 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Баща ми не ме подкрепя и никога не го е правил.
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 3325 пъти
Здравейте.
Реших да пиша тук не за да търся помощ а просто да споделя като анонимен как се чувствам.
Както се разбира от заглавието, баща ми не ме подкрепя и никога не го е правил. Не говоря финансово а морално. Финансово винаги съм бил осигурен и с израстването ми съм имал всичко което пожелая стига да е било по възможностите на семейството ми. Работата е там че за сметка на това баща ми никога не е бил морално до мен. Когато бях ученик майка ми и сестра ми винаги са се занимавали с мен когато съм имал проблеми с домашните, а баща ми не. Не защото е бил винаги зает а може би не е искал, не знам. Не е прекарвал времето си с мен и на вън, да ме е водил на площадка като съм бил маниче.. винаги баба ми или майка ми са го правили. Като гледам децата на вън, гледам как в много случаи бащите им са с тях и ритат топка. Баща ми никога не ме бе учил да ритам топка. Може би и заради това от малък не обичам футбола или спорта. Повечето момчета преди да идат на шофьорски курсове вече имат понятие за шофирането, защото бащите им са ги водили да ги учат да карат някъде извън града. (Не казвам че всеки е така, ясно е че хора всякакви); Шофьорският курс си го изкарах сам. Не че мога да карам.. има време да стана ''шофьор''.
Аз вече съм на 21 и съм голям. От малък, до ден днешен с баща ми по принцип не контактуваме много освен ако не е за нещо конкретно. Аз и нямам нуждата да го правя. Не че не го обичам но или имаш или нямаш връзка с човека. Начина му на мислене е доста странен, той е на 47 години а аз на 21. Има голяма разлика между двама ни и начина на мислене е различен в много отношения. Разлика в поколенията се вижда. Аз смятам за себе си че имам широк мироглед, докато баща ми от както го помня винаги е бил песимист и е мърморел че нещо няма да се получи.
От малък искам да напусна страната. На 20 години реших да участвам по програма за да замина за Австралия за известно време. Естествено реакцията на баща ми бе нещо от сорта ''къде ще ходиш'', последвана със скептицизъм и панаир. Както и да е, аз бях тогава на 20. Родителите ми от малък ми даваха да ходя където си искам и никога не са ми поставяли и вечерен час, защото знаят че не правя глупости и не се вкарвам в проблеми. Пък и на 20 години смятам че човек трябва вече мисловно да е достатъчно израснал и да може да взима адекватни решения за себе си и това какво иска например и защо, (нещо което за съжаление, без да обиждам, за много от 20 годишните в България важи израза "света се върти около тях" и не виждат по-далеко от носа си). Както и да е, заминах за Австралия и нямах проблеми с хората, с езика, транспорта, нито пък съм се губил и всичко това заради организационните ми умения тъй като винаги искам да знам колкото се може повече ако предприемам нещо касаещо мен самия. Всичко там ми хареса но трябваше и да се върна. Докато оправях някои от личните ми проблеми и ангажименти в България, през свободното ми време се занимавах да търся информация за конкретна европейска държава. Два чужди езика са ми добре дошли в комуникативните ми умения. Както казах, от малък искам да се махна от България, (за съжаление много хора го правят поради икономически обстоятелства, но моите не са пряко такива). Баща ми разбира се, е против амбицията ми да замина за друга държава. Той постоянно ми говори как нямам професия, а това ме убива. Аз знам че нямам професия, знам че е и по-лесно за хора с професия. Той самият на времето е имал възможност да завърши професионална гимназия и да се развие по специалността си. Имало е и по-добри условия за да го направи. Аз обаче не искам да съм бачкатор като него а искам да си изкарвам хляба с мисловна дейност.. не да бъда цял живот бачкатор и то за някого си. Та той ме пита постоянно какво ще работя, не с цел че се интересува а за да се заяжда, тъй като ми натяква че нямам професия, докато той самият има и работи за българска фирма която го праща на командировка за по 4 месеца в чужбина, после 2 в България и така се редуват нещата. На него му плащат 1200 евро за работата която върши а на местните за същата работа им плащат над 3000 евро. Дали не го експлоатират? ! Неговото мислене е за живот в България, удовлетворяват го пари които са добри спрямо ''стандарта'', ако мога така да го нарека, на България. Аз искам да се образовам в чужбина и да добия квалификации на местно ниво, но той не иска да ме разбере. Чувствам се изключително гадно че вместо да ме надъхва да опитам, той ми натяква за проблеми и ме пита ''какво ще правиш там, остани си в България", след като аз не чувствам връзка за да го направя. А вариант за "успех" би бил да се натикам в София или Варна, където хората ги виждат като градовете с последните спасителни пояси. Липсва ми моралната му подкрепа която никога не съм изпитвал за нищо..
