Без родители
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1741 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 22 години и реших да напиша своята история вместо да тормозя някой друг.
Както всички вас и аз имам майка и баща. Баща ми още от както се помня се интересуваше повече от себе си, отколкото от децата си "мен и брат ми". Пътуваше с камиони, изкарваше заплата след което я изхарчваше за себе си прибираше се вкъщи вземаше каквото намери в хладилника и отново тръгваше на някъде.
За нещастие братчето ми едва навършило 5 годинки се разболя от левкемия и му предстоеше дълго борене с болестта. След няколко години майка ми и баща ми се разделиха и мама замина за чужбина.
Баща ми пое по своя път, аз останах при едната ни баба а брат ми при другата. Бабите ни не се разбираха, но не по вина на моята мила баба, която ми даде толкова много в този живот, а от злобата и проклетията на онази моя баба-майката на баща ми! Тя направи така, че с течение на годините аз и брат ми да станем като непознати и макар вече излекуван от левкемията моето братче остана някъде там в миналото. Сега насреща си всеки един от нас вижда в лицето на другия-непознат.
От баща си и съвместния ни живот помня само как ми посягаше не с шамарче, а с ритници и то примерно само защото съм искала да сложа оцет на някаква си манджа - била съм се правила на глупава, кой глупак слагал оцет в яхнията? ! Поводите за побоя който редовно ядях бяха много.
Мога да кажа, че мен баба ме отгледа и ме дари с тази обич, която само една майка може да даде на своето дете. Научи ме на толкова много неща, беше моята опора, беше рамото на което се облягах. Бях на 16, когато почина от рак и от тогава малко по малко започнах да се уча как да се справям сама.
Когато изгубих човека, който ме отгледа, чак тогава осъзнах, колко ми липсва тази обич, тази топлота, това рамо на което се крепях.
Не, че мама не ми даваше всичко, но всичко го получавах от толкова много разстояние. Идваше си веднъж годишно за няколко дни и аз ходех при нея всяка година, но разстоянието си оказа своето влияние.
Мама роди трето дете от втория си мъж-момиченце. Моята красива сестричка която в момента е на три годинки и която аз много обичам. Но уви както живях разделена с брат си така ще живея и сега със сестра си, защото нейният живот е устроен в друга държава.
Обожавам майка си и треперя всеки един момент да не би да и се случи нещо, но в последните две години забелязах, че тя лека полека се отдръпва от мен. Започна все по рядко да се обажда, разговорите с нея не са същите. Няма я тази топлота която имахме преди. Все по рядко усещах обич от нейна страна, и все повече започваше да ми тежи факта, че израснах без нея, без уроци по простиране, готвене, без целувката за лека нощ, без толкова много неща. Мислех си, че това, че баща ми не се интересува от мен съм го преодоляла, но като видя как някоя моя приятелка е прегръщана и целувана от своя баща, разбирам колко съм имала нужда и аз от баща който да ме закриля, да ме пази и прегръща, когато имам нужда от него а дори и когато нямам.
Израснах без тази бащина обич, а сега губя и малкото останала майчина. Милото ми братче има същата съдба, дори по-лоша. Когато от време навреме се видим с него и успеем да си поговорим повече за това какво е било преди и какво, ще бъде виждам как очите му се навлажняват, когато споменем липсата на бащини и майчини грижи в животите ни, липсата на детските игри, който си останаха не изиграни от едно братче и едно сестриче, които искаха да усещат само топлината от семейното огнище, да израснат заедно, да вървят рамо до рамо както преди толкова много години.
Семейството е най-важното нещо на света. Подкрепата от близките ти хора, обичта, топлотата и всички останали неща които те правят част от него, всичко това трябва да се цени.
Сега имам съпруг и прекрасно малко момченце, което ще дарявам с обич и грижи. И аз вече имам семейство в което се чуват смехове и леки спорове които бързо разрешаваме. Детето ми има най-милия и грижовен баща и майка която никога няма да го остави, колкото и трудни да са нещата за в бъдеще. И помнете-Никога не забравяйте да дарявате своите деца с обич, защото колкото и големи да са те винаги ще имат нужда от нея.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: b5a2805cb2

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Какво да ти кажа момиче и аз съм на 22 години момиче съм имам твоята подобна съдна само че моя баща почина а мама е в чужбина, преди 2 години няколко месеца след смърта на татко срещнах голяма си любов много съм щастлива той ме накара да забравя за всичко моя съвет е хвани си приятел! Любовта е най най хубавото нещо в живота!

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: f2d4dd881b

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Не си имала щастливо детство, но дано да си открила правилния човек и занапред да имате щастлив семеен живот

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: e3deb7c8d9

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Тъжно, но явно такава ти е съдбата, че най-близките хора ще трябва да си създаваш ти. Всъщност аз не изповядвам клишето, че "кръвта вода не става". По-скоро съм на мнение, че емоционалните връзки са по-силни от роднинските. Така, че в живота имаш чудесния шанс да си намериш близки хора, каквито на теб ти харесват и да се научиш да разчиташ основно на себе си. Не, че това е по-добре от това да имаш хубаво семейство и родители, но.... така се е случило. Обикновено хора като теб създават хубави семейства, защото ценят това, с което животът не ги е дарил. Успех ти желая!

 

...

горе^

преди: 10 години, 5 месеца hash: 0459083d63

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Историята ти наистина е тъжна, но поне финалът е щастлив. Обаче все още можеш да пооправиш нещата. Имаш брат си и от теб зависи да направиш крачката към сближаването, за да си бъдете отново семейство, вярно вече всеки от вас си има свой живот, но това не означава, че не можеш да поддържаш страхотни отношения с него. Аз имам сестра и двете вече сме големи, даже доста по-големи от теб, всяка от нас си има собствено семейство, обаче връзката между нас е желязна и тя винаги ще си остане един от най-важните хора в живота ми. Така, че последвай моя пример и се сближи отново с брат си. Това, че баба ти се е постарала да ви раздели, не ми е ясно защо, не е непоправимо и можете да оправите нещата.

 

...