 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Същите ли сте като родителите си?
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 1938 пъти
Искам да попитам тези от вас които вече са родители дали спрямо децата си се държите по същия начин както навремето вашите родители са се държали с вас или има някои от вас, които все пак са успели да не повтарят същите грешки?
Чета много от историите тук и се радвам, че моите близки не са ме държали съвсем изкъсо, не са ме контролирали толкова много, не са ме гонили за оценки. И все пак никое семейство не е перфектно и има някои неща, които не са ми харесвали чак толкова и не бих искал да ги причиня на бъдещите си жена и деца - прекомерна загриженост на моменти, това, че не са ме окуражавали достатъчно в развитието на социалните умения и в гоненето на интересите, това, че нямаше много други деца в рода ми и някак бях център на вниманието вкъщи и сред техните познати, както и други не толкова значителни неща.
Много хора са ми казвали как като стана родител ще видя колко е трудно или как те са повторили мотамо моделът на техните родители, но дали има такива, които все пак са успели да станат по-добри такива? Просто ми е любопитно.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 61533e53c3 |
|
1. Аз лично съм коренно различен от родителите си. Не казвам по-добър, времето ще покаже, но поне се старая да съм и да не повтарям техните грешки. Мисля, че до момента ми се получава, макар че естествено и аз не съм перфектен, но все пак е рано да се каже. Все още детето ми е малко. Един ден като порасне и като стане достатъчно самостоятелно, ще мога да кажа с по-голяма сигурност до колко съм се справил като родител.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 2822471073 |
|
2. Авторе няма как човек сам да оцени по добър или по лош родител от собствените си родители е станал. Все пак всеки човек по отделно е възпитаван, независимо дали е имал братя или сестри, всички деца в едно семейство се възпитават различно, съответно на всяко дете му тежи различно нещо. Самите родители доизрастват с разликата във възрастта на децата си или посрещат лоша оценка на всяко от децата си в различно настроение, ако щеш, съответно се карат по-малко или повече за едно и също нещо. По принцип всеки човек като родител е точно толкова виновен към децата си, почти колкото родителите му към самия него, дано повечето са наклонили везната към добро.
Вероятно повечето ще се самооценят в положителна посока, защото през живота си са се мъчили да не правят точно тези грешки на родителите си, които са ги наранили най-много. Същевременно правят други грешки с които са нямали опит в собственото си детство, точно защото родителите им са съумели да ги предпазят.
Трудно и почти невъзможно е да намериш точният и най-правилен начин за възпитание на дете. И аз преди 5г си блъсках главата със същият въпрос, дали постъпвам правилно. Синът ми бе прекалено послушен и това ме притесняваше, за всяко нещо питаше и изпълняваше точно, от малък. Бяхме стигнали до там, да ми се обади на работа по телефона, да пита дали може да яде у дома от нещата в хладилника!? ! Да имаш син на 11г и той да спазва правилата за пресичане по добре от родителите си и да ти казва че няма да пресече, ако не стигнете точно до пешеходната пътека, не два метра преди нея, никога да не се е катерил на дърво!? !
Търсих информация, четях, дори стигнах до психолог от ДЗАД, ей така не бях сигурна в себе си. Обаче встъпвайки в кабинета на психолога от ДАЗД станах свидетел на разговора между психоложката и дъщеря й на живо. Дъщерята беше на не повече от 15г искаше пари за маникюр от майка си /психоложката/, след като изслушах разговора им и майката ядосано хвърли 60лв на дъщеря си за козметик и маникюр, сама оцених, че психоложката всъщност е по лош родител от самата мен, извиних се и излязох, без да споделя проблема си. Сега пет години и нещо по късно нямам съмнения в себе си, знам че съм грешила и ще греша, но се старая да се информирам и да постъпвам правилно. Имам син на 17 с който се гордея.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 772cf4f1f5 |
|
3. Много хубава тема. Иначе мисля, че всеки нормален човек поне се стреми да е по-добър родител от родителите си. Моите родители определено бяха по-добри от своите (баща ми е бил бит системно да кажем), но и доста грешки направиха. И аз четох доста книги по психология, конкретно по темата „Отровните родители“ е много добра книга и първо анализирах очевадните грешки на родителите си.
