Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Номер едно трябва да поживее с такъв "мил човечец" и ще запее съвсем друга песен. Авторката нека знае, че има хора с нейната съдба, които я подкрепят напълно. Моят биологичен родител е абсолютно същият и аз никак не се притеснявам да кажа, че го мразя от цялото си сърце. Който не е живял с такъв звяр, лесно дава акъл и чете морал отстрани, но хабер си няма за какво става въпрос.

8.   Ами точно чудовище е баща ти. Отлично те разбирам. И аз имам същия изрод като баща. Пие, не работи и ни трови живота. Е, твоя поне работи, но това не променя факта че не става за нищо. Няма какво да се срамуваш. Ти не си виновна, че той е такъв. Той трябва да се срамува от себе си. Но такива като тях не ги е срам от нищо, интересуват се единствено от себе си. Все света им е крив и не намират вината в себе си. Лошото е, че създават семейства и после децата страдат най-много. Устрой си живота и не го поглеждай. Все едно не съществува. Ако може и майка ти да го напусне и нека си живее сам.

9.   мисленето на човек се променя с годините и опита които придобива. за мен навремето баща ми беше също толкова лош, но като побутнеш тук и там ии излизат много неща на яве които ти показват малко или много че за всичо си има обяснение. баща ми не обичаше баба ми ма тя го гонеше кат частен детектив знаеше къде е винаги и други на пръв поглед неща които навързани разказват друга история. отделен е въпроса че ти се интересуваш и от хорското мнение и колко перфектно е семеиството на приятеля ти. ще те разочаровам мила но такива прекрасни семеиства има само по телевизията като заживееш един ден с тези хора много прекрасни картини ще са заменени с доста по грозни такива. разликата между твоето семеиство и тяхното е че те пазят доста добре кирливите си ризи и никои не знае за тях докато не е достатъчно близо. та мисълта ми е мила баща ми не научи сина ми да пуши и да пие точно защото пушеше сина ми не пуши отврати му се. когато сина ми се роди спря да пие за почти 2 години и го гледаше и разхождаше и беше горд дядо. та погледни и виж и хубавите страни на човека докато е още с теб защото после ще е късно. приятели много но родителите ти са едни. желая ти всичко добро и прекрасно семеиство

10.   До номер 2 и 5 - да помогнете ли сте в този сайт или да критикувате? И с главни и без главни букви се разбира нали? Има истории, които са със 768574574 грешки и аптен нищо не се разбира, а тука за ''едната'' главна буква ще ''викаш'' (номер 2).. Някои наистина ме изумявате и съм убедена, че, ако някой ден човек падне пред вас, вие вместо да го изправите на крака ще му крещите ''ами ти защо падна не те ли е срам.. '' я малко се кротнете..

До авторката - имам подобен проблем и цял живот потъвам от срам и се питам ''ама защо баща ми е такъв.. , такъв.. и такъв? ''.. Но отговор не намирам и ми се иска някой ден да му сритам з**ника и всичко да приключи, но от това ще стане даже по зле така, че по-добре завърши, намери си хубава работа, ако имаш възможност купи едно ''малко'' апартаменче отвлечи майка ти и я закарай там и не се връщайте при ТОЗИ! И нека милата жена си помисли и за развод, разбира се и тук се намесват парите и всичко опира до тях.. успех..!

