Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   ''Обичам детето си и бих търпяла всичко, само за да съм до него и то да е добре! ''-Щом толкова обичаш детето си как така би търпяла? Ако съм на твое място няма да го търпя и една минута този мъж-та той си има всичко:прислужница, любовница, гледачка за детето разбираш ли ти си се превърнала в всичко това. Нормално е човек да излезне и разпусне, ама всяка вечер? Значи сутрин си излиза докато детето спи, цял ден не го вижда, а вечер като се пребере то пак спи. Казваш че му имаш доверие защото излизал с познати, а дали е така? Ти не си там да видиш, като звънеш по телефона всеки може да ти каже това. Не пиша този коментар с цел да те объркам а да си отвориш очите. По добре сега отколкото късно. Докато си млада можеш да срещнеш някой който да обича истински и теб и детето. Моят съвет към теб е :БЯГАЙ

7.   Уви, хората са го казали от горчив опит и наистина е така. След първия удар, идва и втори. Разбирам, за всичко си права. Личи си, държиш на него, на детето, на семейството си. Но човек, който с такава лекота е готов да те пусне и даже да те закара, не заслужава жена като теб. Всички грешим, сгрешила си и ти. Той просто е показал истинското си лице. Това, което искаш да върнеш, всъщност е било маска. Моят съвет е: дай му още един шанс, всеки има право на това. Поговорете спокойно. Но ако и след това всичко продължава, по-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

8.   Мъжът ти си има друга. Взимай си детето и се разведи с него.

9.   Какво значи "не мога да оставя детето си?? !!
Взимаш си детето и се махаш оттам, ако ти и детето сте на територията на мъжа ти. Ако си на своя територия му казваш да си събере нещата и да напусне.

Тук място за хленчене и "искам да е както преди" няма.
Виж историите на деца - тинейджъри, израснали и живяли с подобни "бащи". Да, в кавички слагам думата... що за баща на детенцето ти е този, който не зачита, не уважава и унижава майка му?

Разберете най-после и ти, и другите в подобна ситуация, че децата страдат много когато живеят посред такива лоши отношения. Те страдат най-много в недобрия климат и среда, не им го причинявайте.

Съжалявам да го кажа, но нищо добро не виждам да има в това... нищо добро за никого няма да излезе. Моля те, ако за самата тебе не те е грижа, помисли за детето си и не го обричай на страдание с подобен баща...

10.   Мога да ти кажа, че има нещо при мъжете, както при жените т.нар "следродилна депресия". Помня, че, когато ми се роди детето и аз бях изпаднал в едно подобно състояние на безтегловност. Само гледах да се измъкна от нас и да ме няма, колкото се може повече време. Виждах се с приятели, познати. Бях оставил нещата на самотек. Съпругата се грижеше за детето буквално сама. Аз от нас - на работа, от работа с приятели, прибирах се по късни доби, когато всички вече спяха. За секс, въобще да не говорим. 4-5 месеца след като роди съпругата - нищо. Но нещата лека-полека си влезнаха в релси от само себе си. Без скандали, без бой, без нищо. Сега, след 3 години пак се виждам с приятели, но много по-рядко. Обичам след работа да си се прибера в нас, да изчакам мойте да си дойдат от градина, да си седнем и така. Нещата, според мен са в съпруга ти. Може би се чувства "на втори план", не е възможно да не обича домашния уют. Ако имате възможност направете следното - оставете детенцето на някоя баба и дядо и отидете само двамата за 2-3 дни някъде на почивка. Там ще имате възможност да изгладите нещата. Поне така мисля. Дано всичко да е нормално, защото след това негативните неща рефлектират, както върху вас, така с още по-голяма сила върху детето.

11.   Aз бях в подобно положение, когато аз по цял ден се грижех за детето, не съм правила нищо. Когато съпруга ми го чакаше казваше аз чакам детето. Мн ме болеше от тези думи. Мъжете по някога са такива грубияни. Аз съм казала на мъжа ми ако някога ме удари ще е за първи и последен път и няма да търпя. В краина сметка всичко е заради детето. Ако още веднъж обаче те удари, вземаш си детето и си отиваш при вашите. Не си нито първата, нито последната която е отгледала сама детето си.

12.   Мисля че е най-добре да го напуснеш.Щом те е ударил той няма уважение към теб.

13.   Много глупава постъпка.... подвила си опашка веднага след шамара, така той няма да разбере, че не е правилно може и да си помисли, че за теб не е проблем след като прощаваш веднага. Честно казано е нормално да се отчуждите един от друг след раждането, но да те удари е... Ако той те обичаше щеше да гледа само как да си щастлива не да те наранява. Според мен трябва да се разделите това няма да приключи добре. Няма какво повече да се промени най-много следващия път да си посинена цялата. Извинявам се за това което написах, но според мен си хвани багажа и се върни вкъщи, защото това със сигурност ще се повтори. Все пак каквото и решение да вземеш ти желая успех и бебчо много да те радва.
Габи, 20 год.

14.   Не си случила на мъж - това да ти е ясно. Той не е съпричастен към теб и към вас, и това едва ли ще се промени... скоро. Сигурно и ти не си цвете за мирисане, щом си в състояние да крещиш и в яда си да изричаш глупости, за които после да съжаляваш, но... Ударил те - ударил. Дали ще се повтори или не е друг въпрос - ако ти продължиш да вдигаш подобни необмислени скандали, вместо да поговорите спокойно - със сигурност ще се повтори. По-важно е отношението... което вече го няма.
Много ще ти е сложно, да знаеш, дори и да останете заедно заради детето, едва ли ще изтърпиш достатъчно дълго време, та то да порасне и да си хване пътя.

15.   Разбирам те, в нашето семейство ситуацията е напълно идентична, той няма да се промени, на теб само мога да кажа - Кураж и Търпение.Ти си жената, знаем,че жените винаги могат да омаят и да убедят един мъж във всичко.
Ще мине време и ще усетиш как точно да говориш с него, но в никакъв случай със скандали.Пробвала съм и така, нищо не става.Само говори,обработвай го, дори и да мислиш ,че е безсмислено ще видиш,че лека по лека ще забележиш промяна.

16.   За съжаление наистина не си попаднала на мъж. Не се учудвай, че не е бил като преди. Хората са различни в различни обстоятелства. Може и да греша, но този тип мъже, докато сте гаджета и всичко е розово, без сивото ежедневие и отговорности са най-милите и прекрасните. Докато когато вече отношенията минат на по-сериозно ниво- като семейство, издръжка на това семейство и задължения, започват да се изнервят, че всичко хубаво и приятно си е отишло и започват да се озлобяват. Просто такива мъже не могат и не искат да поемат отговорност, искат си безгрижния живот, и оттам се озлобяват към жените си, сякаш те са причината да им се случва всичко това. Мисля, че при теб, а както и при много жени случаят е такъв. Освен това работейки те се чувстват ощетени, че се бъхтят, а за такива хора самото седене вкъщи - въпреки че гледаш дете и чистиш и готвиш, се възприема като нищоправене и то най- вече защото не изкарваш пари. Това много хора така разсъждават, може да си на някаква работа дето си клатиш краката и нищо не правиш, ама нали работиш, тогава се оценява. А може по цял ден да вършиш какво ли не, от което не идват пари и винаги се подценява и обезценява. Не е проблема в теб, ами в мъжа ти който още не е разбрал, че вече сте на друг етап от връзката и или трябва като мъж да си поеме отговорността или да се разведе и да си живее както преди по приятелски запои. Аз лично не приемам това да излиза всяка вечер до толкова късно - това пак е един вид протест и начин да покаже, че сегашната ситуация не му харесва, а си иска стария безгрижен живот. Но проблема си е в него, като е правил такава сериозна стъпка да е мислел за последиците. Освен това, това че не прекарвате никакво време заедно също е индикатор че сте женени само на хартия, но не живеете като нормална семейна двойка. Какво да ти кажа - ако оставиш така нещата ще се задълбочат, той няма да иска да признае собствената си вина, и да открие причината за озлоблението си като винаги ще ги прехвърля на теб. Опитай се да поговориш с него - да си изясни какво иска - семейство или безгрижие, двете не могат да се съчетаят по никакъв начин. Може да отидете и на семеен терапевт, който да ви помогне да преминете по=лесно през този етап. Поговори като човек с него, попитай го какво му тежи, как вижда живота ви занапред, защото няма смисъл да се мъчиш и да страдаш заради това, че някой не си е направил сметките какво трябва и не е порастнал.

17.   Знаеш ли, ти си в напълно реална, житейска ситуация.

Мисля, че си се натоварила с всичко, без да ти тежи, но все пак с всичко. Той се е почувствал изключен, а и той иска да участва.

Но той е мъж, няма да ти каже, че има нужда и той да се грижи. Няма да каже, че си все заета, малко далечна, все детето ти е в устата, не толкова секси, не така весела.
Ти очакваш той да разбира и оценява, той очаква ти да знаеш. Ти очакваш знак и той очаква знак. Ти си от Венера, той от Марс. Той е намерил своя начин да разпуска, ти не. Това разбрах накратко. Съвсем естествен ход на нещата.

Мисля, че ще трябва да си поговорите.
После да почакате.
После пак да говорите.
И ако пак не се случат нещата да се разделите.

Няма нужда да се измъчвате взаимно. Появата на деца извежда на преден план неразбирателствата, които любовта всячески притъпява. Дошъл е момент да разберете дали истински се обичате. Ако да, ще мине. Ако не, раздялата е най-доброто, което можете да си дадете.

Ще кажа и една японска поговорка: "Ако нещо се случи веднъж, може никога да не се повтори. Ако се случи два пъти, със сигурност ще се потрети". Тоест този шамар в момента нищо не значи, но ако се повтори веднага си тръгвай.

И накрая - аз съм голям фен на семейството, като цялост. Тоест трябва да опиташ всичко. Но децата за мен за святост и по-добре щастливи отделно, отколкото нещастни заедно. Стискам ти палци, защото жената съхранява дома, но не на всяка цена.

Звучиш, като да си се отдалечила от моделите в детството си, така че смело, ако не потръгне.
Успех, мила.

18.   Всичко се връща!

19.   Надявам се тази песен да ти помогне малко
http://vbox7. com/play:47ef58d887 (не е реклама).

20.   Мила, колкото и да ти е тежко, трябва да го напуснеш и да и продължиш живота. Той не те обича, и по-зле ще става...
Бъди силна!!!

21.   Бий му шута. Ти нормална ли си да живееш с мъж който ти посяга?? хващаш си детецето и се изнасяш а нека слабохарактерния ти приятел върви на мяйната си. Ей жена. Излез от тази приказка за любовта. Имаш дете да отглеждаш и възпитаваш. Стягай се!

22.   точно заради детето НЕ трябва да го търпиш!
Според мен то ще страда много повече ако е свидетел на насилие, отколкото ако няма баща!
Ако се разведете и останете в не по-лоши отношения от сегашните, по-добре го направи.
Дори ако разбере, че може да те загуби - може да се промени! Може би те взима за даденост. Задължително трябва да разбере, че това НЕ е така.
Ако дете става свидетел на насилие ще израсне със съсипана психика - особено като е момче! Той така ще се държи и със приятелките си!
успех!

25.   Н3, н 10 и н16(без първото изречение само) дават на-реални и практични съвети.
Присъединявам се към тях.... Мисля, че трябва да си дадете още шанс за оправяне, изглаждане и преодоляване на положението.