Наясно съм че всичко което написах е до психологията, ето как тя се отразява на хората.. и не че не обичам баща си, обичам го но това ме кара и да си взема самият аз поука и някой ден като имам деца да избягвам да им налагам комплексите си.
Реших да пиша тук след поредната разправия, не за да търся съвети, помощ или съчувствие. Пиша го за да споделя и самият аз да се оттърва от вътрешният ми доскомфорт, като анонимен. :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 1129fdca81 |
|
1. Разбирам те аз съм в същата история :) Всичко ще се оправи :)
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 8bfbc85b85 |
|
2. Все едно описваш мен и моя баща. Аз съм на 30 вече, но така и не сме контактували с него въпреки моите усилия. Иначе съм сигурен, че ме обича, но просто не си изразява чувствата. Има ги и такива хора и не можем да им се сърдим, всеки си има различен темперамент. За сметка на това пък аз като баща гледам да съм точно обратното и мисля, че по-скоро ми се получава. Няма друго, което мога да направя, респ. и ти. Ако той не се е променил 50 г. как да се промени сега? Но пък ти можеш да се промениш и да не допускаш неговите грешки, като се учиш от тях, все пак няма перфектни хора.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: bb5f4b918e |
|
3. Здравей, много хаотично, но и много искрено си описал живота си.
Ще ти дам съвет, който прочетох точно в този сайт. След 18-20 годишна възраст е добре родители и деца да станат приятели. Ако не е възможно (както подозирам е в твоя случай) най-добре да останат познати със запазено уважение помежду си.
Ти още нямаш деца, за да разбереш, че децата се обичат повече от живота, но те се обичат много по-различно от родителите. Дете не може да влияе на родител, докато родителят винаги влияе на детето си, ако ще и на 50 години. Така го е направила природата. На природата не и дреме за психологията, стига човекът да се е размножил. Щом родителят е успял да създаде поколение, значи според природата всичко е наред. Да, но за децата не е.
Това, което можеш да направиш е:
1. Да се изнесеш от вас. С това ще минимизираш поводите за тъги, натякванията и обсъжданията. Разбира се, ще си докараш дискомфорта да нямаш сготвено, да простираш и гладиш, но пък ще можеш да водиш мацки вкъщи :) Това ще те стимулира и да си намериш добра жена после :)
2. Да поддържаш добри и уважителни отношения с родителите си, без да си непрекъснато зависим от гледната им точка. Самостоятелност, изключително важна, особено за мъж.
3. Да гониш и преследваш собствени цели. Баща ти е достигнал неговия максимум и се чувства добре. Осигурил ти е най-доброто, на което е способен, а и сам признаваш, че е достатъчно. Не изпадай в дребнавост за неговите доходи. Гледай си твоята паница, слагай си цели и си ги гони.
4. Преоцени отношенията си с баща ти за тогава, когато ще имаш дете. Ти си неговите, и на майка ти, най-добри гени. Постарай се да е така.