11.   м27
Подкрепям само 3 и 9
Особено номер 9.
За да е такъв човек, явно много лошо е видял през живота си. Аз самият съм бил такъв.
Останалите запомнете едно. Чудовища не се раждат, те се създаваат.
Аз също имам много смесени чувства към моите родители. Майка ми се е държала доста зле с мене винаги. Повече са лошите спомени от добрите. Но разбрах че тя не се е родила такава а като малка е трябвало да понесе доста кофти.
Днес вече е малко захабена и май няма шанс да разбере грешките си. Казва че го е правила за мое добро.
Като й го казвам и я моля за малко разбиране тя ми се подиграва че съм хленчел и се заяжда с мене.
Обиди от нея и шамари колкото щеш съм получил.
Имаше някакъв проблем тя с агресията, от най малкото нещо се палеше много и крещеше и се задаваше а аз умирах от страх. Баща й беше същия, неговия баща също. Когато някой си го изкара на тебе, те заразява с това. Усещам и в себе си понякога такава зверска агресия особено към нея, но я контролирам. После се мразя за дето не съм имал смелостта да й се опълча и да й кажа колко я ненавиждам.
Понякога си го проси яко.
Но може би така е по-добре. Какво да се занимаваш изобщо с човек който няма да те разбере. Особено че все още ме финансира. Каквото ми е дала - дала, каквото мие взела - халал да й е, все си мисля че ми е дала повече от колкото мие взела, чисто логично ако не беше така, нямаше да съм жив още. Ма не знам.
Номера е да се откъсне човек, да си намери други близки, и да приеме родителите каквито са и да не се занимава с тях много.

Сега по-важния въпрос - за приятеля тти, който те притеснява най много.
За съжаления няма спасение от това. Не можеш да махнеш баща ти от живота си. Да го изтриеш. Ако го изтриеш, това ще означава че малкото, което ти го е дал - плюеш на него.
Няма начин, трябва да приемеш съдбата си. Ако не беше той, щеше да си още по кофти положение, и шанса за връзка с приятеля ти да е още по-малък. Разбираш ли?
Аз имам същия проблем. Леле колко добре те разбирам.
Моята предишна приятелка бях влюбен в нея. Тя беше от прекрасно семейство, отраснала на село, с любов, после преселили се в София, общо взето тя беше необременена и пълна с очарование селско момиче, което се отваряше на градът. Аз, отраснал в семейство на неуравновесени хора, разведени в моята 8 годишна възраст, понесъл доста обиди, скандали и кофти отношение, да не говорим за шамари. Като рязбрах, че на нея и брат й НИКОГА не са им посягали, просто я погледнах като кумир. Умрях от завист. Тя беше един невъзможен блян за мен. Е, после се оказа че не е толкова невъзможен.
Както каза номер 9, излезнаха скрити неща и от нейното семейство.
Но като цяло пак тя си беше далеч напред от мене. Просто накрая не стана. Нямах знанието и акъла да бъда себе си, колкото и слаб да съм, да се гордея с родителите си и произхода си, да се приема такъв какъвтоо съм, да й се разкрия.
Но щетата беше вече нанесена. Заради техните глупости аз страдах от ниско самочувствие. Просто НЕ ИСКАХ да се приема такъв какъвто съм.
Тя вече ме познаваше много добре, както и недостатъците на родителите ми, но аз отказвах да се приема сам и не усещах че тя ме приемаше такъв какъвто съм. Прекалено късно се сетих - вече я бях отпъдил от самосъжаление.

Общо взето не се притеснявай толкова. Гледай си кефа, приятелки, забавлявай се колкото можеш. Не стой много вкъщи, бъзни го някой ден да изпиете по една ракия заедно. Ще се зарадва. После като поиска още една, кажи му "тате, не е полезно повече от 1, аз не искам, ти си пий, даже му сипи". Бъди хитра.
Разбери го. Много е изстрадал. Гарантирам ти. Може да го питаш някой ден. Да си поговорите по приятелски. Ако е толкова зле, че не може да се говори с него, просто много внимателно и тактично с него. Не му напирай. Нищо не искай от него.

Но за да имаш тази сила и настроение вкъщи, трябва да се разтоварваш навън.
С приятелки, приятели.
Аз се чувствам по същия начин като теб.
Кофти ми е за изгубената приятелка (и приятели) и цялото изгубено време и се сърдя на родителите си.
И главно на майка си, защото освен това тя има и изисквания към мене. Тя никога не е могла да се приеме себе си каквато е и се опита да компенсира чрез мен.
А на баща си се сърдя че не беше достатъчно силен за да я вкара в ред.
Но всичко е защото цял живот съм гледал и се сравнявал с хора дето са малко по напред от мене, (заради болните амбиции на майка ми, които се прехвърлиха в мене). Каква ирония а?

