Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Съветът на № 4 е много правилен, от чисто психологична гледна точка.
Но горчивият ми опит говори друго.
Аз съм дете на разведени родители, винаги ми е липсвала любовта и подкрепата на баща ми, но всъщност при майка ми нещата донякъде са били сходни с тези на авторката.
Баща ми също не се е занимавал много с мен, винаги е бил зает или уморен да ми обърне внимание. Когато се прибираше от работа за него беше важно единствено леглото и телевизора да са му свободни. Случвало се е да нямаме пари за храна, обаче за неговите цигари все имаше.
Свекървата нито веднъж не е помагала на майка ми за отглеждането ми. Повече се чудеше как да се заяде и да ги разведе майка ми и баща ми, е уви, успя.... Тогава бях на 7 години. Четири години след развода им, свекървата дойде да иска прошка от майка ми за държанието си към нея, получи я, но беше вече късно. Вече нямах баща, защото той не се интересуваше от мен. Всеки път когато исках пари от него за училище, лекарства, дрехи, храна - той все е нямал. На нито една родителска среща не е присъствал и не знам дали някога ми е подписвал и бележника.
През цялото време майка ми се е жертвала за мен, за което ще съм й вечно благодарна.
Сега съм на 19 год. омъжих се преди около година за много добро и свястно момче. Родителите му са мили и ни обичат. Нещото, което ме очарова, че свекърът ми и свекърва ми, които аз наричам "мамо" и "татко" се обичат много, макар и да имат вече 25 години брак. Но свекърът ми и до ден днешен помага на свекърва ми за всичко. За тях няма женска и мъжка работа в домакинството. Да, нейно задължение е да си го гледа, но той винаги може да простне дрехите, да изхвърли боклука, да напазари, докато тя готви. Просто си помагат. Така сме и ние с мъжът ми. Но при нас е така, защото той такъв пример е видял от техните.

Сега завършвам 12ти клас, предстои ми да следвам, но баща ми пак няма да има за мен пари. Добре, че съпругът ми работи и зкарва достатъчно, така че да не сме в тежест нито на нашите, нито на майка ми.
Поддърържам много добри отношения с баща си, или поне отношенията ни са добри, докато не му поискам пари, затова не го и правя.
Та с цялата тази история исках да ти дам пример... Един мъж раздели ли се с майката-разделя се с детето. Но отговорността за отглеждането пада изцяло върху майката.
Свекървата на дали ще се интересува от вас с дедето, щом и сега не ти помага, съдейки по написаното от теб.
Просто трябва да разбереш, че ако решиш да се разведеш-всичко ще падне на теб, но единственото и най-хубаво е, че няма да се налага детето ти да е свидетел след време на постоянни скандали и интриги.
Моята майка е избрала трудният път, пред това след време да съм психически изторомзена от грозни сцени... много неща ми е спестила с решението си.
Но няма как да ти кажа дали да се разделиш или не.
Бог е създал мъжът и жената, за да бъдат едно, а не да се развеждат. Аз лично съм против разводите.... Но понякога се налага, дали се налага и при теб, изборът е твой. Дано не съм те отекчила с коментара си :-)

7.   Моят съвет е, не се развеждай, но и не се примирявай. Просто му покажи с действия, че трябва или да се стегне, или ще се разведете. Например дръж се като него, за да види как е, дръж се студено, карай се, ако трябва, но не си свивай перките в никакъв случай, прави женски номера. Но ги прави така, че да разбере как той изглежда от страни, не трябва да изглежда като на инат. Мисля, че той е несигурен като мъж, може би си мисли, че не може да се справи с финансите и отговорностите си на мъж в семейството и това го прави слаб и раним. Всичко това издава несигурност и стрх в него. И това е вариант - ад поговорим и да му кажеш, че винаги ще го уважаваш като мъж, да не се страхува, че може да се справи, че заедно ще вървите напред и т. н.

Но ако не се получат нещата, по-скоро се разведи, отколкото да търпиш този ад цял живот, а и детето да расте в такава среда. Но това е вече като краен вариант, ако не се получат нещата между вас. Търпенето цял живто определено не е вариант, колкото примамливо да ти изглежда по някакъв начин, то е бомба със закъснител.

