Разсъждения върху раждаемостта на бедните или продължение на темата "Защо снасяте деца?"
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 12979 пъти
В тази тема бих искал да споделя някои мой мисли които блуждаят в съзнанието ми през последните месеци. Въпреки, че членувам твърдо в единия лагер ще разгледам въпроса и от двете страни. Още в началото бих искал много дебело да подчертая, че не съдя никого, по никакъв начин. Просто изразявам своето недоумение, почуда, неразбиране, но в никакъв случай упрек и обвинения. По същия начин и аз не обичам да ме съдят и сочат с пръст за решението което всъщност съм взел още когато аз самия бях дете по този казус.

За да не бъда голословен примерите които ще разкажа тук и историите са реални, на хора от моето обкръжение. Само имената са сменени.

Още от края на лятото насам все по често се сещам за тази тема:
Защо снасяте деца? http://spodeli.net/6/story-17917.html
Въпреки, че е много дълга съм я чел много внимателно цялата, дори и аз съм се изказвал на 4-та страница. Бих искал да споделя и нещата които ме накараха да се сетя за нея.

В началото на месец септември отидох да почивам в известен Гръцки курорт. В хотела имаше Българска телевизия. Върнах се от плажа и си пуснах новинарска емисия, честно казано не помня по коя телевизия. Там попаднах на хора оплакващи се, че едвам ще изпратят децата си на училище. 15-ти септември им струвал около 250 лв. на ученик. Горките хорица, трябвало да събират цяло лято, да се откажат от море, да теглят кредити само за да пратят детето си на училище. На края на репортажа се показа почти разплакана жена, която питаше как да изпрати и двете си деца на училище? Че то близо 500 лв. щяло да струва, от де ще вземе тия пари?
Тогава се сетих за темата по-горе и си зададох въпроса, "Защо ги снасяте, като едвам на училище можете да ги изпратите?"

Това което се случи в Аспарухово и Мизия беше много неприятно. Истинско бедствие.
В едни от репортажите след наводнението в Мизия видях мъж и жена които се оплакваха, че са безработни и имат три деца. Тогава се присетих за темата и си зададох въпроса от нея. Живееш в малък град. Дори да си намериш работа, ще е за 300 лв. с които не можеш да отгледаш дори едно дете. В такъв случай защо си ги снесъл три бре, ей така да има ли? Все едно децата са им някакъв сувенир и плюшени играчки. Струва ми се, че повечето хора в България изобщо не си дават сметка каква огромна отговорност са децата.
Лично аз живея в София имам собствено жилище, не изплащам кредити и заплатата ми е от добрите за страната. Въпреки това /все още не съм намерил подходяща жена, необвързан съм ако има значение/ не мога да си представя да гледам дете. Имам в предвид не просто да го създам, но да му осигуря някакви прилични условия на живот и съществувание.

Миналия месец бях отпуска и си почивах в къщи. Прескачах каналите на телевизора и попаднах на една разстроена жена. Тя хленчеше, че няма пари за Памперси и храни за трите си деца. Точно тогава си зададох въпроса от темата.

Искам ми се да разкажа и за срещата ми с един мой познат които не бях виждал отдавна. С него работихме преди години заедно. Бяха му измислили прякора Ники Прошляка. Идваше от това, че постоянно искаше заеми от всеки /без изключения/, дори от хора които взимаха по-ниски заплати от него. Видях го случайно в центъра. След "Здравей как си, какво правиш?" ми зададе въпроса "Абе готин айде да ми дадеш некакви кинти на заем?" Явно не се беше променил. Тъй като и аз бях пред заплата му казах, че мога да му дам най-много 50 лв. Той се нацупи и ми каза, че едвам изхранвал децата си. Трябвали му най-малко двеста. Докато работехме жена му имаше репродуктивни проблеми. След това разбрах, че е родила. Той пък ми се похвали, че на пук на всичко миналата година се е сдобил с втора рожба. Съжалих го отидох до един банкомат и изтеглих исканата от него сума. Дадох му я и той благодари. Набрах му номера, но той каза, че отдавна телефона му е изключен защото не го е плащал няколко месеца. Питах го дали е все още на старата квартира, той ми каза, че 5 е сменил от тогава. После обеща да ми се обади когато има парите за да ми ги върне. Моя номер не се е променял повече от 10 години. След като си тръгна се замислих, че едва ли ще получа обратно тия пари. Ама айде жив и здрав да е. Но тази среща ме накара да се сетя за темата. Защо са ги снесли две, като не могат да отгледат дори едно дете?

