много се тревожех. Много си ги обичам и двете момчета, но това вече ми идваше в повече. Сикнала бях да ги виждам да се закачат, гъделичкат се, боричкат се, съединиха си леглата, но това.... Отидох в саята на момчетата и ги попитах, вярно ли е това, което ми разказа баща им. Те стоят и ме гледат. Не знаех как да реагирам, казах, че после ще си поговорим като се върнем от баба им и излязох. Върнахме се значи, съпругът ми пак излезе за работа, аз порзтребих малко и извиках момчетата. Не се бях отметнала от думите си. Бях много сериозна, защото имах подозрения какво става, но много ме беше страх да не се окажа права. Седнахме и аз направо им си го казах така "Хайде сега да ми кажете за тая целувка", и малкия ми син казва "Мамо така ни харесва", "Кое така ви харесва? ", казва " А. Не е виновен, аз се съгласих". Продължавам ли аз да питам на какво се е съгласил и големия ми син ме преккъсна, вика "Решихме, че ще сме заедно, в пълния смисъл на думата". Направо се втрещих. Не можах да продължа прото, станох и отидох в ккухнята. Просто не знаех какво да кажа. Едвам дочаках съпруга ми да се прибере. Не знаех как да му кажа, но овъртах, усуквах - казах му. Това просто беше най-ужасната вечер в живота ми. Почнаха караници, ту съпругът ми крещеше - ту големия ми син, а малкия само стой зад големия и слуша. Стана много голям скандал, което и очаквах, но.... Баща им, им каза веднага да престанат с тия глупости, скара им се много, каза, че не иска да ги вижда заедно, нито като сядат на масата да се хранят, нито като излизат. Ужас просто! Минаха два дни, малко се бяха поотдръпнали уш... Не ето пак, сядаме една вечер на масата и големия ми син взе, че изръси, че нямало да се разделят дори, ако трябвало да се изнесът. И от там пак започнаха краниците.... Този път и аз взех активно участие, бях полудяла просто карах се, виках... Накрая големия си взе якето и тръгна към вратата, казах на малкия да си отива в стаята, а големия му казва "Взимай си якето тръгваме си".... Разкрещях му се, бясна бях... Как ей тъй ще казва той на детето ми, че си тръгват... направо полудях... И аз и съпругът ми викаме ли викаме подир големия, а малкия през това време си взел якето и дофтаса на вратата.... Хванах го за ръката, казах му да оставя якето веднага, но той не ме слушаше изобщо.... Не знам къде бяха онази нощ, така и не се прибраха, а на сутринта майка ми, ми се обади, че са там. Седнахме със съпруга ми и си поговорихме.... Не искахме да се разделяме, не искахме да разделяме и момчетата като братя, но това беше прекалено... Разбрахме, че каквото и да направим няма да ги разделим, просто нямахме тази сила. Решихме обаче, че може да ги запишем в различни училища, за да намалим контакта им. Като разбраха обаче пак се започна.... такъв скандал вдигнаха.... Направо не знам... От тогава започнаха да ходят по-често у баба им, оставаха там вечер... Мина време, примирих се.... Разбрах, че нищо няма да постигна, ако постоянно ги притискам. Казах им да дойдат в къщи, ако искат да си вземат някои неща и да останат у баба им за известно време, понеже съпругът ми наистина не можеше да понася да ги вижда заедно. Случи се така обаче, че момчетата дойдоха точно, когато съпругът и се канеше да излиза. Видя, че си събират нещата, вдигна скандал... Опитах се да го успокоя, да го убедя, че е по-добре да не ги притискаме, защото само става по-зле. Той обаче се ядоса още повече, обвини сина ми, че е направил сина му "педал" (с извинение за думичката) и му залепи шамар... Страшно се вбесих, направо унемях... Синът му тръгна да му налита, но го спрях. Казах на момчетата да чакат в колата, събрас си и аз нещата и заедно с тях, отидох и аз при майка ми. Започна началото на учебната година вече, все още не съм говорила със съпруга ми, той изобщо не е търсил нито мен нито сина си. Чух от приятели, че