12.   От авторката:
Благодаря много на всички за коментарите и съветите!
А до номер 2 и 5: ще кажа само, че ако сте изпитали това, което аз изпитвам през живота си и точно в оная вечер, когато писах тази тема, нямаше да ме хулят и плюят така!
Не можеш да разбереш от 1 текст в интернет дали един човек е грамотен или не!

13.   Ами ето.. и аз съм с подобна история, с доста наблъскани неприятни истории в "семейството" ми, но вече се стремя да приемам фактите и просто да гледам напред.
Странното е, че тези неща ги осъзнах скоро, преди не си давах сметка за тях, явно тогава още не се бях замисляла, тъй като липсваше катализатора за това.
Даже не искам да споделям някои неща тук, тъй като са доста лични, а и отстрани като външен човек чете, както аз чета вашите истории например изглеждат стряскащо, но за човек като мен, който е минал по този път вече не.
Както казаха по-горе, вече и аз съм на по-зрял етап от живота си и приемам нещата, и просто всичко е резултат на отношение на родителите на моите родители и т. н.
Преди няколко месеца вътрешно емоционално бях много зле, тъй като срещнах любовта на живота си (бъдещия ми мъж) и изведнъж осъзнах всички мои грешки от миналото си.. които са резултат от липсата на родители, кофти пиянско отношение на баща ми, скандали и т. н. И тези неща ги осъзнах главно поради една единствена причина - един аборт, който правих в предишната си връзка, който остави доста траен отпечатък в съзнанието ми и ще си остане, но поне времето ще излекува нещата. Сега съм на етап да споделя това с приятеля ми, но ми е много трудно и не знам как ще стане, ще бъде дълбоко наранен, но ще го приеме няма как.. замислих се как.. след години, като баща ми го няма вече, как ще си стоя с децата ми.. вече по-големи, те ще ми задават въпроси, както аз задавах на баща ми скоро и ще им обяснявам за аборта и че съм щяла замалко да имам семейство с друг мъж, между другото леко агресивен и крайно неподходящ за мен. Но съм благодарна, явно има съдба или Бог както се казва там, който ме отърва от това и ми показа правилната посока в живота и сега се радвам на това.
Добре, че не послушах съветите на разни лекари, сестри и тем подобни тогава и успях да направя успешно аборт, защото съдбата ми щеше да поеме в коренно различна посока за мен с това дете и този мъж.
Ето още един пример с "кофти" родители. Днес бях на преглед УНГ в Исул заради проблеми с носа, помня, че имах операция като много малка и от лекарката разбрах, че аз въобще нямам носна преграда и част от хрущяла. Били са ми извадени, като малка, тъй като съм претърпяла счупване на носа, някаква люлка се е блъснала в мен нз и аз какво точно, баща ми не знае, тъй като тогава живеех с баба ми и майка ми.. и това се случва на 4-5 годишно дете? Без надзор предполагам оставено да си играе.. и куп други примери, подобни неща има и при мои приятелки, проблеми със семействата усещам, така че нито авторката, нито аз, никой не е единствен. Всеки е имал семейни битовизми, къде в по-малка, къде в по-голяма степен. Радвам се само, че тези неща са се случили по-отдавна, когато съм била много малка и не съм осъзнавала сериозността на поведението на родителите си. Единствено алкохолът на баща ми продължи по-дълго време до към 22-23 годишната ми възраст, но последните години алкохолния му нрав се смекчи доста, просто от възрастта, а и вече и той не пие, спря, на 65 год е вече. Бтл да отбележа - никога не ми е посягал, на мен и брат ми! имало е по-скоро психолог. травми, обиди и т. н.
