Моят труден живот.....
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 2604 пъти
Здравейте!!! Аз съм голям почитател и редовен посетител. Искам да споделя и моята история. Аз съм момче на 17 години имам брат на 13, майка ми е на 35г. Баща ми почина на 09 април 2009г. когато аз бях на 11 а брат ми на 8. Баща ми боледуваше от рак на белите дробове. Тръгнаха твърде късно по болници и се оказа, че няма шансове. За съжаление когато тези събития са се случвали близките ми не са казвали нищо на мен и на брат ми и когато почина за нас беше един голям шамар от съдбата. Толкова не на място започнах да се чувствам, сякаш живеех насила, без грам желание. Както и да е благодарение на мама и близките ми бързо се осъзнахме. Започнаха финансовите проблеми. Отгоре на това на следващато година след нова година почина дядо ми, само 9 месеца по-късно, бащата на майка ми. Това беше поредния удар от съдбата който макар и трудно понесох. Две години по късно беше времето ми да се ориентирам накъде да продължа след 7 клас. Кандидатствах в икономическа паралелка със английски език, за мой късмет бях веднага приет. Две седмици преди училище 03-. септември майка ми катастрофира много сериозно. Лежа два месеца в болница и една година болнични вкъщи се възстанови. За пореден път устоях на съдбоносната буря. Към днешно време 2014година аз съм горд със себе си, защото за една година преобразихме всяка отделна стая със нови мебели, нови мазилки и така нататък. За много от вас който ще прочетете това вероятно ще кажете е и какво от това? Имам големи успехи в училище, уча и съм етикет на моята гимназия за което вс. се гордеят. Като всяко 2-ро семейство в България сме с огромни финансови проблеми. Сега седя и си мисля че след година и половина имам бал. Едно значимо събитие за всеки младеж! Първите неща който ми изникват са ще имам ли пари дори и за най-минималното за този бал. Защо Бог отне моя баща, човекът, ка който дължа много, човекът с който трябваше да се уча шофирам, моят еталон в живота? Защо го няма? Ако си беше жив той нямаше да се сблъскам с 60% от проблемите който ме застигнаха като мъжът в семейството. И в заключение искам да кажа че мойте връстници вероятно в този момент мислят къде да се напият, а аз мисля за това колко много изненади ми е поднесъл живота, къде по приятни, къде не чак толкоз! Искам съветите Ви и вашите коментари относно откъсът от моя живот!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 9 месеца hash: 59093a9d02

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Историята ти съвпада с 80% с тази на моята майка. Тя е загубила баща си от рак на белите дробове на 8 г., брат ? е бил на 10 г., баба ми ги е изгледала сама, а семейството на дядо я е отхвърлило, защото са я обвинили за неговата смърт - 60-те години са били, а тогава много не се е знаело за рака, дядо ми е бил страстен пушач, но те са обвинили баба ми за смъртта му. Много съм чела - този рак и до ден днешен е фатален винаги, има една по-друга форма, която е лечима, но е при много малко хора. 90% от заболелите от рак на белите дробове умират много бързо. Това е най-фаталният вид рак, който не се лекува, може само да се забави. Другият много фатален рак е този на червата. С две думи - не се обвинявай и не обвинявай майка си или дори баща си, че късно са потърсили лекар - лечение НЯМА, щеше баща ти само да се влачи по-дълго по болници и да страда няколко месеца повече. Иначе и при майка ми животът е протекал много тежко. Нямали са като деца буквално обувки. Баба ми си е намерила работа в стол, за да взима отпадаците и да си храни децата, работила е след работа скришом по разни ниви, гледайки тютюн, за да си плаща наемите. През комунизма е било освен това забранено да обработваш на частно ниви (само малко за лична употреба плод и зеленчук), баба ми се е крила като престъпница, разкопала е на скришно в гората една ливада за тютюна и заедно със съседи тайно са обработвали земята там и тайно са продавали тютюна. След това животът на майка ми също не е по-лесен. Гледа деца през гладните години на 90-те, когато ситуацията беше критична - родителите ми загубиха всичките си спестявания, когато 1000 лв. станаха 1 лв. Изобщо труден живот, но с труд и с опоритост винаги човек се измъква. Така и майка ми. Днес тя е много щастлива, разполага ако не с много пари, то с достатачно, отгледала е децата си, чака внуци, има свои дом... Всеки има тежка съдба по някакъв начин. Всеки носи кръста си. Имаш право да си горд с постигнатото, защото е постигнато с труд, честно и почтенно. След трудностите идват лесните времена, имай търпение. Зареди се с търпение и с амбиция. Вярно, че не си роден със сребърна лъжичка в устата, но пък от рано си се научил да се бориш, да се трудиш и да поемаш отговорности, което е голям плюс. Успех и умната!

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: 2d530a8ba9

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Съпругата ми е имала сходна съдба. Какъвто и съвет да ти дам, положението ти едва ли ще стане по-розово. За съжаление мъртвите не се връщат, но и ние не трябва да умираме с тях, трябва да си останем тук и да си изживеем живота, който ни е даден. Аз лично вярвам, че когато човек е страдал много, то след време пък съдбата се реваншира и живота му става по-лек. Единственият съвет, който мога да дам, е да не се предаваш, да не се хлъзнеш по лоши пътища. Ще дойде ден, в който и вие ще сте щастливи.

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: 91f7d6db7e

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Благодаря на номер1 за коментара си може ли някакъв имейл, скайп или фейсбук за връзка! Модератор - не пубикуваме контактни данни! Моля четете правилата на нашия сайт.

 

...

горе^

преди: 10 години, 9 месеца hash: 07f881473a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Наистина животът ти е тежък и ти е поднесъл твърде много неприятности само за 17 години. Но ти прави чест, че се бориш и успяваш да преодолееш трудностите. Явно имаш силен дух и това е много важно и в живота занапред. Вярвай, че рано или късно ще дойдат и хубави моменти в живота ти.

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: f80b8ddb13

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Историята ти наистина е тъжна, но трябва да се гордееш със себе си, че след всички тежки изпитания, които ти е поднесъл живота си станал по-силен и по-отговорен човек. Колкото до бала, не се самонавивай, не е чак толкова значимо събитие, колкото си въобразят учениците, а и напоследък има една нова мода, да ходиш на бала си с обикновени дрехи, а не да пръскаш хиляди за костюм, който я облечеш втори път, а не. А и помисли си, кое е по-важно? Да си прекараш една готина вечер със съучениците си или да пръснеш безумно много пари за марков костюм, но пък изобщо да не се забавляваш. За това когато стигнеш до мига на бала, просто се забавлявай, а не му мисли кой с какъв костюм е и с каква кола е дошъл. Не това е идеята! А това, че баща ти винаги ще ти липсва, това е така, но поне се опитай да станеш човекът, с който той би се гордял и така, че своите действия ще сбъднеш и част от неговите желания и мечти. И дано от сега нататък ти се случват само хубави неща! Защо имам чувството, че пускаш историята си за втори път? Май си я споделял и по-рано.

 

...