е напуснал работа, не знам дали изобщо е в града (понеже той не е от тук). Вече не знам какво да правя... Подкрепям и двете момчета както мога и се опитвам да се крижа за тях, без да ги деля на роден син и доведен син... Мисля си.... Ако поискам развод.. правилно ли ще постъпя? Страх ме е да поискам развод понеже тогава той сигурно ще прибере сина си... не знам... Наистина не искам да разделям момчетата... А и в мометна съпруга ми не е в добри отношения с сина си... не знам как да постъпа... Правилно ли е, че го оставам да живее с нас? Моля ви помогнете ми. Наистина не знам какв ода правя вече. Толкова съм объркана. Моля да ме извините за правописните грешки и малко объркания разказ, просто съм много изнервена и объркана. Не знам как да изразя това, което чувставм. В момента просто искам да направя това, което ще е най-добре за момчетата, а колкото до съпругът ми... Няма съмнение, че вече не изпитвам нищо към него и ми е крайно отвратителен след всичките обидни думи, които изрече за детето ми, а да не споменавам, и че му посегна.... Никога няма да му простя за това. Моля Ви дайте ми някакъв съвет как да постъпя. Крайно отчаяна съм.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: d85c19dbd0 |
|
1. Ситуацията е много деликатна.
Постъпили сте много глупаво, когато сте разбрали какво всъщност става. В такива случаи решението не е да задавате неуместни въпроси на децата и да ги карате да се чувстват виновни.
Още когато сте започнали да подозирате е трябвало да прибегнете до разрешаване на проблема чрез детски психолог или някакъв специалист.
Начинът, по който децата са разбрали от вас, че нещата, които правят не са нормални най-вероятно ще им нанесе сериозни комплекси за цял живот.
В най-добрия случай ще се окаже, че само единият ви син е хомосексуален. По-голям процент вероятност за това има биологичното ти дете.
Бащата играе важна роля в израстването на сина. Твоят син е израстнал без баща и това го е объркало, тъй като не е съществувал определен модел на поведение.
А как точно е станало това, което вече е факт можеш само да гадаеш.
До тук всичко е задънена улица и решението на проблема ще намериш когато разговаряш с децата. Докажи им, че могат да ти имат доверие и те ще споделят много отговори на въпросите, които задаваш.
Смятам, че те са достатъчно големи за подобни разговори, предвид това, че аз съм на възрастта на големия ти син..
Не се отчайвай.. ще се намери решение..
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: ee479e0773 |
|
3. Разбирам те, че са ти се струпали доста неща - от една страна, вероятността синовете ти да са с хомосексуални наклонности - повечето родители в България много трудно приемат такава новина, и второ, това, че може да са влюбени един в друг. Най-важното е обаче да не падаш духом и да не оставяш момчетата без подкрепа - за бащата явно е много трудно да приеме действителността. И аз смятам, че трябва да проведете един откровен разговор, а отделно потърси консулт с психолог, за тях случаи като твоя не са нещо ново и ще получиш полезен съвет. Успех и пиши ако има нещо друго!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 07d6b7e995 |
|
4. Постъпилa си прaвилно, подкрепяйки децaтa, но рaзбирaм донякъде и съпругет ти. зa съжaление в Бг нямa културaтa, знaнието и толерaнтносттa към хомосексуaлните. зa мъжете е обидa дори дa контaктувaт с подобни(не дaй-боже дa ги помислят и тaх зa тaкивa)
Товa е стрaх, срaм, a от тaм и егоистичното негодувaние:зaщо ми причинявa товa.
Опитaй дa говориш с него, потърси инфо, дсй му дa чете. не очaквaй дa го нaпрaви прред теб, нaй вероятно скрит(с срaмa си) но ще прочете, зaщото той също имa нуждa дa рaзбере. обясни и нa момчетaтa, че му трябвa време, дa му го дaдaт. явно въпреки всичко, мъжът ти вярвa в теб, детето му е при теб, не зaщото той не го искa.