Ще разкажа и за моя приятелска двойка. Мария и Борето. Заедно са от две години, големи симпатяги. Мария работи в БАН и взима една от добрите заплати за там 450 лв. нето. Борето е куриер и докарва около 600 лв. месечно. И двамата са от дълбоки провинции. Живеят под наем в София. Не могат да разчитат на родителите си, защото те са стари изнемощели и едвам кретат по родните им места.
По едно време Мария забременя. Голяма радост. Скъса се да си показва корема по Фейсбук. Даже подозирахме, че чакат близнаци. Преди няколко месеца се роди живо и здраво момченце, малко по-пълничко от обикновено. След това обаче Мария започна да поства по Фейсбука неща от рода на "Абе майки я кажете някакъв добър заместител на Памперси, че много скъпил?", "Къде е най евтината бебешка храна?" и т.н. Когато излезем с тях постоянно се оплакват как не им стигат парите, колко е трудно да се гледа дете в България и разбирам, че са в постоянни заеми от по-близките си.
Ей тука си зададох въпроса от темата. Наистина, желано, чакано, обичано дете, но родителите едвам свързват двата края. Искрено им желая да дойдат по-добри времена за тях. Имам прекрасни впечатления и от двамата.

И като последно от тази серия ще разкажа за леля Мара чистачката. Тя чистеше един офис където работех преди години. Жената беше възрастна, омъжила се късно и хванала последния влак, както тя казваше. Във фирмата преобладавахме млади хора. Тя постоянно ни подмяташе, да се женим по-рано, да създаваме деца, те са смисъла на живота и т.н. Успоредно с това постоянно държавата й беше виновна за нещо, оплакваше се, че пенсията и заплатата й не стигат за нищо и подобни битовизми. Тогава дъщеря й беше на 17 години. Завършваше предпоследен клас в някаква гимназия. С няколко колеги станахме свидетели на безкрайно унизителна ситуация. Беше последния учебен ден. Те живееха близо и детето й дойде да я помоли за 2 лева защото излизат със съученици на сладкарница по случай завършването. Тя й вдигна голям скандал. Как можело да й иска пари. Какви са били тези сладкарници? Пари нямало. Къде щяла да ходи тя? Тогава шефа постъпи много благородно. Извади 10 лева от джоба си, даде ги на момичето и й каза "отиди да се забавляваш". Когато се сетя за тази случка веднага изниква паралел с темата "Защо снасяте деца?"


Учудва ме как някои хора които цял живот са живеели в лишения и нищета съзнателно създават деца? Тези хора никога ли не си задават въпроса аджеба дали това искам и за моето дете? Дали моето дете трябва да бъде обречено на мизерията в която и аз съм живял и продължавам да живея? И тук изобщо не става въпрос за роми. При тях е по-различно.
Дали изобщо тези хора си дават сметка, че целия удар, цялата тежест ще падне върху техните децата? Те биват най-потърпевши. Лично аз от опит знам какъв е стреса и напрежението от това родителите да не се справят с финансови и други житейски битовизми. Дори да има и най-малка вероятност да причиня това един ден на моите деца бих предпочел да не се раждат изобщо. Дали си дават сметка, че по този начин ще отровят цялото детство и младини на децата си?
Какво се получава? Бедност възпроизвежда бедност. Простотия възпроизвежда простотия за което ще стане въпрос по - долу.
Понякога се питам толкова ли е силен този инстинкт за продължаване на рода, та да си в състояние да сътвориш рожби, а след това да хленчиш пред близки, по телевизиите и дори пред своите деца, че не можеш да ги изхраниш и отгледаш? Дали такива хора изобщо си дават сметка какво унижение е това, не само за тях, но и за децата им? Как ще се почувстват те когато по пораснат започнат да разбират и осъзнаят, че мама е молила за милостиня от екраните на някоя телевизия? Няма ли да ги травмира и да ги накара да се срамуват и да се чувстват неловко пред другите деца?
С ясното съзнание, че България не е нито Швеция, нито Канада където само с помощи можеш да си живуркаш прилично и, че тук дори средната заплата не стига за нищо, някои хора създават деца и след това реват, че помощите били малко, че заплатите били ниски и държавата им е виновна. Е аджеба питам се аз, като знаете, че държавата Ви е по-скоро мащеха отколкото майка, че няма как да разчитате да отгледате деца само от помощи /тук не включвам ромите/ и от средни работни заплати, Защо ги снасяте?
Познавам хора чийто деца ходят недохранени със стари, дрехи и обувки. Чиито дъщери духат /с извинение/ на богати чичковци за пари, а те в същото време се бият в гърдите колко много са допринесли, като гледам с това, че са снесли поредните курви и прошляци. Това ми изглежда някак си иронично.

