Баща ми и болестта му
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 1927 пъти
Здравейте! Писах ви преди 3 години, това е продължението на темата"Това моето не е живот". Вече съм близо на 19 години! След като ви писах, баща ми го вкараха в психиатрия принудително, много трудно го приех. Излезе след един месец от там, а през това време всеки ден аз бях при него с часове. Майка ми и баща ми се сдобриха, защото много се обичаха. След няма и два месеца той спря лекарствата, въпреки че лекарите казаха да ги пие поне една година. Майка му и баща му повлияха много за това негово решение, и му казваха, че вече е добре, а видиму още не беше се оправил напълно. Месеците минаваха, той се влошаваше малко по малко, но лъжеше, че ходи на профилактични прегледи и лекарите са му казвали, че е добре и ние се успокоявахме с това. Още помня деня в който осъзнах, че се започва пак с онзи кошмар-20 ноември 2012. Пак се започнаха налудничевите мисли, крещенето и неадекватното говорене. Аз не исках да се прибирам, защото ме беше много страх, той посягаше на майка ми. Около седмица след това просто му скимна пак да си тръгне и отиде да живее у тяхните. Аз бях в 12 клас и бях принудена да уча, работя и да се готвя за кандидатстудентски изпити. Вече съм първи курс в университета и специалността, която единствено исках! Имам много успехи, но много ми тежи, че няма с кого да ги споделя! Имам сериозен приятел, излизахме няколко пъти с баща ми, но на приятелят ми му писна, защото баща ми, когато изпадне в криза е страшно. Имам и близки приятели, но не искам да ги натоварвам, все пак всеки си има своите проблеми. Водихме дело, но родителите му подкупиха съдията, и не го вкараха за лечение. Сега и 17 негови съседи направиха подписка, че застрашава живота им, дано поне това съдът вземе под внимание! Много ми е тежко, уж имам всичко, а най-близкият ми човек е болен, а аз не мога нищо да направя! От 3 години се боря с болестта на баща ми, но няма кой да ми помогне! Вече не знам какво да правя, всеки път, когато видя и малко подобрение надеждата пак пламва у мен, но в следващия момент той изпада в криза и ми се иска да умра! Не искам да гледам как се мъчи, защото на моменти се осъзнава и съжалява, а той няма вина! Едвали има какво да направя вече, за да помогна на баща ми, но пиша тук с единствената цел за подкрепа! Благодаря много!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 11 месеца hash: 96b92413b7

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ох, какво да ти кажа, на 24 момче съм, майка ми е така, лежа по психятрий няколко пъти, ефекта е първия месец, после си става същата, истерясва си говори си някакви нейни работи, но какво да я правя, само двамата сме, не мога да я оставя, все пак ме е родила, на моменти ми писва от нея, но аз съм това което съм благодарение на нея, все пак ме е родила и отгледала до някъде. Работя на няколко места, в нас аз правя всичко, че тя нищо не прави, и ако и кажа да измете става страшно че после вика по 4 часа. Готвя гледам я сметки плащам, целия блок си я знае че е алтава, но всеки си трае. Да ти кажа не се оплаквам, аз съм здрав прав, като се сетя че има хора като мен, а има и такива много по зле от мен, някък си намирам сили да се боря, не че се успокоявам с тия дето са по зле от мен, стремя се да гоня тези който имат повече от мен и да им подръжавам :) Ще ти дам пример, имам приятел който си има всичко, тяхните му дават всичко и той само се оплаква колко е зле... Веднъж се оплакваше на един човек, че бил зле че т. н. човека се обърна и му каза "момче това че нямаш пари не е зле, това че временно си без работа пак не е зле... Зле е когато си сам, и си я с отрязан крак, я с отрязана ръка- това е да си зле" Та тези думи на този старец, някак си ми помагат да се боря с положението на което съм :)

 

...