 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Тишина
преди: 16 години, 11 месеца, прочетена 4783 пъти
Дали може човек да бъде уморен от живота на 30 години?
Незнам...Знам само, че всяка вечер заспивам с надеждата че утре няма да се събудя. Щом дойде утрото и видя усмихнатите личица на децата си, мисля каква егоистка сам била снощи. Ако не бях се събудила, кой щеше да им направи закуска сега... Усмихвам им се и заповядвам на дробовете си да дишат, защото така трябва.
Синът ми отива на училище. Водя дъщеричката на ясла и поемам обратно към къщи. А там тишина... И в тази тишина-спомени, разпилени надежди и самота.
Преди 8 години срещнах голямата любов. Всички казваха че сме живо доказателство за сродни души. Живяхме в София 5 незабравими години. Бях красива, влюбена и мила жена. Винаги сам казвала че любовта е това което виждаш за себе си в очите на любимия. Стана така че майка ми се разболя от рак. Всичко стана много бързо. След първата операция ни казаха че няма да живее и година. Бях на 25 години и всичко в мен беше надежда. Две седмици по-късно втора операция в друга клиника-казаха че ще живее 20 години поне...Огромна радост...
Прибрах се в София и живота почна постаро му. Но тя ставаше все по зле. Последва нова епикриза-увредили са черният и дроб. Той започва да произвежда вода която отива в корема и чарвата. Те избутват всички органи нагоре... Щеше да живее до момента в който притиснат сърцето и и то спре.
Прибрах се за да бъда до нея. Там-баща ми си тешеше мъката с друга жена а сестра ми реши че не е редно да си разбива психиката на 23 години като гледа майка си как умира. Взе си нещата и отиде да живее в приятеля си. Идваше всеки ден за половин час.
Гледахме се двечките. Обещах и да не плача и за два месеца не пророних една сълза. Тя беше от тези хора, които е невъзможно да не обичаш. Все и казвах, че е ангел който случайно е паднал в този свят на жестокост и човешка злоба... Беше най-добрата ми приятелка. Никога не сгреши в един съвет който ми даде. Това изгражда неразрушимо доверие.
Разказваше ми сънищата си-как тича по красиви поляни, как един така топъл глас я вика и как...
Слушах я и исках да крещя ''-Моля те мила, моля те, не си отивай! Въздухът ми ще спре... Моят свят ще свърши... Къде да се топля от утре... Имам още да уча от теб...Как.....''
Но тя не искаше да чуе това...Затова и се усмихнах и казах''- Като толкова ти се тича по тези поляни, иди, стопли се на слънцето, говори с птиците и се смей от сърце. Бъди свободна''
Така продължиха дните ни. Тя гаснеше с всеки час. Галех косите и докато заспеше-тя много обичаше това. И сега ги чувствам между пръстите си и усещам как ухаят на пролет.
Помоли ме да и купя нещата за голямото изпращане. Винаги е била доста пълничка а от болеста стана 53 килограма...
Поиска красиво бельо каквото все си е мечтала да сложи...и панталон. Новата жилетка и чанта с които така и не излезе навън. В чантата да има червило, сенки и пудра-та нали е дамска чанта. И шарени чаршафи-не обичаше бели...
Така аз смела тръгнах на пазар... докато съм жива ще помня този ден. Как продавачките ми обясняват кое е по качествено,а пък аз с една безумно тъпа усмивка клатя глава-как да кажа за какво купувам.
Пазарът мина. Прибрах се. Баща ми каза да изчакам да се скрие в другата стая да не виждал нещата защото не издържал на болката. Качих ги високо в гардероба, та никой да не стресирват. Отидах да я видя-тя спеше. Седнах и дълго, дълго гледах без да виждам. И тогава разбрах...всичко в мен беше вече лед. Не чувствах топло ли е или студено...нищо.
Много се мъчи през тези два месеца милата.
На 10 април, когато влязах сутринта в стаята и веднага разбрах че е последният и ден. Обадих се на сестра ми ако иска да дойде. Баща ми беше с любовницата си. Целият ден казвах на майка, че е отишъл за лекарства. А тя се усмихна и каза'' - Аз знам къде е моето момиче.''