Простете му зaедно и поведението му, то е от болкa и незнaние.
Живея в "столицaтa нa хомосексуaлните"мaдрид, и имaм познaти и приятели тaкивa, от тях съм чувaлa много подобни истории. но в повечето случaи сa приети от семействaтa си нормaлно. нaли стaвa въпрос зa тяхното собствено щaстие?
A ти си невероятнa мaйкa и приятелкa нa децaтa си:)))
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 173b501e21 |
|
5. Първо заведи ги на лекар да им направят изследвания. Тези, които са с хомосексуални наклонности са такива, защото при оформянето им като човек още по време на бременността е получил недостатъчно хормони (в твоя случай тестостерон) за да го изгради като мъж в пълния смисъл на думата. Не само физически, но и психически. Отностно това дали е добре да подкрепяш това ще ти кажа НЕ не е добре, но трябва да бъдеш мн внимателна. Ако проучиш въпроса обстойно ще разбереш, че хомосексуализма е болестно състояние поради липса на хормони както казах по-горе. И за тези, които обясняват как българина нямал култура по тези въпроси ще им кажа да седнат да почетат малко литература, за да разберат, че в страни като норвегия ако не бъркам белгия вече се опитват да прокарат закони, където родителят е длъжен да прави секс с детето си иначе е подсъдим. Освен това в не малко западни държави учат децата от малки на приказки за ПРИНЦА И ПРИНЦА И КАК ЖИВЕЕЛИ ЩАСТЛИВО. Това си е чисто промиване на мозъци и изродяване на населението. Нещата са в твоите ръце действай внимателно, говори с децата си ако трябва купи няколко книги за манипулацията, за да се научиш как да подхождаш в дадени ситуации, за да изглежда, че те са съгласни с дадено решение, а то всъщност да е било твое. ТОВА ГО КАЗВАМ АКО НЕ ЖЕЛАЕШ ДЕЦАТА ТИ ДА СА ОБРАТНИ! АКО НЯМАШ ПРОБЛЕМ С ТОВА НЕ ПРАВИ НИЩО! Друго нещо ми направи впечатление в темата ти. Постоянно делеше моето дете, неговото дете. Нали сте съпруг и съпруга какво като децата са от различен брак? ТЕ са ваши деца. Щом не си успяла да го приемеш така значи връзката е била обречена отдавна, просто е било въпрос на време и да се намери причина! Успех
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 8a4f71d345 |
|
6. 5, дори и да е недостиг на тестостерон, то е станало в пренаталната фаза, т. е. още преди раждането. Няма оправяне. Е, някои гейове в даден момент могат да станат(или да осъзнаят че са) бисексуални и дори да имат семейство и деца, но като цяло не може с манипулация да "изправиш" ориентацията ей така.
до авторката:
Според мен проблемите не са чак толкова завързани. Ясно е, че:
- единият или двамата ти синове са хомосексуални или бисексуални
- вторият ти съпруг е действал много емоционално заради това
Глупаво е, че вторият ти съпруг е обвинил твоя син. Колкото и гей да е бил твоя син (ако приемем), то е много много (МНОГО) трудно да убеди хетеросексуален да прави разни гей неща с него. Все пак пробвай да говориш със съпруга си, виж дали ще прояви разбиране.
|
...
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 62ebc8ab07 |
|
8. От Авторката:
Много съм благодарна на вашите коментари. Мисля, че наистина трябва да седна и да поговоря с момчетата спокойно и без да ги карам да се чувстват виновни за случващото се. Колкото до един от по горните коментари, аз не деля децата. Просто се чудех как да го напиша по начин, по който да ви обесня кой, кой е. Понеже не исках да споменавам имена. Все още се чувствам малко объркана. Ако синовете ми са хомосексуални, аз нямам нищо против това и мисля, че и съпругът ми не би имал нещо против това. Но въпросът е друг, когато проявяват интерес единг към друг. В главата ми сега се появи този въпрос... Ами да речем, че се сдобрим със съпругът ми. После какво? Възможно е синовете ни да са заедно, докато в същото време аз и съпругът ми също сме заедно. Но това би се приело за ненормално, нали? И дори и да не е нормално мисля, че ще мога да свикна с мисълта, но се тревожа, че ако това излезе на яве сред хората, би могло да притесни доста момчетата. Единственото, което не искам е те да страдат, искам да са щастливи и ще направя всичко по силите си, за да е така. Мисля след като пак поговоря с момчетата, да потърся съпруга си. Трябва да седнем четиримата на спкойствие и да го обсъдим като семейство.