1. - оженили са се твърде млади под натиск на родители и общество (аз се омъжих на 30 г., а на 32 родих първото си дете например)
2. Баща ми особено не е бил готов за семейство, отдал се е на пиене и запои с приятели и до 40-45 г. възраст почти не му виждахме очите, после се кротна, но ние бяхме вече доста големи и честно казано към баща си чувствам обич, но не като към баща, а като към мъж на майка ми, който в момента се грижи за нея и я прави щастлива, но не го уважавам като свои баща, никога не съм му искала съвет и така нататък и не мога да разчитам на него. Майка ми ни е изхранила с нейната малка заплатка, а баща ми печелеше доста пари, но предпочиташе да ги харчи с приятели, не виждаше, че нямаме обувки или якенца за зимата. Това понякога ме яде, но в крайна сметка - това е положението и съм му простила.
3. Майка ми вместо да се кара с баща ми, трябваше може би да се опита да му предложи спокоен и уютен дом, което се случи чак като тя загуби работата си и имаше много голяма нужда от него. Защо не успя да му даде обич преди това, не разбирам. Но както и да е - моята майка направи грешката да се отнася с нас като към приятелки, да ни споделя неволите с баща ни, проблемите на работа или трудностите си да плаща сам сметки и храна. Не ? е било лесно, но ние като деца не можехме да ? помогнем, а се чувствахме отговорни за проблемите ?, макар че не ние можехме да я разведем с мъжа ?, не ние можехме да намерим по-добра работа за нея и не можехме да плащаме и сметки, защото нямахме право да работим.
Това е и за мен основната грешка на родителите ДНЕС - не се отнасят с децата си като към деца, като към техни попечени, тяхна отговорност, а се опитват да бъдат приятели на децата си. Е, това е също толкова грешно като да удряш децата си, защото така прехвърляш и отговорности на детето без да искаш. В „Отровните родители“ имаше много добра сентенция „Децата ви си имат приятели, но само вие сте им родители“.
За мен лично единственият истински родител ми беше баба ми, макар че е строга жена, която не ме е прегръщала дори. Майка ми се отнасяше към нас като към плюшени мечета, искаше да спим в леглото ? и тем подобни глупости, което е и причината сестра ми да излезне доста повредена от семейството ми - и сексуално е повредена, и не е способна да има нормална връзка и семейство и за съжаление като родител е обречена на неуспех. Аз бях по-малката и имах късмет майка ми по мое време да се е върнала при майка си и да възложи на баба ми цялата отговорност за мен от самото начало на живота ми. Това ме е направило съвсем друг човек в сравнение със собствената ми сестра. Днес дори имам по-добри отношения с двамата си родители, а като малки сестра ми сякаш им беше единственото дете - за баща ми тя действително е била единственото дете, защото моето ранно детство майка ми е избягала дори в друг град и той не е имал контакт с мен като малко дете, бебе и така нататък, което и за него явно не е било толкова лесно. Към сестра ми например до ден днешен има някак си по-естествена връзка, а към мен сме и двамата по-студени един към друг.
Ето какво реших обезателно да променя в живота си - избирах съзнателно мъжа си, търсих и добър баща. Помня си, че това беше едно от нещата, които най-добро впечатление ми направиха в началото на връзката ми с мъжа ми, защото той имаше деца от първата си жена - много го наблюдавах тогава какъв баща е и чак като се уверих, че е грижовен баща, чак тогава си позволих изобщо по-сериозна връзка с него.
Това е и много основна разлика от брака на родителите ми - аз мислех преди брака, не след него, защото ми беше ясно, че колкото и да се стреми единият родител да компенсира липсата на втори - просто детето си има нужда от двама родители. Не визирам тук разведените хора, напритив - доста от тях се грижат дори по-добре за децата си от женените, защото се опитват да компенсират и дори се състезават с другия родител за любовта и вниманието на децата си. В моето неразведено семейство иначе не беше така - аз израстнах практически без баща и с майка-приятелка т.е. и без майка, а само баба ми беше единствен възпитател, родител ако щете и инстанция за това кое е добро и лошо в живота, а учителите пък компенсираха другото.
Затова днес не се опитвам да съм приятелка на децата си. Обичам ги, но те не ми знаят проблемите, колко ми е сметката за ток и така нататък, а си имат свои отговорности - да се грижат за домашните си любимци, за собствените си вещи, да си правят сметка с джобните си пари, да се справят с учебния материал. Ако имат проблеми, не им ги решаваме, а се опитваме да им дадем самочувствието, че сами ще успеят да се справят. Например децата ми не ходят на частни уроци, а си учат самостоятелно уроците и като не разбират нещо имат самочувствието да отидат при учителя, който им преподава и да питат директно, търсят допълнителни учебници и литература, където нещата са обяснени по-разбираемо и така нататък.
