|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Сам срещу всички
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 2267 пъти
Здравейте, пиша тази изповед за да получа съвети от вас, читателите на сайта. Разочарован съм от близки роднини, защото след доста години разбрах, че не са точно това което си представях. Аз съм от София, но имам село в южна България. Като малък винаги ходих всяко лято да помагам в селската работа. Имаше доста неща за работа, предимно физическа. Точен човек съм и работих здраво за да помогна на дядо ми и баба ми. Даже съм работил и на 10 годишна възраст. Имам братовчед, който си живее там, на селото. Малко по-голям е от мен на години. Въпроса е, че в повечето случаи гледаше да се измъква хитро и да скатава от тежката работа. Аз се раздавах на 100 процента и даже дядо ми звънеше винаги преди лятната ваканция да ме моли да отида на помощ. Сега след години обаче вече няма толкова работа и като ходя дядо ми ме гони няколко пъти, защото се дразни, че само си почивам. Разбрах също, че е дал добра сума пари на братовчед ми. Имам ли право да се сърдя? Досега, по мой наблюдения в живота се получава, че когато си нужен за нещо си добър, а след това ставаш лош. Чувствам се зле, защото все пак това са ми близки хора, а не непознати. Гадното още е че, братовчед ми и неговата жена говорят лошо зад гърба ми. Мислих, че са точни и модерни хора, но явно селския манталитет трудно се изкоренява. Ще се радвам да споделите вашето мнение.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 9885e6cba5 |
|
1. Неотдавна имаше подобна история тук. Поразрови се и ще я намериш. Та с една дума. Колкото и грубо да звучи, гледай себе си и не се занимавай с тях. В противен случай ще страдаш все повече и повече. Освен това ти си в големия град и теб вече те гледат с други очи. Ходи си на село да си почиваш. В това нищо лошо няма. Но не споделяй личните си проблеми или ежедневие с тях! Ще ги интерпретират винаги погрешно и ще ги използват в неблагоприятни за тебе ситуации. "Чувствам се зле, защото все пак това са ми близки хора, а не непознати. " Напротив, трябва да се радваш, че вече осъзнаваш що за хора са. Въпреки че си ги възприемал като близки, всяко нещо в един момент си има край. Така че горе главата.
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: ff33fa192b |
|
2. Отнасяй се с хората така, както те се отнасят с теб. Когато ти покажат средн пръст, ти им покажи същото, но двете ръце. Не се оставяй, никой да се отнася с теб като втора класа човек и имай достойнство и увжение към себе си. А това че са ти роднини, няма никакво значение, буклука си е буклук.
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: db3a5515d4 |
|
3. Мммм така ти си същото момче с темата от преди 10-тина дни.
Първо да ти кажа, че детският труд никога не се оценя, като истински труд, дори и във фирма на непознат работодател, детският труд ще се оцени с много по ниска тарифа, независимо че е свършен толкова труд, колкото един възрастен може да свърши, за даденото време.
Говориш за селски манталитет и донякъде си прав. Първо дядо ти дели вас, по няколко причини. Братовчед ти е дете на сина му и носи тяхната фамилия, за селски хора това е много важен факт. Второ майка ти е успяла да се измъкне от изчезващото село, докато нейният брат не е успял, съответно децата му нямат шансовете, които ти имаш. Трето изглежда и по образование доста се различавате и дядото е спокоен, че ти ще се оправиш по-лесно в живота, а братовчед ти има нужда от неговата помощ. Четвърто Ти ще наследиш жилище в града. И така нататък.
Дали имаш право да се сърдиш? ДА в пълното право си, обаче със сръдни какво се постига? Сръднята ще ти помогне да се отдалечиш повече от тях, но същевременно не очаквай да получиш наследство от там. Намусиш ли се в последствие ще предпишат и къщата и нивите на братовчед ти.
На твое място бих поговорил насаме с дядо си и после с баба си. И то не с това колко съм помагал като малък, а дали не съм наравно с братовчед ми техен внук. Ще им кажа, че се чувствам наранен от това, защо за него има, а за мен не и какъв е проблемът, да идвам да ги виждам докато си почивам. Казвай думи, леко хапливи, върху които могат да мислят.
Всъщност аз съм човек прецакан от брат си, бездетната ни леля продаде нейната половина от селската къща на него за 2 000-3 000лв, без аз да знам и отиде да живее завинаги в Гърция. Цялата къща струва най-малко 40 000лв, селото се напълни с чужденци. Разбираш предполагам, че след време аз може би ще наследя от баща си 1/2 от неговата част или 1/4 от къщата с двора, а брат ми ще има 3/4 от тази къща. Това ако брат ми не успее да навие и баща ми. Той успя да подлъже леля с няколко покани за вечеря и 1 водене на море с неговото семейство и приказки как той до последно се е грижил за баща й /дядо ни/, което разбира се не е вярно майка се грижеше за свекърите си. Да той имаше кола и книжка и закара няколко пъти дядо до болницата, но аз все още нямах възрастта за книжка. При мен вече нещата са необратими и никакви разговори няма да помогнат затова се сърдя на леля.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|