Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Питаш как изглеждаш отстрани - крайно незряла, инфантилна и егоистична.
На 40 години ти си човекът, който трябва да звъни на родителите си и да ги пита дали са добре, дали имат нужда от нещо, да им помагаш с каквото можеш, а не да очакваш мама да ти звънне да те пита дали си спинкала, папкала, дали ти е топло, дали ти е студено. Тук се замисли как протичат разговорите ти с роднини и приятели, сигурно си много натоварващ човек.
Сестра ти не се блъска от работа в Лондон, за да може да ти покрие пътните разходи до там, нито леченията ти, нито за каквото още смяташ, че ти е длъжна. Чувстваш се ощетена и обидена, за това, че поема пътните на твоите родители, които най-вероятно са пенсионери и нямат финансова възможност, а дори и да имат, това са хората, които са я отгледали, а на теб с какво ти е длъжна?
С най-добри чувства те съветвам да се обърнеш към психолог или терапевт, защото това твое поведение и нуждата от емоционална патерица ще се засилва, и следващия потърпевш ще е детето ти като порасне, на което ще вменяваш вина, че си живее живота, а не е до мама да си я гледка. Отдавна е трябвало да пораснеш, не отлагай повече!

7.   от написаното звучиш крайно егоцентрично и незряло. не знам защо имаш чувството, че всички са ти длъжни и трябва само с теб да се занимават. няма да коментирам в детайли историята, номер 1 вече го е направил(а) и до голяма степен съм съгласна с мнението.
наистина имаш някакъв психологически проблем: да ревеш цяла нощ, защото някой не ти се бил обадил? !? алооо, хората може да не четат фейсбук, да не гледат телевизия, а и да гледат, какво? нали детето се е обадило, а то е при майка ти? значи са в течение как са нещата.
изобщо прекалено много очакваш от хората и като не го получаваш, се цупиш и хленчиш като дете. мога да разбера хората, че не се обаждат на такава мрънкаща и хленчеща личност.
вземи се в ръце, отдавна си пораснала и не си дете.
Ж42

8.   Въз основа на прочетеното те съветвам да се консултираш с психиатър/психолог. Мисля, че най-вероятно си в депресия. Със сигурност от редовете ти лъха умопомраченост, а може и в общуването с най-близките да имаш такова излъчване. Иначе не можеш да изискваш от околните такова огромно внимание. Не разбрах защо ще прибираш детето си? Може да си е добре при родителите ти?

9.   Не е лесно да опишеш ситуацията в няколко реда. Относно упреците- не съм писала във фейсбук нещо против семейството си. Просто публикувах статия, че има един загинал и множество наранени от бурята в София. Не съм акцентирала за болеста си, защото не искам съжаление, но... когато бях на 20 ми казаха, ме съм болна/автоимунно заболяване/ и че не трябва да забременявам-противопоказен ми е всякакъв стрес. Имам едно дете, не за да отбия номера-осиновихме си го и искам то да е задоволено напълно... не просто да имаш деца... Основния ми въпрос беше дали е нормално да не се обадиш на някого за когото ти пука при такова природно бедствие???

10.   Това е! До 18 години е покрива над главата и парите. След 18 се оправяш сама. Не ти ли стига, че ти гледат детето цяло лято. Пък и съпруга ти е добър. Не е някой пяница. Ти си мислиш, че мама и тате трябва да те хранят до 50 години и да са ти на линия, когато им свирнеш. Сестрати сигурно е по-голяма от теб, но тя има две деца, а ти едно. Мислиш ли, че и е лесно и е червива с пари?

11.   Хората писали по-горе много хубаво са си го казали. Не искам да те обиждам, но си една голяма хленчеща за внимание лигла.
Стига си драматизирала и преувеличавала, правиш от мухата слон и после цивриш докато не разбереш, че така или иначе няма кой да ти обърне внимание. Не знам какъв е твоя мъж ама явно е с железни нерви или просто като започнеш да изпадаш в такива състояния се самоизключва и през едното ухо му влиза, през друго излиза и между двете нищо не се задържа.
Слез на земята и ако можеш направи няколко сеанса при психолог, може добре да ти се отрази.
Успех!