Нито можем да избираме, нито можем да променяме родителите си, така че най-добре да ги приемем, да сме благодарни, да простим и да продължим. Хора разни, пък макар и родители. След 18 общуваме равно, а пък сме им деца :)
Написах всичко от позицията на човек, изнесъл се на 18, с подобни отношения с баща ми и вече с дете. Поплаквам си понякога, но съм простила, продължила и обичаща.
Вярвам в теб и дерзай.
Мими
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: f460a7a9f5 |
|
4. Аз съм момиче на 17 и също съм отгледана предимно от майка ми и баба ми. Баща ми също ни осигурява материално, но нямам нито един спомен с него някъде да сме били и да имаме случка. С майка ми имам хиляди такива. Той твърди, че ме познава и знае всичко за мен, а като му задам елементарен въпрос не може да ми отговори, никога не се е интересувал какво харесвам, кои филми гледам. Бащите някак си са по-отдалечени от децата като чели. Моят баща е оптимист, това е разликата с твоя, но пък е по-скоро мечтател, говори си за някакви цифри, които никога така и не взима. Иначе баща ти е прав, че нямаш професия, така или иначе ходиш по чужбина поне завърши нещо, колеж или каквото искаш. Разбери, че ще ти бъде трудно в живота само със средно образование, използвай че знаеш езици и си оправен, дори сега да не го работиш поне го имай, някой ден ще ти потрябва, вярвай ми. Просто знай, че не само твоя баща не се е интересувал от тебе, именно затова и аз догодина отивам в чужбина както ти си направил.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 7ace29ee55 |
|
5. Напълно те разбирам, аз съм момиче на твоята възраст и баща ми е г/д набор на твоя. Както сам каза "От малък, до ден днешен с баща ми по принцип не контактуваме много освен ако не е за нещо конкретно. Аз и нямам нуждата да го правя. Не че не го обичам но или имаш или нямаш връзка с човека. " Разбирам как се чувстваш и знам какво си изживял и продължаваш да изживяваш.
|
...
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 86a394eff6 |
|
6. Намирам себе си в твоята история. Баща ми е добър човек, обичам го. Знам, че и той, мен. Знам го. Родителите ми са разведени, аз израснах при баба ми. Фигурата, баща, се появяваше от време на време. Комуникацията ни е загубена и до днес. Няма ги и никога не ги е имало разговорите баща-син. На всичко сам съм се научил - да карам колело, да говоря правилно, да се старая да пиша правилно, да се държа добре с момичета и т. н. И, ето, догодина съм решил да замина на бригада в Америка. Думата, която ти си използвал - "панаир", много ми харесва. Макар и да работи в чужбина, тези панаири са почти ежедневие и ежедневно ми се смачква самочувствието, че аз мога да постигна това, което искам. Разбирам, че се притеснява да не ми се случи нещо, но нещо винаги може да ми се случи, нали така? Без значение къде съм.
Благодаря ти за тази история!
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 73bcd40813 |
|
7. Напълно те разбирам и аз съм същата... моят баща мисли само за себе си...
