Добри или лоши роднини?
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 2541 пъти
Здравейте, искам да споделя нещо, което от доста време си задавам като въпрос. Аз съм от София и имам село в планината. Като малък, а и след това като ученик ходих там да работя, защото тогава имаше доста селска работа. От това село е майка ми, в къщата живеят нейния брат, който има две деца. Винаги съм работел доста и съм искал да правя добро на роднините си. Братовчед ми, който си е от там в повечето случаи гледаше да се скатае и да не работи. Ситуацията сега е такава, че мен не ме уважават или едва ли не ме мразят. Дядо ми на който доста помагах, сега има друго отношение към двамата си внуци. Братовчед ми също каза, че не ме уважава, а толкова пъти съм помагал с пари и други неща. Как мислите, според мен всичко се получава от това, че те са селски хора. Използваха ме, когато имаха нужда и сега не им трябвам. Не си го слагам на сърце, но според мен не би трябвало да е така, или може би това са роднинските отношения в България като цяло?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: ad590092d6

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Българите имаме поговорка - Храни куче, за да те хапе. Твоите роднини просто са много завистливи, защото ти си в софия и за тях си едва ли не въшлив от пари. Те не те уважават, защото си мека Гана. Не случайно истински богатите и успялите хора да много дисциплинирани в това отношение - не дават и петак на роднина, държат се на положение. Само така ще те уважават хората. Съветвам те да не се занимаваш много с тях. Селяните са сърдечни, но и ного примитивни, т. е жестоки понякога хора. Те никога няма да се научат на елементарни обществени порядки и няма как да се чувстваш добре сред такива люде. Ако ти харесва живота на село, вземи си малка къща за събота и неделя. От 5 хил. Лв почват къщите. Аз омам село във Врачанско, до София са 1 ч. път, земята е плодородна, а къща за 5 бона чудна можеш да си вземеш, ще платиш на някого 30 лв. да ти наглежда имота през седмицата и готово. Там хората ще те уважават, но почни с това да имаш известна дистанция и да се държиш като софиянец.. -) т. е. Като задник в твоите очи.

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 8b4c2ec9aa

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   И аз съм горе-долу така. От село съм, но още от малък чувствах, че не това е мястото, където искам да се развивам. Още на 13 излязох от село и повече не съм живял там. Изучих се, сега си работя и си живея добре в града, чувствам се щастлив. Иначе си обичам селото, мило ми е, имам роднини, детството ми е минало там, обаче като се прибера на гости и аз усещам такова отношение. Даже веднъж ми казаха направо в очите, че съм непохватен. Под "непохватен" разбират, че не блъскам от тъмно до тъмно на нивата. За тях това е единственият начин да се изкарват пари и всичко друго е мързел. Това, че аз също работя и по цял ден се изнервям с всякакви хора, за тях е ей така между другото. Това за тях не се брои за работа. Даже баба ми веднъж спомена за една жена, която работела САМО в един магазин и като се приберяла не правило нищо, освен да си почисти къщата, да наготви, изпере и да нахрани детето. Според нея трябва като се върнеш от работа да оставиш детето гладно и цялата кочина вкъщи и да продължиш да блъскаш на нивата до полунощ. За тях аз по цял ден си седя на бюрото, клатя си краката и си чеша онази работа и взимам една камара пари. Постоянно ти дават акъл за неща, които нито ги вълнуват, нито са така, както си мислят. Взели са се за някакви гурута във всичко и едва ли не аз съм последния мухльо, след като не мога една нива да окопая. Просто това са прекалено тесногръди, ограничени и консервативни хора. Нямам нищо против тях, но когато общуваме и започнат да се изкарват голяма работа на мой гръб и то с някакви супер тъпи довводи, се изнервям максимално. Още като живеех на село се изнервях как постоянно се коментират хората - кой какво правил, защо не правил еди как си, защо се обличал не знам си как и всякакви такива глупости. Все едно всички трябв да сме еднакви. То и в градовете ги има такива екзепляри де. то селото не е географско понятие, а манталитет. Не че и на село няма интелигенти хора.

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 5aecf3c160

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Авторе и 1 и 2 са прави, но има и трети факт, който го знаят само по възрастните, които вече имаме внуци. 1. Дете се обича не заради това колко ти е помагало, а заради това колко ти си помогнал на него. Тоест колкото повече решими проблеми създава едно дете толкова повече го обичат дядовците, дори родителите. Разбираемо е, че всеки човек цени повече вложения от него самия труд от колкото вложения чужд труд. 2. Колкото е по близко живее детето толкова повече го обичат. Всеки ден те са полагали труд за братовчед ти и затова той им е по мил. Поради тези факти е напълно вероятно да обичат повече братовчед ти, защото той е бил всеки ден край тях и всеки ден те са полагали труд за него. Така, че въпросът ти не е свързан, нито с населеното място, нито с националността на дядовците ти.

 

...

горе^

преди: 10 години, 5 месеца hash: f4d3a3aa5e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Виж, аз съм от София и баща ми е роден тук и никога сме нямали роднини на село, обаче преди години си купихме една такава къщичка по следата на нищото в едно забравено от Бога селце и бях поразена от начина на мислене на тези хора. За тях това, че някой работи по 8-9-10 часа в офис не се брои за труд! Труд е да ореш, да косиш, да копаеш, да пасеш козите... изобщо само физическият труд е труд. И изобщо в техните очи всички граждани са някакви изнежени индивиди, които не правят нищо освен да си "клатят краката на хладно" в някой офис и да получават огромна залата. Така, че не им се сърди на хората, че не те уважават. Те просто нямат и идея какъв е животът в града. Та като стана дума за това, преди години се опитвахме да обясняваме на една от местните баби какво е трамвай. Добре, че на младини един път се беше качвала на влак, та май горе-долу разбра! Обаче имам и друг забавен спомен. На едната от бабите внучка й дойде да учи и съответно остана, в София. И баба и много гордо обясняваше, че работела в банка и можело някой ден да идем да я видим. ОК, ама в коя банка работи? Ами в Банката, де! Не я ли знаеш коя е? Тя дори няма идея колко много банки има в София! За нея банката е една и се намира в центъра на близкото градче. Така, че просто хората живеят по други правила и мерят със свои аршин. Ако живееш като тях си добре приет. Ако не, те гледат с малко недоверие, защото не те разбират! Това не ги прави лоши хора, просто доста ограничени. Особено тези, които никога не са ходили по-далеко от близкото градче и си мислят, че от него по-голямо няма. От там и отношението на роднините ти. Ти си този "другия", които хем е от тяхната кръв, хем не е съвсем като тях. И естествено не могат да му се доверят на пълно. Виж братовчед си живее като тях, копае на нивата, мотае се нагоре надолу... изобщо живее "по правилата! " И за това, макар и понякога да прави лудории са склонни да му простят, защото не прави нищо по-различно от всеки друг млад мъж в селото. А ти си загадка. Гражданчето, което не знае как се дой крава. И просто не знаят как да се държат с теб.

 

...