12.   Подкрепям коментара на номер 1. Не ти отива на възрастта да се превземаш като малко дете. Какво толкова може да ти стане от една градушка? На баба ми на село ще и отидат доматите, а при теб какво стана? Намокрила си се от дъжда. Относно лечението, май не си даваш сметка, че в Америка всичко е с много пари и частни здравни осигуровки, а в Англия сестра ти няма как да те вкара да ползваш нейната здравна застраховка, а без застраховка всичко пак е с много пари, ама наиистина космически много. Още повече, че лекарството е само на 3 години, мани, мани.
За какво всъщност се сърдиш? Чувстваш се пренебрегната, че на родителите ти им плащат пътя до Лондон, а на теб не? Аз го намирам за нормално, все пак родителите ти са пенсионери, и е нормално да платиш пътя на майка си и баща си. Сигурно си мислиш, че живота на сестра ти във вълшебния Лондон е мед и масло и там парите растат по дърветата. Аз също съм емигрант, само че в Германия, принадлежа към средната класа там, с висше образование изкарано в немски университет и мога да ти кажа, че във всяка страна моделът е един и същ - 99 % от хората са принудени да работят до дълбока старост за да не останат без храна и подслон. Данъците и здравните вноски са супер огромни, за това ти отиват 40 % от бруто дохода. Всичко стратегическо, за което можеш да се сетиш, като собствено жилище например е ужасно скъпо и става само с кредити до гроб, както и у нас. Затова хората от средната класа си пилеят парите за някакви консуматорски гъзибръци, защото няма и смисъл да спестяват. А тези от по-бедните прослойки направо си вегетират. Аз не намирам за нормално 30 годишни и по-възрастни да живеят като мишки в общежития или в по една стаичка в споделени апартаменти, но това е реалността на западняците. Сестра ти може и да има примерно 100 чанти и 200 чифта обувки, но общо взето живота и е като твоя, колкото и да не ти се вярва.

13.   По-спокойно Н1 и Н2. Рaзбирaм те. И aз имaм сестрa, но при нaс положението е нормaлно. Нямa нуждa дa използвaш facebook, по-добре използвaй устaтa си. Aко не, прочети "Тaйнaтa" . :) Успех.

15.   От номер 1
Авторке, конкретно на въпроса ти - тимтрябваше да се обадиш, ме си ОК иличда пуснеш съобщение. Иначе не се сърди, но градушката не огромно бедствие - всички сме я преживявали и знаем, че не умират хора. Аз живея във Варна и се обадих сама на родителите и сестра си, че сме добре, между другото, а и като постваш глупости във фейсбук, явно не си умряла, нали
Похвално е, че имаш дете и го гледаш, но какво отношение имат близките ти към това решение, а майка ти го и гледа. Ами малкочли е това
Колкото до заболяването ти - жалко, но нито сестра ти, нито родителите ти са го причинили, а до колкото ми е известно лек за тези заболявания и в САЩ няма, има само медикаменти за облекчение, така че не се сърди на сестра ти, че си болна.
Мисля, че трябва да потърсиш психиатър. Заради болестта си или други причини, ти си развила нервно разстройство и трябва да се лекуваш. Спри да ревнуваш от сестра си, концентрирай се върху своето си семейство, защото мъж, който търпи нервно болен човек е рядкост и не е ясно до кога ще издържи.
Цени това, което имаш и се радвай, бъди щастлива, защото злобата не е помогнала никому.

17.   "Аз ли нещо не съм на ред или искам прекалено много или като вече съм на 38 няма нужда някой да ми се обади и да попита как съм. "- авторката си е поставила точна диагноза, а лечението- по препоръката на №6, и всичко ще е ОК! Който има проблеми-търси помощ. Околните не са длъжни да питат, тогава се получава натрапване. Пък ако толкова желае да й се обаждат, просто да им каже, че иска да ги чува, и по често авторката да ги търси. Всеки живее с проблеми.

18.   Авторке, и аз съм съгласен с коментарите, друг е въпроса, че някои бяха малко груби и вероятно си се засегнала. Но наистина не е болка за умиране да те хване градушка, нито пък сестра ти е длъжна да те лекува или да ти плаща билета. Това, че платила на майка ти, не е причина да плати и твоя. Може да звучи грубо, но го приеми. Майка ти също не е длъжна да ти гледа детето. Направила го е на добра воля, за което трябва да си и благодарна.

Не се обиждай, но малко преувеличаваш, не е станало кой знае какво и не го приемай, че не им дреме за теб, защото не е така, по-скоро ти така го приемаш.

Това е като да влезеш в стая, където стените са огледални. Ако ти е кофти, ще ти изглежда, че и другите са настроени срещу теб и ти също ще се настройваш още повече срещу тях, а всъщност ще виждаш самата себе си. Ако си по-позитивна, ще видиш добрата страна на хората. Просто нагласата ти е такава.