Според мен нещата не са толкова зле, просто е някаква временна криза, каквито се получават понякога, особено когато има промяна, както в случая (детето). Може би и на тебе ти е повлияло и ти е изнервено от това, че нямаш личен живот, контакти и свободно време заради детето.

8.   Номер 4 явно е мъж и то откачен.
Да, когато една жена е в майчински тя се грижи за детето и за къщата (ако и останат време и сили след детето). През това време мъжът ходи на работа. ОБАЧЕ, ако ролите се сменят, всеки мъж ще разбере, че да се гледа ревящо бебе и през това време да жонглираш с тенджерите, прахосмукачката и прането не е никак лесно. Дори децата да са големи домакинската работа пак е много и понякога един ден не стига. Какво повече иска тя? Например УВАЖЕНИЕ! Защо сульото не започне да пере, готви и чисти след като се прибере от работа, за да види как е? Като е все недоволен той да домакинства. Ако не го кефи идеята, да си държи устата затворена. Тя трябвало да признае нещата, които мъжът и прави за семейството? Дава ли си сметка мъжът и, че ако тя не се беше навила да му износи детето, да го роди, да го гледа и да домакинства нямаше да има семейство? Това да не е средновековието? !
Съгласна съм, че трябва да се изгладят нещата, че двамата трябва да се справят проблема, но не с цената на това единият да превива глава, докато другият си прави каквото му е кеф. Трябват компромиси и от двете страни. И авторката трябва да измисли начин да говори с мъжът си и да се разбере с него. Може да се окаже, че той е теле и че няма да се оправят нещата, но трябва да се опита.
Има една притча. Доста е дълга, но е поучителна (най-вече за мъжете). Надявам се модераторите да я публикуват:
"Една сутрин Той се събуди в ужасно състояние. Чувстваше се толкова отпаднал, беше така изморен, болеше го навсякъде и трябваше да положи доста усилия, за да успее да се надигне от леглото. Никак не му се ходеше на работа този ден. Но... , нямаше как, трябваше да отиде. И в този момент в съзнанието му се прокрадна странна мисъл, която в следващия миг се превърна в желание и той искрено се помоли:
- Господи! - рече отчаяно той - Всеки ден отивам на работа и в продължение на 10 дълги часа се трепя като магаре за доброто и благополучието на семейството ни, а съпругата ми... Тя просто си стои по цял ден вкъщи и дори не подозира, какво ми е на мен. Моля те, Господи, направи така, че поне за един ден тя да мине на моето място и да види, да разбере колко трудно е да си Мъж! ...
И... колкото и невероятно да звучи, молбата му бе чута и желанието му се осъществи. На следващата сутрин Той се събуди... в тялото на жена си! А ролите им вече бяха разменени...
Скочи веднага Той... всъщност нали вече Той беше се превърнал в Тя! Стана Тя и отиде право в кухнята, за да приготви закуска за съпруга си, после отиде да събуди децата, нагласи им дрехите, които да облекат, направи и тяхната закуска, изчака ги да се нахранят и ги заведе на училище.
Когато се върна отново вкъщи, разтреби наоколо, изми натрупалите се мръсни съдове, после лъсна банята, изтърка тоалетната, пусна пералнята с насъбралото се пране. Имаше няколко неща и за химическо чистене, тях пък занесе, когато излезе за банката, където трябваше да се нареди и да чака на дълга опашка, за да плати фактурите. Като приключи и с тях, отиде да напазарува продукти за вечерята. Когато се прибра вкъщи, с увиснали от тежките чанти ръце, вече беше станало обяд.
Хвана се да почисти, забърса праха, разтреби в кухнята и запретна ръкави да направи кекс за децата, които щяха да се приберат след малко. Докато той се опече, вече беше станало време да отиде да вземе малките от училище. По пътя си говори с тях, разпитва ги как е минал денят им, дали са имали някакви проблеми. Като се прибраха вкъщи, ги изчака да се преоблекат, викна ги в кухнята, сервира им кекс и мляко, за да се подсилят и после да отидат да си подготвят уроците и домашните за следващия ден. Междуврменно се сети, че трябва да оглади прането, което пусна сутринта.
Когато приключи с гладенето, вече имаше време само колкото да приготви вечерята. Веднага се хвана да обели картофите, почисти и нагласи останалите продукти, извади месото от хладилника и също го обработи и подготви за печене. Докато те станат готови, направи и салатата.
Когато съпругът й се прибра от работа вечерта, Тя тъкмо подреждаше приборите на масата. След като приключиха с вечерята, стана и отиде да направи кафе на мъжа си, И докато Той го пиеше пред телевизора, Тя се върна в кухнята да разчисти и измие съдовете. Когато приключи с тях, взе няколко портокала, изстиска сока им и добави към него малко водка. Сервира питието на съпруга си, а за децата обели и наряза плодове.
След като нагласи дрехите, които децата и съпругът й щяха да облекат на сутринта, отиде да сложи децата да си легнат. Разбира се, разказа им и приказка за лека нощ. Тъкмо когато вече си мислеше да отиде в хола, за да погледа малко ТВ и да разгърне някой вестник или списание, Той я повика в спалнята. Стана и отиде при него. Все пак Той цял ден беше се трудил заради тях, беше много изморен и имаше право да се отпусне и релаксира малко сега. А и това си беше част от задълженията й като съпруга...
Като се събуди на следващата сутрин, първото нещо, което Той направи, беше отчаяно да се помоли отново на Бог:
- Мили Боже, прости ми, моля те! Не съм знаел какво говоря и какво си пожелавам. Сега осъзнавам, колко съм се заблуждавал, като си мислех, че ежедневието на жена ми е леко и безгрижно. Моля те, Господи, върни нещата така, както си бяха преди...
А Господ отговори:
- Да, виждам, че си взе поука от преживяното. Ще поправя нещата, всичко ще се върне по местата, обаче... ще трябва да почакаш 9 месеца.
- Девет месеца ли? Но защо? ! - попита недоумяващо.
- Защото снощи Ти... забременя! "
Ж27

