|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Как да постъпя ?
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 2673 пъти
Хора здравейте! Искам вашето мнение относно дадена ситуация. На 23 години съм. Желая да уча редовно и да работя. И ще го направя ако не тази то другата година ще се преместя в по голям град, намирайки подходяща работа и започвайки учението. Живея в малък град ( Дори прекалено -около 3000 души ) с майка ми. А именно проблема е свързан изцяло с нея. Тя се опитва да се противопоставя на решението ми. Опитва се да ме смачка психически обезкуражавайки ме. В града не било за мен, било много скъпо. Не знам що за родител би показал такова отношение към своето дете. Да не съм разчитал на помощ от нейна страна! Аз помощ от нея не искам по никакъв начин. Но не мога да разбера защо се опитва да ме смачка по този начин. Аз съм на 23 и ме е срам от факта че живея с родител. Искам сам да се справям и знам че мога, уверен съм. А и другото което е че в град с 3000 души реализацията е нулева, пълна липса на социален живот и контакти с срещуположния пол. Пълно с цигани.... Смятам че картинката е достатъчно ясна, та се чудя след като "тя" вижда това защо се опитва да ме спре. Млад човек съм, живее ми се. На практика ученическите ми години бяха отнети и не съм видял нищо от живота забит в това село. Сега съм твърдо решен да уча редовно и да работя. От една страна е заради живота. Защото аз не съм видял и 1/4 от това което са видели други младежи в живота. Не искам живота ми да мине без да видя някаква положителна емоция. По лесно би било задочно, НО не го искам. Дали ще съм студент задочно и забит работейки каква е разликата от досегашния ми живот. Искам коренна промяна. Все пак човек търси това което най му липсва. А в моя случай "ЖИВОТ" Знам че ще ми е трудно но ще се справя. Но не мога да разбера защо единствения ми родител се опитва да ме спре. Постоянно ми натяква че съм неблагодарник, а това не е така. Сякаш се опитва да ми вмени чувство на вина. Все едно иска цял живот да съм до полата и. Винаги се опитва да ме смачка във всяко едно начинание. Що за родител е това. Как бихте постъпили вие в такава ситуация без да загубите родител ( В случая не разбира от дума ) Или просто да си действам както знам, без да ми пука особено за нея.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 8d5c2adacf |
|
1. Вероятно майка ти никога не е била вън от града и затова не може да разсъждава трезво в дългосрочен план. "Опитва се да ме смачка психически обезкуражавайки ме. " Поради тази причина няма да повдигаш темата за твоето преместване или ще го правиш по деликатен начин. Когато започне да ти натяква тези неща ще я попиташ: "Какво според тебе е най-правилното аз да направя? " и "Аз без образование ли да остана? " И най-вероятно тя не е учила, за да ти говори такива неща и за да има такова ограничено мислене.
"Постоянно ми натяква че съм неблагодарник, а това не е така. Сякаш се опитва да ми вмени чувство на вина. Все едно иска цял живот да съм до полата и. Винаги се опитва да ме смачка във всяко едно начинание. " Това го прави, за да те държи в контрол и да не изгуби. Но ти си прекалено голям, за знаеш, че тя не е права. След време тя ще осъзнае, че ти не си неблагодарник, защото ако тя изпадне в нужда, ще си й гръб. И все пак, за да не ти натяква тези неща ще сведеш тези разговори до минимум.
Ти правилно си осъзнал какво е най-положителното да направиш в твоя случай. Знам, че звучи много грубо, но точно така ще направиш: "просто да си действам както знам, без да ми пука особено за нея. "
Успех в учението и работата!
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 9626b2064d |
|
2. Пфууу, аз ако можех да живея в такъв град с 3000 души население, щях да си свиркам и да не ми дреме за нищо - спокойствие, няма мизерия, гадости, шум, новоизлюпени граждани, които си мислят, че още са на село и т. н. Направо за тази мизерна София няма да се сетя, а съм 4-то поколение софиянец. Седи си там и хич да не ти пука. По-хубаво нещо от чистия въздух и спокойствието няма.
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 1f2e3ad5b5 |
|
3. Ти си избрал вече. Действай!
