 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Моля за съвет
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1722 пъти
Историята ми сигурно е позната, но всеки от случаите е различен по своему. На 42 години съм. С бившата ми жена се разведохме преди 13 г. Същинският проблем всъщност е с дъщеря ми.
След развода всичко започна по процедура-родителските права останаха за майката, а аз имах "щастието" да виждам детето си два пъти в месеца за по няколко часа. Нищо ново под слънцето. Това, което всъщност се случи, сега ми се струва, най ужасното нещо, което може човек да направи. Но тогава направих точно такъв избор.
Започнахме със срещите, но с всяка следваща детето беше все по-отчуждено и по-объркано. Престана да ми казва "тате", не беше същата. Тогава беше на 6г. Така беше около година и половина и това, което не знам защо реших тогава, е че просто няма смисъл всичко това да продължава. Че няма смисъл тя да се травмира повече и да страда... И престанах да я търся.
Надявах се, че с времето тя постепенно ще забрави и ще и бъде по-добре.
Надявах се на същото и за себе си но се получаваше точно обратното. Не спирах да мисля и миг за нея. Болката и тъгата по нея се увеличаваха... И така 11 години... Не мога да отговоря на въпроса защо чаках толкова дълго. Просто дойде денят, в който всичко насъбрано се изсипа върху мен като лавина, осъзнавайки огромната грешка, която бях направил. Всичко ми изглеждаше толкова абсурдно и невъзможно да е истина. Нямаше как всичко това да продължи така и я потърсих...
Намерих я във Фейсбук и за моя изненада прие да поддържаме някаква връзка, но засега всичко е само чат няколко пъти в седмицата.
Казва, че не ми се сърди и че не ме обвинява, защото всеки си имал причина за избора, който прави и че сигурно и моята е била основателна за да постъпя така.
Това, което искам, е да си върна доколкото е възможно отношенията с нея, но не знам как точно да подходя по-нататък. Готов съм на всичко.
p. s. Осъзнавам това, което съм извършил и искам да помоля "критиците" и хейтърите да се въздържат от коментари. Едва ли бих могъл да се почувствам по-виновен от това, защото няма по страшен съдник от собствената ни съвест.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: b2a3f59ad4 |
|
1. Aми кaкво aвторе, вaжнaтa крaчкa си я нaпрaвил, тя също приемaйки контaкт с теб. От тук нaсетне се опитaй дa бъдеш приятел зa нея, бaщa.... не знaм, може би с времето. По- вaжното е, че ти е дaлa възможност. Предлaгaй и дa се виждaте понякогa, проучи кaкви сa интересите и, примерно aко се интересувa от изкуство, може дa я покaниш нa музей и т. н. Създaвaй/ укрепвaй връзкa, докaзвaй присъствие, приятелство.
Не нaстоявaй зa взaимотношения от които ти си се откaзaл, дa не я отблъснеш, спечели я со кротце- со блaго! Докaжи ( с действия, в този случaй голите думи едвa ли ще свършaт рaботa) че може дa рaзчитa нa теб!
Успех!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 211e7cb85e |
|
2. Да, правилно ти казва номер 1. Лека-полека нещата ще си дойдат на място. Просто недей изфорсира. А сега и тя е вече голяма и да разбере какво се е случило във взаимоотношенията й с тебе. Но най-важното е, че тя е отворена за контакти с тебе.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 509a8f116e |
|
3. Първо да ти кажа, че тя е била твърде малка, за да разбере какво всъщност става. Със сигурност този развод я е наранил, може би дори се е чувствала виновна по някакъв начин. Сигурно е, че се е чувствала предадена и не е можела да си обясни защо се налага да се разделяте. Изгубила е опора, чувствала е празнота. Няма да се учудя, ако и майка и я е настройвала срещу теб, ако щеш несъзнателно.
Да, прав си, че си допуснал грешка, но аз лично те оправдавам до някъде, защото ти самият също си бил наранен и объркан. А и кой е перфектен? Вероятно не си осъзнавал какво означава да прекъснеш контакт с нея. Не е лесно да те отблъсне собственото ти дете, а ти си бил твърде объркан, за да вникнеш в душата и и да разбереш, че тя го прави от слабост и безпомощност.
Не случайно казва, че сигурно си имал основателна причина. Тя вече е по-зряла и очевидно е мислила много над тези работи. И как иначе, след като то си я е травмирало.
Според мен номер 1 е напълно прав. Бих добавил да се опиташ да и обясниш, че си сбъркал и да и поискаш прошка и да покажеш разбиране, че е била наранена от развода. Но и да и обясниш, че и ти си преживявал труден период и не си можел да разсъждаваш трезво. Също да и обясниш какви са причините за развода, без да я настройваш срещу майка и, а просто да разбере, че понякога за съжаление се получава така и страдат най-много децата, без да имат някаква вина.