Разбирам те много добре, защото майка ми е същата. Все си мисли, че никой не я бръсне за слива, дори и на мен ми се е обиждала без причина и не ми е говорила с дни. После се оказва, че се е сърдила за нещо, което изобщо не съм имал предвид, а тя разбрала недоразбрала си е навивала сама фитилите и дори не сметнала за необходимо да ми каже в очите. Просто е голям инат и много пъти ми е ставало адски обидно да ми сърди за някакви глупости, които са само в главата и.

Затова ти казвам, бъди по-широкоскроена, защото така само настройваш хората срещу себе си и на края ще се изпокарате за нищо. Ето майка ми сега се е изпокарала с цялата си рода и никой не говори с нея. Само аз говоря и от съжаление, не че изгарям от желание да споря за глупости по цял ден.

19.   Мила, мила! Май малко драматизираш нещата. Да, не е хубаво, че майка ти не се е обадила, ама не казвай, че не я е грижа за теб. Ако беше така щеше ли да ти гледа детето цяло лято? Знаеш ли какви хора познава. Казват на децата си "Ваши са си децата, гледайте си ги! " И хич не ги интересува, че става дума за собствените им внуци! Така, че май просто гневът ти е дошъл в повече, обаче не позволявай това да развали отношенията с родителите ти. А това, че сестра ти не се е обадила, ами живее на другия край на Европа, сигурно си има куп проблеми и задължения и наистина едва ли има време да следи нон стоп новините, че да знае в София валяло ли е, имало ли е градушка или е греело слънце. Ние я приехме тая буря много на сериозно, ама на фона на природните катаклизми, които стават по света, това и е дреболия. Я си помисли какви земетресения и цунамита преживяват хората в Япония? И сега го сравни с нашата буря. Не казвам, че беше нищо, и моята кола е с изпочупени стъкла, ама на фона на това, което става по света си е направо дреболия! Е, какво? Да очакваме, целият свят да ни съчувства за няколко изпочупени прозореца? При положение, че някъде са загинали хиляди. За това, успокой се и не съди близките си прекалено строго. Да, всеки от нас очаква да е най-най-най-важният, ама в един момент трябва да приемем, че дори и най-близките ни хора си имат собствени проблеми и грижи и не могат да са на наше разположение винаги когато поискаме. Важното е, че ги има. А това, че майка ти не се е обадила, са просто глупости. Важното е да е до теб когато наистина стане нещо сериозно. Така, че ни ги съди, ами им благодари за това, което правят за теб. Сигурно не са идеални, обаче и ти не си нали?

20.   Аз бях в Люлин, където беше най-тежко, сама с детето и знаеш ли колко хора не ми се обадиха? Леле, трябва да им се обидя. Веднага ззвъннах на близките ми да ги успокоя, бившата ми свекърва на 200км не бе ше разбрала, та ти се чудиш за някой в Англия. Обадих се, казах, че всичко е наред и приключих. както и много пъти аз не съм разбирала за дадени произшествия, и то по-сериозни (не гледам телевизия), ако разбера от интернет за нещо - обаждам се, ако някой преди тиова не мее изпреварил - нито някой се сърди, нито нищо. още повече, че си маписала във ФБ, явно си добре, в такива ситуации, това е най-важното.
И №4, бабите на са ДЛЪЖНИ да гледат децата. Това ни е проблемът, че мислим, че все някой ни е длъжен. Няма такова нещо. Отгледали са си децата, ако искат - помогат, ако искат - не. Аз съм самотна майка, и аз гледам дъщеря си, през юни свекърва ми я взе за 2-3 седмици да ? се порадва и сега е на море за 10-тина дни с майка ми и баща ми. Но защото те искат, а не са длъжни!

21.   Е не знам как на 38 години мрънкаш така. Аз на 20 се разболях от много тежка болест и почти никой от близките ми не ми обърна внимание, а бях пред умиране, и пак не съм ги обвинявала, пък камо ли да рева. Просто гледах да се оправя по най-бързия начин за да си стъпя на краката както и стана. И да ревеш цял месец, че не са ти се обадили за градушката ми се струва малко пресилено. Казваш, че имаш мъж и дете, ами защо не си гледаш твоето семейство, да си съсредоточиш вниманието твоето семейство да е добре и да се чувства щастливо, а не само да премилаш по цял ден, кой ти се е обадил и кой не. Наистина по-горе са ти казали да пораснеш и да поемеш отговорност за твоя живот.