Изведнъж последните месеци от живота ми осъзнах доста неща и то благодарение на сегашния ми приятел, добре че го срещнах. Преди даже и гаджетата са ми били боклуци с извинение и с кофти отношение, защото явно съм свикнала като живееш в такава обстановка или просто ми е липсвала майка да ме насочи към правилния път, или съм приемала всяко гадже като баща, който да се грижи за мен, защото баща ми има друга "философия" за грижа и никога не го е правил, или пък да добавим и страната, в която живеем и безпаричието и нуждата винаги някой да ми помага в живота и т. н. нз, най-вероятно е смесица от всички тези неща.
Към авторката - бъди сигурна, че има хора в много по-тежка ситуация от твоята, просто продължаваш напред и това е, няма какво да го мислиш и да се тръшкаш. Да, хубаво е, че осъзнаваш това с родителите си, но няма да ги промениш. След години ще стигнеш до този етап, който стигнах и аз съвсем скоро и вече ще мислиш по друг начин. И мен в момента ме е срам малко от родителите ми и най-вече миналото си пред приятеля ми, но знам, че той ще приеме тези неща, ако ме обича, още повече че и той е имал проблеми с родители най-вероятно и т. н.
Целият живот въобще е един наниз от уроци, уроци... които ни подсказват какво е било грешно в картинката и какво не трябва да допускаме ние като бъдещи родители. Само дано не мина в другата крайност- да се държа прекалено протекционистки към моите деца. Баща ми именно заради това ни е оставил малко с брат ни на самотек и е разчитал на самосъзнанието ни като големи хора, още като ученичка... защото пък в неговото семейство и в семейството на майка ми е било точно обратното, силна ръка на дядо ми спрямо баща ми, болни амбиции на баба ми спрямо майка ми и така.. човек решава, че като родител не трябва да се меси в живота на децата си и ето ти резултата.. въобще трудно е да се намери златната среда и сигурно в малко семейства го има това, но пък ако не си имал тези уроци ще живееш малко наивно, по детски, в един измислен свят.
Детството на родителите ми е било под силно родителско влияние, баща ми често са го пошляпвали като малък, заради това той е предприел другата крайност като родителски подход- никаква намеса в живота на децата, за да не се повторят грешките на баба ми и дядо ми, майка ми е страдала от болните амбиции и чувство за власт и контрол на баба ми... и т. н... въобще живота е пъстър, един кръговрат, надявам се аз пък да съм разбрала всичко това и асимилирала правилно и да дам на децата си - златната среда. Нито да контролираш децата си и да изявяваш болните си амбиции, нито да ги оставиш на самотек на произвола на съдбата без никаква родителска грижа.
Сега мога да кажа, че разбирам и доста грешки на родителите на мои приятелки като си говоря с тях.
Хора приемете- няма идеално семейство, няма идеални хора! Всичко това е привидна илюзия. Животът е един низ от грешки и поуки и трябва да му се радваме отговорно! а не да (се само)съжаляваме за грешките на този и онзи.
Успех и със здраве! :)

14.   Здравей като начало, знам какво е, защото и аз израснах в такава обстановка, единственото което успях да направя и то защото сме в друга държава.. със спазващи се закони, благодарение на които убедих майка си след поредната разправия и посягане да си извади медицинско и в полицията... баща ми си получи заслуженото. Извадиха му ограничителна заповед.. и стоя 24 часа затворен. така.. майка ми го съжали.. в чужда държава... сам.. прибра го, не и е посягал повече, но пиенето му продължи и до ден днешен продължава, и аз цял живот се срамувам от него, затова просто се махнах от там. Беше ми много трудно, но сега живея малко по-спокойно. Единственото, което можеш да направиш е да бъдеш упора на майка си и да стискаш зъби докато и ти се изнесеш и поемеш живота си в твои ръце, дотогава ти желая само здраве и ненормално търпение. Жалко е, че в последно време все повече хора са принудени да живеят в подобна среда

15.   Тук огромна грешка имат и жените, които си избират такива мъже за семейство. Освен ако не си принудена по някакъв начин, не виждам що за нормално е да се омъжиш за такъв човек и да му народиш деца?

16.   От авторката:
Номер 14, благодаря ти за съвета и пожеланията!

17.   Момичета, когато видите мъж пристрастен към пиенето- бягайте.
Не създавайте семейства с мъже пристрастени към алкохола. Нищо добро няма да видите от живота с тоя човек, никакъв прогрес на семейството ви, никаква градивност и успех. Децата ви ще страдат и ще се срамуват от тях и косвено от вас, че сте имали глупостта да отдадете младостта си и да приемете в живота си подобна личност. Пияницата освен, че вреди пряко на здравето си, започва и една личностна деградация от която няма оттърване, а и живота на тези около него става ад... Не напразно хората са казали:"Пиян човек-съдран чувал", ... т. е. не става за нищо. Имайте милост поне за децата си. Те са потърпевши най-вече от връзката/брака с тоя човек. Те стават свидетели на кавги, скандали, побои, психологически тормози и какви ли не мизерии.
На всичкото отгоре имайте в предвид, че децата на пияниците имат голяма възможност също да станат пияници, защото техния организъм наследява ензими отговорни за разграждането на алкохола и като цяло и те също могат да имат влечение да пият и чашката да не им е чужда. Освен, че средата в коята са отраснали е била пиянска и самия му организъм си търси алкохол, за да се насити, така както гладния човек търси храна, за да се засити.... Изисква се много воля и истинско желание, за да се оттърве човек от това ако е наследено и не всички успяват да се преборят.

Към авторката-Ти нямаш вина за това какви са родителите и какъв е баща ти. Той е такъв какъвто е.... Разбирам, че изпитваш срам от него, но ти нямаш вина за това. Просто майка ти навремето не е трябвало да се събира с него. Сега към днешна дата ти не може да промениш това.

Това което ти сега може да направиш е да си завършиш образованието, да работиш, да си създадеш семейство с добър и свестен човек, който те обича и подкрепя. Не гледай много назад, не можеш нищо да промениш. Мисли за бъдещето си, махни се от оная среда, гради си живота. Ако си имаш жилище след време може да вземеш и майка си при теб хем да ти помага за децата, хем да се махне от там.
Ако приятеля ти те обича истински няма да гледа кой е баща ти, а само теб каква си като човек и дали си струваш, ако ли не те иска заради баща ти- значи просто не те заслужава. И в двата случая няма защо да се притесняваш.

Желая ти да имаш сили скоро да се измъкнеш от подтискащата те среда, която само може да те дърпа надолу и да вървиш напред по начин по който искаш... и заслужаваш да имаш. :)

18.   Глупости! И аз и брат ми сме израснали с такъв баща и нямаме нищо общо с неговия алкохолизъм. Това са предразсъдъци! Особено за наследствеността - най-голямата дивотия, която съм чувала. Всичко е до характер на детето и това какво се е родило. Напротив - грешките на родителите могат да служат даже като урок на живота, за да не ги повтаряш и ти в своето собствено семейство, като го създадеш.

