Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз също съм единствено дете, но мечтая да имам братче или сестриче от 6 години и не се отказвам от мечтата си!
Пави.
?

7.   До човек е.

8.   И аз съм само дете..Ами за егоизма, поне при мен е вярно.. Понеже като малка не съм свикнала да деля с никого, и някак си това сега ми пречи..Мразя да деля, но за сметка на това имам приятели, много са готини, адски добре се разбираме.. Те знаят, всяка черта от характера ми и така :) А иначе не е вярно, че зависи от възпитанието. Аз съм възпитана и от двамата родители, толкова хубаво (по думите на странични наблюдатели), та може би е заради това, че само дете всичко му се дава, не се е налагало да дели и може би заради това всички мислят, че самите деца са мързеливи. А това не е така :) Само който няма брат или сестра знае какво е !

9.   Що за остаряло мислене и отживелици? ! Аз съм единствено дете на 21г. съм, никога не съм искала да имам брат или сестра, родителите ми също даже майка ми била забременяла с 2-ро дете но го е махнала. Радвам се че нямам брат или сестра, само да ме дразни или да се караме. Като цяло всичко си е до човека, въпрос на ценности възпитание и т. н.. За мен хората с повече от едно дете имат застаряло мислене.. Майка ми искаше да ме изгледа и да си живее живота, а не да дундурка бебета и да хаби нерви... обожавам бебета не ме разбирай погрешно, но едно е напълно достатъчно колкото да си минеш по реда!

10.   На 28 години съм, израстнала като единствено дете. Израстнах с много любов от страна на майка ми и роднини. Никой не е Имаш очаквания към мен, Бях оставена да следвам своя път и сама да правя избори. Разликата, която винаги съм окривала спрямо връстниците е, че винаги съм била по-зряла. Много отговорен човек съм. В момента Имам престижна професия, майка съм на едно дете. Ако мога да си позволя второ бих имала. Като дете не съм но сега съжалявам, че Нямам брат или сестра. Има и други ситуации. Познат единствено дете на разведения родители- много безотговорен. Всичко е индивидуадно... Ако Имаш възможност и желание за второ дете, не се колебай. Но Ако останеш с едно това изобщо не трябва да те тревожи.

11.   Да. Правилно. Статистиките са абсолютно верни.
Единствено дете съм на 17. Егоист, мързелив (трудно се боря с него)... не мога да кажа, че амбициите на родителите ми ме депресират, не че имат, но... депресирам се от други неща, не е като няма. Асоциален съм, мизантроп... не бих си помислил да имам братя или сестри. Някакъв ужас би било, почти съм сигурен, че не бих издържал. Така често казано като единица ми е добре, да знам, че не принадлежа към никого и нищо, и дори според Маслоу това да е потребност, аз не разсъждавам така.. самодостатъчен съм си, поради простата причина, че многократно съм се убедил, че хората не ме разбират... и аз тях, особено овцете... както и да е. Според мен това е фактор, но от Вас зависи какви нагласи ще създадете у детето си. Едно е важното - да не се опитвате да го променяте, когато порастне, и... защото, и да искате, няма да можете, което е хубаво... да запази идентичността си, защото, макар и атест (неопрян на науката), вярвам, че някои неща относно параметрите с които живеем тук са predefined...

12.   Ами значи аз съм момиче на 13 и съм единствено дете. Като малка ми беше гадно, защото исках компания. Израстнах сред възрастни хора и това допринесе за това, че вече четях, смятах и говорех като голям човек само на 4 години. Винаги съм мразела да ми говорят като на бебе, защото вече се чувствах възрастен (не в сексуален аспект, разбира се) . Просто обичах да се бъркам в нещата на големите (документи и т.н. ) .
Когато си единствено дете, предимство също е, че нямаш "конкуренция" и ти се обръща внимание само на теб, а иначе на моменти би се чувствал "забравен" . Може би на това се дължи егоизмът, че много ти се обръща внимание, не делиш играчките си с никого и ти си център на внимание. Аз не мога да кажа че съм егоист,
аз мисля за другите.
От друга страна пък, понякога ми е ставало носталгично някакси. На най-добрата ми приятелка и се роди сестричка преди 2 години и половина и веднъж когато бях у тях сама и се радваха родителите й и тя за първото й зъбче. На мен ми стана гадно, отидох в тоалетната и се разревах, защото не мога да изживея това щастие . Това е общо взето. А за вас е добре, че не трябва да делите любовта си на две :)

