Споделена история от Семейство |
Мъжа ми само мрънка, а за дете не иска дори да говори
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 1824 пъти
Съпруга ми е в гаража, чопли си по колата, няма лошо. Аз си седя самичка и си мисля разни неща, като например как доста често като се ядоса за нещо си го изкарва на мен, когато е гладен е нервен и си го изкарва пак на мен, а аз все си мълча. Под "изкарване" имам в предвид цупене, заяждане, правене на пук, а после като си реши проблема се извинява и ме гледа с умиление. Като съм на работа цяла седмица по - трудно успявам да смогна да държа дома ни чист и подреден, но се старая, а днес виждам как е сядал на стола в кухнята и после като е станал дори не го е оправил да го върнте на мястото му. Вечер като пие бира и реши да ляга си оставя недозипитото питие в чашата на масата в хола и такива неща. Ако реша да пусна пералня се цупи, макар че не го карам той да я оправя после. Не ми дава да сменям чаршафите на спалнята всяка седмица, защото като се омачкали и миришели на нас били по - хубави и удобни и някакви такива. Въобще никакви ангажименти не иска. Дори битови, такива които са свързани с това да почисти след себе си или да вложи в нещо, което ще ни е от полза. За дете и дума да не става. Никога не подговаря, а вече не е малък, да кажеш че не му е дошло времето. Преди две години си продадох и булчинската рокля, като с радост установих, че булката, която се е омъжила с нея вече има бебе... Много се зарадвах за нея и се замислих аз в моя живот какво съм направила - нищо. Седя и ходя на работа. Нищо друго. След работа ходим да пазаруваме хранителни стоки, обикновено е една торба с няколко артикула, но докато я носи по стълбите нагоре все мрънка, че станал като горила с ръце до земята и му писнало всяка вечер да носи нагоре. В еидн такъв случай му взех торбата за да не му тежи и му казах, че не го правим за друг, а за да си готвим да ядем ние... вътре е и любимата му бира. Та, такива неща. Писна ми честно казано. Гък не съм казала за нищо, но вече започва да ми тежи как той само мрънка. Има още много неща, но има ли смисъл да изреждам - как си прави планове без да ме пита, после ме насилва да се съгласявам с него, забраняват ми се много неща, най - вече онлайн общуване, едва си направих скайп за да си пиша с родителите си. То бяха сръдни, сакън някой да не ме открадне. Не се чувствам под закрила до силен мъж, той мрънка и е апатичен. Постоянно хули и говори противно против някой.
Някоя от вас има ли такъв съпруг, как се справяте?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: f5a6e77be2 |
|
1. Започни и ти да мрънкаш, лигльовци... освен да не му обръщаш внимание, а за детето питай го, ама и а дете щр си мрънка май..
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 027b398b27 |
|
3. Съпругът вероятно има някакво личностово разстройство. Обстановката по-хубава няма да стане. Няма какво да си губиш времето с него и да си хабиш нервите. Не е здравословно. Прибираш си багажа и толкова.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 124bcac830 |
|
4. Авторке, май си пропуснала да го научиш на някой основни работи... има една хубава българска приказка "жената и колата са на късмет, а мъжа и кучето - както ги научиш.. " мисля, че си поизтървала нещата. Ако е късно за превъзпитаване, по-добре търси нов... тоя отдавна ти се е качил на главата и хоро играе, не си е работа, да си жертваш живота с такова нещо.
|
|