9.   Има истина и в коментара на Номер 4! Но така, както си го описала, този човек е болен незадоволен (от живота, не в сексуален план) ревнивец, който може и да започне да те удря. Аз какво бих направила? - взимам си багажчето, и се махам. Освен това коя е майка му, че ще те разпитва така. Я не й отговаряй! Моята бивша свекървеа и досега наричам "майко", въпреки развода ми със сина й, който не е правил и капчица от нещата, които ти описваш. Просто спряхме да се обичаме (без една груба дума да сме си казали) и съвсем цивилизовано се разделихме. Отглеждам детето си сама, (издръжката ми е 100 лв, които не винаги получавам. (мога да го осъдя, разбира се, но го знам, че и той няма. Да трудно е, но ще се справиш, а колко по-лесно психически ще ти бъде... Ти решаваш - или ставаш като всички онези които търпят скандали (надай си Боже побоища) и после се чудят за децата им стават неадекватни - ами то най-вече удря по тяхната психика. Или взимаш в ръца живота си и този на детето си. Ако искаш бъдеще за сина си с крясъци, грубости и сгресия - трай си. Аз лично бих избрала втория вариант.
Но хубаво си помисли дали няма грешка и в теб? Защото, N4, навремето като бях с баща й първите месеци, моят бивш работеше по 10-12 часа и като се върнеше, миеше чинии и готвеше, гледайки да ми помага (макар, че вече се разделяхме). Така че, всичко си е до човек.

Птичето

10.   Подкрепям с две ръце номер 4. Това е самата истина. Много е лесно да захвърлиш всичко. По трудно е да останеш и да се бориш, да защитиш не само твоите интереси а тези на детето си. Не всичко е цветя и рози в този живот.