Бил съм свидетел и съм изумен как някои хора създават деца за да си избиват комплексите върху тях. Децата им се превръщат в боксова круша и техен отдушник. Средство за разтоварване на напрежението. Проектират нереализираните си цели и мечти върху тях /като например да тренира спортни танци, да стане химик и прочие/ и ако не ги изпълнят не спират да им натякват какви издънки са. Приписват всичките си негативи върху тях.
Сещам се и за подобна случка която ме възмути. Докато пътувах в автобуса на предната двойна седалка някаква лелка се караше на дъщеря си тинейджърка, че от харчове и грижи по нея не можела да си позволи манкьор, фризьор и хубави дрехи, каквото си е позволявала преди тя да се появи. Според мен такова отношение към дете, било то и калпазанин/ка е недопустимо. Не можеш да изтъкваш колко си си понижил стандарта на живот след като детето ти се е появило на бял свят. Не смятам, че това е добър начин да се държим и да възпитаваме децата си. Ако и е толкова в тежест, защо и е било да го снася изобщо?

Питам се дали хората които планират да се възпроизведат си задават въпроса, аджеба дали аз с това което съм постигнал до тук, с моя социален и емоционален статус мога да бъда един добър пример за моето дете? Тук е мястото да отворя една скоба. Наскоро с едни приятели си говорихме за т.нар. от Бойко Борисов "лош човешки материал" и как се създава. Един познат даде добър пример. Представете си средно статистическо българско семейство. Майката продавачка, шивачка или нещо подобно. Бащата шофьор, монтьор, строителен работник или нещо от сорта. Едно от най-висшите неща в ценностната система на майката е: да гледа турския сериали /посредствени, елементарни, предвидими, първосигнални и глупави /, да чете жълта преса /заглавия на статии на които всеки средно интелигентен човек би се изсмял/ и разбира се да приема всичко написано там за вярно, да гледа риалитита от сорта на Биг Брадър /простотия която не се нуждае от коментар, само преди няколко дни Тодор Славков си развя члена в идеалния прайм тайм/, Съдби на кръстопът /нова глупост където филмират болните фантазии на болни мозъци/ и неща от сорта. Бащата бъхти по цял ден, само за да изкара нещо за семейството си. Като се прибере сяда на масата, вдига си краката върху нея, като често не смята за нужно да си смени чорапите и се провиква "Ей донеси салатата и ракията ма!". След това взима дистанционното на телевизора и си пуска мач или чалга канал. Та говорехме си, че точно в такива семейства се култивира "лошия човешки материал." Какъв пример ще има тяхното дете? Каква ценностна система и интереси ще си изгради то?

За разлика от животните ние хората освен с инстинкти разполагаме и с разум, които би било добре да използваме понякога. Както вече споменах аз и не голяма част от хората съзнателно сме направили своя избор и сме взели решението да нямаме деца. Може би поради лични причини. Визирайки себе си бих искал да изтъкна някои от тях:
- По първоначални разчети и преценки не бих могъл да го обезпеча финансово и не бих предложил добър стандарт /не луск/ на живот на евентуално мое дете.
- Някои хора трудно могат да си го представят, но такива като мен просто нямат родителски инстинкт и потребност от размножение. Природата ни е ощетила от това. Лично аз имам органична непоносимост към деца. Те пораждат у мен погнуса, отвращение, дразнение, а не някакво умиление и подбуди да им се радвам и да ги гушкам.
- Не мисля, че аз самият мога да бъда добър пример за моето дете.
- Не бих искал моето дете да расте и общува с чалгари. Като казвам чалга нямам в предвид само Поп фолка като музика. Познавам много свестни и интелигентни хора които слушат такова. Имам на предвид чалгализацията като суб куртура наложила се масово сред населението в последните години. Не бих искал сина ми да дружи с момчета за които една от най-висшите благинки на живота е да отидеш на чалга кръчма, да се натряскаш до козирката и да избичиш Бе ЕМ Вето. За съжаление примери бол, и то с фатален край. Чудя защо младите момчета са масово толкова запалени по джигитстото? Да караш с висока скорост, пиян, без книжка, това е истинско геройство в съвременна България. Не бих искал и дъщеря ми да се облича като проститутка и да обикаля нощните чалга клубове, в търсене на богат чичко мои набор или дори по-стар от мене, които ще и предложи такива материални облаги, каквито аз не мога да й дам.