Отиде си в 8 часа вечерта... Очите и...прекрасни зелени очи. Така омайващи, така пленителни...как да ги затвориш...
Няма я...И моят свят го няма...Тишината бавно започна да навлиза в живота ми. В тези два месеца оставих веселото безгрижно момиче. Това което вярваше че всичко може да е истина и няма невъзможно чудо, в доброто у хората. Там останаха очите които се радваха на цъфналите пролетни дръвчета. Там остана уверената в женственноста си жена. Мечтателката, художничката, поетесата.
Но никой не разбра това. Моята душевност не засегна нито живота на любимия, нито на сина ми.
Минаха 5 години и много неща се случиха. Погребах още двамата ми дядовци, най добрия ми приятел, а автобус пръсна на хиляди парчета кучето ми... Но не се давах колкото и по тихо да ставаше край мен.
Родих за втори път-момиченце. Кръстих я на майка ми...хубаво е да казвам името и отново. Свекърва ми до ден днешен не може да преглътне това... Но нали вече съм силна. Сменихме града за да ни помагат с децата и... Какво стана с голямата любов тогава...Вече сам много уморена.
Благодаря на всеки който прочете писмото ми до края. Знам че живота ми съвсем не е най-голямата трагедия в света, но си е моята трагедия. Благодаря ти че отдели време да я чуеш и беше с мен. От три години не сам виждала приятелките си, те останаха в София. Никой не познавам в този град. От 3 години не сам била красива.Забравих какво е да си купиш нещо или да получиш подарък за празник. А голямата любов... почти не се прибира в къщи.
И тази самота и тишина........
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 16 години, 11 месеца hash: 5a235facea |
|
1. Ясно е, че си силна жена щом си преживяла това. Вярвай че лошото е зад гърба ти и вече идва ред и на хубавото. Не се отчаивай.
|
| преди: 16 години, 11 месеца hash: bc808a0b29 |
|
2. Здравей от мен! Бог да прости майка ти! Съжалявам, че се е наложило да изтърпиш тази трагедия, но това са нещата от живота! Няма да те успокоявам, а и не бих могъл, но ще ти кажа само едно нещо! Загърби всичко и го изхвърли от срцето си! Животът не свършва! За това, живей своя живот! Най-вероятно, майка ти ще се радва, защото не би искала да страдаш! Просто се усмихни и живей! Ако е възможно, върни голямата любов, а, ако не е - просто си намери любовник и се усмихни! Няма връщане назад! Ти си силна жена и за това вземи се в ръце, усмихни се и го преодолей! Послушай ме и се усмихни! Желая ти щастие и късмет!
|
| преди: 16 години, 11 месеца hash: 756ad205bc |
|
3. По времето на Буда,
една жена на която детето било починало, чула за неговите способности и отишла при него с молба да го съживи.
Той й казал: Отиди в това село и намери "това" домашно растение, но от къща в която не е умирал никой. След това ми го донеси и аз ще съживя детето.
Обнадеждена жената отишла в селото, потропала на първата врата и попитала дали имат това растение и дали никой не е умирал в това семейство. В къщата и отговорили, че имат това растение, но много хора са умирали при тях.
Тя отишла в следващата къща и така във всички къщи в селото. Оказало се, че навсякъде имат това растение, но няма къща, в която да не е умирал поне някой.
Най-накрая жената разбрала какво искал да й каже Буда, че непостоянството е винаги около нас и във всичко.
|
| преди: 16 години, 11 месеца hash: b8d4fd53c1 |
|
4. Отиди на психиатър, не е срамно, явно си в страхотна депресия, да ти изпише нещо, сега има хубави лекарства, от които не се пълнее и спи и си намери любовник. Тези две неща помагат страхотно, знам го от личен опит. А най-готиното стана, като се разведох с бившата голяма любов, отгледах си децата сама и наскоро ще се омъжа за настоящата си голяма любов. И когато ти е най-тежко си спомни един цитат от Библията: "Итова ще мине"! Успех!
|
| преди: 16 години, 11 месеца hash: 21ba5a91c9 |
|
6. Здравей миличка! Не само че прочетох докрай писмото ти, но и плаках през цялото време. Историята ти е същата като моята случила се преди 7 години, но с едниственото ми любимо на този свят същество-БАЩА МИ!!!!