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: fe57ca6112 |
|
4. Действай, но знай, че няма да ти е никак лесно...
По-добре си намери работа, после отиди в града, поработи и след като вече знаеш с какви финанси и какво време разполагаш избери университета и записвай. Няма за кога да чакаш, времето си лети, а и с него ще отлетят и твоите мераци за каквото и да било.
Успех!
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: bfbc54fb95 |
|
5. Стой си на село, молим те! т
Как няма да е тъпня там, като всички се измъкнахте "по големите" градове, щот било по-голям купон...
Полудявам, когато видя поредния мякащ провинциалист, дошъл току що в "голям" град, храни се с консерви от село и живее до "Ен Ди Ка" - то. Пфффф
|
...
преди: 10 години, 7 месеца hash: f5c8f0ecb8 |
|
6. Моето мнение е, че нея е страх от самотата. Гадно е да си сам самичак. Ти ще си намериш приятели и ще си общувате и т. н, а тя...? И въпреки всичко мисля, че щом желаеш да учиш трябва да го направиш.
A тва за циганите направо ти съчувствам знам просто що за "хора" сме особено в по-малките градчета
Момче на 18
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: ba11fb6b7a |
|
7. Ми криво и е на жената, че вече не си малкото и момиче и че ще се отделиш от нея. Просто не е свикнала с мисълта, но като свикне, тя самата ще се убеди, че е по-добре за теб да се развиваш. Едва ли е по-добре да живеете заедно до 40 г. Ти макар да си и дете, все пак си отделна личност, която трябва да следва своя път и да си носиш сама последствията и отговорността.
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 24eca23624 |
|
8. :) И аз съм майка... на 24-годишен син... От 14-годишен живее и учи в друг град... До скоро - напълно на моя издръжка...
Не разбирам - как може да те спира? ! После цял живот да се упрекваш, че не си опитал? :)
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: dfb20c82c9 |
|
9. И моята майка ме е мачкала много (аз съм и момче, което разбираш, че се приема доста по-тежко и има много по-сериозни последствия). Малко по-голям съм от теб и това, дето го говориш преди няколко дни и една приятелка на твоите години ми го разказваше... еми, историята ти не е най-уникалната, напротив страшно много млади хора са минали точно по тоя път.
Майка ти си има някакви си свой проблеми (нали се сещаш, че възрастните хора са си деца с техните несъвършенства, ама им се е наложило да са възрастни - не очаквай да са перфектни). Дали е от поколението от соц-а, дето го е страх от всичко неясно и иска да има пълен контрол върху живота си и да работи една работа, на едно място, дали са по-сложни причините нейна си работа.
Може просто да не иска да си там и да си измисля оправдания и да се опитва да те убеди, че няма да се справиш, за да не ти каже истинските си мотиви (може даже да не осъзнава, че има такива, а да си вярва какво говори - в една серия на Всички обичат Реймънд, майка му СЛУЧАЙНО изгори ризата на брат му преди голямо интервю за работа, за да може той да си остане при нея)
Нали се сещаш, че като са по-малки децата като искаш нещо от тях и можеш да ги ошамариш и да им се навикаш. Като поотраснат обаче вече не минава номерът със шамарите и някои хора откриват, че емоционалният тормоз има същия ефект в/у поведението на децата им.
