Мразя родителите си и не ме е срам да го заявя
преди: 10 години, 5 дни, прочетена 5360 пъти
Не знам откъде да започна... Не помня детството си с нищо хубаво. Майка ми ми е разказвала как съм била на 1 година, когато е била с мен на ръце и е бягала из апартамента, защото баща ми ни е гонил с нож в ръка. Бях още съвсем малка, на 3 или 4 години, майка ми ме биеше с тръбата на прахосмукачката за най-малкото нещо, а когато бях на 4 вървяхме по една улица на път да ходим при едни хора на гости, поисках му нещо за ядене си бях харесала да ми купи, той ми се развика, че нямал пари и ме събори на земята и ме удряше по лицето. Често ме наричаше копеле и свиня, не, че сега е спрял. Веднъж бях на 6 и отново не угодих на капризите на майка ми за нещо си и тя ме удари така през устата, че плюх кръв, а баща ми ми се смееше и каза, че това заслужавам. Дори бях втори клас и той дойде да ме унижи пред съучениците ми и цялото училище. Те двамата също абсолютно всеки ден и то по няколко пъти се карат и са се били не рядко, искат да се разведат, но естествено, нямат пари, за да го направят. Веднъж почти се бяха навили да се разведат и ми търсеха дом, където да ме зарежат.
Всеки ден ме обижда майка ми колко съм била тъпа, некадърна, нищо не ставало от мен, овца и т. н. Въпреки че баба ми /нейната майка/ и е правила забележки и дори се беше скарала веднъж с майка ми и баща ми, че не е нормално да говорят така на собственото си дете, но те казват добре и продължават по старому.
Докато бях на 6-7 години поне още получавах някакви подаръци от тях за Коледа, Нова година и рожден ден. На 12-тия си рожден ден не получих дори торта и майка ми каза, че не заслужавам нищо. Тогава имах и проблем с математиката и добре, че една жена се съгласи да ми помага без пари, защото майка ми нямаше да ме прати дори и на един частен урок и това ми го е заявяла съвсем спокойно. И да не съм знаела абсолютно нищо, пак съм щяла да завърша. Имам само един чифт дънки, нямам блузи, ходя с ризата от униформата, това ми било достатъчно, а тези неща не се перат поне по 3-4 месеца, дори да искам аз да си ги изпера, майка ми почва да ми врещи и не ми дава. Когато и поискам нови дрехи, тя ми отвръща, че няма да ми купи, имала съм приятелки, те да ми купят. Добре, че имам добри приятели и ми купуват, но те не са длъжни??? Не ми дава и да се къпя като нормалните хора всеки ден или поне през ден, според нея трябва да практикувам ритуалното къпане в неделя, а през зимата трябвало веднъж на 2 седмици да се къпя.
Въпреки че съм силна ученичка в училище, майка ми постоянно не е доволна от мен не само за училище, а изобщо и ми разправя как тя била пълна отличничка и когато казах това на баба ми /нейната майка/, тя възкликна: „Това не е вярно? ! “
И двамата ми родители се опитват всячески да ме смачкат психически като ми натякват как „чеп за зеле не ставало от мен“, а съм по-силна ученичка от тях в училище.
Много пъти съм ходила със скъсани маратонки на училище, последния път едната имаше огромна дупка на петата и стъпвах с петата си на земята. Родителите ми отново отвърнаха, че не ги интересувало и трябвало да изкарам с тях поне още 5 месеца.
Имам много здравословни проблеми, въпреки крехката си възраст: ошипяване на вратните прешлени, лявото ми рамо е по-ниско от дясното, гръбначния ми стълб е крив, имам намален слух на едното ухо, заден ринит и съм късогледа. Сега ми откриха и някаква алергия, заради която ми се зачервяват очите сърбят ме и се подуват доста. Когато кажа на майка ми да ме заведе на лекар, тя ми отвръща, че не я интересувало, когато кажа на баща ми - той отвръща същото. Преди около година и половина тя, по някаква случайност, се съгласи да ме заведе на лекар. Ходихме в столицата, тъй като макар да живея в голям български град, тук един кадърен лекар няма и доста пациенти бягат по другите градове. Заведе ме 4 пъти на доктор и ми заяви, че повече няма да го прави, защото нямало смисъл да дава пари, а това е за здравето на дъщеря и??? Лекарят, при когото ходих, ми препоръча да се запиша на плуване, така ще ми се оправят много от проблемите и да ходя на плуване дори когато вече съм остаряла. Излязохме от кабинета с майка ми и тя каза, че за такава простотия няма да дава пари. Една година я молех да ме заведе на очен лекар, защото не виждам, тя се правеше, че не ме чува, най-накрая ме заведе - 1 диоптър за късогледство. Почнаха брутални скандали с баща за пари и минаха около 2 месеца, докато ми ги поръчат, взеха ми най-евтината рамка, въпреки че изобщо не ми отива на моето лице.
Имам и доста криви зъби, някои от които са обърнати буквално наобратно, ходихме на ортодонт, той каза, че това е един от най-тежките случаи, които бил виждал, най-добре било да ми вземат брекети. Върнахме се в нас и майка ми ми заяви, че тя няма да даде 1 стотинка за такова нещо, баща ми, ако искал, да ми ги вземе, естествено, него също не го интересува, тогава тя ми каза, че трябва аз да си изработя парите и като я попитах как, тя ми отвърна, че на магистралата имало много място. Тогава бях на 13.
Сега, когато ми се прояви тази алергия на очите, още преди да съм отишла на лекар, майка ми отново ми каза, че пари за лекарства тя няма да ми даде. Трябвало аз да си намеря пари, не я интересува как. Иначе тя има пари да си купи една скъпарска хранителна добавка, която е над 110лв. кутията, някои от вас може би се досещат коя е.
Преди 2 месеца сутринта, тръгвайки за училище закъснявах, работния ден на майка ми и моите часове започват от един и същи час, казах и няколко пъти да побърза, не искам да ми пишат закъснение, а тя, когато влязохме в асансьора ме удари с лакът в устата и ми отвърна, че съм нямала право да и давам зор.
Баща ми неведнъж ме е заплашвал с нож и веднъж за малко не ме удари с чук по главата, добре, че успях да се дръпна навреме.
Всеки ден майка ми се дърли с мен за глупости от рода на “Защо това си го сложила на друго място“ и скандалът продължава поне по 1-2 часа, постоянно се чуди за какво да се заяжда с мен и баща ми.
За последния ми рожден ден получих подаръци, макар и малко, но много сладурски. Естествено от чужди хора, не от родителите ми. Вече прекарвам рождения си ден като един обикновен сив делничен ден.
На работи ходи само майка ми, баща ми вече е безработен и се обзалагам, че повече няма да си намери работа, едно, че е стар, второ - и да беше млад, той е изключително мързелив и на предната работа са го взели заради баща му. Откакто съм навършила 13, майка ми много често се кара с мен, че трябвало да си намеря работа, не била длъжна да ме издържа??? Че като не е длъжна, защо ме е раждала??? Имало хора на моята възраст /тогава/, които работели. Аре бе, къде са, че не ги виждам? !
Понеже няма с какво друго да ме накаже, ми забранява да ям, когато не и ходя по свирката. Не, че става наистина, по простата причина, че доста рядко в хладилника има нещо и тя готви веднъж на 3 месеца.
По едно време и двамата ходеха на психиатър, майка ми за по-дълъг период от време, но не им помогна изобщо. Иначе майка ми се подиграва на колежките си, които пиели „розови хапчета“, тя има най-голяма нужда от тях.
Моето „семейство“ ми е нагледен пример каква не трябва да съм и от какво да страня...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 дни hash: 51a47dc251