И още - аз като дете нямах лично пространство, собствена стая, а непрекъснато бивах наблюдавана и майка ми ми казваше какво да съм правила или не - съвсем безсмислени неща като „стига си учила толкова, ще си развалиш очите“ или „яла да ядеш“, тем подобни идиотщини, а сестра ми ми носеше дрехите и непрани ги слагаше обратно в гардероба, крадеше ми химикали и тем подобни - нямах така и лични вещи, т.е. възможност да се почувствам ЛИЧНОСТ и индивидуален човек.
Това при децата ми гледах да е различно. От 5 г. възраст нагоре си имаха всяко стая. Мъжът ми има две доведени деца, които живеят при майка си, но и при нас през събота и неделя и ваканциите - имат си и те собствени стаи със собствени мебели, вещи и пространство. Това е много важно и често подценявано от родителите обстоятелство. Към доведените си деца иначе си позволявам някаква приятелска връзка, но знам, че те си имат майка и ми е чиста съвестта, но към своите собствени деца не мога да бъда приятелка, колкото и да е по-лесна тази роля от това да си родител - т.е. да си и лошият понякога, да възпитаваш, да забраняваш, да поставяш граници или да възлагаш задачи.
Когато човек се откаже от родителската си роля и иска да бъде приятел на децата си, той ги лишава от родители, обрича ги да растат в безтегловност, без опорна точка, пример, ментор ако щете и чувство, че може да се опре на вас, когато има наистина нужда.
Така съм израстнала и аз - ами как да разчитам на родителите си, когато им знаех всички проблеми и неспособността им да се справят дори с една сметка за вода или с една счупена керемида на покрива, те бяха толкова заети един с друг, че бяха неспособни да са ни родители, а като приятели също не ставаха, защото приятелите човек сам си избира, не може родителите ти да ти станат приятели, колкото и да го искат.
Чета и тук много тъжни истории на деца, които искат да помогнат на родителите си да се оправят в живота, дори да работят и кредити да взимат - ей това е резултатът и вместо да са децата-деца и да имат детство и мечти, те се занимават с отговорностите и проблемите на възрастните.
Това на нашите деца е спестено, не спят и в брачното ни легло и никога не са спали (дори като бебета), винаги са си знаели своята роля в семейството, какво е позволено и какво не и колкото да ни е било трудно, сме били непреклонни, когато е трябвало да се наложи наказание. По-лесно е иначе да не наказваш, да метнеш 60-те лева за маникюр на детето, към което се държиш като „приятелка“, да си родител е отговорност преди всичко!
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 772cf4f1f5 |
|
4. Иначе най-добрият начин да възпитате децата си в ценности, морал и поведение е като сте им пример - не може да пъхате на КАТ-аджията двадесетолевка и после да се чудите, защо децата ви преминават на червено.
Най-трудно е да възпиташ детето си в самостоятелност и да му вдъхнеш доверие в собствените възможности.
Не е чудно, ако първокласникът го е страх да си вземе нещо от собствният ви хладилник, когато до сега не е имал възможност да си приготви сам храната или да участва в приготвянето на храната в семейството.
Много родители мислят, че някои неща се подразбират, но детето идва чисто като празен лист и трябва вие да му кажете как функционират нещата в прав текст, не да чакате то да се сетило. Дори не обясняваме на децата си роднински връзки и доста растат за наше учудване с мисълта, че мама и тати са братче и сестриче, защото имат една фамилия като братче и сестриче и спинкат в една стая като братче и сестриче, а децата ги носи Щъркелът. Като лъжем или не казваме елементарни неща на децата си, им нанасяме неизбежни и доживотни щети!
Не е чудно, ако вашето 15 годишно дете не може да се храни с нож и вилица, когато не сте му разрешавали преди дори да подържи нож, за да не се порежело или се чудим, че не може детето ни да си върже обувките, защото му връзваме обувките всяка сутрин вместо да го научим да се справи и само с риск да го прави грешно и да се спъва 2 седмици във връзките си.
Как ще готви сина ви един ден, когато сте се отнасяли към него като към инвалид-паша и сте му сервирали на готово?
Как искате децата ви да успеят в училище и в живота, когато по 10 пъти на ден им повтаряте как вие НЕ сте успели заради „държавата, гадният работодател, семейството си, липсата на връзки и тем подобни “ - ами като вие сте такива, и децата ви ще са такива и защо им е да учат например, когато могат да ви кажат, че учителят е гаден или пише оценки по „мнение“? Какъв стимул има човек да се бори с проблемите и обстоятелствата, когато собствените му родители капитолират пред тях?