11.   Изцяло подкрепям №4, но и споменавам, че жените са тези които трябва да научат мъжете си да поемат някъкви домашни задължения.
Авторке в какво се изразява според теб любовта към теб? Казваш вече няма обич и започваш да казваш колко ти е тежко да се грижиш за бебето си и за домакинството си. Ти преди да се омъжиш и да родиш не знаеше ли, че майките остават в майчинство за да се грижат за бебето и домакинството? Не знаеше ли, че след раждането свършват дните на самостоятелни излизания и кафета? Какво очакваш от мъжа си да работи по цял ден и като се върне да върши твойте задължения докато ти ходиш сама на кафе?
Аз съм жена и мисля, че ти си много обичана жена. За такъв любящ мъж много жени мечтаят. Неговата любов се изразява в това, че ви е осигурил самостоятелен дом и работи за да изкара вашата издръжка.
Стига си се оплаквала и не прави скандали, а се научи да балансираш нещата, да го караш с добро да върши нещо у дома. Казвам го с идеята пък да не вземеш да поемеш всички задължения у дома, защото после дори детето да е на градина, той ще е научен да няма задължения нито към детето нито към домакинстването и на теб тогава ще ти е още по-трудно да поемеш и задължения към работно място.

13.   аз и моята приятелка нямаме деца но си осиновихме 1 момиче което е едва на 2 години даже тя ме нарича татко а аз съм едва на 21 а приятелката ми на 19 и мога да съм й като чичо на това дете но татко, малко странно звучи въпреки, че ми харесва така да ме нарича

14.   Към No. 4 - Не мисля, че съветите ти са много правилни. Да, вярно е, че повечето бащи заобичват децата си с времето, но те полагат някакви усилия и се отнасят с отговорност. Защитаваш този мъж и дори го изкарваш много отговорен и много работлив. Първо - абсолютно задължително е мъжът да изхранва семейството, когато жената е в майчинство, защото друг вариант просто няма. Той не прави някакъв изключителен жест, а просто работи, както е работил и преди да се роди детето. Предполагам, че работното му време не се е удължило или работата не е станала по-тежка, нито са му вдигнали заплатата заради факта, че му се е родило дете. Не е вярно, че тя може да си подремне, когато реши и да отложи работата си за утре, напротив - в случая на мъжа денят му е много по-гъвкав, освен това има и отпуски. Явно нямаш идея как се отглежда бебенце. Мъжа се прибира и си почива, когато не е на работа - отново си почива, а тя не си почива никога - няма 15 мин свободни, дори до тоалетната да отиде, трябва да се съобразява с детенцето. Авторката твърди, че си изпълнява задълженията, старае се, а той и крещи. Той отказва да я разбира, отказва да говори с нея дори. Какъв мъж има до себе си? Излиза с приятели, а тя вкъщи с детето - за какво добро семейство говорим? До магазина отивала с 1000 уговорки, болна била и пак не помагал - не е нищо друго, освен неуважение, желание за пълно господство над живота и. С едно се съгласявам - не бива да се отказва веднага от мечтата си за хубаво семейство. Трябва да вложи всичко, което може, за да е с чиста съвест при всякакво развитие на събитията. Но това не включва непрестанно унижение!
Към авторката:
Да, абсолютно е вярно и почти задължително, мъжът да се промени, да се уплаши след ражденето, 2-3 пъти да се почувства като жертва и да повиши тон за някоя глупост. Ако това обаче е ежедневие, едва ли някога ще се промени. Той е от онези, които се чувстват герои и смятат, че жената им е задължена за това, че са и направили дете. А трябва да е обратното - той да обожава жената за това, с което го е дарила и с гордост да приема мъжките си задължения по изхранване на семейството.
Ако все пак не си пробвала с мили думи и женски хитринки да го предразположиш да прекара повече време с вас - пробвай! Кажи му, че детето усеща неговото прибиране и се радва, дори и да не е така - кажи му го. Опитай се някакси да му покажеш, че той е необходим вкъщи, не само за да те замести, а да ви направи весели и щастливи. Длъжна си да пробваш, защото за съжаление днешните мъже са такива - неспособни и хленчещи, "лесно раними" и постигат господтво над жената единствено чрез по-изгодната ситуация, в която се намират. Така че не се отказвай все още, изтърпи малко и се прави на доволна, но го натоварвай с отговорности лека полека. Казваш му "утре си записах час при лекар, моля не закъснявай след работа, защото трябва да постоиш с детето, и без това лекарят ще ме приема извън работното време". Ако почне да недоволства, му обесняваш, че няма друг вариант - друг освен него не може да ти помогне. Ако е малко човечен и умен- ще се съгласи.
Ако не започне да става по-добре след 1-вата годинка на детето, най-вероятно няма и да стане никога. Ако започне да те унижава повече или проявява агресия - просто бягай! Просто от няблюдения го казвам - не познавам много мъже, които да се променят след време, ако в началото нямат желание да бъдат добри съпрузи и бащи и опора на семейството. Добрият и силният мъж може и да не проявява чувства към децата (просто не умее да ги показва), но поне никога не унижава съпругата си за това, че ги издържа.
Пробвай още малко, пречакай, прецени, но не се съгласявай да бъдеш слугиня цял живот. Не прояви ли човечност към теб и не започнете ли да си говорите като равноправни хора - търси други варианти. Ще се справиш! Винаги има някакви вратички! Успех!