Моя мъж ме е удрял само един единствен път в дългогодишния ни брак(26г) след един скандал и никога повече това не се е повторило, никога... Така че тия клишета, че като те бил ударил един път все щял да си позвалява да го прави просто не са верни...
Виж вече ако по природа е жесток и насилник и т. н. вече е друго, но вероятно случая не е такъв.

Вие сте млада семейна двойка и има неща за напасване все още. Чисто психологически има неща за изглаждане-следродилна депресия и за двамата и смяна на безгрижния ергенски/момински живот и романтиката със задължения и отговорности към семейство/дете, нужда от разбиране, споделяне на отговорности и задължения. Оставете детето на някоя баба и отидете някъде за ден/два, поговорете со, изяснете се. Дайте си шанс и време.... и чак тогава ако нещата са непоправими може да се мисли за раздяла.

Най-лесно е човек да разруши един брак, но да изгради добро семейство-това вече е изкуство...

26.   Мила, не си единствена. С бебе на 3 месеца съм и се разделихме с мъжа ми, когато стана на 40 дни. Уморих се да търпя и да правя компромиси. Спрях да го обичам- той се постара да убие всичко в мен!
За да ти говори за развод, значи си е мислил. Човек не казва случайно такива неща. Хубаво е едно дете да има баща, но е много важен какъв пример му се дава в живота! Не е здравословно за едно дете да живее в скандали.
Не смятам, че една жена трябва да търпи заради детето-това са отживелици.
Все пак при вас може и да е временно, помисли си- ти живееш с този човек. Всички говорят за следродилна депресия при жената, но според мен има и такава при мъжа.

Каролина

27.   Леле, мила! А сте женени по-малко от година! А след 20 какво ще правиш? ! Тоя човек, щом още от сега те има за безплатна слугиня и за част от мебелировката, представи си после какво ще стане. За това хич, не се колебай и се развеждай. в 90% от случаите детето остава с майка си, особено когато става дума за бебе, така че няма какво да се измъчваш, че ще си лоша майка. Напротив и за детето ти е по-добре да порастне в мирна и спокойна среда, а не да е свидетел как татко и мама не се разбират. Защото дори и да не се караме пред децата, те инстинктивно усещат. Сега е бебе, ама ще минат години и ще му се изясни, че мама и татко не се обичат така както родителите на Х. За това не го мисли, ами го направи сега докато не е станало по-зле и детето ти е малко. Развод в тийнеджърска възраст се преживява много трудно, а ако детето е бебе, когато родителите се разведат, то дори не осъзнава, че родителите му са разведени и си приема нещата като даденост. Успех! И никога не се оставяй да те мачкат, пък бил той и съпругът ти!