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ужас! Егати нещастниците.

 

...

преди: 10 години, 5 дни hash: 5a4b5201d0

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ох, горката! Съчувствам ти, макар и да не съм преживявала подобно нещо! Ами ако този проблем се задълбочи ти препоръчвам да си вземеш багаж и да помолиш най-добрата си приятелка дали има против да отседнеш при тях за малко, докато проблемите не отминат и семейството ти само не те потърси. Ако нямат възможност или не им позволяват, попитай класната си. Ако е добър човек ще те разбере напълно след като й обясниш ситуацията, в която се намираш. Също ако те приемат родители на приятелка при тях, говори с майката на момичето/момчето за нещата увас, да не отваря на майка ти или баща ти ако идват и тем подобни неща, защото щом вършат такива работи върху теб и са способни да убият собственото си дете, представи си какво ще се случи на другите! А ако баба ти е добър човек, помоли нея, въпреки че там лесно ще те открият. Пиши за по-нататъшно развитие! Аз ще следя тази тема за да ти помагам! Приятен следобед!

 

...

преди: 10 години, 5 дни hash: 63eb57fa23

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Струва ми се, че в инернат ще ти е по-добре

 

...

горе^

преди: 10 години, 5 дни hash: 97f8e6b2ca

гласове: 1 2 3 4 5   (18 гласа)

5.   Толкова ти е пресолена историята, с такива далечни спомени и обвиняваща и двамата ти родители, че честно казано не ти вярвам. Много индивиди от женски пол са полупсихо и се почва още от пубертета. Чувал съм жени да говорят по същия начин за мъжете си, какви са чудовища и изверги, а всъщност се оказва че те самите имат нужда от психично лечение и само тровят живота на семействата си.

 

...

преди: 10 години, 5 дни hash: 6df70da41c

гласове: 1 2 3 4 5   (9 гласа)

6.   Забравих да напиша, че през зимата температурата не надвишава 8-9 градуса в апартамента и стоя с якето. Номер 5, най-малко пък можеш да наречеш написаното от мен пресолено, по простата причина, че не ме познаваш и не си живял/а с мен. Ако живееше с мен, щеше да кажеш, че доста неща съм спестила. Съседите от поне 7 години и правят забележки на майка ми да вика по-малко, но тя изобщо не взема от дума... Авторката, 16 години

 

...