А сега на къде? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124631)
 Любов и изневяра (30685)
 Секс и интимност (14697)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6786)
 Здраве (9790)
 Спорт и красота (4786)
 На работното място (3376)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19409)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

А сега на къде?
преди: 14 години, 7 месеца, прочетена 4112 пъти
Здравейте, аз съм жена на 33 години.
Често разглеждам този сайт и реших и аз да споделя своята болка. Когато бях малка, майка ми се разведе с баща ми. Тогава тези неща още бяха рядкост, разведената жена беше веднага заклеймявана от обществото. Както и да е след време тя си намери друг съпруг и тогава започнаха мъките за мен. Той не ме искаше…, бях на около 8 години, когато отидохме да живеем при него и за мен започна ада. Майка ми се разболя, стоеше с месеци по болници и оздравителни центрове, а аз сама с пастрока си. Той хващаше косата ми и викаше в ухото ми – „Копеленце такова, сега трябва и с теб да се занимавам, ако си много хубава, баща ти нямаше да те остави и да не те потърси повече. Ти си копеле, родена си от курва и курва ще станеш, за това не те искат баба ти и дядо ти…” – а аз не знаех смисъла на повечето думи…

Наистина при баба и дядо ходехме рядко и за по няколко часа – като на гости у познати. Но едва по-късно разбрах, че те не са били съгласни с първия брак на майка ми и до края на живота си, отказаха да и простят. И така, десет години, унижения, тормоз, мълчах, страхувах се да кажа на майка ми, за да не я тревожа. Тя се оправи, родиха си момче и момиче и аз станах съвсем излишна. Пред майка ми, той не ме обиждаше, но само за секунда да останехме насаме и започваше - постепенно „копеле” се замени с „курва”, рисуваше бъдещето ми като проститутка в някой бордей, не позволяваше да се харчат излишни пари за мен. Каквото и да ми купеше майка ми, трябваше да се подчертава, че е преоценено или от втора ръка. Това не ми пречеше, страшното за мен бяха обидите и психическият тормоз, който ме осакати и до днес понякога се будя с писъци, като сънувам как ми дърпа косата, блъска ме в стената и ми крещи.

Сега аз се разведох… имам син. Две години след развода срещнах мъж, който е много мил и приятен. Не е богат, не е красавец, но ми е добре с него. Проблема е, че когато ги запознах със сина ми, още от пръв поглед усетих, че не се харесаха взаимно. Сина ми е на 8 години и като всяко дете откровено ми каза – „Не го искам тоя, той не ми е тати” , приятелят ми каза – „Личи, че не е участвал бащата във възпитанието, малко е разглезен и своенравен”…. И сега, накъде??? Не искам да съм сама, млада съм, имам нужда от истински живот…, но и не искам сина ми да живее така, както аз живях с моя пастрок. Не знам как да постъпя, за да не нараня нито себе си, нито детето.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 14 години, 7 месеца
hash: c485a57c0a
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Ами помисли си или ти да си щастлива с тоя мъж а детето да страда или ти да страдаш а детето да е щастлива от друга страна ти заслужаваш щастие защо пък трябва да стане същото като с теб като малка според мен бъди с мъжа но ако почне да тормози детето го остави

 
  ...
преди: 14 години, 7 месеца
hash: a80f27c854
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Много кофти ситуация. Мразя такива хора, които третират деца, само защото се чувстват безпомощни. Какво можеш да направиш? Седни и човешки поговори с мъжа, с когото искаш да живееш. Обясни му положението и му кажи, че не искаш да бъде така, помоли го да бъде търпелив към детето, да не го третира като боклук, да се държи приятелски и да подходи бащински към него - защото човекът е прав, едно момче има нужда от мъжка ръка.
А на детето спокойно можеш да му кажеш, че този мъж няма да му е тати, но ти се чувстваш добре с него и знаеш, че той ще се грижи за вас двамата. Знам, че е още малко, но когато бъдеш искрен с децата, те винаги го разбират. А ако не се получи - вече не знам какво може да се направи, но да живееш сама е най-ужасното нещо. Опитай, нищо не ти пречи.

mosh

 
  ...
преди: 14 години, 7 месеца
hash: e69c2238a3
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Ех, мила... Възможно ли е да има такива изроди?

 
  ... горе^
преди: 14 години, 7 месеца
hash: 98865b45f3
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Добре е, че мислиш за детето си, но мисли и за теб самата. Може бе трябва да опиташ , а пък ако не се получи .... Но само защото "той не е тати" да се отказваш не трябва. Ще дойде време когато синът ти ще порасне и ти ще останеш сама. Той винаги ще бъде твое дете и не мисля, че като порасне ще те упреква, ако си живяла добре и без баща му.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker