Баба - човекът, който ми липсва всеки ден
преди: 10 години, 5 дни, прочетена 3744 пъти
Здравейте!
Пиша тук, не с цел да поискам съвет а просто да споделя, историята си.
От прекрасеният ми живот, на 16 годишно момиче, изпълнен с положителни емоции и усмивки, не остана нищо.
Всичко се превърна в тъга, понякога плач (опитвам се, да бъда силна), но много често не се получава, и сивота.
Слънцето в живота ми залезе.
Всичко започна, преди седем месеца, когато почина един от най-скъпите хора за мен, а именно моята баба.
Вероятно ще си кажете "какво толкова, хора умират всеки ден". Но, за мен е огромен удар, най-тежкия момент в моя живот. С баба ми, имахме специална връзка, беше ми най- добрата приятелка, човек на когото можех да споделя всичко, да говоря за всичко, да бъда на 100% себе си пред нея.
Стана неочаквано, никога не съм предполагала, че ще дойде момент в, който просто ще си отиде завинаги. Никога не съм мислила, че ще се чувствам толкова слаба и безпомощна, да сторя каквото и да било.
Баба ми, не беше като останалите баби. Тя беше, човек запазил духа на миналото в себе си, но същевременно носеше и съвремието в характера си. Вероятно и за това, се разбирахме толкова добре. Не беше от бабите, със специалните готварски умения, но за сметка на това имаше десетки други таланти.
Когато и отидех на гости, не ме чакаха майсторски приготвени гозби а книги и тетрадки. Баба ми, обичаше да пише и се опитваше да ми предаде, магията на литературата и успя. Благодарение на нея, преоткрих себе си, започнах да изразявам емоциите си с писане.
Да знаете, колко ми липсват приятните задушливи вечери, прекарани с нея, до книгите. Показваше ми, един нов свят, изпълнен с пъстрота и красота.
А когато имах проблем, винаги и споделях и тя, винаги ме разбираше, даваше ми съвети, имах рамо на, което абсолютно винаги можех да се облегна.
Но Със смъртта на баба, лошите неща в живота ми не приключиха. Дядо ми се разболя, от човек жизнен и здрав се превърна в старец, който не може да се грижи сам за себе си. На моменти, не знае къде се намира, говори несвързано, отслабна болезнено много. От година, започна да се влошава, но след смъртта на баба ми, още повече. Понякога си мисля, какво толкова зло съм направила, че живота ми така се влоши.
Постоянно, чувам връстниците си да се оплакват, че не са получили нов телефон, дреха или не са отишли на мечтаната екскурзия. Но това не са наистина важните неща. Не материалнота ни прави хора, а обичта на близките хора. Мислиш, че живота ти е скапан, заради дребните неща, които нямаш. Само ако можех, бих заменила всичко за още един ден прекаран в миналото.
Когато баба беше жива а дядо здрав. Тогава бях щастлива, сега съм празна, боли ме ужасно много, всеки ден. Чувствам се разядена, отвътре смачкана дори.
Преди да се оплаквате, колко Ви е "гаден" живота заради липса на пари, заради това, че любимите Ви хора не са Ви купили нещо, че не се разбирате с тях, че мразите да се виждате с бабите и дядовците си, се замислете. Замислете се, че има хора като мен, които биха дали всичко, да нямат пукната пара и вещи, но да притежават любовта на близките си.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 дни hash: 5d9fad908b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   И аз имам специална връзка с баба си, защото тя практически ме е отгледала, а наскоро почти я изпуснаха. Слава Богу, лекарите я спасиха и тук трябва да кажа, че се прекланям пред младите и способни български лекари и сестри, защото се борят за всеки живот.

 

...

преди: 10 години, 5 дни hash: deb11640ed

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Съжалявам за баба ти! Ще се оправиш, спомените ще предизвикват само усмивки, а не сълзи. Моля те само едно. Знам, че звучи грубо в този момент, но моля те- научи се къде се поставят запетаи, защото много дразни.

 

...

преди: 10 години, 5 дни hash: 213db95a5d

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Авторката: Знам къде се поставят запетай. Просто съм от мобилния и единствения начин да разделечавам думите на места е със запетаи. По-добре запетаи в повече, отколкото да сливам 2, 3 думи в една. Не мислиш ли, 2? ;)

 

...

горе^

преди: 10 години, 5 дни hash: d5512376f5

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Съболезнования. Мойта прабаба почина преди 3 години. Много я обичах и сега пак ми се реве, като се сетя за нея. Просто ще свикнеш, но тъгата по човек, който няма да видиш вече и си обичал толкова много, е огромна.

 

...

преди: 10 години, 5 дни hash: b9ccb2c260

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Мила, да знаеш колко те разбирам! Загубих баба си преди няколко години и още не спирам да плача за нея. Просто това е загуба, която не се преживява! Да, болката намалява с времето, най-страшно е в началото, но никога не изчезва напълно. Единственото, което ми дава сили да продължа е точно мисълта, че баба ми ме вижда и би искала да ме вижда щастлива, а не разплакана. Така, че заради нея се старая да се държа. Искам да се гордее с мен и с това, което правя, а не да се тревожи, че съм нещастна. Даже понякога и говоря. Сигурно хората ще решат, че съм луда, но в мигове на огромна тъга, просто имам крещяща нужда от нея и за това я моля за помощ. Надявам се да ме чува. Опитвам се да мисля за нея, като за моя ангел-пазител. Да, не мога да я видя, обаче тя ме обичаше и надявам се ме обича, толкова силно, че просто не е възможно да ме е изоставила напълно. Просто със сърцето си знам, че е някъде наблизо и се грижи за мен. Вярвай в това! Твоята баба също е около теб и когато имаш нужда от нея, ще намери начин да ти помогне. За това не се срамувай да плачеш, но после избърши сълзите и живей! Живей и заради нея! За да може тя да се усмихне отгоре и да каже "Това е моето момиче! И аз се гордея с нея! ". Нека дадем повод на бабите ни да се гордеят с нас. А когато болката стане нетърпима, винаги можеш тайничко да си поплачеш.

 

...