22.   подкрепям №1
Авторке бурята и градушката не са кой знае какво природно бедствие. Роднините ти са прави да не се обадят, нали детето се е обадило, то е казало на баба си че си добре, дори е възможно баба му да го е накарала да звънне.
В Англия често вали, често има и градушки, на хората живеещи в Англия не им прави впечатление силният дъжд, затова не са ти се обадили. За тях това е нормално, дори всекидневно природно явление.
Сестра ти не ти плаща пътните, защото не може да си го позволи, при нея не валят пари. Вярно получават добри заплата, но имат повече нужда от пари с тези две деца там не е никак лесно. Ти какво предпочиташ да плати пътните ви и да лиши децата си от нормален за Лондон живот? Не ти плаща лечението по същата причина. Тяхната здравна каса няма да поеме разходи по лечение на бългапка, а на частно е скъпо дори за Англичанин.
Не разбирам за какво ще наказваш със сръдни някого, и какво ще постигнеш с това да си вземеш детето. Добре вземаш детето, но единствената наказана от този фарс ще си ти, мъжът ти и детето ти. Бабата и дядото няма да са наказани като не ти помагат с отглеждането на детето. Само и единствено ти, вместо да си живеете сега като младоженци ще прекъснеш "медения си месец" от злоба.
Подобна история се случи и на мен, преди 10 години. Моя близка ми се разсърди, че не съм похвалила и поздравила съпругът й, защото той направил сам ремонт на банята им. Как ми кажи да се сетя да го величая, като това е нещо нормално за мен и мъжът ми работи като интериорен майстор? Мъжът ми лепи плочки, как да се сетя да похваля нейния, че лепил плочки? Резултатът е че вече с тази дама не сме близки, тя се разсърди не говори с мен, от чужди хора разбрах, защо въобще ми се сърди. Не намирам за нужно да се извинявам, че за мен мъж да лепи плочки е нормално действие, а не нещо велико заслужаващо кой знае какви адмирации.

23.   Злеташко ви е разсъждението хора. Учудвам се как безмозъчните зомбита наскачват болният слаб човечец..

Как може да я обвинявате, че хленчи за внимание? Вие хора ли сте бе?

Ако вие имате болест, която се лекува само в 2 държави в света и сте в усложнено здравословно състояние както авторката няма ли да искате подкрепа от цялото си семейство.

Нещо по темата...
Тоест като чичо ми почина преди 2 месеца от рак значи ние не трябваше да сме до него така ли? Не трябваше да му се помага финансово така ли? Не трябваше да го обсипваме с грижи и внимание, понеже разбираш ли е голяма човек?

Направо се изумяват от зялата гадост, злоба, безочие, омраза и помия, която изсипва над авторката, която е болна и има здравословни проблеми, финансови и какви ли не още... а онези са извън България на майната си с уреден живот и всичко им е окей.

МНОГО ЯСНО, че дъртофелницата е длъжна да гледа децата. Все пак и е майка на авторката и както се каза по-нагоре е баба и не само, че трябва, а и е длъжна да го прави, поне докато здравословното състояние на авторката се подобри :).

24.   Изроди, това е точната дума, с която мога да опиша горните негативни мнения, които очерниха и хулиха авторката, които може да са и от един човек...

Когато си болен, финансово нестабилен, сам, със здравословни проблеми и дете е много ясно, че всички трябва да те обсипват с внимание, грижи, пари и трябва да срещаш подкрепа по всякакви възможно начини!!!

Ми много ясно, че майка ми ще ми гледа децата като нямам пари и, като съм болен, сам и като имам един куп проблеми на главата. Много ясно, че сестра ми/брат ми ще ми пращат пари или направо ще ме издържат. Какво като съм на 40. Ми както аз съм помагал с пари така и на мен ще ми се помага с пари в трудни моменти. В крайна сметка за какво е семейството? Ми дайте тогава като станем на 40 по вашата логика... да вземем да скъсаме всякакви отношения с родители роднини и всякакви родствени връзки и да си живеем и да си се "оправяме самостоятелно". Направо не е истина какви хора са писали по-горе. С това се доказва какво е отношението и на вашите семейства към вас.

Много ясно, че като болестта ми се лекува само на няколко места в целия свят семейство, родители и роднини ще ми помагат не само с пари, ами и с внимание :).

Значи по вашата логика преди когато авторката е помагала на сестра си не е трябвало така ли? Щом и е давала пари да свързва двата края не е правилно така ли?

А сега дето ми я хвалите тази аНГЛИЯ и дето ми се фукате със заплати 3000, 4000, 9000 паунда и какво ли не не се сетят да изпратя на авторката някаква сума за сигурност.

Винаги сме си помагали със семейството ми без значение в каква възраст сме били. Имам и брат и сестра, всички сме големи, но и до ден днешен си помагаме, макар и да сме със семейства.

Това се казва да си помагате в трудните моменти. Но иначе е лесно да гавриш и хулиш, нали? !? !? !? !? !? ! По-лесно е...

25.   Много негативизъм, омраза и злоба...

Как може да се отнасяте така към болен човек?

Разбира се, че ако авторката е болна майка и ще и гледа децата. Съвсем нормално е на многото високи заплати в Англия да изпратиш на брат ти или сестра ти пари, за да си стъпи на краката... та дори и на заем да са...

Но нали ти е добре на теб... защо да го правиш.

26.   Ей, Номер1, ти отворко, ако си болен и със здравословни проблеми и кредити няма ли да искаш от майка ти, поне временно да ти гледа децата? Няма ли да искаш подкрепа от брат ти/сестра ти, и роднините?

Или си сам? Ако си сирак и си нямаш никого, Окей, но това не е повод да обиждате и гаврите слабия.

И за кое е неблагодарна и какво толкова правят за нея, че да хленчи и да вайка?

Че те са я оставили и никои не му пука за нея! Тя любими хора вече няма, защото са егоисти и мислят само за себе си.

Половината се правите на много силни и крайни нарочно, понеже авторката показва огромна слабост. Но се държите като пълни отрепки. Не бива да се говори така на човек, който е притиснат от банкови институции, държава, здравословни проблеми, изоставен от семейството си, от сестра си в голямата Англия и като цяло в това положение.

В подобни моменти всеки има нужда от помощ и подкрепа.

Няма нищо лошо да сподели във Facebook. В днешно време това е личната медия на всеки един от нас и всеки може да пише каквото си поиска. Всъщност тази платформа е за това.

28.   Не съм паразит, Номер 27. И ако са от един човек какъв е проблема?

Но е нормално като се сетиш за още нещо да напишеш нов коментар. Сайта и екипа го позволяват - използвам го.

А ти какво, по дадена тема само веднъж ли пишеш?

В момента съм студент и уча, и работа. Така, че не ми приказвай за паразитиране.. да не се окаже обаче, че ти си малък/малка или още си на твоите родители на гърба.

29.   27, или е самата авторка...

30.   Не знам дали е крадец, но определено е един и същи човек. Явно се опитва да убедо хората в правотата си

31.   Здравей авторке! Разбирам защо се чувстваш обидена, но според мен съдиш прекалено строго роднините си. Смятам, че твоята сестра не ти е помогнала, не защото НЕ ИСКА, а защото няма тази възможност. Аз съм студентка в УК и имам представа за какви разноски става дума. Ще ти дам няколко примера, за да ме разбереш. Първо, данъците (т. нар. income tax) са 40 % от заплатата т. е. ако по договор взимаш 33000 на година, то реално те са 19800. Допълнителен данък е жилищен данък (т. нар. council tax), който все още не съм запозната в какъв размер е. Отделно имаш - наем (минимум 400 за човек на месец в Лондон), сметки, транспорт, които са доооста повече от Бг! Аз затова винаги казвам, че си заслужава да си в чужбина, само ако учиш, защото не знам като имигрант как се оправяш (все пак заплатите за нискоквалифициран труд са по-ниски). И също така, твоята сестра има 2 ДЕЦА! Повярвай ми, доста разноски отиват там (а и предполагам тя иска да спести някакви пари за тяхното обучение в унивеситет там, което ще и отнеме години! ) Дори е възможно сестра ти вътрешно да се тормози за това, че не може да ти помогне. Защото тя тегли чертата и се пита: аз сега на сестра си ли да си помогна, или на децата ми? Не си мисли, че в чужбина е цветя и рози. И не знам дали твоята сестра ти се е оплакала някога, а кой знае и тя през какви неща е минала. По-скоро си оправи отношенията с твоите близки, и мисли за начини как да си оправиш положението сама. Така е, ако сам не си помогнеш, никой друг няма да го направи, защото е достатъчно трудно да се справяш със собствените си проблеми!

32.   Не съм никаква авторка. Дано не вижда какво пишете, защото ще се застреля горката. А има да гледа деца и да изплаща кредити.

33.   Авторке, над коментарите има хаш, пише си, виж го. Няма нужда да пускаш по 5 коментара от името на различни хора, защото веднага се разбира от хаша. Дори и това доказва колко си вманиачена на тема внимание.