В следващия абзац бих искал да засегна един много важен аспект от темата
Защо снасяте деца? (http://spodeli.net/6/story-17917.html) В нея, както и в много други теми по този въпрос хората казват следното: "Създаваме деца, за да не сме сами и да има кои да ни гледа на стари години".
Лично аз изобщо не мога да се съглася с това. Не мисля че, образно казано детето ни преди да се научи да пише трябва да подпише договор които гласи нещо от сорта на: "Сега като си малък/а аз ще те гледам, но после като остарея ти ще ме гледаш". Някои хора които имат такива очаквания на стари години биха могли да останат доста разочаровани. Тава е така защото никои не може да предвиди какво ще се случи след десетилетия. Нямате гаранция, че детето ти няма да стане /да не дава Господ/ престъпник, наркоман, пропаднал хазартен тип които да Ви прибира пенсиите. От друга страна може детето Ви да живее от години в чужбина и да ви праща по няколко стотин евро, колкото да преживявате.
Сещам се за едни познати, чийто син е всичко което изброих по-горе. Майката се моли следващата му присъда да не е условна, та най-накрая да го приберат в затвора, та да престане да тормози и системно да бие родителите си, когато е в абстиненция. Естествено това е лош вариант. Децата трябва да се грижат за родителите си на всяка цена. Не това обаче трябва да бъде целта на тяхното съществуване и създаване. Ако създавате деца само с тази презумпция и цял живот се надявате на това бихте могли да бъдете много неприятно изненадани когато достигнете старите си години.

Лично аз понякога съм се замислял, че ако все пак някога ми щъкне друг акъл, срещна стойностна жена и решим да имаме деца, последното нещо заради което ще се реша на такава стъпка е за да има кои да ме гледа на стари години. Ако доживея до старини, женен или неженен без или със деца последното нещо което бих желал е да бъда в тежест на близките ми. Бих направил всичко възможно за да се осигуря до степен да мога да си наема човек които да ме гледа или да мога да си позволя частен старчески дом. Според мен ако аз достигна тази възраст детето ми ще бъде в разцвета на младините си, които трябва да живее пълноценно, а не да обслужва и да се облъчва от негативизмите и неволите на изнемощели и изкукали старци, било те и неговите родители. Не бих желал във времето когато той или тя трябва да си изгради и осигури своя живот да се налага да дава част от дохода си на нас, защото ние с майка му с пенсиите си няма да можем да се изхранваме и да си плащаме сметките.
В тази връзка бих искал да засегна и хората които хващат последния влак, а именно раждат късно, на над 35 години. Сигурно е голяма радост да се сдобиеш с рожба след дълго чакане. Чудя се майчинският инстинкт толкова ли е надделял над здравия разум, че изобщо не си даваш сметка какви грижи можеш да положиш за твоето дете? Дали изобщо на тези хора им минава през ума, че когато детето им навърши най-младите и хубави години, а именно между 20 и 30 те ще станат грохнали, изнемощели старци и трябва да паднат на неговите плещи? В момента когато детето трябва да получи подкрепа под формата на напътствия в живота, житейски съвети, по-добро образование, квалификация с цел по-добра реализация за в бъдеще, родителите му ще бъдат грохнали и изкукали старци с мизерни пенсии. Кандидатстудентски уроци, курсове за езици и сертификати ще бъдат финансово непосилни за тях. А в днешно време дори вече само един Английски и едно висше не са достатъчни за да си намериш добра работа с добра заплата и да се реализираш успешно. Във времето когато детето се сблъска с реалния живот, трябва да намери своето поприще, трябва да се научи на самостоятелност и грижа за себе си, то ще има на главата си двама старци, за които трябва да се грижи, да се съобразява с техните претенции и емоционални състояния. Тук е мястото да дам пример и с мой приятели които бяха приети в университети, но се наложи да прекъснат следването си, защото родителите им станаха пенсионери и не само не можеха вече да ги издържат, но децата се наложи да издържат тях. Някои от тях и аз включително, лавирахме между лекции и работа и все пак успяхме по някакъв начин да завършим и да се справяме с финансовите битовизми. За щастие по-голямата част от познатите ми които прекъснаха успяха да се върнат по университетите пак и завършиха. За съжаление обаче някои от тях никога не завършиха университет. В момента се реализират като бензинджии, сервитьори, монтажисти, продавачки, и т.н. за няма и 500 лв. заплати. Не виждам нищо срамно и унизително в нискоквалифицирания труд, даже напротив. Не това обаче бих целял за моите деца.

