Много искам родителите ми да се съберат отново
преди: 14 години, 10 месеца, прочетена 6328 пъти
Здравейте ! Аз съм дете на разведени родители и много ми се иска да споделя с някой защото няма с кой да споделя освен ако не го напиша в някоя тема. Ето как започна цялата ми история: Моето семейство беше много добро майка ми и баща ми се разбираха чудесно, всичките им приятели ги сочеха за пример. Когато бях на 7 години баща ми си хвана гадже, тя беше една млада жена около 23 години и не беше кой знае какво, майка ми разбра и си замина от него и ме взе със нея. Отидохме във нейното село където живеят баба и дядо, и ме остави да живея със тях а тя замина за Испания за да работи защото беше на ръба да се побърка и си мислеше че ако замине за чужбина ще е по добре. И така тя замина, аз живях при баба и дядо след 4 месеца мама се върна от Испания и със баща ми имаха уговорка да се срещнат в един хотел във Рибарица и тя да ме остави на него.

Е, той ме взе със него и тя пак замина за Испания , а аз трябваше да живея във Варна със баща ми и със гаджето му, тя беше много лоша с мен, спомням си че една вечер се опита да ми посегне а баща ми нищо не направи за да я спре. След време тя го напусна защото се била оплаквала за мен, и казва че аз не съм се държала добре с нея и че не съм и казвала здравей или довиждане и там подобни, а тя никога не се е грижела за мен, само 2 пъти ме е прибрала от училище и готвеше едни помии. И казва че се е грижела много добре за мен, а това не е вярно, а баща ми беше луд по нея, все на нея огаждаше повече отколкото на мен. Но това продължи кратко тя го напусна и живяхме аз и той.

Аз през целия ден бях на училище със моите приятели, бяхме неразделни те винаги ми помагаха и ме окоражяваха, също така и моята учителка много ми помагаше, майка ми беше изпращала пари по нея за да ми дава на мен, и също майка ми званеше по на госпожата телефона за да си поговоря за малко с майка ми защото баща ми не ми разрешаваше, само от време на време. По нататък баща ми, ми взе телефон и аз много често говорех с майка ми и един ден тя ми каза да се приготвя защото на другия ден ще дойде да ме открадне от училище и че ще ме вземе с нея. Аз много се радвах защото мама много ми липсваше и на другия ден така и стана тя ме взе със нея и ме заведе при баба и дяядо, баща ми вече знаеше че аз съм с майка ми, обаче не ми се разсърди а напротив каза че ме разбира и ме остави с мама, тя пак замина за Изпния и си идваше от време на време за да ме види аз завърших 2ри клас на село и започнах 3ти и във 2рия срок на 3ти клас мама се върна от Испания и ме взе със нея, аз много бях щастлива, мислех си че всичко ще е наред. ДА, АМА НЕ!

Всичко се обърка испанците тук ме мразят защото аз съм много повече от тях и имам хубави оценки и те ги е яд защото аз съм чужденка и знам повече от тях, и се държаха лошо с мен аз станах разбойничкa и откакто ги бия те ме слушат, а втория ми баща е малко глупав, той не е женен за мама, ама живеят 4 години заедно той е несериозен досега аз със домашните по испански сама съм се оправяла, уж той е испанец пък ако го питам за нещо той все грешно казва имам чувството че мама ме забравя и обича повече него отколкото мен, един ден мама казва че не го търпи и ще се махнем от него, пък на другия ден казва че ще останем с него.

Дори тя няма време за мен, прибира се от работа готви и после гледа някакъв сериал и след това отива на работа а аз по цял ден вкъщи, въобще не ми се излиза с децата от моя клас, много са скучни и си седя пред компа и уча няма какво друго да правя а мама когато е ядосана си го изкарва на мен имам чувството че не ме обича все ми повтаря защо била жива или се оплаква от живота, на мен това ми е писнало вече да я слушам колко е отекчена от живота защо тoчно моите родители се разведоха, преди си мислех че ще го преодолея а сега ми е толкова мъчно постоянно мисля за баща ми, и искам моите родители да са заедно, това е най голямата ми мечта не искам никoй друг да ми бъде баща искам си моя, за мен моя баща е най добрия и му прощавам че ни е зарязал с мама.

Сега аз съм на 13 години и ми е много тежко че ще отрасна без баща всеки ден се чувам с баща ми по скайпа ама само за около 20 минути и после той си гледа неговата работа а аз моята. Говорих с него сега ако завърша даскало и да се преместя във Варна да уча при него и той каза че няма проблеми, ама аз искам да бъда и с мама. Тази година май няма да си идваме на България с майка ми защото тя казва: Ами какво да правим там. - А, аз искам да си отидем на България защото баща ми се занимава със правене на клипове като тези на певиците и той има нужното обурудване и искам да ми покаже как става и той каза че по скайпа няма как да стане трябва на живо, обаче майка ми ми каза че ако правя клипове няма нищо да печеля и за нищо няма да служи, а аз толкова обичам да правя клипове в момента имам едни програми за клипове ама не са достатъчно мощни затова искам той да ми обясни, пък не само за това искам да се върна в България, на мен ми е много мъчно за моята родина, тук се чувствам зле имам чувството че нямам сили просто аз тук не издържам, иде ми да умра, имам чувството че всички са против мен и че всички ме мразят, какво толкова съм направила че майка ми и баща ми да се разведат, аз постоянно мисля за моите родители даже ги сънувам че са заедно но като се събудя осъзнавам че всичко е било само сън и от това толкова много ме боли.