Просто поискай да ти даде възможност да се сближите и да и се реваншираш. За такива неща никога не е късно. Жалко е родител и дете да се гледат на криво цял живот.
Баба ми и баща ми цял живот се караха за какви ли не глупости. Преди няколко дни тя почина. Докато беше на смъртно легло, се чуха по телефона, понеже е в чужбина. Тя не можеше да говори, а само слушаше. Той поиска прошка и даде своята. Тя само кимаше, не можеше дори да се усмихва. НО аз бях там, за да държа телефона на ухото и бях свидетел как дори без ни най-малка мимика очите и говореха. Просто светнаха, почувства облекчение, четеше и се желание за майчина прегръдка след толкова години раздор. Е, отиде си няколко дни по-късно.
Та питам това ли е начина, това ли е правилно? Трябва ли да сме на смъртно легло, за да осъзнаем, че сме временно тук и че на другия свят ще ни тежи за това изгубено време и изгубени отношения.
Авторе, исках да ти кажа, че макар да си изпуснал няколко години, по-добре късно, отколкото никога.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 78bb51432e |
|
4. Абе мен, (дано не звуча хейтърски), ама на 17 години не е ли малко късничко да й бъдеш баща? Оттук-насетне децата и родителите или си остават приятели, или... кой от къде е!
Общо взето, освен да си другарувате и да й помагаш след време с внучетата, не виждам как и защо би могъл да общуваш с нея. Та тя вече е почти самостоятелен човек, с почти самостоятелно мислене - каквото е имало да се формира в него се е формирало вече... Не знам.. на мен ми изглежда малко безнадеждна каузата вече (вероятно защото не ми е на главата, но..)
Имаш ли какво да й предложиш за по-нататък в живота поне? Жилище да й осигуриш, висшето образование да и поемеш? Ако отговорите са положителни, може би има някакъв смисъл... иначе - фейсбук приятелчета.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 509a8f116e |
|
5. 4, отношенията не се свеждат само жилище и гледане на внуци. Има и чисто човешки отношения, за които няма възраст. Например подкрепа, насърчаване към мечти, житейски уроци, които човек учи, докато е жив, споделяне, съвет и т. н. Естествено, че ако има възможност и желание, ще и помогне и материално, но с това не се изчерпва тази връзка.
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 05f2c8a93c |
|
6. Искрено благодаря на всички за разбирането и съветите. Напълно съм съгласен с това, че не думите а действията ми биха показали какви са моите намерения. Като проблем за момента бих посочил собственото си нетърпение и наистина да не пресиля нещата. 3 е абсолютно прав за ситуацията, в която се намирах тогава, защото инициативата за всичко това беше на жена ми. Надявам се и тя (дъщеря ми) наистина да подходи мъдро, защото колкото и да не ми се иска за съжаление 4 не е далеч от истината.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 0632c08555 |
|
7. Виж, наистина, твоята дъщеря вече е самостоятелен човек, но тя е твое ДЕТЕ и винаги ще бъде. Тук няма искам, не искам. Тя е детето, ти си бащата. Инициативата идва от родителя, така природата го е направила.
За мен е безсмислено да се оправдаваш пред нея. Можеш да си сигурен, че тя е разиграла хиляда и една сцени защо, как, кога си си тръгнал. Защо, как и кога не си се върнал. Разбира се, трябва да и разкажеш своята истина, като на зрял човек, но много ще я боли.
Сгрешил си, така е. Осъзнал си грешката, чудесно. Животът дава пре-много шансове за реванш. Имай предвид, че тя е била жертвата, без да го иска и без да зависи от нея. Извини се и имай предвид, че тя ще ти прости (защото децата винаги прощават на родителите си), но от сега нататък зависи, дали и кога ще спре да я боли. Защото си е задавала много въпроси, липсвал си и много пъти, искала е да те гушне, да те помирише, гледала се е в огледалото и се е питала твоя нос ли има или твоята брадичка. И това не може да се компенсира, но любовта може да го излекува.
И накрая мисля, че няма как да пресилиш нещата. Ако ти се иска да изревеш с цяло гърло колко я обичаш, тя вероятно иска да го направи двойно по-силно, но страха, че отново ще бъде отхвърлена, я парализира. Така че успокой я, че сега си дошъл и то е завинаги. Колко време ще отнеме не знам. Но трябва да е наистина завинаги.
Успех, стискам палци.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
