|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Родителите ми ме подценяват
преди: 10 години, 2 дни, прочетена 1903 пъти
Здравейте. Майка ми и баща ми, хората които най- много трябва да ме подкрепят не го правят. Цял живот ме подценяват, убиват всяко мое желание без значение какво е. Дават ми 10лв. седмично за храна и разходи, живея при братовчед си (с хиляди увещания се съгласиха), а те избраха да живеят на село и да прехождат само за работа.
Казвам им "Искам да започна работа, да събера пари за абитуриентска, за храна, за университет" а те - " Животът не бил толкова прост, не се намирало толкова лесно работа, особено за момиче и не се издържал живота на тия скъпи години", майка ми е в някаква параноя че нещо ще ми се случи и за това трябва да съм при тях цял живот едва ли не, карали сме се много пъти, но не разбира, баща ми е нейна пионка - повтаря нейните думи и постоянно се караме. Без тяхно знание работих при един майстор поддръжка, припечелвах пари, но те разбраха и такъв скандал ми вдигнаха, че чак извиках полиция иначе щеше да стане лошо, искаха да посегнат на 19г си дъщеря.
Е сега аз как да гледам позитивно на живота като те подбиват всяко мое желание за работа и образование, знам че живота не е лек, но все трябва да започнем от някъде, за глупава ли ме взимат или за бавноразвиваща защото не съм такава. 12клас съм, имам успех 5. 00, но някак позитивността ми изчезва, желанието ми също, а с тях и надеждата ми за по- добър живот се стопява. Позитивен човек съм по природа, казвали са ми го много пъти, но те убиват всичко, не се живее така.
Моля ви, дайте ми съвет, защото аз вече се изчерпах с опитите...
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 10 години, 1 ден hash: a1f84b2843 |
|
1. Пишеш, че си на 19 г. и не разбирам какви полиции, какви филми - ти МОЖЕШ да си работиш и да си живееш както трябва. Определено с 10 лв. на седмица не можеш да съществуваш, затова си намери работа. Има за жени точно работа като сервитьорка, барманка. Твоите родители нищо не могат да ти сторят и след 18 г. възраст можеш ако щеш в порно филм да участваш и пак полицията няма какво да ти стори.
Ти спри иначе толкова да поддържаш контакт с тях.
Аз на 19 г. започнах да се издържам сама, но спрях да контактувам с родителите си за известно време, а после само по моя инициатива веднъж-дваж в месеца.
Ако викат полиции, те ще си плащат и глобите за такива действия. Ти на 19 г. можеш да вършиш всичко, стига да не нарушаваш закона и за мен нямаш проблем, освен границите и ограниченията, които сама си си вдигнала, както и безумното ти желание да се съобразяваш и харесаш на родителите си на всяка цена.
Колкото до въшливите 40 лв. на месец - ти тях на ден можеш да изкарваш само от бакшиши като келнерка и изобщо не са ти потрябвали. Аз за санитарна козметика давам повече пари, не знам как оцеляваш ...
|
преди: 10 години, 1 ден hash: e00f0735af |
|
2. Стягай се яко! Зарежи ги ваште! Постигни нещо! Те не са Ти!
|
преди: 10 години, 1 ден hash: c205ed823b |
|
3. Тъй, ще говоря първо като родител, после като дете. И двете съм :)
Родителите ти не те подценяват, напротив. Те явно много те обичат и се опитват да те пазят. Преди да постигна кариерата, която има сега бях сервитьорка, но не повече от година. Никога няма да си го причиня и няма да допусна детето ми да работи това. Може да ти се стори глупаво, но са прави "Идея си нямаш колко сложен и гаден може да бъде живота. "
Казваш 10 лв. на седмица. Имат ли възможност да отделят повече и какво следва да си осигуриш с тези средства? Ако са един вид дневни за училище, не мисля, че са безумно малко.
Сега си в много важен етап от живота си. Ще завършиш и ще кандидатстваш в университет. Точно в този момент приоритет е ученето. Започнеш ли да сервитьорстваш се, има риск цял живот това да правиш.
Ако на 18 изкарването на пари е приоритет пред образованието, на 30 горчиво ще съжаляваш за този избор.
Сега като дете: Държаха ме здраво, така да се каже. Вечерен час и т. н. Баща ми казваше : Докато си под моя покрив, ще следваш моите правила. На всеки пубер и гимназист това му звучи гадно и т. н. Да ама се изучих по хубава специалност и имам хубава работа и не прилична, а висока заплата. Вярно е, че пропуснах дискотеките докато бях в гимназията, но после си ги наваксах.
Работа започнах, когато баща ми почина. Майка ми нямаше как да изучи двама студенти /имам по - малък брат/. Бях сервитьорка. Майната им на бакшишите. Голяма работа 20-30лв. на ден. Ако някой е доволен да върти табла или да мие чаши си е негова работа. Но целите на човек следва да са над това. По - добре с ограничен бюджет и добро образование в началото, отколкото с 40 лв. в джоба и кофти образование.
Въпроса е, че сега съм благодарна за всичко, което са ми дали и разбирам всяка тяхна приказка. Но я разбирам сега, когато имам син на 10 г.
В този ред на мисли на 18 всичко изглежда лесно. После идва трудното и е добре да имаш нещо зад гърба си, а не бакшиш.
|
преди: 10 години, 1 ден hash: a1f84b2843 |
|
4. Номер 3 - хубаво говориш, но мотивът какво ни засяга, когато действията говорят за себе си? Не можеш да мачкаш така детето си (На 19 г! ) и да казваш, че е от любов. То от любов човек и убива, но това не прави хората по-живи след това.