Вчера малкият ми син, дойде при мен, за да ми се извини за станалото. Много се натъжих, той не е виновен, че аз не мога да бъда добър родител. И все пак, ще дам всичко от себе си, само и само момчетата ми да бъдат добре. :)
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 198784cfa4 |
|
10. N4 съм, децaтa ти вече знaят, че имaт подкрепaтa ти и товa е добре. все пaк сa още твърде млaди и живеете зaедно, зaтовa мисля, че трябвa дa постaвиш прaвилa и някои огрaничения. тaкa и зa съпругът ти ще е по-лесно. некa живеят в рaзлични стaи. все пaк сa по скоро гaджетa, не този тип семейство. в смисъл голямaтa буря вече е минaло. сегa трябвa вече дa се устaновят норми, нормaлни, кaто в което и дa е семейство. естествено, че ще използвaт всеки удобен момент зa интимност, кaто при всякa двойкa, но... :))) A зa хорaтa, е те все някогa ще рaзберaт, и кaкво?
Имaт нaй вaжният човек нa своя стрaнa-теб, a скоро вярвaм, че и бaщaтa ще се присъедини. другото... , нaли знaеш, всяко чудо зa 3 дни. когaто се случи, излизaйте зaедно по честичко с децaтa, дори и сaмо до мaгaзинa. тaкa нa всички, ще им е ясно, че зa вaс животът си продължaвa нормaлно, скоро ще им стaнете безинтересни. но все пaк и зa вaше, пък и тяхно добро и удобно съжителство, мисля, че ще е по добре дa си спят в отделни стaи. не се опитвaш дa прекъснеш връзкa, просто.... дa речем гaджето нa непълнолетният ти син живее с вaс но в другa стaя.
Стрaхотнa си, ще се спрaвиш, и не се откaзвaй от мъжът ти, ще му трябвa време, дaй му го.
Всичко хубaво!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 62ebc8ab07 |
|
11. От Авторката:
Нямам думи, просто не знам как да ви се отблагодаря. След като прочетох коментарите се замислих върху толкова неща, които мога да направя. Благодаря!
До N10:
Идеята за отделни стаи е чудесна! Благодаря ти много!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 6f3228ffb1 |
|
12. Дори да са в отделни стаи пак ще си правят каквото си правят...
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: b9651e7828 |
|
13. Мисля, че най-доброто, което си могла да направиш -- си го направила като си подкрепила момчетата и си се изнесла от къщата, дори и да е временно. В един момент няма никакво значение кой е прав и кой - крив. Ако един човек посяга на друг и е толкова избухлив, че не може да се спре и да осмисли какво се случва, разбиране с тях няма.