В темата Защо снасяте деца? (http://spodeli.net/6/story-17917.html) попаднах на съждение с което никак не мога да се съглася. То е, че ние като граждани сме длъжни да снасяме деца на обществото ни. Така де това ни е обществен дълг, както беше задължителна казармата на времето. Моето мнение е, че с данъците които плащам на тази държава моите дългове към нея с тях приключват. Налага ми се да заделям около 20% всеки месец от брутната си заплата за здравно и пенсионно осигуряване и като ида на лекар си плащам, пък пенсия може и да не доживея. Отделно от това всяка година давам по една заплата за данък имущество, кола, смет и т.н. От друга страна с тези пари ние работещите дондуркаме няколко многодетни ромки и пенсионера. За пенсионерите, нищо против, това са хора които са работили цял живот за тези мизерни пенсии и това са нашите родители. За ромите е друга тема която изобщо не искам да засягам тук. Казано на уличен език, те са друга бира. Към общество в което преобладават /по последни статистически данни около 90%/ чалгарите /в смисъла не толкова като музика която слушат, а като манталитет/ и повечето качествени хора са зад граница, както и най-бедната страна в ЕС, управлявана от престъпни политици които я карат към нова национална катастрофа и чиято политика често е насочено против населението, някои да ми каже, че имам дълг да снасям деца ми звучи просто нелепо. В рамките на шегата, но като гледам този дълг към българското общество е успешно преизпълнен от ромите.
От друга страна не мисля, че е обществото е длъжно да гледа децата на тези които ги снасят и след това не могат да се справят с тяхното отглеждане и ходят да реват по медии.

Друго с което не съм съгласен в тази тема а и в други на същата тематика е, че децата можело и да се гледат с малко пари. На хората които мислят така не им пожелавам детето им да се разболее и тогава да разберат какви са цените на прегледите и лекарствата. Не им пожелавам доктор да им каже "Давай 400 лева иначе няма да правя операцията." На всеки се е налагало и да ходи на зъболекар и знаете, че вече не е както при бай Тошо, когато в поликлиниката можеше да си направиш всичко безплатно. Лично аз няколко пъти съм си давал цяла заплата на стоматолози. Чудно ми е хората които мислят така дали знаят колко струват частните уроци за подготовка на кандидат гимназист и кандидат студент? Или пък предпочитат децата им да нямат достъп до здравеопазване и образование?

Наблюдавам едно социално явление което ми е доста странно. Хора като мен, които съзнателно са направили своя избор да нямат деца най-малкото защото предварително са преценили, че такива биха им били в тежест, биха били лоши родители които ще отровят детството и живота на отрочето си, не се кефят на хлапета или пък просто имат други цели, ценности и приоритет биват сочени с пръст, оплювани и образно казано обществото би ги изгорило на клада заради този им избор. Примери в темата Защо снасяте деца? (http://spodeli.net/6/story-17917.html) бол. Много е загрижено за нас кои ще ни гледа на стари години. В същия момент безработни, социално слаби, незрели, хора без покритие материално и социално създават деца, едвам ги изхранват, не са способни да възпитат в тях някаква добра ценностна система и да дадат добър пример със самите себе си биват поощрявани и одобрявани от същото това общество, че са снесли деца?
Докато четях тази тема не ми се искаше да повярвам, че в 21-ви век все още на жената се гледа като на крава, която задължително трябва да се разплоди.

В същата тема пък и въобще като цяло, хората като мен които не искат деца биват обвинявани в безотговорност и егоизъм. Аз лично съм съгласен. Така да бъде. Безотговорни сме, егоисти сме. От друга страна обаче, аз лично не мога да се сетя за по-голяма безотговорност от това да не можеш да си платиш тока и да покриеш други основни разходи и да създаваш дете, което предварително обричаш на лишение от елементарни и основни неща и нужди. Не мога да се сетя за нещо по-егоистично от това да създаваш деца само с презумпцията, че някои трябва да те обслужва на стари години.

Бих искал да засегна и един друг аспект на темата. Ще го нарека "Дошло ми е времето." Някои хора се женят и създават деца защото "им е дошло времето". Вече са станали на около 30. За кога да чакат?
За жените до някъде разбирам, защото наистина след това е рисковано да се ражда. Чудно ми е обаче, как чукащия ти с все по-голяма сила биологичен часовник става причина да се свържеш с неподходящ човек, да създадеш дете и след това да разбиеш и твоя и живота на детето си. Ще дам два примера от моето обкръжение.
Имам една позната още от детските години Кременчето. Свястна, привлекателна, но много наивна още от малка. Някъде по Интернет я налази някакъв от някакво село, дето вече изчезвало. Първоначално се оплака, че я притеснявал, обаче след няколко месеца този човек дойде в София и се нанесе у тях. Още като го видяхме никои не го хареса. Безкрайно арогантен човек, без никакви обноски. Изнесоха се на квартира. Тя забременя. На шестия месец той я преби и едва не уби плода й. Кременчето е главен счетоводител и що годе взема добра заплата. В последствие се оказа, че оня нямал дори средно образование. Поработваше само по строително обекти и охрана от време на време. Общо взето тя го издържаше. След като детето се роди той започна да пие и да не се прибира по цели нощи. Идвал е дори при майка й за да иска пари уж за детето, които в последствие пропивал или проигравал на по казина. Когато то беше на три годинки те се разделиха и тя с детето си се върна при майка си. После разбрахме, че е станало след като я е пребил, до такава степен, че след това цяла седмица е лежала в болница.
И ето, че й дойде друго време. Това на самотна майка. Само защото бързаше да се омъжи, че минавала трийсетте.
Ще дам пример и с мой далечен роднина. Ще го нарека Тишо. Та Тишо беше завършил някакво СПТУ и работеше като шофьор. Кротък, скромен и тих човек. Имаше малко приятели и рядко излизаше. Майка му го запозна с едно на пръв поглед "скромно" момиче от не голям град. Доста грозновато, но и то си търсило някои. За една година се опознаха и тя забременя. Дойде да живее с родителите му в София. Малко след това вдигнаха голяма сватба и им се роди дете. Образно казано тази жена се оказа "дива селянка". Направи него и родителите му диви и щастливи. Вдигаше скандали за най-малкото нещо, побъркваше ги всичките. Майка му получи диабет от притеснения. След две години и половина съвместен живот се разведоха. Куриозно, ирония обаче когато се развеждаше все още не си беше изплатил кредита за сватбата. Сега е самотен баща с дете което е отглеждано от баба си докато той е на работа. Майка му /бабата на детето/ не спира да се обвинява, че го е запознала с тази жена и, че му е давала зор защото "му е дошло времето".
Е питам се след като "Ти е дошло времето" това значи ли, че трябва да се обвържеш с първия срещнат/а несретник/ца и да прецакаш и твоя живот, както и живота на бъдещото ти дете или деца?