Не знам какво да правя те дори не се чуват по телефона, не знам как да ги събера, а много искам най добрата приятелка с която си споделях всичко ме изостави, защото си мисли че съм направила нещо лошо а това не е вярно, излъгали са я, но ако дори тя осъзнае че тя не е права няма как да станем отново приятелки защото имаме забрана да се виждаме, и аз сега няма с кого да споделя, тук ако взема да споделям с момичетата от моя клас или други деца, веднага ще ме изклюкарят, постоянно ми се плаче нищо не ми се яде и нямам желание за нищо мисля че ще умра от мъка. Аз никога не съм очаквала майка ми и баща ми да се разведат не знам защо точно на мен се случи това, знам че не съм единствената и че има и по лоши случаи от моя ама ми е много тежко не знам другите как го преодоляват, мен никoй не ме разбира и това много ме мъчи не знам какво да правя вече съвсем не ми се живее, всичко ми се струва като на сън и ми иде да се събудя и да видя че всичко е сън и че отново ще бъда със моите родители.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 10 месеца hash: facb79425d

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Еба ти неграмотно написаната история + множеството несъответстващи и странни неща.

 

...

преди: 14 години, 9 месеца hash: ffa1de6d9d

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Kъм ном.1 Само това ли можеш да кажеш на това дете!Страхотен речник имаш,няма що!

 

...

преди: 14 години, 9 месеца hash: 31eefbf4ab

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Присъединявам се към №2

 

...

горе^

преди: 14 години, 8 месеца hash: 21dd9470e8

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мило детенце, животът е пред теб, ще го преживееш. Радвай се да сте живи и здрави всички, другото все е поправимо. Усмихвай се по-често и не забравяй, че детството е само един миг... то не се повтаря - изживеи го пълноценно !

 

...

преди: 14 години, 5 месеца hash: 5c6c5d1c5b

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Не знам дали ще прочетеш отговора ми,а и от написаното от теб е минало доста време ,и много неща може да са се променили.. Наистина ,животът ти не е лесен,но не толкова заради раздялата на родителите ти,а от това ,че постоянно са те местили от едно място на друго,те са си идвали,отивали са си,и ти ту си единия ,ту с другия,при всеки трябва отново да свикваш със странностите му,да разбираш проблемите му...Нелепо е,няма спор.Един ден ще пораснеш,и макар,че сега си наранена и отчаяна,на теб самата може да ти се случи да се събереш с мъж,да създадете дете и след време ,да се разделите.Не оправдавам родителите ти,затова ,че след като са се разделили ,те подхвърлят като кукла помежду си.Но ти нямаш избор,истината е ,че най -вероятно няма да се съберат,но ти си длъжна заради себеси ,да се пребориш с мъката си,да успееш въпреки всичко ,да останеш силна,и да намериш свой си,съкровен стимул за да живееш.Те са ти родители,и макар и не много успешно,неадекватните им дейстивя показват ,че те обичат и ги е грижа за теб.Когато не си там,или когато спиш,след като майка ти е изляла типичната си плеада-колко е нещастна,съм убедена,че изпада в още по-голяма депресия,защото осъзнава,че за пореден път си го е изкарала на съществото ,което и е най-мило..Но и на нея не и е лесно-тръгнала да търси повече пари и щастие в друга държава,бори се и тя да е щастлива,и тя иска да е обичана-също като теб.Не ги съди,ако намериш сили да им простиш,ще отгърнеш нова страница,никой не избира родителите си..Приемай всяка нова трудност като предизвикателство и натрупан опит за бъдещия ти живот,като пораснеш.Това ще отвори пред теб много повече врати,и ще постигнеш в живота много повече,от някое мамино детенце,глезено от родителите си,и супернеблагодарно въпреки това!!!Има една мисъл,не знам чия,но е всеизвестна,че "Всичко,което не ни убива,ни прави по-силни?Твоята орисия е да пораснеш преждевременно,да нямаш спокойното детство на други деца.Но това не трябва да те отчайва,и да те кара да се самосъжаляваш.Продължавй да търсиш начини да постигаш мечтите си,ако наистина те влече занаята на баща ти,имаш силата да постигнеш амбициите си,и то с много по-голям успех от много други.Само се пази,и не се доверявай на непознати,имай голяма чувство за самосъхранение,бъди егоист повече,бъди спокойна,когато те товарят с проблемите на големите,не се опитвай да им влизаш в положение,защото не можеш,изолирай това ,което не можеш да промениш,а когато майка ти е нервна,просто и кажи,че въпреки всичко я обичаш,сякаш тя е детето,което дори и да не слуша ,иска майка му да го обича.А тя наистина се чувства така-сигурна бъди...Успех в живота,бъди здрава и вярвай в себе си!

 

...