Сега съм щастливо разведена с едно дете на 6 години. Бих искала да ти кажа, че от теб зависи дали ще пуснеш ТИШИНАТА в душата и сърцето си. Аз се борих и успях. СЕГА СЕ ЧУВСТВАМ МНОГО ПО-ДОБРЕ И ТО НЕ ЗАЩОТО "ВРЕМЕТО ЛЕКУВА" /голямата лъжа/, а защото се отдадох на детето си и разбрах, че той ми носи точно толкова радост колкото баща ми и това внася баланс в мен като емоционалност.
Успех и горе главата.
|
...
| преди: 16 години, 11 месеца hash: ac4dffc1a9 |
|
7. ЗДРАВЕЙ, МИЛА! ПРЕДИ ДЕВЕТ ДНИ ИЗГУБИХ БАЩА СИ. ОТ СЪЩАТА КОШМАРНА БОЛЕСТ. СЕГА Е МНОГО ТРУДНО БЕЗ НЕГО... ЛИПСВА МИ СТРАШНО. ЗНАМ, ЧЕ ВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА КАЗВАМ "ТАТКО". И АЗ КАТО ТЕБ ПРЕЖИВЯХ ОНОВА ПАЗАРУВАНЕ, НАЙ-ТЕЖКОТО В ЖИВОТА МИ. ГЛЕДАХ ГО И БЯХ ДО НЕГО НЕОТЛЪЧНО ОТ 14.02 ДО 09.03, КОГАТО ПОЧИНА. РАЗБИРАМ ТЕ НАПЪЛНО И ТИ СЪЧУВСТВАМ. ЗНАМ, ЧЕ ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА И ТРЯБВА ДА СМЕ СИЛНИ. ВИНАГИ СЪМ БИЛА ТАКАВА, НО САМО ПРЕД ТАТКО МОЖЕХ ДА СЕ ПОКАЖА СЛАБА И ЗНАЕХ, ЧЕ ЩЕ МЕ УТЕШИ И ЩЕ МИ ПОМОГНЕ. И СЕГА ИСКАМ ДА МУ КАЖА БЛАГОДАРЯ ТИ ТАТКО И БОГ ДА ТЕ ПРОСТИ!
|
| преди: 16 години, 10 месеца hash: 9f3ae8c2ce |
|
8. Здравей!
И аз прочетох историята ти докрай. Наистина тежко е това,което описваш. Особено за чувствителни хора, които мерят богатството си с мигове, които спират дъха, а не с брой вдишвания. Прочети много пъти историята за Буда, не за да те успокоява, а защото такъв е животът. И не спирай да вървиш! Никога!
Аз загубих баба си, без да й кажа,че я обичам. А това е много тъжно. Историята с майка ми е тъжна, не защото я няма / Слава Богу!/ , а защото никога не съм имала мигове, които да ме стоплят. Това богатство не го познавам.
Всички обичаме да ни обичат. Тишина, поезия, цветя...
За тях научих от живота, не от майка си. Най -лошото е, че го осъзнавам. А тя, любовта, е в самите нас.
Бих искала да те познавам. Бих искала да имам приятел, с когото да разговарям, но нямам. Наоколо е само тишина. Или крясъци безумни на алчни и обезчовечени хора.
Но ти не спирай да вървиш ! Има защо!