Ако обичаме някого, особено децата си, е нужно да им го показваме с думи и дела, включително да оставяме свобода на хората, които обичаме и да ги подкрепяме в начинанията им.
Пишеш, че никога не би дала на детето си да работи като сервитьор, но нима ти нищо не научи за хората през това време? Защо искаш да ограничиш собствените си деца там, където ти самата си имала свобода сама да решиш?
Няма по-голяма мечешка услуга от това да забраняваме на децата си да работят, да се развиват, да пътуват, изобщо да живеят нормално.
Аз никога не съм слушала родителите си за такива неща, слава Богу. На 18 г. работих едно лято като сервитьорка и си спестих пари за книжка и мобилен телефон, макар че ми беше забранено от баща ми да карам кола, защото е било мъжка работа, а телефоните той тогава не ги разбираше. Не ми даде да покарам дори в негово присъствие и с взета книжка старата му трошка - днес карам джип за 250 хил. лв., а той е с подобна трошка.
Майка ми ме е била по главата, защото съм учила и чела прекалено, щяла съм да се разболея и да си разваля очите. Чакала съм ги да заспят, за да уча и чета, завърших със залтен медал и пълно Отличие на матурите.
Баща ми ми беше забранил интернет и компютри, защото не ги разбираше. Сестра ми е компютърен аналфабет и затова не може да си намери никаква работа, въпреки висше и качества. Тя винаги е слушала родителите ни!
Моите родители ми казаха да не уча висше, защото имали една студентка вече, а да чакам да завършила... 3 г. Аз завърших в чужбина преди сестра си, защото тя провлачи следването си почти 10 г. и ако бях слушала нашите никога нищо нямаше да уча въпреки заложбите ми.
За моите родители балът беше нещо супер важно и бяха спестили няколко стотин лв. за този „важен“ случай - аз ги взех и си платих документи и други неща за работа в чужбина, визи, а на бал не ходих, само накрая на балната вечеря с едно скромно костюмче за 70 лв. от баба ми
Аз на 19 г. си прибрах един куфар багаж, взех си документи, паспорт, виза и... в чужбина. Нашите не ме пускаха!
Работих и издържах нужните изпити за университет. Записах си и си завърших желаната от мен специалност, която нашите не одобряваха.
Нашите не одобряваха приятеля ми, защото е доста по-възрастен от мен.
Нашите не одобряваха, когато решихме да се върнем в България и да започнем свои бизнес.
Нашите не одобряваха каква булченска рокля ще нося и изобщо как съм си планирала сватбата.
Нашите не одобряваха, че решихме първо да си построим къща, да разработим бизнес и после да имаме деца.
... АЗ НИКОГА НЕ СЛУШАХ РОДИТЕЛИТЕ СИ, които действително всичко може би са го правили от любов, но са българи от старо време и нито умеят, нито знаят как да живеят днес. Моите родители нищо не са постигнали в живота, страдат от алкохолизъм и други заболявания и живеят в къщата на дядо. Сестра ми ги слуша за всичко и сега е на 35 и безработна. Тя е по-голяма и също ме е била, забранявала и ми се е подигравала за моите планове и избори, затова изобщо не ? помагам днес - всеки да се оправя
Аз за нищо не ги слушала нашите, слава Богу.
Извод - след 18 г. всеки е свободен да си прави изборите в живота и сам си е виновен, ако позволи родителите или някой друг да му попречат да си следва пътя, особено ако тези хора нито могат да ти осигурят нормален начин на живот, нито да те образоват, нито сами са образовани хора, нямат и връзки и не могат да помогнат с нищо - какви претенции тогава да ни определят живота? 40 лв. на месец? Ами на ден тези пари Авторката може да си ги изкарва, а и повече.
Колко ни обичат родителите е друга тема. Разбира се, че ни обичат, но това няма отношение и не бива да се оставяме да ни се налагат, когато това противоречи на нашите цели в живота, особено ако те нищо не са постигнали.
Има родители с положение, образовани и възможности в живота, но те не ограничават така децата си.
Колкото до неквалифицираната работа - никога не бих я спестила на децата си, защото се учи много за хората и за това как да работиш. На 18 г. моите деца знаят, че ще са свободни сами да определят живота си и да правят своите избори, да преживяват своите падения и успехи, защото това е животът!
|
преди: 10 години, 1 ден hash: c205ed823b |
|
5. ОК №4. Разбирам те. На авторката са и дали свобода да живее където пожелае. Към този момент за нея е по - добре да учи, а не да сервитьорства. Това мисля аз. И за това казвам, че ще направя всичко детето ми да учи, а не да сервитьорства.
Какво да науча по кафетата. Че разни чичковци дават повече бакшиши като им намигаш ли? Че се работи по месец, два - няма заплата и те гонят...
Че сега си гледам с жалост бившите колежки още по кафетата или продавачки по магазините ли?
Авторката трябва да се стегне и да учи. Сега може и да няма пари, но поне трябва да направи нещо за бъдещето си.
Заради 5 години учене сега мога да си позволя да си гледам детето сама /наложи се/, да си карам 5 годишен джип и да си купувам каквото си искам. Няма да лъжа, чувствам се добре. Но нямаше да имам нищо от това, ако не бяха родителите ми. На тяхната упоритост го дължа. И аз като авторката на 18 искам да ходя да съм сервитьорка, за да мога да излизам, да си купувам дрешки... бля... бля... бля... Не пропуснах много, но поне сега мога и него да наваксам.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|