 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Тормоз
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2836 пъти
Здравейте. Аз съм момиче, почти на 15 години. От година, година и нещо може да се каже, имам проблеми с баща ми. Баба ми, дядо ми и леля, живеем къща до къща, и аз често ходя в тях да гледам филми с леля ми, излизаме да караме колела и т. н, но това страшно много дразни баща ми и постоянно ми крещи и се заяжда за всичко с мен. Аз съм много чувствителна и приемам всичко много навътре и ми е много тежко. Смело бих нарекла това психически тормоз, защото той прави и много други неща, с които просто ме смазва. Мисля че има проблеми с алкохола и постоянно пие и се заяжда. Успокоявам се с това че имам още 3 години и ставам на 18 и ще се махна от къщи, но не знам как ще издържа през тези три години. Искам някакав съвет дали имам някакви макар и малки права към този негов така наречен тормоз. Историята е дълга, проблемите започнаха много одавна, ако имате въпрос към мен питайте с радост ще отговоря и ще съм ви много благодарна, ако някой дори се опита да ми помогне :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 76aff5c374 |
|
1. Здравей! Като малко по-голям от теб бих те посъветвал следното: Единствената ти грижа в момента е да си гледаш уроците, да имаш много добър успех. Учи чужди езици, но всеотдайно и със желание. Тези 2 тежки за теб години ще отминат, ти ще си хванеш чукалата и ще отидеш в университет. Ще работиш, ще намериш приятели и веселие. Само не позволявай да те смажат психически твоите роднини, баща. Знам, че на тази възраст се преживява тежко всичко, защото се чувстваш безсилен. Към 18 ще навлезеш в нов етап от живота и ще видиш, че това, което те притеснява в момента, дори няма да си го спомняш. Мисля, че вече си напуснала детството и навлизаш в живота, щом анализираш поведението на околните и търсиш решения. Успех!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 45d85ac290 |
|
3. Ами мила, това е лошото, че за разлика от физическия тормоз, психическия трудно се доказва, така че май е по-добре да говориш с леля си, баба си и дядо си (нищо не споменаваш за майка си) и да им обясниш какво става. Така, ако един ден баща ти прекали, ще можеш да се обадиш в някоя организация помагаща на жертви на домашно насилие и ще имаш свидетели, които да потвърдят, че баща ти те тормози. А и отделно като споделиш с някого ще ти поолекне, пък и знам ли те са му роднини, все ще измислят нещо да го укротят, въпреки че ако наистина пие много, явно е алкохолик и сигурно тормози и тях. Във всеки случай, кажи им, така заедно ще се справите с проблема. В крайна сметка след него и майка ти, те са ти най-близките хора и ако в труден период не можеш да разчиташ на тях, тогава на кого?
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 7714160b17 |
|
4. Мила, донякъде те разбирам. Аз също много се карам с моя баща. Не за такова нещо, но за други неща, не много важни. Аз също съм много чувствителна и винаги плача, крещя, боли ме винаги му казвам, че на моята възраст (на 17 години съм) всички момичета плачат за любови и проблемите са им разни наркотици и в коя дискотека да отидат, а аз заради баща си се ядосвам. И така всеки път като се скараме аз му казвам как след 3 месеца щом навърша 18 си взимам багажчето и айде. Той всеки път ми казва, че съм неблагодарна и не оценявам труда и любовта му. Аз всеки път му казвам, че от утре нямам баща. Такива ми ти работи. Но ние с него не можем да сме скарани. ОБИЧАМ ГО ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО!! Недей да приемаш нещата навътре.. Поговори с него, кажи му, че проблема му с алкохола ти тежи и те натоварва. Защото в крайна сметка... СЕМЕЙСТВОТО Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО НА СВЕТА...!!! Всеки ще те излъже, всеки ще те прецака, но баща ти никога. Той прави каквото прави от любов към теб. Може да не е правилният начин, но в неговите очи е. Обичай родителите си, защото е можело да ти се паднат много по-лоши. Покажи му, че го уважаваш и той ще ти покаже.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 8b6df6e3ca |
|
5. Като станеш на 18, ще искаш да се върнеш при вашите, но няма да можеш. ПОВЯРВАЙ МИ!!!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: c16c9c7bc4 |
|
6. Благодаря за съветите :))
|
...