В темата Защо снасяте деца? /http://spodeli.net/6/story-17917.html/ и в други подобни все по-често попадам на хора за които целия смисъл на живота е да имат деца. Моето лично мнение е, че ако единствената Ви цел и смисъл в живота е да се репродюснете /предполагам, че и повечето такива хора не знаят какво значи/, това говори за една много бедна ценностна система и липса на каквито и да е интереси. Ако живеете за да ходите постоянно след детето си, да му се бъркате във всичко и след като навърши 18 да се опитвате да живеете неговия живот, просто защото вие нямате личен такъв то вие ще се превърнете в най-големия демон и най-големия кошмар за Вашето дете. Ако то се размине само с нервно разстройство, което да не прерасне в психическо такова, ще е огромен късмет. Всичко това го казвам от личен опит, в ролята на потърпевш.


Предполагам, че вече сте ме обвинили в хомофобство, ксенофолбия и педофобство. Само за последното ще се съглася :). Осъзнавам, че на фона на всичко което написах до тук това ще прозвучи много странно, но реално аз не съм против раждането на деца. Аз съм за да се раждат деца, но такива които са осигурени, могат да разчитат на родители които имат стабилни доходи, стабилни професии и са емоционално зрели да се справят с всяка ситуация която ще им поднесе детето. И тук както по-горе за да не бъда голословен ще дам примери с мой приятелски семейства. Имената на съпрузите са сменени.

Нино и Милена. Живеят в апартамент наследен от бабата на Милена. Нино работи преводач в едно министерство вече 12 години. Заплатата му е 1100 лв. Милена владее свободно три езика. Работи в американска компания която аутсорсва тук. Заплатата й е 1600 лв. Малко след като Милена забременя Нино ми каза нещо, което запомних. Звучеше нещо като "Преди детето да се появи на бял свят, трябва да направиш така, че то ако имаше избор да би избрало да живее и расте точно в твоето семейство."
Те са заедно от малко повече от 5 години. Три години преди да се роди детето си направиха спестовен влог бебе. Всеки месец през тези години те заделяха част от заплатите си. Когато бебчето им се роди те бяха готови, да обзаведат детска стая, да закупят количка играчки Памперси и т.н. Посрещнаха разходите и рушветите около раждането. Споделиха ми, че били около три бона. Много се радвам за тях, защото обгрижват детето си и се държат добре с него. Сигурен съм, че те ще бъдат добри родители и ще възпитат един стойностен човек и достоен гражданин за в бъдеще.

Рада и Петьо. Петьо завежда отдел програмисти в българска компания която произвежда софтуер за чужди компании. Заплатата му е около 4000 лв. Рада е програмист в една израелска компания с офис в София. Взима около 1700 лв. Миналата година нещо не се изпазиха, та Рада забременя. Не беше планирано, все пак решиха, че ще задържат детето. Благодарение на високите доходи и на двамата това дете се радва на един наистина охолен живот. Понеже и двамата пътуват често зад граница си наеха професионална детегледачка. Така не притесняват и родителите си. Гледам по Фейсбук, че това детенце има най-модерната количка, най-модерните играчки и дрешки. Живее в лукс. Дори аз отявления педофоб, детемразец редовно харесвам такива техни снимки във Фейсбук. И двамата са пример за млади хора, постигнали много и градящи едно добро бъдеще, за себе си и за поколението си. В такива обстоятелства деца трябва да се раждат.

