Споделена история от Семейство |
"Живот"
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 1743 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 14 години. Моята история е малко дълга, но се надявам да я прочетете.
Та, до преди мама да почине(което стана когато бях на 6), тя беше моята най-добра приятелка. С нея всичко си споделях и правех. Тя никога не ми се е карала или нещо подобно, каквото исках - имах го, същото се отнася и за моят сега 17 годишен брат. След като тя почина, аз не можах да го превъзмогна, винаги съм си мислила, че ще сме заедно завинаги. Тате, понеже аз много плачех нощем, ми се караше и като цяло не съм разговаряла с него до към 10 годишна възраст, а понеже бях много затворена в себе си (както и още съм), нямах никакви приятели въпреки че сега моите съученици са страхотни :). Когато бях в 3ти клас обаче, бъбреците на тате отказаха тотално. До тогава само единият е работел, но спря. От тогава исках да прекарвам повече време с него, но сутрин отиваше на работа в 6 часа, а вечерно време се прибираше към 10-11, като ние с брат ми понякога го чакахме поне да го прегърнем и да му кажем лека нощ. Но когато бях в 5ти клас, поради диализата, на която се подлагаше, стана 100 % инвалид и престана да работи. Тогава през октомври катетърът му (нещото, през което се прави диализата) спря и когато отиде в София(защото ние -леля, аз, брат ми и неговите родители, които живяха с нас, го накарахме) лекарите казаха, че щял да почине ако беше закъснял само с час. В 6ти клас и двамата родители на баща ми починаха, като баба почина около 7 месеца по-късно от дядо. Финансово семейството ни никога не е било богато, но винаги бяхме задружни. Когато бях в седми клас брат ми се запозна със сегашните му приятели, пропуши и пропи. Аз винаги съм и още го обичам, но не искам да си пропилява здравето. Той винаги се е грижил за мени ме е обичал. Той е сегашният ми най-добър приятел :). Сега в осми клас всичко е перфектно, но искам тате да се оправи, да му се направи трансплантация и да си бъдем отново нормално семейство. Дори и започнахме да събираме пари, но понеже не можехме сами, леля намери начин и сега ги събираме, но трябват 50 000 евро за операцията. В нашия град нашето училище ( на мен и на брат ми) направиха благотворителен концерт също, на който бяха събрани 3602 лева. През ноември обаче брат ми се оказа в затвора(малко след рождения му ден). Оказа се, че имал марихуана в анцуга. Тогава ми стана много гадно, защото мама не би искала той да прави нищо от това, което той прави сега. Как бих могла да помогна на брат ми и баща ми?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 16cabe4d80 |
|
1. Историята е измислена. Няма как брат ти да е в затвора, след като е само на 17 и то заради една марихуана!
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 9dbda1594c |
|
2. Докато четох историята ви се разплаках. Наистина е тъжно и ти съчувствам. Ако аз бях на твое място нямаше да издържа, затова съм сигурна, че си много силно момиче. Но освен мили думи не знам какво друга можем да направим за теб тук. Наистина нямам думи. Парите, които сте събрали са твърде малко. Убедена съм, че ако тази инициатива добие популярност не само там от където си, а в цяла България, все нещо ще се направи. Наистина не знам какво друга да ти кажа :(
btw от къде си?
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 42bb965823 |
|
4. Ами от Ботевград съм, съжалявам, че не писах по-рано, 1. брат ми просто беше извикан там (докато леля дойде да го вземе)2. ами от Ботевград съм, не вече нищо няма смисъл, защото баща ми почина през февруари... но благодаря за отделеното време :)
|
|