Не отхвърляй варианта и да си куха и некадърна и родителите ти да ти говорят за тове добро :D :D Истината е, че си на 23, вече ти е време да си трошиш главата и да се учиш от опит, дано да си подготвена за живота. Внимавай със живота в големия град, щото колкото и смешно да звучи барове, момчета, повече връзки с момчета - да не ти дойде малко в повече изведнъж ;)
Ае, спокойно, умната, знай какво искаш, не се променяй заради други хора и успех :)
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: dd477f2976 |
|
10. По принцип родителите трябва да се слушат, защото те са единствената опора в живота ни, но в твоя случай не е така. По принцип всеки родител желае детето му да учи не знам защо твоята майка не иска. Може би, защото не иска да се отдалечиш от нея, но си достатъчно голям и трябва да изживееш живота си. Това, което трябва да прави човек на твоята възраст е именно да учи да се развива професионално и да създава контакти. Щом имаш желание го направи, запиши се да учиш това, което на теб ти харесва. Живей живота си по начин, по който на теб ти харесва, защото нашите родители не винаги са прави относно решенията, които взимаме. Ако направиш грешка ще знаеш, че сам си я направил и няма да съжаляваш. Личи си, че си интелигентно и амбиционзно момче. Аз въпреки, че съм от столицата винаги съм била отделена от околния свят заради родителите ми, които постоянно ме ограничаваха не прави това, не прави онова, внимавай как се държиш, не ходи на бригада, не работи, не излизай, че някой ще те отвлече.... Да ти кажа много съжалявам за това, в един момент осъзнавам колко съм затворена и нямам никакви приятели и това много ми тежи. Не съм опитала хиляди неща, които хора на моята възраст са опитали. (нямам предвид наркотици или нещо от сорта, става въпрос за обикновени неща като излизания, купони, гаджета)Не слушай майка ти запиши се да учиш и стани един достоен човек.
|
...
преди: 10 години, 7 месеца hash: 7c2448e6bb |
|
11. Искам да ти кажа, че си на прав път! Не се колебай нито за секунда, а действай. Като те чета, все едно слушам себе си. Само дето аз съм от мааалко по-голям град, отново пълен с цигани, нулев социален живот, никаква реализация. Преди три години напуснах работа, с цел да се местя в друг град. Не издържах. Родителите ми никога не са ме подкрепяли, а напротив- казаха ми, че ще се проваля напълно, няма да намеря работа, ще се върна много бързо, няма да мога да си плащам сметките и т. н. т. Бях озверяла напълно към отношението им, което винаги си е било такова към мен. Затова се хванах и отидох не къде да е, а направо в София. Намерих си работа по специалността ми за две седмици. Те не ми дадоха и стотинка. Имах спестявания от предишните ми заплати- то къде да харчиш в родния ми забутан град? ! И така, първо квартирата, после интервюта за работа, попаднах в добра фирма със задоволително заплащане и съм там вече трета година. Намерих си и сериозен приятел и вече живеем заедно, чакаме и бебе. Не се обезкуражавай. Родителите ми и до ден днешен не ми подават ръка. Все чакат нещо да се проваля.
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: ba11fb6b7a |
|
12. до 2
ами купи си къща в някое село и се премести, има и за по 5 бона. Само че остава въпроса с доходите и работата. То и аз съм на това мнение, ако става въпрос, ама да имаше възможности за работа и бизнес в малките населени места.
Това е друга тема, но управляващите направиха така, че всичко живо да се премести в София. Което не е добре, защото нито София може да смогне на бързото разрастване (инфраструктурно, културно и всякак), нито в малките градове остана какво да се прави като работа и бизнес.
Малко е тъпо половин България да живее в един град, ама...
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: ba11fb6b7a |
|
13. до 5
Епа кво да праят ората като нема работа у провинцията, след като всички фирми и институции са у Софията? Ако имаше бачкне у провинцията, никой немаше да се бута с още 2 млн калпака у тази кочина, ама нема... пък требе да се яде. На фотосинтеза не става, пробвАл съм. Особено сега в това облачно време, па ептен не става. :)
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 0052e597a9 |
|
14. За съжаление такива родители поставят децата си в много кофти ситуация. Майка ти така прави, че излиза, че трябва да постъпиш егоистично и нахално спрямо нея за да си преследваш мечтите и да изпиташ позитивни емоции. Това не е вярно, на всяко пораснало дете трябва да му бъде дадена възможносттаа да направи всичко това без да чувства вина или че прави едва ли не нещо лошо спрямо родителите си. Ако не го направиш това сега, цял живот ще обвиняваш майка си (даже да не й го казваш) че те е спряла чрез евтини манипулации да преследваш мечтата си - повярвай ми, знам го това от опит и чувството никога не минава... Жалко е, че така са нещата при вас, но не забравяй че ти си в пълното си право, не допускай тези насаждания на вина и тези обиди да достигнат до теб, окей? Проблемът е в нея, не в теб. Тя го прави това трудно за теб нарочно и това е нейна грешка, недей да се чувстваш виновен за това. Радвам се, че си осъзнал/а всички тези неща за щастието и позитивизма, недей позволява майка ти да ти отнеме това!