14.   Аз съм единствено дете.
Един мой много добър приятел също е такъв, но той си пада много по-голям готованец и егоист от мен. Прибавяйки факта, че е момче, ти става ясно, че разчита майка му да готви и да пере. Аз, като момиче, изпитвам вътрешна необходимост да си върша добре домакинската работа.
Но има и друго, което при него не се наблюдава. Родителите ми са успели хора и наистина имат огромни очаквания от мен. По-рано имахме амбиции за чужбина, а сега уча в София, защото така си прецених. Обаче от малка ми е насаждано да бъда първа (нещо, което не бих натяквала на детето си в бъдеще време). Да, хубаво е, че амбицията е вкоренена в мен, но това ми коства бая стрес и до днес.. Просто осъзнавам как психиката ми е била моделирана още на крехка възраст (6-7 годинки, а сега съм на 20).
Друг пример - моя приятелка е единствено дете, но цял живот е живяла само с майка си, баща им не ги поглежда буквално. На двете им бе много трудно от финансова гледна точка и определено не се е превърнала в егоист, защото с майка си бяха като сестри.
Говоря ти за това, че ако знаеш какво е да нямаш нищо, няма как да си егоист. Просто животът те учи да преглътнеш гордостта и да помолиш за помощ от други хора, а после и ти да помагаш.

15.   Аз съм единствено дете. Останах без родители и почувствах, че вече съм сама. Имам семейство, но това не заменя това да си имаш сестра и брат от твоята кръв. Дъщеря ми по сериозни причини остана също сама. Ще почувства самотата след време.

16.   Номер 1 е напълно прав. Аз също съм едно детенце. Родителите съумяха да ме възпитат по начин, по който да не стана безотговорна, егоистка и т. н., но пък е ужасно самотно. Винаги съм искала братче/сестриче. Зарекла съм се, че няма да остана с едно дете, май няма как да стане второ, понеже съм самотна майка и едва ли ще имам мъж до себе си втори път, но пък живот и здраве - ще си осиновя, малко само да порастне дребната. Разбира се има такива наклонности, тъй като детето свиква всичко да е за него, но с подобаващо възпитание нещата се променят. А колкото до амбиции и такива работи - не е имало подобно отношение. Пак зависи от родителите. Има хора, които не са единствени деца, но пък учи медицина (примерно), щото мама и тате са такива и как иначе. А хич не му се удава, ама...

Птичето

17.   Според мен всичко зависи от възпитанието. Може би повечето хора смятат, че единственото дете е по-мързеливо и егоистично, защото по-възрастните хора имат определен тертип на възпитание - да отбележа, че говоря за някой по-възрастни, а не за всички.
Например, в някой случай бабите и дядовците или родителите смятат, че всичко най-хубаво трябва да се даде на детето. Не че има нещо лошо да поставяш на първо място детето си, но по този начин то свиква наистина всичко и то най-хубавото да е за него (например най-хубавата порция и т. н. ). Също така някой деца са научени, че каквото им се даде е само тяхно - шоколади, играчки и родителите въобще не ги учат да ги дават. Това за мен е следствие на възпитанието, а не на това дали детето е едно или има брат или сестра. Имам познати с деца. Едната има едно дете и го е научила, че не всичко е за него. Другата има син и дъщеря - синът й е с 3 години по-голям от момиченцето и дори на сестра си не иска нищо да даде (или става с много рев и тръшкане). Купят ли се едни бисквити, няма да се сети, че трябва да даде и на сестра си. Повечето хора за мен смятат, че тези деца не са сами не са егоисто, защото все пак в много случай им се налага да поделят нещо - играчка, сладко, вниманието на родителите и т. н. Също така като са две е по-трудно да им удовлетворяваш всички желание. Например едно дете може да ти каже сега искам да ям това, на обяд това, на вечеря онова или да отида на тази площадка за игра и ти отиваш. Като са две е трудно да удовлетвориш и на двамата желанията - ако единя иска на едната площадка, а другия на другата - винаги единя прави компромис. И е доста по-трудно примерно да приготвяш различна храна за едното, за другото дете и т. н. Тоест поради липса на възможност родителите или бабите не могат да глезят толкова децата, когато са две.
Та всичко е въпрос на възпитание. Ако ти си възпиташ добре детето, ще бъде добро. Ако искаш да ги глезиш, имаш ли времевата и финансовота възможност и 10 деца да имаш - всичките ще са лигави.
Ана

