До колко е важно мнението на семейство и роднини?
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 1951 пъти
До колко е важно мнението на семейство и роднини, когато вече си на 22 години, живееш далеч от тях и си финансово независим?
Не харесвам нито крайно индивидуалистичния модел да поддържаш формални отношения с тях след като станеш на 18 и се изнесеш от вкъщи, нито вариантът да делиш с тях един покрив цял живот..
Родителите са ми разведени, отраснал съм с баща ми, бабите и дядовците ми, а повечето ни роднини живеят в същия град. Като цяло отношенията ни са добри, никога не са ми правили сериозни проблеми или ограничавали, както правят много други родители. Баща ми се е опитвал да ме предпазва твърде много и е изключително притеснителен, когато нещо не е наред, а като предстоят промени или не е доинформиран за нещо, задава по 1000 въпроса. Но в повечето случаи мога да разговарям нормално с него..
Бабите ми са се грижили много за мен и като цяло имам добри отношения с тях, но разбиранията ни за живота са ни коренно различни, особено сега, когато имам опит и от живота извън България. Едната от тях обаче винаги е била скептична и никога не ме е окуражавала да следвам интересите си, малко ме е подценявала. Изумявала се е като вижда че се справям с училище, оправяне в чужд град, на чужд език, въпреки че и тя е правила същото.. и нейната реакция в такива моменти ме е дразнила.
Другата ми баба пък винаги се е хвалила много с мен. От най-малкото нещо, което направя, най-малкият успех, който постигна е правила слон и се е хвалила с мен наляво и надясно. А аз може и да се справям по-добре с много неща в сравнение с моите връстници но не съм направил нищо изключително, което да не може да бъде постигнато от друг човек. Не ми се е налагала никога, но се опитва да ми подскаже, че най-добре е да следвам пътека, която би ми донесла икономическо благополучие.
Докато преди ми харесваше вниманието, което получавах покрай нея, сега ми се повдига при мисълта за него.
Предстои ми да завърша част от образованието си и съм решил да стана доброволец/което няма да окаже влияние на финансовата ми независимост, изчислил съм всичко/, преди да продължа да уча.

Мисълта за реакцията им, когато се чуя с тях или когато се върна за един месец през зимата, ме убива.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 3 месеца hash: a1a7d33058

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Явно все още си емоционално зависим от тях -иначе нямаше да те "убива мисълта за тяхната реакция". Нормално е хора от различно поколение живяли в друга обстановка да мислят по различен начин. Когато вече няма да ти пука кой какво мисли и започнеш да живееш според собствените си разбирания и мислите за баба ти повече те разсмиват отколкото засягат в дълбочина и не могат да те засегнат, та камо ли те изкарат от равновесие означава, че си пораснал достатъчно. Живей в хармония със себе си, а кой какво си мисли или каже си е негова работа.... защо го допускаш в себе си.

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: 7cf52a7fb4

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ами всичко си зависи от конкретните хора. Някой хора остават по-близки с родителите си, други поддържат с тях някакви отношения само формално (виждат ги на Коледа, примерно), трети пък изцяло са скъсали отношения с тях и съответно мнението на роднините изобщо не ги интересува. Е, аз съм от група едно. Отдавна не живея с нашите, но това не ми пречи да съм в страхотни отношения с тях и дори с баба си. Обаче сякаш между нас има някакво негласно споразумение кой докъде може да се бърка в живота на другия. Разбира се, че ако имам нужда от съвет ще им се обадя и ще се вслушам в думите им, но в крайна сметка ако става дума за моя живот, аз съм тази, която взима решенията. А и знам, че освен съвет те никога няма да си позволят намеса в живота ми. Пълнолетна съм, не живея с тях, отдавна съм поела грижите за себе си, така че мама може просто да ме посъветва и да сподели ако нещо я притеснява и евентуално да го обсъдим. Обаче не тя ще вземе решението, а аз. Впрочем същото важи и за нейния живот. Тя знаеше много добре, че пушенето и ме притесняваше, обаче накрая сама взе решение да спре цигарите, аз нямаше как да взема решението вместо нея, можех само да и споделя, че това ме притеснява, защото цигарите не и влияят добре. За това просто трябва с роднините да определите някаква граница. Колкото до това, че баба ти се хвали с успехите ти прекомерно, ами разбирам я. Жената сигурно е на доста напреднала възраст, не са и останали много радости в живота и ако не може поне с теб и твоите успехи да се гордее тогава какво? Няма да забравя какво ми каза моята баба преди известно време. Тя каза, че вече живее само заради нас, защото нейния живот вече си е минал, постигнала е каквото е постигнала, сега единствената и цел е да види нас щастливи. Та сигурно и с твоята баба е така. А това, че имате различни виждания за живота, ами какво по-нормално от това! те хората от едно поколение имат различни виждания, пък какво остава за хора от 2 поколения преди нас. Само си помисли какъв е бил животът когато те са били на твоите години и какъв е днес. Е, съвсем логично е да гледат на света по друг начин. родени са в друго време, по друго време са получили възпитанието си, младините си са изживяли различно... как очакваш да те разберат? Така, че не се тревожи излишно покрай това, което ще кажат или как ще реагират. Животът си е твои, ти решаваш как да го живееш. А бабите си ги обичай, защото времето прекарано с тях е доста ограничено и един ден много ще ти липсват. Моята поне много ми липсва. За щастие другата ми баба си е жива и здрава и гледам да и се обаждам поне по телефона.

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: 2fe8cf7de1

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   номер 1, благодаря за коментара! Мисля, че си прав/а. Не бих казал, че съм толкова зависим колкото преди, но знам, че има още какво да се желае. Ти как успя да станеш независим/а от хорското мнение?

 

...

горе^

преди: 10 години, 3 месеца hash: 1083839006

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   не съм номер 1, но ще ти отговоря. с времето човек научава, че не може да промени околните, нито мнението им за човека. от хора, с които си израснал, не очаквай да си променят вижданията и разбиранията, нито мненията за теб. по някакви причини едната баба те е подценявала, другата те е надценявала, но те са си такива и разбира се, че имат различни от твоите виждания за живота. а и повечето баби цял живот възприемат внуците си като деца дори когато са пълнолетни и самостоятелни. така че просто приеми, че не можеш да промениш другите, можеш обаче да промениш себе си и по-точно нагласата си към тях. когато им обясниш, че важните решения ги вземаш сам, рано или късно ще свикнат. Ж43

 

...