15.   По-добре изобщо не чети № 4, той скрито препоръчва да търпиш/сигурно и той тормози жена си/ в името на какво обаче-разбити нерви, никакъв сексуален живот, обезличаване? Ти си жив човек ей-заслужаваш уважение, обич, живот без нервни сблъсъци!
По-добре сама с детето, отколкото при тоя "съпруг"!
А и освен това, кой е казал, че издръжката ще е минимална-тя зависи от заплатата и доходите му, които са на светло. Освен това ти няма да го молиш, а завеждаш дело, като преди това коментираш с адвоката размера на месечната сума и готово.
Не се ослушвай, ами действай!
Успех!

16.   Той обича ли това дете.Пт написаното не стана ясно,поне за мен,дали поне те отменя с детето.Грижите на тази възраст са много.То сега ако не си играете с него-кога....Щом те семейство задачите някак трябва да са по равно,ако ти домакиня,гледаш си задачите,в които и той трябва да участва,а ако той ходи на работа,освен да спи в свободното време трябва и да се занимава с детето.Все пак сте родители.Той да не е на курорт у вас този твой мъж.А какви са тия неща с майка му.Тя отделно ли е от вас.Как така ще ви търси сметка какво правите във вашето семейство.Тази е явно от оня обсебващ тип,за който ти трябва да се омъжиш едва ли не.Лоша работа.От къде да започнеш.На първо време спри да правиш някои неща,с които мъжа ти е свикнал,да видим дали няма да се поразмърда да ги свърши той.После кажи на мамчето,ако си от по-директният тип жени,че мъжа ти е голям и има вече отговорности,а не е някое хлапе,което иска мама да го настъвлява за всичко.Това е.Хората се променят.След раждането на децата може да има известен стрес за него,но лентяйството не му е оправдано.Дано няма някого извън дома ви,който да го подкокоросва да се държи така с вас.

17.   Номер 1 подкрепям те. Събирай си багажа естествено, когато уцелиш момента, гледай всичко твое да е с тебе и детето ти да е щастливо. Майната му на другото. Мъж да ви гледа ще се намери, а и да не си търсиш приятел, с вижданията ти за животти ще си бъдеш щастлива.

