Лечение на невроза?
преди: 11 години, 3 дни, прочетена 2491 пъти
Здравейте, споделящи!

Днес се сдобих с диагноза: невроза.
Всички симптоми са налице, както и "чудните" мисли за самоубийство.
Опасявам се, че няма да издържа дълго.
Умолявам ви, ако има някой/някои сред вас, който знае какво е това състояние, да ми пише.
Ужасно сама съм, нямам подкрепа отникъде и това сякаш ми е последният пристан.

Благодаря от сърце.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 2 дни hash: 8425857a6f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Хей, аз съм момиче на 16 :) Мисля, че вместо да се захващаш с лекарствата и ходене по психолози, можеш спокойно да излизаш (дори и сама ) сред природата на разходка, опознай себе си. Смени цветът на косата си - това за теб ще е знак за ново начало. Постепенно започни да излизаш и се запознай с нови хора, но недей да разказваш това на нико му, по - добре го остави зад гърба си. Когато си вкъщи, прави всичко - чисти, чети статии, дори можеш да правиш упражнения за да стегнеш самочувствието си и да не мислиш за това, освен това ще се почувстваш и по - добре. Успех :))

 

...

преди: 11 години, 1 ден hash: c8734b3d29

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Лекарите, които са поставили диагнозата, не са ли ти обясни ли за какво става дума и как трябва да протича лечението? А тези мисли за самоубийство направо си ги изкорени. Най-лошият изход е да се лишиш от живота си. Колкото и да ти е тежко, не се предавай и бъди силна.

 

...

преди: 11 години, 1 ден hash: 6a22436641

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, минавайки през подобен период разбрах за себе си че неврозите идват от ниско самочувствие и липса на вяра в самата себе си и в способностите. това, което можеш да направиш е да разбереш как да промениш това. в нета има доста добри съвети за това как да се чувстваме по уврени в себе си > http://motivirai. me/749/10-natchina-da-pridobiesh-uverenost/ отделно можеш да си напишеш на един лист нещо мотивиращо и всеки път като получиш някой пристъп или нещо подобно да го поглеждаш. друго, което може да ти помогне е да правиш неща, които те успокояват: иога, медитация, или неща които харесваш: да готвиш, чистиш, рисуваш, да слушаш музика, или каквото и да било, има вероятност лекарите още повече да те обезверят, както е и станало може би. не се панирай ще видиш че това помага. другото е че можеш да почнеш малко по малко да преодоляваш себе си, но не прекалявай, имам предвид например да се явиш и да вземеш някой изпит- това ше ти повдигне самочувствието или просто да се справиш с нещо, с което не си мислела че ще се справиш, гласи се, погрижи се за себе си, отиди на масаж, има много варианти мисля, така ще ти е по лесно да вземеш рационално решение какво да правиш по нататък, ако проблема продължи. и не на последно място да не забравяме че е зима- нямаме достатъчно движение и слънце така че намери начин да се движиш за да събудиш още повече волята в себе си, например ако ходиш до някъде с автобус и пътя не е толкова дълъг пробвай да го извървиш пеша( в случай че не ти се посещава фитнес или нямаш възможност) ако може сподели с някой за проблема си, ти каза че си сама, но все пак, просто споели без да имаш някакви очаквания, или решение, когато споделяш ти олеква и това понякога е достатъчно, както си направила тук, и не забравяй че това е период, който ще мине.

 

...

горе^

преди: 11 години, 11 часа hash: be7f58a9f9

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Нека да ти дам малко инфо - неврозата не е болест. Това е психично състояние. Никакви лекарства не помагат за това нещо. Единствено ти можеш да си помогнеш, като просто игнорираш всички т. нар. симптоми. Много е неприятно, изпитвал съм го, но смея да твърдя, че съм вече от доста години без този проблем. Просто го преминах като валяк - трънка. Е, само, който не го е изпитвал, не знае за какво става въпрос, та определено ти съчувствам. Лично, мога да кажа, че бях в такова състояние, че нито се радвах на детето си, нито забелязвах какво става около мен, просто вегетирах и само чаках момента, в който ще умра. Беше ме страх да отида до магазина, да остана сам в стая, да шофирам, да седна в заведение без пряк път до изхода, да изкачвам стълби, пък за по-дълго пътуване или возене в градския транспорт - дума да не става. Много-много тежка форма. Пробвах с лекарства - серопрам и ксанакс - ефект - нулев. И си казах, какво пък толкова, ако ще се мре, то поне, явно няма да е сега. Започнах лека-полека да обръщам внимание на дребите неща около мен, защото знаех, че щом ме заобикалят и аз ги виждам, значи съм още жив, не позволявах да ми минават тъмни мисли, гледах напред, кроях планове (които в голяма степен се изпълниха, колкото и да е странно), стараех се да живея нормално. Мина време и просто това остана в миналото - един гаден спомен и нищо друго. Единствено ТИ можеш да си помогнеш. Най-искрени пожелания за успех и скорошно, не оздравяване, а оправяне!!!

 

...

преди: 10 години, 11 месеца hash: 49cd7ee4ae

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Авторката: Благодаря на всички, много сте мили. Голяма борба е, знам, че разбирате това. Настроенията ми се менят с бясна сила и мисля, че ми хрумват по 100 мисли в минута. Мислите за самоубийство се редуват с голямо желание за живот. Отстрани вероятно изглеждам много смешно. Ама, това е положението. Благодаря ви още веднъж!

 

...