18.   И само относно очакванията на родителите - пак е въпрос на отношение. Очакванията понякога са доста по-високи при две деца. Ако първото е отличник и е винаги примерно, от второто винаги се очаква да бъде поне толкова добро. Ако първото спечели награда е голям успех, ако второто спечели не е нещо особено, защото и първото е имало успехи - тоест не е уникално. Това пак зависи от родителите - дали сравняват децата си, дали се радват наравно за успехите им и т. н. Също така понякога е напрежение и за по-голямото - в много случай родителите казват, че е по-голямо и трябва да се грижи за по-малкото, да отстъпва за повечето неща и т. н. Тоест всичко е индивидуално.
Както единствено по-рано някой спомена - по-хубаво е да имаш брат или сестра, защото като пораснат имат винаги близък човек и някого, на когото да разчитат.
Ана

19.   Здравейте, единствено дете съм, на 13. Родителите ми са разведени, момиче съм, живея при майка си.
Не мога да кажа, че съм егоист, колкото и да си кривя душата. Свикнала съм да деля още от малка, не, че някой ме е карал, просто го чувствам от самата себе си, желание да разделя нещо и да дам част от него на някого. За определени хора такива жестове не правя, защото и преди съм правила, а после са ми го изкарали през носа или са се отнесли твърде неблагодарно, но за съжаление, понякога помагам дори и на тях(мъча се да се отуча от този навик, но не успявам).
Не съм мързелива, макар че имам чувството, че от време на време ме домързява да направя нещо и затова го правя по-късно... За домакински задължения не проявявам мързел и не чакам наготово, тоест не чакам да ми свършат работата или да ме накарат аз да я свърша, а примерно ако видя, че нещо е мръсно или е дошло време да помогна в домакинството, сама си свършвам работата и после ми остава време и за други неща.
Родителите ми нямат големи претенции към мен, майка ми иска просто да съм уредена и щастлива, а баща ми няма изисквания към мен или поне не ги е споделял.
Като малка много исках да имам братче или сестриче и постоянно питах майка ми, тъй като ми беше много самотно, обаче по-късно са ми споделяли колко е досадно да имаш брат или сестра и аз размислих, макар че понякога се замислям колко различно щеше да е, ако имах близначка...
Също като номер 12 и аз се чувствах едва ли не като възрастен. Израснах сред възрастни, после в предучилищната се научих да чета и оттогава бях осведомена за почти всичко и обичах да се вра в ''работите на големите хора''(не, че сега не обичам). Когато се съберем компания, повечето теми не са ми интересни, затова рядко излизам с компания, а ако изляза, ще е с възрастни хора(роднини) и ще седя с тях на една маса, предпочитам повече това, отколкото да ходя на разни места с мои набори... Чувствам се все едно умствено съм израснала много, затова ми е по-приятно да общувам с възрастни.
Извинете ме, стана много дълго, а и сигурно съм писала много глупости(не ми се чете повторно), но това е мнението ми и ще се радвам, ако оцените честността ми. :)