18.   От № 11 Чета и се чудя възможно ли е, грижата за детето/бебето да е тормоз за една майка? при все, че това трябва да е нейната най-голяма радост.
Новородените първите 6 месеца спят или дремят общо от 17 до 20 часа дневно, разделен на равни интервали в денонощието. Реално грижата за тях е по 4-7 часа разпокъсано в денонощието.
До 3-тата годинка спят по около 12-14 часа общо, но пък с времето започват да разбират и да се съобразяват кое е правилно.
Грижата за децата нараства с възрастта на детето, но младите майки изглежда още не осъзнават това. Реално най лесно се гледа бебе.
Отделно грижа в домакинството готвене/чистене, така или иначе цял живот ще имате, щом имате деца, независимо дали сте още с мъжа си или не. Грижата за домакинство не олеква кой знае колко при липса на съпруг и наличие само на деца, при липса на съпруг само се увеличават финансовите проблеми.
Погледнато изцяло на нещата, ако мъжът внася у дома финансови средства за издръжка на цялото семейство и по тази причина липсва от дома по средно 10-11 часа на ден, не виждам защо жената в майчинство да не може да се грижи 8 часа за детето и 3 часа за домакинството. Да разбира се всичко си има граници, това с грижата за домакинството при жената съвсем не означава да събувате на съпруга си чорапите като се прибере и да му миете краката в легенче като през 18 век. Все пак работата на жената от 18 век до сега доста се е улеснила има памперси, проходилки, автоматични перални, миялни машини, готова храна и сладки и т.н. Сравнете се с майки от 18 век и ще видите на вас колко ви е лесно, а към мъжете изискванията са се повишили.
Реално през 18 век жените са ставали в 4 сутринта да правят закуски и хляб, доили са домашния добитък, прали на ръка с вода донесена лично от тях от селската чешма или на реката, повивали са децата с тъкани лично от тях пеленки и лично са тъкали и шили всички дрехи и бельо за семейството, междувременно са помагали в копането и брането/жъненето по нивата, да не говорим, че градински зеленчуци сами са отглеждали. Жените са ставали най-рано и са лягали най-късно и единствената им отпуска от всичко е била 40 дни след раждане /лехуса/ само тогава са имали помощ в домакинството от жени роднини.

20.   Така както го описваш ми прилича на типичен случай на "emotional abuse" - емоционално използване.
Ти не издържаш и не виждаш изход от цялата ситуация, познато ми е, изживявал съм го. Не знам дали още имаш чувства към този човек? Ако е така и той наистина те обича, сядайте веднага на масата и говорете, ако трябва говорете с часове, с дни, но си изяснете отношенията до последната точка. Потърсете помощ от семеен терапевт, вижте какво точно не е наред във връзката ви. Доверието трябва да е на 100%, то се губи бързо, а се печели много трудно. Ако се чувствате отекчени от ежедневието, правете нещо ново заедно, карайте колела, планина, ски, шейни, знам ли... каквото ви доставя удоволствие.
Ако и това не помогне и единият във връзката се чувства непълноценен, излишен, необичан, нещастлив, изоставен емоционално от партньора - то няма друг изход освен раздялата. Детето ще се чувства сто пъти по-зле в едно непълноценно и нещастливо семейство, от колкото при двама разделени, но щастливи родители.