Общо взето крушата не пада по-далеч от дървото и каквото повикало, такова се обадило.
Вие сте ПРИМЕР номер 1 за децата си и нито учители, нито приятели или роднини могат да компенсират вашата собствена слабост като родител, но и като пример.
Не се чудете иначе, че децата ви пушат - вие защо пушите?
Заварените ми деца пушат от 14-годишни, но какво да им се караме, когато майка им през 5 мин. излиза да пуши навън, а и баща им пушеше доста сериозно преди 2 години и си запалва още при повод. Ще забраниш и ще се караш на детето, че се държи като теб ли?
Или да се караме на детето, че мърси дрехите си и дома, а не сме му показали как функционира пералнята и как функционира прахосмукачката. На 10 г. едно дете е в състояние да пусне една пералня, а още по-малко може да като игра да ви „помага“ в домакинството, но на повечето родители им е по-лесно да сервират и отсервирват, да слугуват на децата си, вместо ден след ден да им показват как да се справят сами и после се чудят, че дъщеря им на 18 г. не може едни гащи да си изпере, да си сготви и така нататък, но иначе сте платили хиляди по безмислени частни уроци, вкарали сте с триста зора детенцето си в някакъв университет и после се чудите, че издържате хрантутници до 30 г. възраст.
Ами вие научихте ли детето си да живее самостоятелно, да се обича, да цени своите способности дори без да учи висшО? Едно яйце не можем да си изпържим, но после се чудим, защо синът не напуска гнезденцето до самата си сватба, а после имало разводи - в дъното на всичко винаги сме ние, родителите си.
От първи клас повтаряме на детенцето си как учителите са виновни за лошите им оценки и после се чудим, че сменят работа след работа заради „лош работодател“.
От малки учим децата си, че ние калпава държавата, после се чудим как могат да отиват на Запад да мият чинии за 400 евро на месец.
Каквито сме, такива ще са и децата ни!
Замислете се, преди да предложите кухото си приятелство на децата си и да им отнемете така единствените родители, които имат възможност да имат!
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 2822471073 |
|
5. От №2 до №4 Интересно защо се стараеш да търсиш моите грешки във възпитанието на сина ми, там където те не са? Проблемът с хладилника не беше защото синът ми не помага в домакинството, на 9 месеца пълзейки ми носеше от шкафа памперс да му сменя, от три годишен метеше с прахосмукачка, от шест годишен пазари храна за дома, на 7-8 направи и изпече първия си самостоятелен кекс, когато беше на 9 аз бях в болница 10 дни и той пускаше пералня, сега на 17г прави по вкусни точени баници от доста баби, а аз не мога да точа, в учението е перфектен 3-ка в негов бележник не съм подписвала всичко е по нагоре и т. н. Случката с хладилника бе на 11г. За всичко си има и други причини освен тези, които изплуват в главата ти и които ги пише в книгата. Притесненията ми бяха че той бе прекалено послушен и изпълнителен, ако не забеляза! Притеснявах се че който не греши /не прави бели/ е с намалено любопитство или като не греши ще му липсва личният опит. Друго е да ти кажа че печката пари, друго е да я пипнеш, нали!
И защо ако децата ни ще станат точно такива, каквито сме ние, ти не си станала копие на родителката си, както твърдиш? Ако ние като читатели оценяхме теб по твоя пример 1 /родителите ти/, какво ли мнение щяхме да имаме за теб?
Всъщност замисляйки се само по твоята логика, знам защо си омъжена късно и то за разведен мъж с доведени деца.
Да ти дам още малко "хляб" за размисли, свекърът ми е алкохолик, а мъжът ми и брат му пият алкохол по 100гр годишно, 50гр на нова година и 50 на рождените си дни! - Не би ли трябвало по твоите закони, синовете на алкохолика да са кварталните пияници?
|
...
| преди: 10 години, 1 месец hash: 772cf4f1f5 |
|
6. Виж, номер 5, много лично взимаш нещата - не говоря за теб в личност, а по принцип къде са понякога проблемите.
Възможно е ти просто да си се вживяла прекалено в ролята си на майка, знам ли... , но много лично взимаш нещата в такава ОБЩА тема, може би защото се чувстваш несигурна като родител - знам ли, ти си знаеш.
ТИ обаче съвсем лично ме нападаш и ще ти отговоря - не съм станала копие на майчицата си, но виж - доста опорни точки имам и с баба си, и с учители - до ден днешен поддържам връзка с учителката си от предучилищната, която тогава ми беше нещо като майка. След това също случих на учители, слава Богу.