19.   Аз също произхождам от такова семейство. Пиене, насилие над майка, грубости, крясъци, заплахи. Живот неспокоен, изпълнен с детски сълзи, агресия, болка, неприятности. Въобще ненормален живот. Вече съм на 36 години и осъзнах едно нещо. Това не е бил моят живот. Това е било едно училище, което завърших, и то завърших с много научени уроци. Не мразя татко, не се карам с него. Вече не, защото разбрах, че всеки има своето минало, всеки има своята причина да е това, което е. Нещо се пречупва в един човек и той просто става непоносим. Той има други възгледи за живота. Разбира нещата по свой си начин. За него пиенето е начин да избяга от действителността. Слабата му психика го е довела до тук. Изводът за мен е, че не бива и аз да бъда със слаба психика и да вземам прибързани решения или да се отдавам на временно подобряващи състоянието ми "лекарства". Няма идеални семейства. Когато израстваш в семейство, което постоянно те хвали, толерира, глези, обгрижва - ставаш негоден за реалния живот. Когато си тормозен, бит, унижаван, измъчван - може да звучи странно и да взриви публичното пространство, но това е голяма школа, голямо закаляване на нервите. "Благодарение" на моя баща аз съм силен човек, независим, упорит, изключително толерантен към другите. Малките проблемчета за мен са просто малки. Трудно излизам извън равновесие. Водих спартански начин на живот - мизерия, недоимък, работа от сутрин до вечер. Това не ми попречи да завърша университета с отличие, да се издържам сама, да дерзая в живота, за да не бъда това, което изглеждаше, че ще бъда. Сега съм простила на татко. В момента, в който започнах да си променям отношението към него, той промени своето към мен. Вече не ми крещи. Винаги проявявам търпение и го парирам, когато се опита да ме провокира. С мълчание излизам от много конфликтни ситуации. Внучката също много му повлия. В един сериозен разговор му казах, че ако не му харесвам, това е просто защото той ме е направил такава. Ако не е доволен от мен, то това се дължи на факта, че и той е бил такъв. В общи линии изгладихме противоречията лека полека. Няма идеални отношения. Това е истината за живота. Все пак този човек, за който говориш, е твоят баща. Опитай се да го разбереш, и той е човек. Той има своите вътрешни битки, своите болки, страхове. Просто всеки се лекува по различен начин. За жалост понякога родителите ни нараняват, но и те са хора. Алкохолици стават като цяло най-чувствителните и слаби натури. Те не успяват да посрещнат трудностите в живота и се отдават на пиенето. Не се отдавай на агресията и омразата, защото така ще приличаш малко или много на него. Вложи философия във всичко това. Приеми и ти като мен живота си за училище. Е, вярно, в нашето училище правилата са много сериозни, но това ще те укрепи и ще те подготви за бъдещ много по-спокоен живот. Спокоен... не защото животът ще те гали с перо, а просто защото няма да реагираш на малките дразнители, така както реагират разглезените от живота. Ще забравиш тези моменти. Колкото и невероятно да ти изглежда, ще ги забравиш. Ще извлечеш само добрите страни на един ужасен, недобър живот. Времето лекува всичко, а добрата философия ускорява процеса.

20.   Смелост момиче! Още малко остава. Като завършиш и си намериш работа ще можеш да се изнесеш и да помогнеш и на майка си. И в същност това ще е най-голямото наказание на баща ти. Че един ден ще е стар и самотен. Обаче ти сега мисли за себе си и за майка си, помагай с каквото можеш, давай и кураж и двете заедно ще се спасите. Успех!

21.   Напълно съм съгласна с Н19. Тов а е един урок и в живота можеш да извлечеш много ползи от такъв живот. Мен само проблема с финансовата част не ми се е случвал, което от една страна си е пак вид разглезване, но малко.

22.   #19 дава много мъдри съвети.
Нямаш представа колко ме заболя като прочетох историята ти. Действително баща ти може би е слаб човек, а не лош. Но това не означава, че трябва да търпиш и да не реагираш. Чудя се дали баща ми съжалява за своите изблици и осъзнава под влияние на алкола колко болка и разочарование ни е причинил. Отдавна не живея при родителите си. Имам отлични отношения с тях и ги обичам, но някои сцени са още в ума ми и не мога да простя. Дори да е провокиран човек, няма право да причинява агресивни грубиянски действия и насилие.

Баща ми пие все още, рядко е груб към майка ми, но е добър човек. Има неща обаче, които още не съм простила и е много болезнено да си спомням за тях. Не се примирявай. Противопоставяй се на грубостта и показвай, че това те отблъсква. Той трябва да разбере, че греши.
Не се отчайвай. Желая ти много кураж и сила пред трудностите. Дано да откриеш правилния подход и да подейства.