34.   За тези, които още не са разбрали - 4,23,24,25 и 26 са един и същи човек - авторката. Това още повече доказва детинското й поведение и манията й за внимание. И по някаква причина това "Не съм никаква авторка" още повече ме убеди, че е авторката. :D

35.   И 32 също :–)

Не знам дали е авторката, но определено е един и същи човек. Но понеже написаното е с голямо ожесточение се изкушавам да мисля, че е тя - едва ли просто читател ще се хвърли да я защитава толкова

Номер 20

37.   Не издържах.. 4, 23, 24 25 и т. н не знам дали са от един и същ човек, но със сигурност зная, че не съм от мен. Не съм пуснала историята си тук за да споделям моето мнение. него съм го написала в началото и като допълнение в т. 9. Исках да се видя в очите на околните. Има много неща, които не са така във вашите критики. Освен това, което съм написала в т. 9 родителите ми не са пенсионери-и двамата работят. Аз дадох пари на сестра си да отиде в Лондон. Вече 10 години е там, там са родени децата и, всъщност те са граждани на Великобритания и получават помощи по-големи от нашите заплати. Но не говорим за пари, а за отношение. Както и да е-разбрах как изглеждам отстрани. благодаря на всички. Но във всички случаи не съм луда.

38.   Здравей авторке, позволявам си да пиша по темата, защото разпознавам в теб някои свои черти и грешки - и да отстрани е по-лесно да се види, но не пожелавам на никого да мине през това, за да го осъзнае от личен опит.
Първо. Болестта деформира мисленето - моля те, никога не го забравяй. Когато страдаш, когато си сама с болката, с несигурността, мисленето и възприятието се изкривяват - това е нормално, няма как да е иначе. Не можеш да бъдеш обективен, когато си в центъра на ситуацията, но можеш да си дадеш сметка за това. Много е лесно другите да започнат да ти изглеждат незаинтересовани, неразбиращи, дори на моменти жестоки.
Бъди благодарна дори за малките жестове - защото обективно погледнато никой с нищо не ни е длъжен. Това, че майка ти се е съгласила цяло лято да гледа детето е голяма помощ. И не - не е по подразбиране както казва номер 4. Много баби отказват да гледат деца и да се ангажират. Моята например не и се занимава да гледа внучета - казва "който има деца да си ги гледа, аз вас съм отгледала оттам нататък вие се оправяйте". И обективно погледнато е права. Има много такива примери, така, че твоята майка в това отношение е рядко читава. Приеми че тя като родител най-вероятно прави това, което може. Опитай и да се поставиш на нейно място - тя погледнато вижда, че детето и страда и е безпомощна - какво повече може да направи.
Относно сестра ти - това че помощите им са по-големи от вашите заплати, далеч не означава, че в чужбина са цъфнали и вързали. Наемите в Лондон са огромни, цените също са в пъти в по-високи. Смешно е да се мисли, че някой, който получава продължително време социални помощи е сполучил. Не е лесно и да си в позицията на емигрант. Изведнъж всички почват да си мислят, че си хванал господ за шлифера и никой не си дава сметка с какво ежедневно се сблъскваш, какви разходи имаш и за какво обективно иде реч. Нормално е да се поемат разходите за родителите, но за братята и сестрите наистина това не е прието. Разбирам че си и помогнала в труден момент, но не вярвам ако е в състояние да ти съдейства за лечението на болестта съзнателно да не го прави.
И другото, което ми направи впечатление - ти гледаш на себе си като на дете и на жертва. Не те критикувам - пак казвам, че посочвам неща, които и в себе си виждам и за които са ми обръщали внимание околните. От 18 нататък ти не си дете и никой за нищо не ти е длъжен. Всеки малък жест е доброволен и трябва да сме благодарни за него. Да, трудно е, гадно е и не е честно, че така се е получило - човек неминуемо си задава въпроса, защо точно на мен, защо трябва аз да се боря с това, а на другите им е толкова лесно и дори не си дават сметка, какво усилие могат да костват ежедневните неща. Обаче си носим кръста сами - не можеш да промениш случилото се, но можеш да го приемеш - и за всеки жест и подкрепа е редно да сме благодарни. Явно имаш прекрасен съпруг, който те подкрепя - това е голяма благословия и късмет - моля те, не забравяй да му показваш, че оценяваш това, което прави :)
Много обич и късмет ти пожелавам.

39.   N 38 съм. Авторке, само да допълня, че написах това не, за да те засегна по какъвто и да било начин, а с надеждата да ти помогна да осъзнаеш, че преценката ти е изкривена.