Майка ми ми е иначе нещо като приятелка, както тя си се и държеше. Защо да имам опорни точки с нея - тя не ми е била за пример и сама се е отказала от ролята си както и от повечето отговорности в живота си.
Говоря обаче за това да си РОДИТЕЛ по принцип и ролята на родителя като пример на децата си.
ДОКАЗАНО е иначе, че повечето деца на алкохолици страдат от зависимости. Дори има доказана генетична предразположеност към зависимости. В семейството на баща ми поне от 5 поколения всички мъже са алкохолици, а аз не пия и не пуша като лично решение, но и баща ми пък не е играл някаква определяща роля в живота ми.
Иначе какво имаш против хората да се женят за разведени родители? Нима с развода свършва живота и хайде-на боклука? Омъжила съм се късно като личен избор, за да уча, за да правя кариера, да спестя пари и да съм сигурна във връзката си. Ние почти 10 г. бяхме заедно преди да имаме деца, виждала съм го как си гледа децата, преценила съм, че е добър баща.
Не казвам, че сме перфектни родители, то няма такива, но тук въпросът не беше такъв, а с какво поне се стремим да сме различни от своите собствени.
Ти толкова се чувстваш иначе засегната, че явно те гложда нещо и сама си разбрала, че може би нещо при сина ти не е така, както би желала - твой си проблем.
За съжаление много хора в наше време не могат да си позволят повече от 1 дете, което поне според психолозите не е добър начин да израстнеш. За мен лично беше важно да имам 2-3 деца, а в нашият случай дори растат малко или много заедно 5 братя и сестри, което не е лошо и поне даваме всичко от себе си като РОДИТЕЛИ.
Колкото до домакинската работа - на тази възраст не е ли по-естествено момчето да се занимава повече с мъжки-майсторски работи и хобита?
Какво мислиш кара синът ти да се занимава с чисто женски неща? Моят доведен син например се занимава с компютри и програмиране, сглобява разни мебели и тем подобни, ходи на риба с баща си и така нататък, а доведената ми дъщеря по-скоро помага на майка си в домакинството, а като ни е на гости е заета с излизания с приятелки, облекло, прически и такива неща... , но лошо няма - в днешно време май половите роли се смесват все по-често, но за съжаление специално при мъжете е трудно и за съжаление жените все още гледат за типично мъжки качества, а бащата е много важен след 12 г. възраст, но когато не присъства в живота на детето е много трудно сигурно.
За собствените си деца не смея да говоря, не съм обективна, но не и това е темата - темата беше за НАС като родители, а какви ще са децата ни - това е съвсем друга тема, зависи и от характера им, темперамента им, културата, в която са израстнали, приятели, училище и много други фактори.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 99b7845738 |
|
7. От автора на темата: Благодаря на всички за интересните и изчерпателни коментари до тук. Аз още от малък знаех, че не искам да стана като повечето хора от семейството ми /не казвам родители, защото са разведени и никога не съм живял с майка си/, и сега съм на 21 години, както е все още малко рано за правене на деца, така знам, че животът върви напред и няма да се върне детството и се замислям понякога по тези въпроси. Все още не съм си променил мнението си, макар че съм чувал много пъти "Като станеш родител, ще видиш колко е трудно. "
Бих казал, че съм привърженик на варианта децата да се окуражават от малки сами да се справят с неща, с които могат, както и на това, че все пак те са отделни личности. А не после някой ден или приятелката ми да се оплаква от мен тук защо съм я предпазвал прекалено много или детето защо не съм му давал лично пространство.
Затова, че децата са научени да вярват, че държавата е калпава, учителят пише оценки според настроението си и работодателят е некоректен - мисля, че социализмът е научил хората на лошо. Аз лично заминах да уча в чужбина не заради държавата или нещо друго и не за да избягам за постоянно като невъзвращенец, а за да се развия като личност самостоятелно, защото ако не съм много далече, е много лесно да се върна от квартирата при баба на топло ядене..
Практичност - не знам до колко е нормално за мъж да бъде такъв, но аз също бих бил по-практичен в търсенето на партньор, защото е важно детето да отрасне в добро семейство.
Пушене - особено между 12 и 17 годишна възраст много се притеснявах, че съм предразположен към пропушване, защото и двамата ми родители пушат, но постепенно разбрах, че това е нещо, което зависи от мен, а не от наследствеността ми. Не, че по-късно не опитах, за да не е без хич, но вече съм напълно сигурен в себе си, че няма да запаля, няма да пия алкохол и няма да взимам наркотици.