Като последен пример ще дам едно приятелско семейство, което живее разделено през повечето време, но е по-сплотено от много семейства които живеят заедно. Антон и Искра. Антон е дипломат и постоянно е в някакви български посолства по дипломатически мисии в чужди държави. Искра работи в някаква банка, на доста отговорна длъжност и взема около 1300 лв. Въпреки, че Антон понякога не се прибира с години праща пари и Искра отглежда детето си без никакви притеснения и лишения. Детето им посещава частна детска градина и планират да го пратят в частно училище защото образованието там е доста по на ниво. На хора като тях много се кефя и подкрепям създаването на деца в такива семейства. Образовани интелигентни, които усърдно работят и се стараят нищо да не липсва на детето.

По мои наблюдения хора с образователен и имуществен ценз дори и да изпаднат в нужда ще потърсят всички възможни начини да се измъкнат от тежкото положение в което се намират и няма да притесняват децата си и да пренесат цялото напрежение от битовизмите върху тях. Те са наясно, че децата не трябва да плащат за грешките и нереализираните мечти на родителите си. Те знаят, че едно дете е отговорност, за която трябва да бъдеш подготвен предварително. Те ще съумеят да реагират трезво във всяка ситуация, и ще приложат адекватни наказания и поощрения когато е нужно.


И като заключение на темата бих искал да споделя едно последно впечатление. Работя в голяма компания с предимно млади хора. Реално средната възраст на колегите ми е десет години под моята. Понякога някои от тях съм ги възприемал наистина като деца. Фирмата е сериозна и все пак подбора на кадри е на ниво. Вглеждам се в някои млади хора и си мисля, че те всъщност са продукт на една добре свършена работа на техните родители. Това са деца с образование, владеещи езици, повечето поне два и някои от тях с по няколко сертификата. Деца които са имали стабилна подкрепа от родителите си, градящи своето бъдеще.
Понякога си мисля, дали това не е най-голямата награда за един родител, когато види детето си, пораснало, изучило се, имащо добра работа със собствен добър доход, с които може дори да ти помага. Дете надминало очакванията ти постигнало по-добър социален статус от твоя, повече възможности за реализация, пътувания и сбъдване на мечти. Дете което вече е оформен мъж или жена, самостоятелно готово за създаване на свое семейство. Може би това е най-голямата награда за един родител, да се изправи пред вече порасналото си дете и да осъзнае, че то го е надминало в много неща. Доказателството, че му е дал стабилен гръб и добър тласък в живота. Тогава трябва да е доволен, че си е свършил добре работата като родител.


Благодаря на всички които са изчели темата ми до тук.

Осъзнавам, че малко хора ще се съгласят с мен и ще ме подкрепят, а повечето ще ме хулят и обиждат.
Ще се радвам да чуя всякакви коментари. Може би ще се развие интересна дискусия както в предишната тема която е коментирана тук.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 7 месеца hash: 2bcd3ab67a

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

106.   Така поставен въпросът е пълна глупост. Животът е непредсказуем. Имаш планове, но не винаги се реализират. Със съпругата ми се оженихме млади на 20 г. - студентска любов. На 22 г. вече бяхме родители с едно дете. Много ни беше тежко, едвам се справяхме. Родителска помощ нямахме. Просто никой не се интересуваше от нас. Запретнах ръкави. На 30 г. притежавах собствен дом и две коли. Имахме и сравнително добри доходи. На 31 г. със съпругата ми се сдобихме с нова рожба. Всичко си беше на мястото, когато преди 4 г., тогава бях на 46 г. дойде страшната диагноза болен от множествена склероза. Най - неочаквано всичко стана. Бях в начална форма, но болестта се развиваше прогресивно. В България нямах шанс за лечение. Семейството ми застана зад мен и започнах лечение в страната с най добра медицина - Израел. Спестяванията се стопиха бързо. Продадохме двата апартамента и край. В момента съм напълно излекуван и безкрайно беден, живеем под наем. Знам обаче, че имам две здрави и големи деца и невероятна жена. Убедих се в едно - с парите можеш да си купиш здраве, но не можеш да си купиш любов и щастие. Ако семейството ми не ме обичаше толкова, а обичаше парите, то отдавна да съм умрял в някои приют. И още нещо. Мен ме е отгледала баба ми, защото мойте родители се развиждат докато съм бил много малък и създават свои семейства, без мен обаче да ме включват в плановете си. От баба си разбрах едно - най важното за едно дете е да се лишава от любов, всичко останало са празни приказки. Много ила да учиш от живота авторе...

