Страх ме е
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1680 пъти
Здравейте, никога не съм мислил, че ще споделя история в сайта, прочел съм някой истории и никога не съм разбирал този начин на общуване между хората. Не знам защо реших да споделя своята история или по-точно страх, може би имам нужда от това да чуя мнението на хора които не познавам, както и да е...
Момче на 25 години съм, определям се като нормален човек, минал съм през доста неща в своя живот, някой добри други лоши като всеки човек. Въпроса е следния, обичам страшно много майка си и баща си, те се разведоха когато бях малък, поддържам връзка и с двамата и съм свикнал нещата да са по този начин. Проблема за мен е, че хората са на години, доста по-възрастни са от родителите на моите връстници. Напълно ясно ми е че това е нормално един човек да създаде семейство по-рано в живота си както и обратното. Моя страх е че неминуемо наближава времето в което ще се разделя с тях, също осъзнавам, че това е напълно нормално, не ме разбирайте погрешно. Просто живея с този страх и дори и да се опитвам да мисля за нещо позитивно той отново рано или късно се появява в мен. Много пъти си мечтая да върна времето назад или си представям какво би било ако нашите бяха по-млади и можехме да изживеем всички моменти които искам заедно. Хората са живи и здрави и се надявам това да продължи възможно най-дълго, но винаги се появява този страх и това притеснение в мен. Същност дори не знам защо ви казвам всичко това и знам че е невъзможно да предам това което чувствам с думи, но истината е, че ще се радвам дори един човек да ме разбере. Благодаря ви!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: 2b913f4441

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Рaзбирaм те нaпълно! ;) Виж, вместо дa се отдaвaш нa стрaхa, че рaно или късно, ще се рaзделите, ( ще починaт) рaдвaй се нa годините, които имaш пред себе си с тях. Обичaй си ги, подкрепяй си ги и бъди около тях, доколкото ти е възможно. Трупaй спомени, зa теб, зa тях. Можеш дa прaвиш много нещa в тяхнa компaния. Нищо, че сa по- възрaстни. Кaквото им хaресвa и могaт. Рaзходкa в плaнинa, пикник.... Много се рaдвaм, че имa тaкивa момчетa, които обичaт и увaжaвaт родителите си. Aз съм женa и зa мен родителите ми винaги сa били и ще бъдaт много вaжнa чaст от животa ми. Потресенa съм от някои изкaзвaния тук из сaйтa зa отношениятa м/ у родители- децa. Щaстливец си, че имaш тaкaвa връзкa с твоите " стaрци". Aз съм водилa моите родители нa дискотекa дa тaнцувaме rock& roll;))). И знaеш ли кaк сa им светели очите всеки път, телaтa вече не тaкa " послушни", кaкто когaто тaтко ме е учил дa тaнцувaм, но душите им го изживявaхa, щaстливи кaто децa. Нa мен ми стигaт тези усмивки. И ти можеш дa им предлaгaш удоволствия, съобрaзени с възможностите им. Ух, aз се рaзчувствaх;)

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: ed83237f9c

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ами аз те разбирам, но това изобщо не променя нещата. И аз изпитвах подобен ирационален страх, макар че родителите ми бяха от най-младите - родили са ме когато тя е била на 21, а той на 25. Изпитвах го, докато майка ми един ден не се разболя от рак и за 2-3 месеца от диагнозата умря. Тогава преживях жесток срив и после катарзис. Сега изобщо не изпитвам подобни глупави страхове, дотолкова, че дори за моята собствена смърт не ми пука изобщо - знам че някога ще дойде. И не - не съм в депресия, та всичко да ми е безразлично, напротив - чувствам живота по-силно от всякога, опитвам се да общувам пълноценно с баща си, а не да чакам последния момент, радвам се на всяко малко хубаво нещо, гледам децата си с удоволствие и общувам постоянно с тях. Може би и при теб трябва да се случи нещо подобно за да помъдрееш, за да "минеш от другата страна" и да видиш, че не е толкова страшно.

 

...