Моля те, отчитай това, когато съдиш близките и приятелите си, защото в противен случай наистина можеш да отблъснеш от себе си и засегнеш малкото хора, на които наистина им пука и са искрено загрижени и добронамерени спрямо теб.

Да допълня, че също имам автоимунно заболяване - ревматоиден артрит - при мен го откриха на 17 години. В момента съм в ремисия, но когато имам кризи, аз си знам през какво минавам. Отделно цялата несигурност и несправедливост на ситуацията. Така че си мисля, че разбирам през какво си минала и минаваш. И си давам сметка, че когато почвам да се оплаквам и да очаквам разбиране и съжаление от околните съм ужасно натоварваща. Колкото и да не е честно - те наистина не са ми длъжни и откакто го проумях ми е по-леко да се справям с всичко. Отчети, че болестта деформира и мисленето ни и не го забравяй - за всички ще е по-леко така и най-вече за теб самата.
Още веднъж късмет и сила ти пожелавам.

40.   Да... , съгласна съм с теб-№38, но не съвсем. Щом си с ревматоиден артрит сигурна съм, че ме разбираш. Съгласна съм, че болестта изкривява мисленето, но.. Всъщност с няколко реда е трудно да опишеш всичко, което те мъчи. Според теб нормално ли е една майка да забрави за именния ден на дъщеря си. отиде в Лондон и не ми писаха дори един смс. А имения ден не о т измислените-все едно да забравиш Ивановден. На упрека защо не се обади тя каза- "Какво толкова- не може ли да забравя... и веднага се обърна срещу мен, че съм била неблагодарна, че тя ми гледала детето, а аз.... Е, не знам как една майка ще забрави за имения ден на детето си... не го приемам. Миналата година докато аз бях в болница с рани по краката-възпаление на кръвоносните съдове до външни рани. Едвам ходех. По същото време двамата с татко бяха в Лондон и не само не ми се обадиха да питат как съм/но то според коментарите по-горе не е нужно/, ми постнаха във фейсбук снимки на които се забавляват-качени по люлките... просто не искам да си спомням. Добре де и това ли е нормално??? Толкова ли много искам?? Ето такива дребни на вид и ако са самостоятелни неща, но когато се натрупат... не мога да не съм обидена...

41.   Здравей авторке. Не знам, какво да ти кажа - може би роднините ти не си дават сметка, че отдаваш толкова голямо значение на жестовете на внимание и че те нараняват така. Пробвай да им обясниш човешки, че много държиш на тях и малките жестове наистина значат много за теб в такъв момент - просто да го споделиш, без да ги обвиняваш или да ги караш да се чувстват виновни или длъжни.

Мен би ми станало криво примерно майка ми, ако ми забрави рожденния ден, но чак пък за именден не бих обърнала внимание - моят в интерес на истината е и от по измислените, но и аз не звъня редовно по имените дни на близките си, не мога да помня постоянно по календара, кой на какъв ден е - ако някой се обади да ми напомни изрично да поздравя друг роднина - да, ще позвъня, разбира се, но иначе и аз често пропускам, затова и не се сърдя, когато мен ме пропускат.