Бяха ми интересни тезите, които направихте затова каква е границата между родител и приятел. Не мога да кажа, че разбирам добре разликата между двете понятия, но знам много добре с какви проблеми се сблъскват някои хора от семейството. Ако има нещо скрито от мен, то това е някои от заниманията на баща ми, а аз също не разказвам много-много за това какво правя, къде и с кого ходя и т. н. И все пак като чета истории за хора, които на 30 години са контролирани от родителите си/гонят ги да се женят или др. подобни си мисля, че това е научна фантастика...
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 99b7845738 |
|
8. от автора пак: номер 2 и номер 5, ако не е тайна на колко години сте станала майка за първи път? Особено от последния коментар изглежда, че наистина сте успяла да окуражите сина си от малък да се справя сам и се чудя как сте се научили така, дали ви е било много трудно. Имали ли сте някакъв опит когато сте била на моите години, който ви е направил по-практична и ви е накарал да разберете по-добре кое е наистина важно при процеса на обучение и израстване. Защото например аз при живота сам сред хора от различни произходи, опитвайки се да се адаптирам, да придобия практически умения, виждам как някои хора, които срещам по пътя си, си мислят, че ми помагат и се опитват да ми улеснят живота, но всъщност правят мечешка услуга.. И по този начин започвам да виждам колко е важно при придобиването на ново умение човек да бъде окуражаван да се справя сам от самото начало..
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: e73239826f |
|
9. Аз мисля, че всеки се старае да компенсира, това, което му е липсвало в детството и да не допуска грешките на родителите си. Не можем да сме същите, като родителите си. Ние сме отделни личности. Не сме същите в 5ситуации, и едновременно с това допускаме още 10 еднакви грешки, като техните. Правейки го ей така, не волно и несъзнателно, искаме или не искаме ние сме взели нещо и от тях. Аз например съм яла доста бои, като малка за всичко. Родителите ми, бяха и малко безотговорни спрямо здравето ни с сестра ми, не ни водеха редовно на зъболекар, не отделяха много внимание за това да ни помагат в училище поне 1, 2 клас все на работа. И не ни гушкаха и целуваха много, много. Аз обаче от своя страна, не мога да ударя детето си, дори и когато се налага по сериозно да му се скарам или да го накажа, ми не мога. Само да ме погледне, и сърцето ми се свива. Много обичам да го гушкам, и целувам, той е на мама слънцето. Но се хващам, че и аз не отделям много време за него, да рисуваме или пишем, или да броим. Веднъж му открих едно кариесче на зъбчето, и уж да му запазя час при зъболекар, днес, утре та стана месец, ей така несъзнателно, унесена в работата и ежедневието, замисляйки се усетих, че проявявам същата безотговорност, за която обвинявах родителите си. А я проявих, защото просто така съм възпитана, да ходиш на зъболекар не е било първостепенно в моето семейство, резултата е ясен. Така, че допускаме грешки, същите или не, ги допускаме. Избягвайки едни, правим други и така.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 772cf4f1f5 |
|
10. Авторе, основната разлика между приятел и родител е това, че приятел можеш да си избереш, а родител не можеш.
Освен това с приятелят се гледате на едно ниво в очите, докато родителят е ОТГОВОРЕН към детето, което дори една дъвка не може да си купи буквално без позволение на родителя. Родителя защитава детето, възпитава го, учи го в разликите между добро и лошо, за пример е, учи го в традициите на обществото, в което живеят и така нататък, създава някакви правила и ги налага - връзката не е на едно ниво. Родителят е ДЛЪЖЕН и до 18 г. да те храни, да ти осигурява дом и така нататък...
Изобщо разликите са като от небето до земята и като се опитват родителите да са приятели на децата си, да споделят едва ли не с тях, те ги лишават без да искат от детство и от последна инстанция, на която можеш да се опреш и към която можеш да се обърнеш. Изведнъж виждаш майка си практически по долно бельо, нали ти е приятелка - дори дрехите си може да си сподели с теб, но как ти да можеш да се обърнеш към този човек, когато действително става дума за нещо голямо (сексуално насилие от възрастен да кажем)?
Освен това споделяйки чисто битовите си проблеми, ние без да искаме караме децата да си мислят, че те трябва да ни решат проблемите - например имаш проблем с плащането на сметките в един момент и детето спира да се къпе, да се храни дори, за да ти пести разходи, макар че това не е бил проблемът, а че ти е закъсняла един път заплатата с 2 дни или пък си твърде пасивен да си търсиш работа да кажем... Не може просто един малък човек да ти разбере проблемите, защото не е още изградена личност, няма житейски опит и така нататък.