Като съвет мога да ти кажа само да обмислиш всичко логично и реалистично. По възможност отиди в град където имаш някаква подкрепа, на която да разчиташ: някой добър приятел, някой роднина, който и да е. Може да е самотно и опасно ако отидеш там без абсолютно никаква сигурност. Гледай да имаш достатъчно спестени пари да оцелееш няколко месеца поне спокойно, защото никъде няма гарантирана работа, не се знае какво ще стане. Прецени какви умения имаш и каква работа можеш да поемеш, знаеш ли колко по-млади деца от теб ще има с много повече опит в различни сфери? Отваряй си очите и ушите на четири, в големия град не всичко е розово. Когато имаш работа, познати, контакти, след няколко месеца можеш да мислиш за образование, трябва да си търпелив/а, млад човек си, има време за всичко.
И накрая все пак недей забравя майка си като отидеш там, на нея това явно й е ужасно тежко.. Ако започнеш да печелиш добри пари пращай й някой друг лев, минавай да я видиш през известно време, обаждай й се по телефона, докажи й че си свестен човек, който все пак уважава и обича майка си, но си има свои мечти и свои разбирания за живота.
Айде, успех и умната!
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: cf34f9c3ea |
|
15. И аз имам син на 24г... разбирам майка ти. Но не я оправдавам, че иска да те спре да се развиваш, да промениш живота си и вече да си самостоятелен по начин по който ти искаш или намираш за добре. Вие вече сте мъже и е редно да се отделите от мама... въпреки, че на нея си и много мил и свиден особенно ако си едно дете или тя няма мъж, защото ще остане самичка и ти си и радостта, но това е живота. Идва време когато пиленцето отлитва от гнездото и иска само да се оправя-това е един естествен порив.
Моя син се ожени преди 3 дни. Вече си има другар в живота и съм го оставила да живее по начин по който намерят за добре. Нямам никакво намерение да им се бъркам или да им диктувам как и какво да правят. Ако ме помолят за съвет или помощ ще се отзова. Но е най-добре да са си отделно и да са независими от родители.
Аз те подкрепям в решението ти.
|
...
преди: 10 години, 7 месеца hash: 77e7065639 |
|
16. И моят син отскоро живее сaмостоятелно (20 г ). Беше ми голямa мъкa, но рaзбирa се, че го подкрепих.
Идеше ми дa му кaжa, че не е време още, че е " мaлък", че ще имa нуждa от мен.... всъщност aз се стрaхувaх:)
Но прехaпaх език и му кaзaх, че всичко ще е ок, Че ме имa нa 100% винaги, зa кaквото и дa е.
Товa е мaйчин егоизъм, трудно се преодолявa. Но ти спокойно, ще го приеме, кaто види, че нямa нaкъде. Когaто сме " сянкa" нa децaтa си толковa дълго, някaк е непотятно в нaчaлото, болезнено дa ги остaвим дa си " отлетят". Но необходимо! Кaжи и, че ще звъниш често. Ще я посещaвaш при възможност, но е време дa поемеш. своя си път.
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: dde934750d |
|
18. Гледай си твоя интерес - нормалните родители сами биха "изгонили" децата си към по-перспективните места.
Не си длъжен да се съобразяваш, за нея остава надеждата ако успееш финансово да я подпомагаш.
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: bae1da8802 |
|
19. Не разбира, че тряба да те пусне, и че ти имаш свой път, който за съжаление няма да се пресича често с нейния. За нея си същото хлапе, което носеше на ръце, макар сега да си два пъти по-голям от нея. Нуждаеш се от нещо, ново, нещо свое, и определено няма да го намериш като си вкъщи с нея. Обясни на вената, колко ти е болно заради нея и заради това, че трябва да си тръгнеш, но и напомни, че алтернативата е много по-лоша.
Успех! И не забравяй редовно да се чуваш с нея.
ПП. Ще бъде трудно.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|