 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
След две погребения у дома вече не е същото
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 2349 пъти
Здравейте, бих искала да споделя част от своята мъка, както и да получа съвет как да бъда по - полезна и да накарам близките си поне малко да се усмихнат. Преди няколко години почина дядо ми. Лека му пръст. Това беше първата загуба в живота ми, бях много нещастна, и още съм, толкова плаках, че очите ми бяха подпухнали, кожата синя и не можех да спя дълго време. Оттогава се пречупих. Положението затихна, но родителите ми, които са на 50 години се промениха. Оттогава по - малко се усмихват на живота. Скоро почина и баба ми. Остана ми една баба, която едва крета жената. Другия ми дядо пък е починал малко преди да се родя и дори не го познавам. Родителите ми са много нещастни, общуват с мен по - малко, крият се и си мълчат, когато отида да ги видя са със замръзнали изражения и не се веселят вече, което е разбираемо. Постоянно говорят когато дойде техния ред какво трябвало да се направи или ако единия не дай си боже го няма какво трябва да се направи за да е другия добре. Това ме натъжава, с мъжа ми не искаме и дете да имаме, защото се чувстваме съкрушение от настроението в семейството. Всички скърбят и като че ли жовота ни вече не е същия откакто изгубихме доста от близките си. Искам, много искам да ги накарам да се усмихнат на живота поне още малко, тъжно ми е да ги гледам така. Моля ви за съвет, ако някой се намира в моето положение, макар и силно да не му го пожелавам.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: e2f86faf93 |
|
1. Може би ако с мъжа ти имате дете, това ще върне радостта в семейството. Баба ти и дядо ти, светла им памет, едва ли биха искали вие да сте нещастни и да се откажете от живота когато те вече не са на този свят.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: ad49f8b3e4 |
|
2. Не мога да повярвам, че никой не е писал по такава тежка тема! Явно се предпочитат по-пикантните такива, като изневери, секс, той дали ме харесва или каквото ще. Ама че хора сте...
Мила, не знам дали моето писане ще е съвет, само това е, което видях... И моите близки /лели, вуйчовци, братовчеди... / починаха един по един, от 12 годишна нашите ме мъкнаха по погребения и резултатът в годините се видя. Станах по-сдържана, по-затворена и просто по-сериозна и всеки ме пита „абе ти да не си на 50 с тия приказки? ! ”. А нямам и 40...
Така или иначе, като почина майка ми, баща ми рева като луд 2-3 месеца... естествено, никога не я забрави, но настоящето си искаше своето... да се яде, да се плащат сметки, да се гледат/виждат внуците/моите деца/. И така във времето поне спря да реве, най-малкото болката се притъпи, което важи и за мен... После и той почина. Баби и дядовци не помня... Пък съм си и малко саможива, отделно не може да ми липсва нещо което не познавам и не знам какво е...
Но това което пишеш е ужасно-да не искате деца с мъжа ти заради настроението в семейството си?? Ами точно децата ще го разведрят! Децата ще накарат бабите и дядовците да се усмихнат и даже да почнат да се смеят! А и извинявай, семейство сте ти и мъжа ти-на първо място. И бъдещите ви деца.
Авторке, не искам да станеш като мен, защото в твоята история виждам една частичка от себе си и моя жизнен път. И на мен 20 години родителите ми говориха как ще умират, кой ще ги погребва, кое на кого ще остане-ужас. Е, писах ти по-горе резултата, характерът ми се промени. Всяко дете и всеки млад човек да го слуша Ен-брой години, би изперкал. И до днес съм си по-различна от хората на моя възраст. Гледай да не допуснеш да се повредиш и ти.
Това е животът-раждаме се, живеем, умираме. Важно е какво ще направим с този наш единствен живот. Ще ревем ли, ще скърбим ли или ще пристъпим към най-хубавото-следващото поколение-НАШИТЕ деца.
Не се чуди как да ги накараш твоите родители да се усмихнат-няма да стане бързо, нито сега или утре. Остави времето да се погрижи за мъката им, за твоята също, и гледай да си опазиш психиката. Мисли за твоето семейство, за твоя съпруг.
А, и гледай да се похвалиш тук скоро с блага вест ?)
Всичко добро ти желая и гледай напред-ведро и смело!
Лил
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: f620b87cfc |
|
3. Ами идете на екскурзия в чужбина. Тук в България идват доста пенсионери от другите държави. Използват времето си за екскурзии и да опознаят и разгледат света.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: ba4da6325b |
|
4. Всеки умира. Няма вечен човек. Това е напълно нормално.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: b44ba4639c |
|
5. Моите съболезнования!
Относно родитилите ти - остави ги да си го преживеят. Според мен, са се замислили за смъртта, което е нормално предвид обстоятелствата.
Но колкото и гадно да е, това е нормална и естествена част от живота.
Всеки човек губи близки рано или късно. По-лошо е, когато млади хора или деца си отиват. Когато човек е възрастен, това малко или много се очаква.
Изживей си мъката, остави вашите да направят същото, а след това продължете живота си. Това биха искали и вече нопусналите ви близки.
|
...
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 234a424c26 |
|
6. всички страдаме когато загубим близък, но не забравяй, че това е естественият ход на нещата. всички някога ще умрем, на всеки ще му дойде редът. нормалното е децата да погребват родителите си, а не обратното. трагедия би било ако родител погребе детето си, това наистина не пожелавам никому. а колкото и да обичаме бабите и дядовците си, те са дошли много преди нас на тази земя и е нормално да си отидат много преди нас.
така че родителите би трябвало да продължат напред и да гледат бъдещето, т. е. теб и бъдещите ти деца, а не толкова да се вторачват в миналото. на 50 години да говориш само за смърт не е нормално, може би трябва да потърсят психологическа помощ. човек на 50 е в разцвета на силите си, изобщо не би трябвало да го вълнува кога ще дойде неговият ред. всички знаем, че ще умрем, но не го мислим постоянно, нали?
така че съветът ми е: опитай да говориш с тях, че за съжаление загубите на близки възрастни хора са част от живота. можеш да ги изпратиш някъде на почивка, кратко пътуване, така че да се разсеят. ако нищо не помогне, може да потърсиш психолог.
Ж43
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 27b553c36d |
|
7. Едно внуче определено би им дало много нови сили! Кой родители не биха искали да бъдат баба и дядо???
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 1d0d43507b |
|
10. Това не е нормално. Баба ти и дядо ти са били над 70 годишни. Нормално е да се очаква да починат. Родителите ти са около 50. Рано им е да го мислят. Не са в разцвета си, но им е рано за смърт. Ти трябва да си на около 30г, колкото мен. Пагубно е човек на такава възраст да мисли за смърт. Рано или късно всички ще умрем, но ако мислим за това още от по на 30 години ще си пропилеем живота в тъга, депресия и самосъжаление. И на мен по някога ми става гадно като се сетя, че ще умра, но няма какво да направя по въпроса. Най-доброто, което можем да направим е да не мислим за това(поне докато не се пенсионираме) и да си живеем живота пълноценно. Радостно, весело и купонджийски. Така, че говорете с вашите да си избият от главата тия мисли а за вас(с мъжа ти) е задължително и ненормално да мислите и вие само за такива неща.
М29
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 2d515655bc |
|
11. Моите съболезнования!
Присъединявам се към горните съвети за детенцето.
Моята майка почина, когато бях на 12 г., баща ми ме е изоставил много по - рано. Мисля, че именно отговорността и обичта към мен мотивираха баба ми и дядо ми да преживеят ужасната загуба на детето си и да продължат. Точно тогава се роди и братовчедка ми, която постепенно върна усмивките и настроението в дома. Баба ми и дядо ми никога не прежалиха майка ми, но си наложиха да продължат живота. Загубата на родителите ти е далеч по - естествена, нормалното е детето да погребе родителите си, а не обратното. Всичко ще премине постепенно, а с дете - ако вие с мъжа ти сте готови и го искате - и по - бързо.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 47bdd26c33 |
|
12. Виж, аз нямам нито баба, нито дядо. Нито по линия на майка ми, нито на баща ми. И не знам какво е това да имаш баба и дядо.
А ето, ти си имала и си могла да се радваш на щастливи години с тях. Благодари за това.
Тъгата по даден човек е егоистична в основата си, защото ние не тъгуваме за човека, а за това, което сме взимали от него. И сега той си е заминал и няма кой да дава. Защо не тъгуваме по човек, който ни е нанасял болка и ни е обиждал? Защото е нямало какво да вземем от него.
Благодари им за щастливите мигове с тях и продължавай напред.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