Съгласна съм, че не винаги сме като родителите си, но това се отнася за хората, които СЪЗНАТЕЛНО взимат други решения за живота си. Не всички обаче са достатачно интелигентни за такива решения. Приемете просто, че повечето хора са по-низши духом от събралите се тук, които четат, задават си въпроси и така нататък - ДОКАЗАНО е, че повечето деца на насилници или се женят за насилник, или сами стават насилници да кажем - такъв е животът просто и това прави ролята ни на родители още по-отговорна, защото дори след нашата смърт, ние оставаме нашите огромни следи в живота на децата си - за добро или лошо.
|
...
| преди: 10 години, 1 месец hash: 2822471073 |
|
11. От №5 до №6 нямам против хората да се женят за разведени, но при теб май малко не е така, базирайки се на текста ти. Имаш дете над 5г тоест си над 37г възраст и си омъжена от повече от 7 год имали сте връзка повече от 10год преди да се ожените, тоест общо казано си с него от над 17г, а той в момента има деца от първия брак, които още са ученици, следователно той поне в началото е имал паралелна на брака си връзка с теб. Заключение: ти си причина за развода.
Колкото до синът ми, не се притеснявай, както прави баница, така ремонтира компютрите на автомобили, по същия начин ходи на лов с ловна дружинка и може както да си убие елен/глиган, така и да си го сготви, както минава прахосмукачка, по същия начин лепи плочки и поправя ВИК. Няма на света мъжка и женска работа, желателно е нищо да не ти се опъва и от работа да не те е страх. Този който дели работата, която трябва да се свърши на женска или мъжка, той е или тъп или доста мързелив и гледа на друг да прехвърли задълженията. Кое му е мъжкото на програмирането, че да е по мъжко от нещо друго? А аз-ЖЕНА имам 4 години стаж като мебелист, в момента съм проектант в фирма за дограма. Нима синът ми по твоите критерии не е достатъчно мъж, а аз не съм достатъчно жена ха! Остава да кажеш че и мъжът ми не е баща!
Сега до №8 автора
Всъщност родих на 23г, но имах късмета да имам приятелка и съседка на 40г възраст, гледах от нея, тя роди третото си дете-момче-изтърсак 8 месеца преди аз да родя първото си дете-момче. Когато има опитен човек около теб, всъщност е много лесно. Доверявах се повече на нея от колкото на майки и свекърви, виждах както резултата в по големите й деца на по 18г така и връзката й с тях. Тя имаше решение за всички въпроси в първите 5-6 години, след това ние се преместихме в друг град заради работата.
Тя държеше парите си за пазаруване в джоба на 4 годишният й син, докато отиваме към магазина и той изваждаше "като мъж" да плаща покупките и аз после го правех, защото тя насаме ми обясняваше: Децата мила, за да станат отговорни, трябва от много мънички да им даваш възможност, да носят отговорност. Децата, разбира се, не осъзнават колко пари дават и колко им връщат, но самочувствието, отговорността, навикът да не губиш, да пестиш дори, си остава в детето, от това детето се учи на много други неща да преценя какво да купи и т. н. С нейна помощ синът ми на 7 можеше да пазари за вечеря и му имах пълно доверие, че като иде с 10лв на магазина ще пазари хляб салам и някаква салата за семейството без да му казвам точно какво и колко грама да купи просто "Ето ти 10лв купи нещо за бърза вечеря, докато аз почистя в къщи". Може би не бива да ти казвам, но ще ти споделя, че тя бе с различен от българския произход. Тя също казваше, че ако някога ти се наложи да удариш детето си или да му се скараш жестоко замисли се, че всъщност то е направило такава грешка, защото ти си имала пропуски в задълженията си като родител. Показвай на детето как се живее, оставяй го то да живее и да взима решения от съвсем малко, дори първоначално то да прави избор по неправилен признак, след време ще се научи и ще знае, че не цвета на опаковката прави вкуса и качеството на бонбоните.
От нея знам още, че съм родител не за да пазя детето си, а да го успокоявам, прегръщам и превързвам рани, когато се удари или се чувства зле.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 772cf4f1f5 |
|
12. Нещо не си ме разбрала, ние почти 10 г. бяхме заедно преди да имаме деца, не говоря за брак, а децата ни са раждани с минимални разлики от 10-12 м.