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 52d5512885 |
|
9. И аз нямам морална подкрепа от страна на баща си защото почина когато бях на 10. Не го виня много той беше безнадежден случай-алкохолик. Сега съм на 15 и усещам празнина в себе си когато чуя от съученици как се забавляват с бащите си, корема ми се свива когато кажа думичката тате, защото не помня какво е да го гледам в очите и да му кажа 'тате' мъгляво ми е. Никога не съм го чувала да ми казва че ме обича и никога няма да го чуя. :-[
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 62a69f066c |
|
10. На мен пък ми се струва малко пресилено, всичко което пишеш. Първо защото всяка всяко ситуация има 2 страни. Ти ги виждаш така нещата, баща ти по друг начин. Всеки от вас 2мата е прав за себе си. Факт е пълно щастие няма. На някой им липсва финансова подкрепа на други морална, на трети им липсва семейството изобщо, така е устроен света. Но странно всеки гледа в канчето на другия и не вижда примерно, че приятелчето му например няма кво да яде, а изпитва завист, че баща му го е научил да кара, а неговия не е. И обратното, приятелчето, което са го научили още преди да иде на курс да кара, не оценява това защото баща му работи за 300лв. и не може да му плати курса, и завижда на теб защото твоя може. Хората са различни, всеки показва и изразява чувствата си по различен начин. Не може да няма какво да оцениш в твоето семейство, има но е по лесно да изтъкваш, какво ти е липсвало. Нима ти си оправдал всичките очаквания на баща си. Ти сам казваш, той ме обвинява, че нямам професия. Това май е нещо, което не си оправдал. Защо очакваш тогава всичките твой очаквания да са като по книга. Не се ли замисляш, че може да е прав, първо се реализирай тук, пък после се доказвай в чужбина. Ако тук не можеш да го направиш бъде сигурен, че в чужбина нямаш никакъв шанс, освен общак за цял живот. На мен ми се струва, че за теб все още квот хвърчи се яде:)Казвам го без никакви лоши чувства. Ще мине време ще станеш родител, ще видиш как е. И тогава ще разбереш, че ако ти обсипваш децата с внимание, те ще намерят за какво друго да те обвинят, че не си направил. Никога няма да са оправдани всичките им очаквания, а колкото до твоите очаквания, тях ще приемат, като недоволство и мрънкане, за което не си прав. Така, че аз смятам, че за психиката ти ще бъде много по добре, да седнеш и вместо негативните неща, да оцениш положителните. Да оцениш, че баща ти е работил много, за да имаш всичко, имал си майка и баба, който са се грижили за твоя конфорт, имал си семейство, какво по хубаво от това, не е идеално, но е семейство. Много други деца са били лишени от такова.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: c94d610c32 |
|
11. От Автора:
№3; Да, човек трябва да се стреми това което вижда като недостатък да го използва като пример за това кое трябва да не прави. Надявам се някой ден и аз да съм добър баща.
№4; Мими, подкрепям мнението ти. Човек трябва умело да пази хармонични отношения с родителите си и да ги уважава. Всеки сам си кове съдбата доза късмет.
№6; Да. Правилно казваш че ти смачква самочувствието - то е изключително важно за да може човек да се кътери по стълбичката. Да не говорим че да нямаш и самочувствие би било пречка за професионалното развитие на човек, тъй като човек без самочувствие няма как да е лидер. Общонационално съм забелязал че повечето хора са така устроени че са без самочувствие - и то говоря сериозно, дори за тези на уж ''високи'' позиции. Може би в много смисъли на думата ''лидер'', ние нямаме такива. Не се отчайвай и продължавай на пред. Гони целите си.
№9; Не се обезкуражавай! Животът е пред теб! Аз също имам приятели които са само със един родител и имат абсолютно същата история като твоята. Майка ми също е била отгледана само от баба ми, без баща. Ти сама виждаш че дори и хора които имат жив баща, като цяло освен материално, по друг начин не са изиграли роля в надграждането на децата си като личности. Има бащи мечти има ги и обикновените бащи. Не знам какво е чувството да израснеш само с майка, но съм убеден че тя за сметка на това те смята за най-скъпоценното нещо в живота си. Аз вярвам че се опитва да ти даде всичко от което имаш нужда и дава душа и сърце за теб. Убеден съм че си признателна на майка си. Не забравяй че дори и без татко, живота ти продължава. На всеки му е писано в даден момент край на земния живот. Когато ти липсва, поглеждай в небето. Представи си че е звездичка която грее за теб!
|
...