28.   Не знам дали това ще те успокои, дали съм права също не знам, защото всеки случай си е различен. Мога да ти разкажа само моята история: женени сме от 7 години, имаме дете на 5 години. Преживяхме много трудности - и около бременността ми, и такива, свързани със семейството му (той има много зла сестра, която постоянно създава проблеми с родителите му, със своя съпруг, с нас и т.н.), проблеми със здравето на детето, с търгването ми на работа и непрестанното боледуване на малкото, свързани със смяната на работата (за него), чести отсъствия от дома (свързани с работата му). И така, след 4 години съвместен, много уравновесен и щастлив живот, след много преглътнати обиди в името на добруването на семейството ни, нервите ни не издържаха и ние се скарахме. Той избухна толкова брутално, че просто не очаквах такова нещо. Никога не съм знаела, че таи в себе си толкова вулканична магма. Удари ме, на което аз отвърнах. Хвана ме за гърлото (сега като се сещам ми става много неприятно). Аз не се дадох. И той получи няколко ритника от мен, така както си бях под него. Въобще, грозна история. Детето взе да пищи, да плаче. Аз скочих, прегърнах мъничето и казах на мъжа ми да се маха от очите ми и никога да не се връща. Много беше грозна сценката, много. След един час се върна, поуспокоен да ми поиска прошка. Естествено, не исках и да го виждам. Излезе от къщи и не знам къде е спал, не го и питам. Да ти кажа сега какво става. Ами, нищо. Живеем си много добре, получили добър урок, разбрали, че не всичко в живота е цветя и рози, научили се да грешат и да прощават. Случи се! Няма идеални семейства, макар че продължавам да твърдя, че отношенията ни са просто идеални. Това беше леко "накуцване" от наша страна. Поне аз така искам да виждам нещата. Той също. Даже се смеем понякога, спомняйки си ситуацията. Той все казва, че съм много здрав дух. Смее се, че не съм му се оставила. Известно време имаше болка, да, признавам. Но всичко зависи от това как ще погледнеш на нещата. Просто прости на себе си за грешката си (няма как и ти да нямаш поне малка вина), прости и на него. След тази случка аз също четох доста истории в интернет. Много женски мнения изчетох, че на такива не трябва да се прощава, че, че, че ... Всичко е частен случай. Ние пораснахме след тази история още повече. Разбрах, че мъжът ми, макар и много мълчалив и търпелив, има нерви и край на търпението. Има нужда от подкрепа, какво като е "силен" пол! За първи път си показах "рогцата" и разбрах, че и аз имам черна страна, а също така разбрах, че мога и да се отбранявам. Научих много за него, много за себе си. Относно сексуалния живот, мога да ти кажа, че при нас също се получи така след раждането на детето, поради различни причини. Най-вече заради моята хронична умора с това малко, вечно неспящо, ревящо вързопче. Все още не знаем къде да се скрием далеч от погледа на детето. Не е каквото е било, но мисля, че с малко дете не може да е и много по-различно. Съвсем друг е животът, отговорностите. Не че не искаме. Ако демонстративно не иска, щях да разбера, че е демонстративно. Но просто си личи, че нещата не опират до нежелание, а до невъзможност. Съвестно му е да спи детето до нас пък ние ... Ти сама най-добре ще разбереш дали това се дължи на липса на любов или на друго. Сама казваш, че си напрегната, уморена, грижиш се за детето, за образованието си и т.н. Изживяваш трудни моменти и бъди сигурна, че в поведението ти това се усеща. Той чувства, че нещо се случва, но дали си дава сметка колко ти е тежко. Ако не проявява разбиране, не му се сърди, поне според мен. Просто във всяко семейство има такива тежки моменти. Да не ти казвам, че и в нашето семейство аз "опъвам каиша", ако трябва да бъда реалист. Но така или иначе, всеки сам избира. Мен не ме дразни, че съм поела повече отговорности, отколкото е поел той. Всеки има различен праг на търпение, различни способности. Много хора не могат да понесат нервността на половинката си. Онези идеалните мъже, дето винаги са готови да се отзоват, да прегърнат жената, да й поднесат цветя ... незнам. Аз гледам по-реално на нещата. Отговорността за детето е моя, лекуването й, детската градина, домакинството - готвенето, чистенето, прането, гладенето, обучението на детето, приказките вечер - това е мое задължение. Ходя и на работа. Мисля, че онова с първия шамар и продължението не са задължителен елемент в схемата. Животът е напрегнат, всички сме изнервени. Намери сили да погледнеш нещата от различен ъгъл. Поговорете, посмейте се малко над глупостта си и всичко ще се оправи. Може би мъжът ти е от онзи тип, които щом не им се обръща много внимание, се отдръпват притеснено в ъгъла. Просто поговорете! Успех!

29.   След прочита на историята ще акцентирам върху няколко неща, а ти си помисли.
Познаваш ли съпруга си? Знаеш ли наистина на какво е способен за семейството? Как сте си представяли семейния живот? Какви са твоите и неговите права и задължения в брака ви?
Имаш ли силата да се изправиш пред него и да заявиш истинското си мнение по случая?
Отговорите на тези въпроси ще ти изяснят картината за бъдещето ви.