Неговите деца иначе са порастнали Вече, едното е студент, говоря за миналото като са били и по-малки неговите деца и са бил у нас, и не съм причина за развода му, но не смятам и без това, че някой трети може да развали моя или друг брак, аи да си родител не е свързано с брак или без брак...Бракът няма отношение дали си добър или лош баща или майка. Аз си наричам децата му "деца", но иначе са на 18 г. И докато учат ще са зависими от нас малко или много, а и цял живот ще имат стаи в нашата къща и при майка си- просто Да знаеш, че имаш дом каквото и да става
Много добре иначе е правила приятелката ти, това с парите го пише И в психо книгите, а днес и карти за деца има вече и какво ли не.
Успех и лека седмица, а ако си млада още И можеш да имаш деца - замислимсе за второ, сама си видяла, че на40 също става, а и днес методите са много добри И никой не ражда деца с Даун д акажем.
Ние Можем да си позволим още деца, но бог ще каже.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 2822471073 |
|
13. До №12 Последно
Добре де 10 години връзка за преценка дали става за баща, после брак и две години по късно първото дете. цитирам "омъжих на 30 г., а на 32 родих първото си дете". Ако омъжих се не значи брак, какво е тогава, защото аз друг ритуал освен брак, не мога да нарека с думи "омъжих се". Нататък Пет години по късно, когато първото ти дете е било на 5г е имало собствена стая, също като доведените деца, които са ползвали своите стай през ваканциите. Пак станаха 17г, а той в този момент, 17г от началото на връзката ви е имал деца в училищна възраст, които са ползвали ваканции и уикенди при тати. Което говори, че назад във времето, доведените деца или ги е правил в началото на вашата връзка, или ги е изоставил сами с майката като новородени, за да има връзка с теб. И в двата случая егати и готиния баща.
Плюс това за разлика от теб, аз не твърдя, че някой е лоша майка, това ти го правиш. Не съм споменала да имам само едно дете.
Оф май прекалено много взе да си измисляш, чак и моето семейство с едно дете измисли, макар че в №11 писах " да родя първото си дете-момче"!!!!
Специално за теб ще кажа че 40г жена беше без никакво образование, като четеше сричаше и надали е чела книга някога. Когато ние родихме роди и голямата й дъщеря, тя кърмеше и двете бебета, на едната гърда сина й на другата внука. В последствие оставях и моето дете при нея докато съм на изпити за да завърша висше.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 2f71abd970 |
|
14. авторът: номер 5 и 11, не е толкова голям проблем да кажете, че не е българка. Например до колкото са ми разказвали, знам, че в Северна Европа родителите си наистина окуражават децата от малки да са самостоятелни, даже стигат до крайността родителите да искат съвети от децата си дори когато те са на 8-10.. а след 10-12 годишна възраст изобщо не им се бъркат, повечето започват да работят легално на 13-14 годишна възраст..
Поздравявам ви затова, че сте възпитали така сина си, сигурен съм, че той сега е по-добре подготвен за живота в сравнение с мен на 17.
номер 10, може би имаш право, че някак си инстинктивно човек се свърза с хора, които са подобни на родителите му, тъй като и на мен ми се е случвало да привличам не толкова качествени момичета, затова е важно човек да се развива, да учи от грешките си..
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 1552ab1328 |
|
15. Първосигнално мислех да отговоря не, но като се замисля имам доста прилики с майка ми.
Майка ми беше мъжът в къщата, всичката мъжка работа тя я вършеше, а аз й помагах (жена съм).
Сега и аз върша голяма част от мъжките задължения вкъщи - мога гума да сменя, мога стена да измажа, тапети да залепя, да боядисам и т. н.
Поддържането на дома също не ми е чуждо, но не съм като нея маниак на чистота.
Когато се чувствам прецакана от разпределението на работата си наемам майстор или помощник. Предполагам, че и тя би правила същото, ако е имала средствата.
Майка ми беше хубава жена, но не се гримираше - изненада, аз също не се гримирам, не ходя на високи токчета, обличам се функционално според темпото, с което очаквам да протече денят ми.
Майка ми обича животните - аз също.
От баща си съм наследила любовта към литературата и съмнението в авторитетите. Баща ми притежава изключителен интелект, не може да се отрече, но е разсеян човек, непрактичен.
Да не се лъжем, не съм наследила нито интелекта му, нито непрактичността му.
От друга страна ми се иска да съм по-добра от родителите си, не крия.
Но като се замисля - не съм по-умна от баща си, а въпреки множеството прилики с майка ми не притежавам нейното търпение или нейният неоспорим педагогически талант.
В заключение - имам доста общо с родителите си, но систематично се опитвам да възпитам в себе си практичност, инат, самочувствие и подобни качества, крайно необходими в наши дни.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
