Как се възпитава едно момче?
преди: 14 години, 7 месеца, прочетена 6381 пъти
Здравейте,
Може страшно тъпо да ви прозвучи, но все пак ще рискувам. Как се възпитава едно дете - момче? Има ли нещо по-специално в отношението ти към него? Чувала съм, че ако му отделяш прекалено много внимание или постоянно му обясняваш колко е 'прекрасен', ще започне да идеализира образа на жената и няма да може да си намери подходяща. Това вярно ли е? Ако може някой би ли ми разяснил, това и други неща. Няма кого да попитам. Единствено дете съм (жена). Мислила съм за книги.. добра идея ли е?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 7 месеца hash: 1043815bdc

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не съм майка, но мога да изкажа мнение за това, което не е добре да правиш във възпитанието на сина си. За едно момче е много важно да расте със съзнанието, че е способно да се справя самостоятелно с проблемите (които са по незначителни като дете и се усложняват с годините), въпреки че винаги може да разчита на подкрепа и помощ от страна на родителите си. Хубаво е децата като цяло да се поощряват да бъдат самостоятелни и да преодоляват целеустремено препядствията, а не да им се насажда, че родителите умеят, знаят и ще се справят по-успешно понеже са по-възрастни. Като се започне от връзването на обувките в детството и се премине през избора на образование, та до избора на партньор в живота, човек трябва да усеща, че е водеща фигура в собствения си живот. Когато едно момченце навикне от малко само мама да му бърше муцунката като се изцапа, само мама да му купува долното бельо, само тя да се разпорежда с времето му, защото по-разумно умее да го разпределя, да го подсеща за задълженията му...то си остава зависимо и неспособно да управлява живота си дори, когато надрасне детско-юнушеския период. В няколко думи, възпитавай го в инициативност и самостоятелност, да изказва чувствата си, мнения, предпочитания, за да се чувства значим и индивидуален. Давай му задачи, които да свърши сам, за да осъзнане ролята си в семейството като градивна единица на единно цяло. Това не означава, че ще го оставиш да прави неща, които биха му навредили (поне докато е непълнолетен имаш законно право да го направляваш в решенията му). Просто не го превръщай в болезнено зависим.

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: 6f6265ca8b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Като млад човек не знам дали ще мога да ви дам точен съвет, но като едно дете в семейството - момче мога да ви кажа как мен ме възпитаха. Вероятно заради глупостите, които вършех като хлапак често ядох шамарите.Тогава естествено съм мислел по друг начин, но като се върна назад сега го приемам, защото е много важно да уважаваш родителите си в ранна възраст и по-точно бащата.Защото съм труден характер и когато майка ми ми казваше нещо, а аз се ? се зъбех тя просто се обръщаше към баща ми и всичко се оправяше :) Не искам да ме разбирате правилно.Аз НЕ съм за насилие и побой, а просто за изясняване на факта кой е шефът в ранна детска възраст. Също така често ми угаждаха, но не по такъв начин, че да се разглезя и да им се качвам на главата.Общо взето, когато исках нещо и можехме да си го позволим - рано или късно ставаше, но когато нямаше начин да ми изпълнят каприза просто ми набиваха в главата, че нямаме възможност. Не знам дали правилно съм го обяснил, дали изобщо това е правилният начин и дали хората ще се съгласят с мен, но споделям как мен ме възпитаха, когато бях хлапе.Сега мога да я заявя, че съм 1 идея по-добре като чисто човешки качества пред останалите хора на моята възраст. *Syndrome

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: a8178c8242

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Напълно подкрепям предните 2 коментара! Много е важно детето да има задължения и да бъде насърчавано да се справя само в живота. Ние, родителите винаги искаме да предпазим децата и от обич към тях да им угаждаме, но това е грешен подход и само вреди на детето.

 

...

горе^

преди: 14 години, 7 месеца hash: 1428beaa0d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Хм, Не мога да се изкажа от позицията на родител но мога пък да се изкажа от позицията на дете. Като малълк нашите не ме пускаха никъде или почти никъде... на купон - веднъж годишно. Обаче си имахме уговорка - стана ли на 18 да си ходя където искам но и да се оправям както мога (е, с една допълнителна кауза - висше образование...). Е като станах на 18 няма да разправям кави ги върших... Като станах на 18.2 обаче се записах да следвам а и трябваше да започна работа защото нашите спряха да ме издържат. Както и да е. Минах през много трудности и се лиших от много удоволствия от които моите връстници се ползваха... Сега съм на 23. Индустриален инженер съм, но това че АЗ съм постигнал нещо не значи че дължа нещо на семейството си. Леко по леко изгубихме връзка и честно да си кажа не ми пука много. Е, в крайна сметка всяко нещо си има цена, а и ако "птичетата" не успеят да излетят... ами просто никога няма да литнат...

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: 915f209a87

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Най-важното нещо е да не позволяваш да ти се качва на главата. Имам един приятел,той няма майка и баща му на времето в старанието си да не му липсва нищо винаги го задоволяваше с всичко и сега работата е такава,че човека няма пари да се облече като хората,а момчето все иска,иска,иска .. Тъй,че според мен е важно да си знае мястото. Като кажеш НЕ,значи НЕ ..

 

...