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 21d5e177d9 |
|
12. И аз съм в същото положение като автора на статията и хората коментирали статията до миналата година не се и бях качвал на кола зад волана защто естествено баща ми въобще не се занимава с мен и не мисли за мен с помощ от майка ми изкарах курса за В категория тази година преди 3 месеца почнах курса за С категория и баща ми с пълното си нахалство нито ми помага взе да ми оспорва за какво ми е С категория с една дума иска да ме вкара в земята но няма да стате тъй лесно преди месец завърших и взех С категория живот и здраве догодина по това време да взема С Е и да си дооправя документите и ще търся начин да се махам от тази държава
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 711d4e2103 |
|
13. От Автора:
#10; Аз съм благодарен на семейството си за това което съм получил. Не искам да се изкарва това което съм написал като неблагодарност. Напълно съзнавам че има две гледни точки а самият ми характер е такъв че оповавам мнение от наблюдение, използвайки психологията и глобализма. Всяко едно нещо може да се погледне винаги от много ъгли стига човек да не е заслепен. Аз познавам баща си и дори знам много от комплексите му и причините за тях без да ми е и казвал. Напълно съм наясно че всеки има различен старт в живота. Има хора с двама родители, има хора с разведени родители, с един родител, без родители - средата в която човек израства в много случаи е различна и всеки сам си преценява дали, как, защо средата в която е израстнал е била положителна или отрицателна в развитието му и това на каква база му се изгражда характера. Аз съм благодарен на семейството си - както казах не съм писал тук за да търся критики, съвети или помощ. Просто писах за да ми олекне на мен самият - пък и характера ми не позволява да бъда повлиян от никой защото аз си имам воля и сам си изграждам мнение за каквото и да е било. Човек както казах сам си кове съдбата и аз за тия години съм добил за да мога да взимам самостиятелно решения.
Като цяло не виждам как българското образование е в полза на хората, с изключение в определени сектори. На българина му е втълпено да има изкарана "диплома", а после не работи по специалността си. Не говоря мащабно а като цяло. Образованието предлага обучение което не се търси от бизнеса и няма реализация. С какво една българска диплома ще е по-добра от такава на местно ниво в чужда държава? Няма да се обяснявам - няма смисъл. Аз виждам света по моя си начин и ще си следвам приоритетите пък и в крайна сметка живея живота си за мен самият а не за другите - за това и слабо като цяло ме вълнува мнението на хората. Това българина не може да го проумее и даже го виждам като национален комплекс. Наслушал съм се на хора които са в лайна а дават съвети как да си вършиш работата, както и на хора които нищо не са постигнали а ти дават съвети как ти да действаш. Сори, ама не на мен тия. Пък и никой няма право да ме съди, по смисъла на това че и този който съди не обича да бъде съден. Нали?
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 2992265949 |
|
14. Почти абсолютно същата е и моята история. Дори снощи я написах, но не са я публикували, явно защото е направо еднаква с твоята. И аз исках съвет. Но ето номер две най-добре го е казала.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: d1916ca422 |
|
16. Здравей, прочетох историята ти внимателно. Искам да ти предложа една друга гледна точка. Понякога, чувствата ти, начина по който се чувстваме и по който възприемаме околния свят зависи много от биохимията ни, вкл. нивото на различни хормони. Липсата на съчувствие, съсредоточеност само в собственото его са вид психопатия. Ако не ми вярваш, прочети малко информация. За какво ти го казвам - за да не се обвиняваш. Някой тук ти написа, че става въпрос за двустранно общуване. Аз те разбирам, защото живея с такъв човек, и знам, че каквото и да направиш можеш съвсем малко да подобриш нещата, защото не можеш да дадеш. При мен е различно, защото аз съм даващата и той гледа горе-долу да угоди - но това не е истинско разбиране и споделяне. Децата ми обаче са в твоето положение. Първо ги уча, че баща им ги обича. Просто така си обича. Не се сърди на твоя баща. Това, което ще те мотивира е това, което е в теб. Ти никога няма да бъдеш такъв, фактът че си написал тук, го доказва. Желая ти много успех, в който съм сигурна, след като имаш чувствително сърце!
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 39c6bdd3d1 |
|
17. От номер 9 много благодаря за нещата които си написал, така е, прав си за материалната подкрепа само за това беше баща ми :(. Много мили думи от твоя страна, накара ме да се почувствам по-добре, благодаря ти :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