20.   Напълно зависи от родителите и отношенията, които те изграждат с единственото си дете. Аз нямам братя и сестри, но това не ме е направило егоистична или разглезена. Може би защото родителите ми не са имали възможност да ме глезят материално, а по-скоро защото те винаги са ми давали личен пример да бъда добра и щедра към околните. Друго, което помага, е домашният любимец. Казват, че е добре единствените деца да имат домашен любимец, за да се научат да делят вниманието с някого, както и да поемат отговорност за друг човек. Вторият проблем, за който говорите - напрежението единствените деца да се справят винаги идеално, също е индивидуален. При мен това притеснение го има не защото родителите ми нямат други деца, а защото родителите ми са вложили много труд да ме направят личността, която съм, и аз естествено искам да им се отблагодаря с поводи да са горди, а когато мога да си позволя, и с материални подаръци, които те не биха си направили иначе. Но проблемите, за които говорите, могат да се срещнат и при деца с братя и сестри - да са егоистични в борбата за тях да има най-доброто или да се състезават да са най-доброто дете на семейството. Затова зависи повече от хората, отколкото от обстоятелството колко деца има в семейството. Така мисля аз, това са моите наблюдения като едно порастващо единствено дете, което скоро ще напусне дома на родителите и ще тръгне по своя път.

21.   Много благодаря на всички, които са отделили време, за да споделят своето мнение по въпроса. От това, което прочетох, стигнах до извода, че определящото в случая е възпитанието, а не броят на децата. Повечето деца, които нямат братя и сестри, се чувстват самотни, но и това не е задължително, защото и с брат и сестра, зависи от отношенията помежду им, може децата да се чувстват самотни. Благодаря Ви още веднъж!

22.   Аз също съм единствено дете. Всичко е до човека и какво възпитание е получил. Не съм нито готованка нито абсолютен егоист, всеки човек таи малко егоизъм в душата си. Вярно е, че когато си единствено дете, надеждите на родителите са в теб. Човек е това, което е. В много отношения ги разочаровах, но животът на човека си е негов и той решава, как да го изживее, а не да оправдава надеждите на други хора. За да се съобразявам с тях на млади години си обърках живота и сега толкова съжалявам, но е късно. Всичко това стана, за да не ги разочаровам, да не ги нараня. Имам една дъщеря, поради обстоятелства, ситуации и много други причини, не родих други деца, за което съжалявам, но никога не възпитавах детето си, както мен са ме възпитавали-със забрани и ограничения. Детето ми израстна щастливо и обичано и най-важното като човек, който взема самостоятелни решения за живота си и не се съобразява с родителски надежди. Не тровете детето си с болни родителски амбиции и надежди, а го оставете да се развива, както то иска. Всичко е до човека, а не до това, дали си единствено дете или не и не си тровете живота с разни глупости, а си обичайте детето каквото е, защото рано или късно то ще отлети от вас.

23.   Здравей, по зле е ако си единствено дете готованец егоист и след време да ти се роди брат или сестра. Тогава вече става страшно. П. П Аз имам сестра близнак, но с братовчедите ми стана така.

24.   ГЛУПОСТИ! Мила, самата аз съм единствено дете. Майка ми и баща ми винаги са ме обичали и възпитавали. Напротив - някои мои познати са с братя и сестри и са много зле с училището и въобще като цяло. Когато си сам, можеш да си решаваш проблемите и сам. Самата аз съм така. Уча си, постигам успехи. Е, винаги съм искала една сестричка, но майка ми така и не се съгласи. И съм цял живот така да се каже сама. Имам си приятели, но сестрата или брата си е друго. Все пак се радвам, че съм сама, защото се уча на самостоятелност. Ако детето се възпитава и е обичано - всичко ще е наред. Това са някакви митове. Всичко идва от родителите :) Няма страшно.

25.   Здравей!

От моята си позиция, но се надявам обективно да преценявам: не, не е задължително детето да стане егоист. Аз лично /единствено дете/ се грижа за дядо си повече от една от собствените му дъщери - този пример трябва да ти е достатъчен. При съпруга ми и сестра му също родителите са допуснали егоистични нагласи - всеки да пробва да дърпа ресурса към себе си... Всичко зависи от твоето възпитание, от това дали ще съумееш да научиш детето си на състрадание, общителност и т. н. Една от най - грижовните и тактични млади жени около мен /колежка/ също е единствено дете.