Разбирам как си се почувствала - ти в болницата, а близките ти едва ли не парадират щастливи. Отгоре на всичко са отишли без теб и очевидно не си им и липсвала... а ти в това време сама в болницата, ами на всеки ще му стане малко криво и обидно и ще се почувства пренебрегнат. Не е нормално обаче да подхранваш спомена и обидата и да се самонавиваш цяла година. С обидата си не наказваш тях, наказваш и мъчиш само себе си. Да, на пръв поглед изглежда неуместно поведението им, обаче опитай и тях да разбереш - те имат право на нормален живот. Не че им търся извинение - но това пътуване за тях е било голямо събитие и вълнение, възможно е покрай случващото се изобщо и да не им е дошло наум, че е празник. Още повече след като проблема е още от 20тата ти годишнина, най-вероятно отдавна са попретръпнали. А и ако имаш склонност като мен да се оплакваш повечко, направо придобиват имунитет и са свикнали, че не е ок да подхранват допълнително пристъпите на самосъжаление - напротив, правилното отношение е да се държат като със здрави хора. Лесно ми е сега да ти го напиша, но реално и аз на моменти побеснявам, когато майка ми предпочита да си затваря очите за сериозността на заболяването ми или да се държи все едно го няма и да сменя темата. Само, че това наистина е по-добре за нас. Нима ще ти е по-добре ако всички ревнат и те съжаляват? Мен лично чуждото съжаление ми е по-обидно и ме смазва повече.
Не можеш и нямаш право да искаш от тях да се затворят и да страдат и всичко да им се върти около твоята болест. Мен ми се е случвало като ми причернее да се питам, защо изобщо са ме родили, само за да се мъча - обаче нима мога да ги обвинявам за това? Никой не е искал така да стане. И не са длъжни живота им да преминава под знака на моето заболяване. И друго за което през последните години почнах да си давам сметка. В началото ми се виждаше много жестоко и несправедливо всичко. Можеш да си представиш какво е да си още в училище, да гледаш съучениците си здрави, силни и как ги вълнуват и занимават съвсем други неща, а ти висиш по лекари и изследвания и да се чувстваш обречен преди да ти е започнал още истиснки живота. Обаче с времето се убедих, че много от нещата, с които се сблъскват хората около мен далеч не са по-леки. Всеки си носи кръста и на другите не им е по-лесно, нищо че в някои моменти изглежда така. За някой може да е смазващо нещо, което ти въобще не възприемаш като проблем. Друг пък може на твоето страдание да гледа с лека ръка и да си мисли, че неговите проблеми са много по-тежки. Нали знаеш поговорката "на чужд гръб и 100 тояги са малко". Просто сме различни. И егоисти. Всички. Всеки се бори с живота и трудностите както може и никой на никого не е длъжен. Ако има някой да ти помага и да те подкрепя, това е късмет и благословия, ако няма - нищо не можеш да направиш по въпроса. Хората са си такива, каквито са си. Не можеш да ги промениш, можеш само да ги обидиш с опитите си.

Ако общуването с роднините ти вместо разбиране и подкрепа, наистина ти носи само разочарования и негативи, то пък по-добре го прекрати. Важното е да бъдеш силна и да се научиш да се чувстваш добре в кожата си - това няма как който и да било от околните да го направи вместо теб - отвътре става. Ако ще ти е по-лесно, то общувай само с хора, които ти са приятни и ти се отразяват добре и те зареждат и мотивират. Животът е един в крайна сметка и е прекалено кратък, за да си позволяваме да го прекарваме в обида и разочарование. Н 38

43.   Миналата неделя си прибрахме детето. Обадихме се и казахме, че ще отидем да я вземем. Баща ми в момент на ярост ми каза че съм побъркана и ако отидем да я вземем повече да не сме стъпали там. Отидохме-нито те, нито ние не оронихме дума. Постояхме малко и си тръгнахме. Беше много мъчително, но мога да кажа, че откакто детето е тук съм много по-спокойна. Не са се обаждали цяла седмица, но и аз не съм звъняло-просто нямам какво да кажа. Относно болестта вече 20 години съм свикнала да живея с нея. Не парадирам с нея, дори напротив. Околните са тези, които се оплакват за каква ли не болежка. Все нещо им има... аз съм с 2 инсулта/единият от които на крак/, не обичам да се оплаквам... Гледам по един или друг начин да разкарвам от живота си негативите и да... не общувам с хора, с които не ми е приятно и от които се дразня. Не искам да ме съжаляват-лежала съм много пъти в болница без дори да казвам за това.... дори когато направих втория инсулт убедих докторите, че нищо ми няма и се прибрах вкъщи. на другия ден обаче се наложи да вляза в болница... почуствах се много зле и мъжът ми ме закара в болница. Нашите разбраха едва на по-следващия ден когато вече бях на лечение. Но... нещата от живота и тъй като не обичам да се оплаквам- спирам. Сега съм спокойна, детето ходи на лятна занималня... ние на работа и така... живота продължава..
H автор

44.   Авторке, пожелавам ти всичкото щастие, любов и сила, които заслужаваш. Щом се чувстваш по-добре и по-спокойна, значи това е било правилното решение. Най-важното е да нямаш излишни стресове и да бъдеш в мир със себе си - само така можеш да дадеш най-доброто от себе си на тези, на които държиш и които обичаш. Хората, които те обичат и искат да бъдат част от живота ти, ще намерят начин да го направят, за останалите - няма смисъл да съжаляваш или да се тревожиш. Моля се да не се чувстваш повече неразбрана. Искрено и от сърце искам да ти пожелая всичко най-хубаво и най-вече да си силна, да не се отчайваш и да не спираш всеки ден да откриваш по нещо хубаво около себе си, което да те зарежда и вдъхновява. С много обич и подкрепа. Н38

45.   Как си сега авторке? Оправиха ли се нещата?

Узунов