Как да се справим с дразнители?
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 3311 пъти
Здравейте! Проблемът ми се състои в справянето с хора-дразнители - съквартиранти. Не бях сигурна къде да пусна темата, но като че ли Семейство подхождаше най-добре. Няма да разказвам подробно, а ще дам само информация, която е нужна за да мога да получа от вас съвети, читатели на Сподели. нет.
Проблемът е следният - чувствам ярост вътре в себе си, а преди беше само разочарование, но явно отрицателните емоции вътре растат! Всичко това е от факта, че в замяна на моето добро отношение към дадените хора, от отсрещната страна получавам само арогантно поведение и скрита агресия. Аз съм човек, който обича да следва правилата, да е верен приятел и преживявам силно такива неправди. Да не говорим, че единият от тях би трябвало да е благодарен, тъй като преди около половин година му направихме немалка услуга заедно с друг човек. Но той това не го помни, разбира се. Това, което желая, е дадените хора да осъзнаят, че поведението им е абсолютно незряло и да се извинят. Но тъй като са с непокрито високо самочувствие, те това няма да го сторят. Държа да подчертая, че нещата, които ме дразнят не са плод от разсеяност като например непочистено или неизмито нещо, а са добре обмислени и планирани, което е най-дразнещото!
Опитах да се справя със ситуацията първо като се правя, че не забелязвам. Държах се добре както винаги, не помогна. После опитах с тяхните камъни по тяхната глава, но това доведе само до по-мръсни номера от другата страна. Сега игнорирам и като че ли най-добре работи. Съвети от типа - да не живея с тях не са ми нужни, тъй като в скоро време съвместното съжителстване няма да е факт. Това, което не ми дава мира е фактът, че незаслужено получих такова отношение от хора, които преди ми бяха най-близки. Затова и разочарование. Но то мина. Сега е ярост, яд или както искате го наречете. Какви могат да са мотивите за тяхното поведение? Дали греша като съм прекалено добра с всички, тоест не всявам респект? Възможно ли е да е и доза завист тъй като всъщност тази промяна е забелязвам откакто постигам успехи в професионален и личен план, или прекалено много си внушавам? Как ви звучи всичко това? Ще се радвам на всякакви съвети, както и критики, които смятам, че ще са дори от по-голяма помощ, тъй като ще покажат друга гледна точка.
ПС забравих да спомена, на 20+ сме.
Искрено моля модераторите да одобрят темата ми, тъй като това много ми тежи и ще следя отзивите! Благодаря!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 месеца hash: 97c97f62b3

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Да, прекалено си добра и възпитана. Към хората винаги трябва да подхождаш умерено и резервирано, а не да се умилкваш като кученце в краката им и после да очакваш уважение и добро отношение. За да получат твоето такова, трябва да си го спечелят и заслужат, а не да им го даваш на готово и после да се чудиш къде е проблема. Отделно, че между съквартиранти винаги рано или късно се получава така. Помисли ти с какво ги дразниш и се замисли как изглеждаш ти в очите им. Най- добре е да седнеш и да поговориш с тях съвсем откровено и се дръж естествено,но бъди твърда и не им се хили и умилквай.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: eacb2fe346

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Авоторке, разбирам те отлично, но за съжаление това което очакваш няма как да стане! Ти трябва да разбереш и осъзнаеш, че всеки човек е на съвсем различно ниво на (духовно) развитие, на съзряване и осъзнаване! Понеже ти си на по-високо такова си мислиш, че и другите трябва да са като тебе, и че ако не са - то те се лигавят или се правят на две и половина... което не е така. те просто НЕ МОГАТ да бъдат като тебе, дори и да се опитват. Все едно да очакваш от едно 4 годишно дете да разбира висшата математика - просто няма как да стане! Моля те - гледай на тях просто като на ДЕЦА, не ги съди - напротив, опитвай се да им бъдеш като учител-педагог. Обяснявай им търпеливо, макар да знаеш, че няма да те разберат, повтаряй им постоянно - като на олигофрени, съчувствай им. Ще пожиеввш още и ще видиш, че не всички хора са равни, даже има някои - много, много неравни! Чрез учене, постоянство и съзнателна работа ще се замогнеш икономически и тогава ще си формираш твоя среда, семейство със себеподобни хора. Сега стискай зъби, съчувствай им, помагай с каквото можеш и продължавай напред! НИКОГА на лошото с лошо! НИКОГА на ниското ниво с ниско! Те трябва да имат пример, към който да се стремят, а не ти да си намираш оправдания да падаш на тяхното ниво...

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: eed79d40c0

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Не разбрах какво конкретно те дразни. Но впечатлението, с което аз оствам е, че ти се опитваш да ги промениш. Не знам, въобще си заслужава да си пропиляваш енергията с тях. На твое място си сменям съквартирантите, току-виж ми е по-комфортно.

 

...

горе^

преди: 10 години, 2 месеца hash: 29b352b260

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

4.   Според мен ти обичаш да се налагаш и да мериш според твоя аршин. Но хората са различни. Освен това, не можеш да намразиш някого за това, че не ти е благодарен. Той може изобщо да не ти е искал услугата, или вече да ти е благодарил за нея, но на теб да не ти стига и да искаш всеки път човек да ти се кланя. Успехите за които говориш, надали дразнят някого. По-скоро ти с поведението си дразниш.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 26f1b601f5

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Благодаря за мненията. Наистина не си заслужава да пилея енергия по тези хора, и конкретно към 1, 2 - мненията ви ми помогнаха много. Проблемът така да се каже вече не е актуален, явно животът ни среща с определени хора, за да научим нещо за себе си, нещо за другите и след това ни разминава с тях и ни среща с други хора. Радвам се на опита си, защото едно е да живееш в комфортна среда, а друго да се сблъскваш с реалността, в която не всички са ти приятели, и не всички желаят да бъдат. И също към номер 4, принципно си прав(а), но в случая услугата е била поискана и наистина не е била малка, и не съм я сторила, за да си имам поклонници, а от чисто сърце. И единственото, което съм искала от този човек е уважение. И при липсата на такова, мисля, че най-естественото нещо, което може да почувства човек след това е обида, разочарование. Все пак когато съм писала темата, съм била афектирана, и 'мразенето' е било силно преувеличение на ситуацията. :) Най-важното е след конфликти, да потърсим отново спокойствието, да простим, да признаем, че и ние имаме вина, и да даряваме околните с усмивка и доброта. Не си заслужава лошият опит да ни кара да не бъдем човечни! :)

 

...