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: 6d122e387b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

107.   Леле, 102, ми дай тогава до 18 да си сваляме гаджета в даскало, а след това да станем майки и да очакваме разни хора да ни дават дрешки и обувки и изобщо всичко каквото ни трябва, защото сме станали майка нали и затова трябва да ни дават... ! 02, преди да измислят парите много добре знаеш, че хората пак са се трудили. Един е произвеждал картофи и съответно ги е разменял с други, които са произвеждали чушки и така натакатък. А ти искаш един вид всяка, която снесе, е добре де, роди, да й се дават неща, само защото е извършила този "труд". Да, да износиш и родиш дете определено си е труд и то голям, това не го отричам, но този труд не става за разменна монета! Аз правя хляб, примерно нали, 102, и ти искаш от моя хляб да ти дам да се наядете у вас, ама ти какво ше ми даваш насреща - насран памперс ли? !?

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: 6d122e387b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

108.   Много е прав/а 103/104 - точно това е реалността в България поне. За извън не мога да говоря, но тука точно това наблюдавам и аз.

 

...

горе^

преди: 8 години, 7 месеца hash: 6d122e387b

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

109.   Виж 106, въпреки че днес си с малко пари, поради наистина сериозна причина, ти не се слагай при тези, за които говори автора. Сам казваш, че първо си запретнал ръкави да се сдобиеш с материални блага и чак девет години по - късно сте направили второ дете! Ти си определено сериозен, интелигентен човек, който е доказал във времето, че може да осигурява семейство, ти изначално си бил с такава нагласа. Не си легнал на дивана да гледаш мачове и да обясняваш колко е скапана държавата и само да чакаш жена ти да ти слугува, докато детето ти се носи като някакво от малцинствата примерно. Ти си си взел поука от грешките на твоите родители за каквото е трябвало. Ти си мислещ и отговорен човек. Както казваш днес си здрав и съм абсолютно сигурна, че няма да допуснеш семейството ти да остане неосигурено. А и едното ти дете е отгледано вече.

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: cb92b91938

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

110.   До 106. Вие сте благословен с такова прекрасно семейство. И аз съм благословен с такова. Моето положение е горе - долу като твоето, само дето не съм се разболявал. Ожених се късно на 37 г., за разкошно момиче на 25 г. В момента имаме две деца на 7 и 5 г. Когото се ожених имах достатъчно спестени пари, апартамент в София и провинцията, сравнително добър бизнес. Три коли. Едната чисто нова. Преди четири години фалирах! Как стана?! Работих със съдружник, страхотен човек и приятел от 15 г. Всичко заедно сме постигнали. Представлявахме фирмата си заедно и поотделно. Имахме си пълно доверие. За съжаление той почина от инфаркт и драмата настъпи. Жена му и двете му деца хрантутници се нахвърлиха върху фирмата ни, заради неговия дял. Блокираха цялата ми дейност. Бавно клиентите започнаха да се отдръпват. Загубихме единствения ни международен партньор. Поставиха ми неизпълними условия, тъй както и непосилна цена за другествения дял, които трябваше да им изплатя. Използваха фалшиви документи уж подписани от починалия съдружник и мой приятел. Изключиха ме като съдружник, защото съм застрашавал интересите на фирмата. Влезнаха данъчните. Почнаха дела, да не ви описвам понататък. Готвиха възбрани и запори върху личното ми имущество, дори. Накрая ми писна продадох цялото си лично имущество. Погасих си задължението на фирмата към международния си партньор, заради едната честност и това беше. Оставих им фирмата да си бият главата. Е, нищо не направиха още повече затънаха. И защо беше всичко това да едната алчност. В момента нямам нищо и живея заедно с 2 си деца и съпругата ми, в апартамента на нейната баба. Бабата е много готина и е безкрайно щастлива, че има детска глъч около нея. Аз работя всичко, като таксиметров шофьор (едната ми кола остана), хамалин, правя застраховки, пазач нощна смяна и само и само да докарам в къщи едни 1000 лв. Все пак живеем в София и само храната на 5 човека ни е 800 лв. на месец . Съпругата ми взима 600 като детска учителка. На бабата пенсията си остава за нея. Достатъчно е, че ни прие и неплащаме наем. Това е! От цялата история разбрах едно съпругата ми ме обича, заради мен самия. Това ме прави много горд и щастлив. До АВТОРА НА ТЕМАТА: Драгинко, деца се гледат с много любов, търпение, воля и желание. Да трупаш пари, за да гледаш деца е най -голямата простотия, която бях чувал. По твоите критерии само 10% от етническите българи могат да имат деца, а 95% от циганите по призумпция трябва да бъдат бездетни. Както каза и колегата от 106 животът е непредсказуем и по план график, колкото и да ти се иска не можеш да живееш.

 

...