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 51f4a033d0 |
|
7. А аз като загубих баща си на 14? !? Ценете родителите си!
10 години вече съм без баща и никога няма да имам.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 880a3bcf6d |
|
8. Здравей! Съветвам те да потърсиш помощ, защото проблема ти е сериозен! Не слушай какво ти казват някои от потребителите тук да търпиш и т. н. Първия коментирал казва, че единствената ти грижа сега е да си гледаш уроците. Не е така! Имам предвид, че това не е единствената ти грижа! Защото човек не може дори да учи, когато е подложен на психически тормоз! Говоря от сериозен личен опит! Сега съм доста по-голяма от теб, но бях на твоята възраст, когато майка ми нещо й прищрака и започна да ме тормози нон-стоп! Говоря за всекидневен, ежеминутен психически тормоз с крясъци, истерии, обиди и т. н.! Как ли не ме е наричала, за нищо не съм ставала, и т. н. Аз тогава бях приета в една престижна гимназия и не успях да продължа, защото от стрес не можех да уча, тя ме малтретираше ужасно! В резултат ме изхвърлиха оттам, защото тогава трябваше да имаш най-малко 4 (ако не се лъжа) по някои предмети, за да останеш, а аз не можах да се класирам, заради стреса, причинен от нея! На всичкото отгоре и за това аз "бях виновна", макар, че заради нея не можех да уча, а исках! Аз бях там по желание! Това продължи години наред, аз най-накрая се изнесох, после няколко пъти пак се връщах не за друго, ами нямах избор! Но годините там ме смазаха! Тогава си нямах и идея за Организация за защита на детските права, а и бях тотално изолирана, тя много ме ограничаваше, нон-стоп само с нея, нямаше на кой да се оплача какво се случва, нямах никой! А и не ми хрумваше, бях тотално травмирана! Ако тогава знаех това, което знам сега, щях да се обърна към организация! Така че моят съвет е, ако нещата ескалират или ако смяташ, че положението вече е нетърпимо, да се обърнеш към такава! Има сега и телефони, горещи линии за помощ и какво ли не, така че се възползвай! Недей да търпиш, защото травмата остава, каквото и да правиш после! Действай, докато не е станало късно, казвам ти го от опит и с голяма загриженост, макар да сме непознати! Преживяла съм го, това е ад! Колкото до коментара на номер 7, сигурно загубата й е ужасна, но тя гледа нещата от нейната призма. Казва ценете родителите си, какво става, когато въпросните НЕ са родители и няма какво да им се цени? Когато те малтретират и ти сриват психиката завинаги? Да си родител не е само да създадеш някого физически, аз от години съм като сирак с двама живи родители! Защото да си родител е да дадеш топлина, нежност, грижа... Не да малтретираш детето си! Какво трябва да ценим тогава в такива нещастници? Успех ти пожелавам и сила!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 8006253e96 |
|
9. Потърси помощ от леля ти, баба ти или дядо ти, но ако не те приемат на сериозно и не искат да ти помогнат потърси помощ отвън, т. е. извън семейството. Това ти го казвам, защото аз си патих от мълчание какво става в т. нар. "семейство" и продължавам сигурно да си патя, защото следите от психическия и физическия тормоз сигурно ще останат за цял живот, макар да гледам напред колкото може и да се опитвам да се съвзема. Но запомни ти нямаш вина за случвалото се! , защото през годините, когато аз живеех с "семейството си" търсих вината винаги в себе си и това ме направи човек, който няма никакво самочувствие, страх да общувам с други хора и да споделям, защото никой не трябваше да знае за тайната и какво се случва в това "семейство", не можах да имам нито един приятел, нямах детство, станах затворен човек. Сега като по-възрастна гледам по-друг начин на нещата и гледам да се съвзема от този ужас, макар вече всичко се разбра в града, в който съм родена, тъй като стана една ужасяваща случка за малко с фатален край и Слава Богу не стана най-страшното. Макар и да звучи глупаво и меко казано ужасно, като се разбра за тайната на "семейството" сякаш някакъв голям товар ми падна, макар да последваха други неща, но вече се знаеше под какво бях подложена от дете и това в някаква степен ми олекна, защото никой не знаеше освен "семейството" и ме беше срам да кажа на някого.
Така че моят съвет потърси помощ от някого, ако някой от семейството ти не ти помогни, потърси помощ извън него!!!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