26.   напълно сте прави.
от мен се очаква да съм перфектната дъщеря. постоянно ме карат да уча
, да тренирам и в същото време да съм мила, добра, винаги бодра и
усмихната.
ще кажа едно. не съм щастлива.
аз съм единствено дете. искам повече от всичко на света да си имам
сесричка. само да си помисля да повдигна тази тема на разговор се знае, че мисиата да обедя родителите ми да си имам сестричка е пълен провал. те просто не искат и да ме чуят. ще съм на?-дората кака, която няко? е имал. как да постъпя. моля няко? да ми даде съвет.
всичките ми приятели си имат братчета или сестричета. когато ги видя заедно да се забавляват като семе?ство винаги отивам ведин ъгъл и започвам да плача, че и аз не мога да испитм това щастие.
ако може няко? д ми даде съвет, много благодар предварително.


с обич...

27.   Здравей!
На 15 години съм и съм единствено дете. Като малка никога не съм искала да имам брат или сестра. Виждах как братя и сестри се карат и дразнят и това не ми допадаше. Винаги съм била заобиколена от много любов и затова съм много благодарна на семейството си. Ще излъжа ако кажа, че нямам приятели. Да, признавам си, че съм лек егоист, но не съм свикнала да деля. Знам, че не е хубаво и се пробвам да споделям. Мама винаги ме е учила, че няма "мое" и "твое", но все пак.. Но ето, че вече пораснах и усещам липсата. Не се чувствам самотна, просто ми е криво, че почти всички около мен имат брат или сестра, на който/която могат да разчитат. Ако сега някой ме пита "искаш ли брат или сестра? ", отговорът е "да". Знам, че разликата ще е голяма -15 години, но не ми пука. Едва ли ще съм единствената толкова голяма кака. Но като цяло, не се тревожи. Покажи на детето, че го обичаш, че не е само и няма да се чувства самотно.
За някои хора мога и да греша, но това мисля и чувствам. Все пак съм само на 15

28.   Не е хубаво да си единствено дене, но не е хубаво пък да те сравняват и с твоят брат / сестра.
момиче 13г.

29.   Това толкова съм го слушала, за единствените деца егоисти, че чак се е изтъркало. лично съм свидетелка на обратното. Наблюдавала съм без да се намесвам трите ми племеника - две момичета и едно момче, като по-големите, момичето и момчето са брат и сестра а другото най- малкото момиче, единствено дете. Каквото им донасяха родителите - храна, играчки на братчето и сестричета сами си го изяждаха, даже поотделно, а ако барем нещо споделиха, даваха контрол по колко и кога да се яде тъй като бе тяхно. Няма да забравя, едно лято тримата ги бяхя оставили при баба им и дядо им на село, разбира се тогава бях отпуск и отидох и аз при тях, тъй като на мен бабата и дядото ми се падаха родители. Дойде жената на брат ми напазарувала една торба с сладки, снаксове, шоколади, остави ги и тръгна. Беше ясно, че торбата не са само за братчето и сестричето ами за всички. Ядоха си ги двамата докато на по-малката ми племеница един бонбон не и дадоха, стана ми неудобно и им направих забележка, да я почерпят, а отговора от единия беше ама то това си е за мен, брат ми да и даде, а от другия не защо аз да давам. Много се възмутих и хванах малката под ръка и отидохме в магазина, хем да напазарувам аз хем тя да си избере нещо. Гледам я сочи кроасан, казвам и да си вземе каквото и харесва и колкото неща иска, тя от всичко по три бройки взима вафли я знам не обича, но взима 2, 3 снакса, абе от три по всичко. Чак накрая като слагах нещата в колата я попитах, защо вместо вафли не си взе нещо друго и без това не ги обича, а тя ми отговори Ами, защото Стефи и Алек ги обичат. Тогава ми стана ясно, защо всичко беше на 3, детето каквото си е взело на него и на тях е взимало, даже добре че направи така, сега пък нямаше да е приятно само тя да си ги яде тези неща, щяха после да кажат после, че леля обичала само Бори (най-малката). :) деца