21.   №18, имам само един въпрос - колко деца си отгледал/а. Даааа, 3-4 часа грижи за новородено. Дааа, налага се с месеци и години да спиш по 2-3-4 часа на нощ, плюс коликите, никненето на зъбите, болестите (защото така или иначе се случва). Прочети това - може да ти е от полза да станеш малко по-образован/а. Та вечер е. След цял ден на крак къпеш бебчето, повиваш го, слагаш памперси, тоалет, обличаш го и го слагаш да спинка. Обаче детето не спи от колики, започваш да вариш чайчета, да слагаш сушоари на коремчето да се успокои, гушкаш го. То плаче, та се къса. В даден миг се успокоява и заспива. Ти лягаш, завърташ се на другата страна отпускаш се и... ааааа - време за ядене.. Кърмиш поне половин час, то заспиава, но ако го оставиш започва да реве с пълно гърло. Пак го слагаш на гърда.. то се успокоява, дори коликите минават. В един момент успяваш да го сложиш да легне, ама трябва да се изцедиш с помпата. Отиваш в кухнята и започваш - 45 минути. Тъкмо си лягаш - ааа, аааа, ааааа - еххх, това запушено носле. След това вдига Т, ти сновеш от едната стая в другата да му правиш компреси и да му даваш сиропчета, то се дере, та сърцето ти се къса, после тъкмо се унесеш, то се разплаче, ти ставаш да го гушкаш и люлееш. Яяя, то станало време да хранене. И през това сладко събитие то вземе, че напълни пампеса. Хайде ставай, измиий го, после с бебешко олио и пусра, дане се подсече, нов памперс (опс, толкова ти се спи, че го слагаш наобратно, хайде отначало. ) Лягаш, ама е 5 часа (примерно) и е време за сиропчето зза кашлицата (примерно). То тъкмо спинка, ама трябва да пие сиропче - ааа - разплаква се. И ти трябва ДООООСТА време, за да го успокоиш. Лягаш и след 15 минути - аааа - време за хапване. И така се оказва, че цяла нощ не мигаш, или си успяла да подремнеш за 2 часа. На сутринта се започва със смяна на памперси, кърмене (или топлене и даване на мляко), излизане на разхиодка (оред което време то спи, ама ти едва ли можеш да легнеш на пейката и да заспиш, докато детето е в количката и не се знае кой може да мине. Минават три часа (понякога и по-малко) и пак трябва да го кърмиш/храниш. Тъкмо си седнала, тенджерата изкипява с биберионите и шишенцата за стерилизиране. Междувременно започваш да белиш продукти и да готвиш. опаааа, бебчо се разплака, трябва да го гушнем. Лю-лю-лю (половин час). Отиваш в кухнята да погледнеш яденето (ако имаш къснет и то не е изгоряло и да трябва да почваш отначало). И хоп - времето за ядене е дошлооооо. А, трябва и да се изчисти. И пак време за кърменеее. И след това за малка разходка навън. То си спинка. Даааа най-сладко се спи навън на чист въздух. Ама майката пак не може. А очччите й се затварят от поредици нощи безсъние. Ама няма ка - трябва да се бди. Става време за прибиране, тъкмо таткото се е прибрал. да му сложим да яде, после да му отсервираме и да измием чиниите. Бебчето си играе оттатък, гуга, татко си играе. Опааа, ама дали може да го накърми? Неее. Пак мама. Идва вечер - оооо, време за коликите. И ако е настинало - уххх, това запушено носленце. Тъкмо се успокоиш и заспиш - Аааааа (време за хранене. И така. МЕСЕЦИ НАРЕД. Та, №18, пак ще попитам - колко деца си отгледал/а? Защото - да, може и сам (аз например съм самнотна майка и се справих/ и спрявам съвсем сама)! Просто обаче, когато имаш човек до себе си е хубаво да можеш да разчиташ на рамото му.

Птичето


Дъщеря ми е най-безценното и огромното щастие в живота ми! Не бих я заменила за нищичко на този свят! И отново бих се подложила на този изпит, просто обаче все пак... не е лесно :)

23.   Номер 18 май е жена, която няма дете и изобщо си няма на представа от гледане на такова. Изобщо май живее в друг, неин си свят

24.   Номер 21, май е по-добре да си самотна майка, отколкото да имаш бездействащ мъж. Поне се грижиш само за 1 бебе.

28.   И забравих - малко съм афектирана. Не приемам покани от непознати!

30.   До номер 11: От къде се разбира, че въпросният мъж е осигурил дом? И какво като ходи на работа- майката не получава ли майчинство? Не върши ли работа като върти цялата къща и гледа детето? С тази разлика, че работното и време не е от 8 до 17, а денонощно. Какъв е смисълът на семейството, ако когато си болен отсрещния не проявява капка жал, съчувствие и не полага грижи? В 21 век съпругата не е слугиня, а равностоен партньор! 90% от българските мъже са...нямам думи. До 30 ги дундурка майка им, после си търсят втора майка в лицето на съпругата им!

31.   И пак сте ме игнорирали? Добре де, ЗАЩОООООО?

Птичето

/Модератор7 - Вероятно колегите не са Ви одобрили коментарите, защото в единият има контактна информация, което е нарушение на правилата. Другият коментар не е точно по темата и вероятно поради това не е одобрен.

32.   Добре, сега имате уважението ми. Няма да публикувам контактна информация, беше, за да докажа правотата си. Но моля да отговоря на Номер 23, който ме обижда, задето твърди (без капчица да ме познава), че нямам дете и си измислям. Та чудя се как да запазя честта си и тази на детето си, което слава Богу е живо и здраво и съществува?

Птичето

А по темата вече се исказах 2 пъти. Между другото хубаво е авторката да напише нещо, взела ли е решение, мислила ли е?
Спорен ден!