Впрочем, не вярвай на тия глупости, че биологичният ти син бил сбъркан щото, видиш ли, израснал без баща. За това в България много-много не се говори, защото е един вид гордост да си расист, хомофом и т. н. Обаче има много проучвания и се знае, че сексуалната ориентация е (1) вродена, (2) различна и нормална -- хомосексуализъм и бисексуализъм има в природата, (3) само някои видове биват одобрени от някои култури -- но културите се променят, (4) можеш спокойно да си знаеш от малък. Щом не е странно, че едно момче знае, че обича момичета, ако е на 10, що да е странно да знае, че обича момчета? Тука някой може да каже, че са объркани и разни други глупости, но това е само ако вярваш, че кого обичаш може да е патология -- а това е страхотна безмислица, която я поддържат религиозни фанатици и хомофоби. Просто не е вярно! :)
Струва ми се, че се притесняваш много за това, че те са в твоите очи един вид братя -- не по кръв, а по брак. Това е един много личен въпрос и кое е правилно и кое не зависи от личната философия и преценка. Струва си да се помисли, защо са се установили правилата (например срещу брак между брат и сестра по брак, без генетична връзка -- т. е. това е културен, не генетичен/здравословен, проблем), но също така дали тези правила имат смисъл и потенциал да ти помогнат с нещо и дали си струва да се спазват в твоя случай. Ти пишеш, И дори и да не е нормално мисля, че ще мога да свикна с мисълта, но се тревожа, че ако това излезе на яве сред хората, би могло да притесни доста момчетата. Спред мен си права да се тревожиш за това как те ще бъдат приети, но това е тревога на всички в България, които не са хетеросексуални. Повечето хора обаче нямат семейства да ги подкрепят, та според мен вие сте МНОООГО напред с материала -- повече хора един вид. За съжаление, когато си хомосексуален, е битка да живеек нормално, но за някои хора това си струва, защото те и да се крият пак ще знаят, че са съдени, само няма да имат възможноиста да почувстат, че са защитили щастието и живота си.
Слушай, ако искаш да поговорим повече, с удоволствия ще ти пиша писмо, може и по скайп да се уговорим да се чуем. Аз живея в щатите и се занимавам с когнитивна наука, но съм в едно много интересно място, където се говори много за правата на ЛГБТ хората, за трудностите, с които се сблъскват, и т. н. Бих могла да видя какви ресусрси мога да намеря да ви помогнат да осмислите какво се случва, кой е пътя за вас и тн. Ако искате, кажете ми как да се свържа с вас -- може един фалшив имейл да си направите, ако ви е по-спокойно, и аз ще ви пиша. Просто не мога да си дам личния, защото предпочитам да съм по-анонимна в нета от повечето хора -- поне по разни форуми и тн.
|
...
| преди: 5 години, 1 месец hash: e6ad8869b9 |
|
16. Какво да ти кажа... родителите ми не приеха лесно това, че съм хомосексуален, но все пак го приеха. Може би им трябваше време да го осмислят. Докато майката на партньора ми е широко скроена жена. Не и' беше трудно да ме приеме като "момичето" на сина си, а после и като нейна... снаха. Сега живеем заедно като семейство и се разбираме чудесно.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: abe3bd3872 |
|
17. Обикновено тези, които израсват без баща стават насилници или манипулативни мъже, а не гейове. Моля ви, това са глупости. Гей няма как да "станеш", гей си се раждаш, както се раждаш и хетеро, черен, бял, китаец и пр. Няма как да си включиш онова за харесване на жени, то просто не работи.
Госпожо, дори и двете Ви момчета да не бъдат заедно, ще бъдат с други мъже. Разбирам Ви напълно, тъй като ситуацията е доста деликатна и аз като жена със сигурност щях да бъда втрещена точно толкова, колкото и Вие. Но мисля, че сте взели правилното решение да ги подкрепите. Дори и в две крайни точки на света да ги разделите, те пак ще се намерят и колкото повече им забранявате и натяквате, ще се искат още повече. Няма нужда да Ви обяснявам за забранените неща как действат на хората. Също така смятам, че трябва да забравите за съпруга си. Този човек първо Ви е обидил жестоко, второ е посегнал на Вашето дете, което малко или много е отгледал като свое. Не вярвам Вие да си позволите да го направите на неговият син. По-добре да бъдете сама, отколкото с такъв човек. А и не си мислете, че ще останете сама завинаги. Има хора, които срещат любовта и на 60 години, така че само напред и не обръщайте гръб на децата. Майките почти винаги влизат по-лесно в положението на хомосексуалните деца, отколкото бащата, особено когато са момчета. Най-вероятно с времето той също ще го приеме, колкото и да не му харесва. Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