|
| преди: 16 години, 10 месеца hash: 66a6611914 |
|
9. Здравей ! Аз съм момичето от писмото "Мама" ! Прочетох това, което ми написа, след, което прочетох и твоята история и искам да ти кажа, че това, което ти си преживяла е равностойно на моето, макар, че аз не можах да се сбогувам с моята майка, но когато отидох в София да я видя в болницата и двете се разплакахме и знаехме, че това е края, но тя не можеше да говори. Знам какво е да гледаш, че тя умира, че няма да я има и когато това се е случило разбираш, че няма накъде другаде, всичко уж е свършило, а то всъщност сега започва.. Аз още не мога да живея пълноценно.. макар да съм млада, но и ти си млада имаш 2 деца, те са онова, което трябва да те радват и да дават смисъл на рисуването, да превръщат картините в истински творби на изкуството! Голямата любов е заминала, о не е ! Ти имаш 2 големи любови - 2 деца! Мъжът е заменим, но аз съм, ако съм на теб ще ида в един спа център ще се разкрася, ще се наглася , ще покажа на мъжа си колко съм красива и силна и ще си зема децата и ще си замина, защото може би точно това отделяне от него, ще ти отвори очите и ще те намери друга любов.. защотото този мъж, с когото си би те накарал да забравиш поне за миг мъката по майка си , а щом не е , той не струва, съжалявам, но аз ако съм си заминавам, за какво са предизвикателстава, ако не да ги преодоляваме .. Смъртта е изпитание тя е част от живота! Болката ни с теб и мн др е неизбежна, но страдание и затварянето в себе си е по наш избор ... Аз се боря.. Бори се и ти
|
| преди: 16 години, 7 месеца hash: 81dffc260f |
|
10. Ще се справиш безусловно. Отговори с ина въпроса искаш ли с този мъж да остарееш и реши. Защо той отсъства често?
Ако всичко е угаснало може би е необходимо време до поракстването н адецата ви. Но любовта идва и ни грабва и не подбира мига на поява.
Мила, мисли повече за себе си.
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 92e5f7d8fd |
|
11. Прочетох цялата ти история и бих чела още! разплака ме, толкова сходна с моята. И аз заспивам с надеждата че утре няма да се събудя. Откакто майка ми почина нищо няма смисъл... блуждая някъде, но къде? Аз имам все още за какво да се боря но не ми достигат сили... Обаче не мисля че е тихо и самотно при теб все пак имаш деца
|
...
| преди: 14 години, 29 дни hash: 92e5f7d8fd |
|
12. Все пак бих искала да си пишем
|
| преди: 14 години, 11 дни hash: bbdd6e06bb |
|
13. Ти ме разплака,разбирам те,много боли.Дишай,не се предавай,та нали си мама.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 9b41b7577a |
|
14. не зная кога си писала и как просто днес влезнах в тая страница просто ей така напосоки. Защото след няколко дни става една година от смъртта на татко. Най-обичния ми човек след детето ми. Случиха ми се толкова отвратителни неща и неговата смърт ми дойде като последна капка. Бях обвиненав какво ли не от близки уж приятелки които накрая ми забиха ножа в гърба. А татко изживяваше всичко с мен и сякаш той обра цялата негативна енергия и затова ми е страшно тежко. Времето не заличава тъгата и болката. А за моя благоверен е какво да кажа той ни довърши с една супер изневяра която стана достояние на половин град. Баща ми не го преживя предаде се просто си отиде без да се сбогуваме.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 54e929aa8f |
|
15. Здравей, няма да ти давам съвети, ще ти кажа само, че имаш талант да пишеш.
Със сигурност майка ти е на друго ниво на съществуването, и пак си е тя, но на по-добро място. Така че не съжалявай задето не е останала тук да се мъчи.
Казваш "самота и тишина"... много е хубаво и много поетично, говоря съвсем сериозно, твоята история е разказ, истинско завършено литературно произведение.
Но самота и тишина, след като имаш две деца? ...
"Голямата ти любов" не е любов, никога не е била. /само моето мнение/.
Искам да поздравя № 3 за историята с Буда, много е хубава и на място.
Накрая нещо като съвет към теб, ако ми позволиш: гледай да не превръщаш самотата в негативно състояние, не живей с чувството на липса... самотата, ако я приемеш, може да бъде /и е/ позитивна, вдъхновяваща и удовлетворяваща:
... В света, но не от него...
и:... сам, но не самотен.
... а и ти не си сама, никой не е.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 620c1ee760 |
|
16. Мила, разплаках се на твоята история. Съжалявам, че е трябвало да преживееш това когато си само на 25 тодини. Съдба, какво да се прави. Ти си силна жена, трябва да продължиш заради децата си. Прегръщам те и ти желая кураж и увереност.
|
...
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 5ee0f4b1fb |
|
17. Винаги, когато се сблъскам с подобна трагедия си задавам въпроса защо Бог допуска това? Много е тъжно. И мен ме разплака. Не се предавай, дано се намери щастие и за теб! Добър човек си, заслужаваш го!
Борония
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
