Сега на къде?
преди: 10 години, 16 дни, прочетена 1563 пъти
Здравейте, искам да попитам сблъсквали ли сте се със същество като мене? Пфффф, историята е дълга... Аз съм момиче на 22 години. Учех, но тази година прекъснах-обърках специалността си. Завърших 3ти курс и прекъснах... Преподавателите не ме харесваха, аз съм притеснителна, без самочувствие за себе си, не много комуникативна, мразя да споря...

Предполагам си представяте, картинката на устните изпити и дискусиите по време на академичните занимания. Колегите също не ме харесваха, живях в София три години и не си намерих другарче, с което да общувам, поне понякога. Имах и няколко невзети изпити. Приятел си имам, но той вече не работи в бг, майка ми също не е в бг. Върнах се в родния си град, но също нямам приятелки и познати.

Не работя, търся си работа, но искат трудов стаж и опит, но на мене ми липсват. С приятелят ми постоянно се караме, понякога ми се струва дори леко агресивен. Каза ми, че съм "тъпа" това не го беше правил. Леко си промени и държанието към мен след прекъсването ми. Той също 3 години след завършването си, беше без работа, но никога не съм му го натяквала и не съм си променяла държанието, затова, че е без работа. Депресирам се, имам чувството, че никога няма да изляза от тези стени. Не съм му казала какво ми е. Той е дразнител парадира с парите си, а дори нищо не ми подари за коледа, аз купих на цялото му семейство по нещичко, въпреки, че не работя взех пари от родителите си.

Няма никакви планове за двама ни, много пъти и преди съм му подхвърляла темата, но я избягва. Майка ми не го харесва много, нито пък аз неговата. Момичета си имат чудесни приятели, с който живеят, а с моят се виждам няколко дни за три месеца. Нашите установиха, че съм слабохарактерна. С бащата ми много не разговарям, може би има лека непоносимост към мен, поради прекъсването ми, но е прав. И той ми е казвал, че съм "ненормална". Казаха ми, че съм слабохарактерна оказаха неимоверно прави, нямам мечти, те се погълнаха от психолочическите ми нестабилности.

Постоянно се самоанализирам, опитвам се, да си представя други варианти за живота, но оставам винаги в посока на течението, но никога срещу него. Исках да споделя. Благодаря много!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 16 дни hash: fef20e7a4c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Моят съвет е да опънеш една цигарка с марихуана и да се отпуснеш, много го мислиш бе момиче, не се затормозявай. Дай му малко въздух на тоя живот. А твоето гадже никакво гадже не е, аз бих го скъсала на твое място, рядко се виждате, майка му не те харесва, вашите не го харесват, парадира с пари. Намери си добро момче, което да може да се ожените живот и здраве, от този нищо няма да стане, само ще се хвали и после като родителите му починат и остане без пари ще стане една утайка чакаща на тебе и нищо повече, той е свикнал на готово, не го познавам и вече не го харесвам. Махай се от него и вземи почни да учиш по професия, която ще работиш, а и спри да гледаш в чуждата паница кой какво гадже имал и да правиш сравнения, гледай си себе си и не се самоанализирай толкова, живей ден за ден, днеска да ти е добре и готино, не мисли каква си, защо си и тем подобни. Ако толкова си объркана ходи на психолог, няма нищо срамно.

 

...

преди: 10 години, 16 дни hash: a22c0adab6

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравей, Не се обвинявай, че си прекъснала, не си виждала смисъл да продължаваш с тази специалност, не си я харесвала и си прекъснала. Има много студенти, които прекъсват, сменят специалности, това е нормално, аз когато бях във 2-ри курс прекъснах, защото не харесвах специалността, после кандидатствах отново и записах друга специалност. Въпреки, че завърших, нашите все още ми натякват, че съм учила едно, после съм прекъснала, почнала отново и така. Те родителите все ще си натякват за разни неща :) Една моя приятелка стигна до 4-ти курс, но вече 3 години минаха, а тя още не се е дипломирала, а има невзети изпити, но си работи и ми е казвала, че вече дори не мисли да си завършва образованието. А ти по-добре си намери някаква работа, каквато и да е, просто за да започнеш отнякъде, а после ще си намериш друга. Може и в чужбина да поработиш, щом майка ти е там, ще заминеш по-лесно и няма да си сама. Нормално е да си объркана, но просто трябва да намериш своя път в живота. Ако не ти е добре в родния град, отиди в друг или както вече споменах, пробвай в чужбина. А за приятеля ти... щом ти говори така и ти казва, че си тъпа, по-добре го разкарай, не може така да ти говори! По-добре човек да е сам, отколкото да е с някой, само за да не е сам. И ако този някой го кара да се чувства зле, няма смисъл просто. Отиди при майка си в чужбина, започни живота си отначало, а образованието винаги можеш да си го продължиш или да запишеш нещо ново. Не се предавай и се бори за своето собствено щастие Желая ти успех :)

 

...

преди: 10 години, 15 дни hash: b818c93e0c

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Я спри да се критикуваш, обичай себе си, за да те обичат и другите. Хората които не те подкрепят ги махаш, а приятеля като не те цени да си търси друга.

 

...

горе^

преди: 10 години, 11 дни hash: 7c9edf3a73

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мила, преди да предприемеш каквото и да е, първо се успокой и спри да си втълпяваш, че си слабохарактерна, не успяла и тъпа, защото не си! Обаче трябва да го повярваш! Едва след това можеш да седнеш и да помислиш какво искаш да правиш с живота си от тук нататък. Много жалко е, че приятелят ти не те подкрепя, щеше да ти е много по-лесно ако някой вярва в теб безрезервно, но и да нямаш никого, най-важният човек си сама ти! Научи се да обичаш себе си, да си вярваш, че си готина и заслужаваш да бъдеш щастлива в този живот и ще видиш как нещата ще се оправят. Знам изобщо не е лесно, обаче става. Просо всеки ден си повтаряй колко си уникална. А след това вече имаш време да решиш, на къде искаш да поемеш. Само вярвай в себе си! Успех!

 

...

преди: 10 години, 11 дни hash: f843506eae

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Здравей, не знам дали е правилно но мисля че, ти трябва друго гадже ако не се чувстваш добре с него, но той не ти помага с проблемите което е огромна грешка. Първо се успокой и Поговори с най-близкия човек който ще те излуша (баба, дядо, лела, чичо) нещо от този сорт. Ако се налага и с жащати поговори колкото и да не му е приятно и най важното е да си вярваш. :-) :-) ;-)

 

...