 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Семейство, лъжа, безизходица
преди: 10 години, 6 дни, прочетена 1851 пъти
Здравейте! Не знам, дали някой ще ми помогне.. Дори си мисля, че не пиша това с тази цел, защото знам че не го заслужавам! За първи път пиша в подобен форум, просто трябва да го излея някъде, защото ще се пръсна! Моля само да не бъда съден от вас! Дори в момента, в който пиша това имам желание да излъжа, защото ме е срам страшно много, но ще бъда прям за всичко за първи път от доста време насам, макар и анонимен и пред непознати. Ще започна от началото. На 22 съм. Родителите ми се разведоха когато бях 11-12 годишен. Не знам със точност, защото явно съм се опитвал много усилено да го забравя и до голяма степен съм успял. Баща ми е уважаван човек, амбициозен включително и спрямо мен. Труден характер, който изисква много и трудно показва, че е доволен от мен дори когато съм постигнал нещо хубаво(за майка ми ще пиша по надолу, защото тя е главната причина да пиша това). Единствено дете съм. До 8-ми клас бях доброто момче в семейството. Научих се да смятам и чета преди да отида на училище, може би 5-6 годишен. Не ми се налагаше да уча, защото запомнях всичко в клас, а когато се е налагало това беше първото нещо, което правех след като се прибера. Чувствах се добре в собствената си кожа. С високо самочувствие. Бях записан на пеене, малко тренирах футбол и ми се отдаваше. Влязох в гимназия с отличен успех и от там нещата започнаха да се променят... За майка ми- най-добрия човек, когото познавам! След моето раждане отиде да работи в Гърция. Беше се върнала, но когато се разведоха с баща ми пак замина. От тогава е постоянно в чужбина, като се прибира 1-2 пъти в годината и аз ходя при нея по 1-2 пъти. Тя е мила(може би прекалено), разбираща, отдадена майка.. Причината да е в чужбина съм аз, за да не съм лишен от нищо. Когато започнах 9-ти клас, нещата вървяха добре. В клас от 20 момичета и 6 момчета, на 3-тия ден вече бяхме група от 4-ма, забавни и интелигентни момчета. Нещата с момичетата вървяха, да използвам американския жаргон "бяхме популярни". Майка ми беше доволна, че уча икономика в елитна гимназия, баща ми също. Дядо ми работеше в София(не съм от там явно) и той се радваше, нещата вървяха. Общо взето ежедневието ми беше такова- На училище много смях, след училище с приятелката ми, петък и събота дискотеки.. Майка ми, ми пращаше пари, дядо се прибираше от София с 50 лв. за мен, а баща ми отделно ми даваше за училище всеки ден. На кратко на 16 разполагах с повече пари от колко мога да изхарча. С времето интереса ми към ученето спадна много. Не ходех с учебници в училище, а с една тетрадка, защото не ми тежеше и според стандартите в училище това беше "яко". Успеха ми падна още първия срок и от отличен ученик се превърнах, в забавното и "популярно" хлапе. Средата беше такава, че нормалното поведение беше да не те интересува нищо в клас. Интересуваше ме как да си прекарам добре деня и къде ще се "виси" след даскало. Имаше предмети по които учех защото се налагаше, но при повечето можеше да се препише и така ми минаваха дните... Отношенията с баща ми започнаха да се развалят заради успеха ми, заради "забавните" неща които правехме в училище и тн.. Майка ми естествено не можеше да знае какво се случва, защото беше в чужбина и с баща ми не си общуваха изобщо. Нямах цел в живота, така минаха 9-ти, 10-ти, 11-ти, 12 клас.. В 12-ти клас успеха ми беше 4 може би незаслужен, а семейството ми ме притискаше да запиша висше образование. За едно неблагодарно човече на 18 години това беше като някаква малка пречка, която трябва да се преодолее за да има още 4-5 години забавления... На матурите се представих добре, защото българският език и литературата ми се отдаваха, а по география преписах. Кандидатствах с тези оценки и ме приеха на 2-ро или 3-то класиране, не помня. Майка ми беше щастлива, баща ми.. Отношенията ни бяха толкова лоши, че дори не ме поздрави.. Тя си прибра, дойде с мен за да си намеря квартира.. и така.. Студентският ми живот започна. Живеех сам, защото нямах нито един познат в този университет. Първите седмици ходех на лекции. С течение на времето, сутрин се събуждах и не ми се ставаше от леглото. Пропусках лекция, започнах да ходя един път в седмицата. Отношенията ми с колегите започнаха да стават по студени, защото просто не ги виждах. С всеки ден губех все повече желание да ходя на лекции. В един момент се получаваше така- отивам си в неделя, спя, ям излизам вечерта с някой, прибирам се заспивам и така 5 дни без да се явя изобщо в университета. Не се явих на изпити, защото бяха обречена кауза. По това време баща ми не ми даваше никакви пари защото изобщо не си говорехме, а и за него беше неприемливо да съм навършил пълнолетие и да не работя нищо, а само да уча. Бях изцяло на издръжката на майка ми. Докато си мислеше, че уча аз просто спях, ядях и излизах вечер. Не можах да и кажа, че не съм отишъл на нито един изпит, защото ме беше срам и не исках да я нараня. И накрая стигаме до целия смисъл на това, което пиша, защото от този момент всичко се преобърна. Месеците си минаваха, а на мен с всеки ден ми ставаше все по-трудно да и кажа истината. Нещата които ми се въртяха в главата бяха такива. Щях да си взема дипломата и да кандидатствам в друг университет, а на нея да и кажа че специалността не ми харесва и така.. В ума ми в другия университет, щях да се отдам на учене, да завърша и да накарам всички да се гордеят с мен(какъв глупак).. Годините минаваха, а аз( и ако искате ми вярвайте) не знайно по каква причина не кандидатствах на друго място. (докато пиша имам чувството, че говоря за друг човек, защото не мога да намеря логика в собствените си действия). Майка ми си мисли, че уча, а аз не съм отишъл и на един изпит. И сега е годината в която, трябва да "завърша"(едвам пиша тези изречения заради срама, който пораждат в мен), майка ми е в България. За работата и трябва бележка, че съм студент, звъни в университета и от там и казват, че такъв не съществува! Единственото, което можах да и кажа е "съжалявам мамо, че те накарах да се чувстваш така". От тогава не мога да ям, плаках като говедо от не знам колко години насам. Тя иска да се видим, но аз не мога го понеса.. Срама ме изгаря, не мога да спя. Сънувам кошмари.. Никога не съм си мислил, че аз ще мога да напиша тази история и толкова съжалявам. Никога не съм искал съзнателно да я нараня, а точно това стана и ми се иска да не съм се раждал.. В момента така се чувствам, че не искам да ми олеква. Ако ми олекне ще се почувствам виновен. Трябва да се чувствам така, защото накарах, човека който ме обича най-много да страда. И не знам как да оправя нещата.. Това е моята история и моля ви не ме съдете, съвестта ми си върши изключително добре работата. :(
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: 451db0f23c |
|
1. Aбе нямa дa те съдя, но чaк aз се ядосaх!
Кaкто и дa е! Хвaщaй се нa рaботa по нaй- бързия нaчин, поне дa имaш очи дa я погледнеш тaзи женa ( мaйкa ти ) и дa и кaжеш че, рaботиш. Поне товa! Откaжи всякaквa финaнсовa помощ от нея, нямaш прaво дa продължaвaш дa " дърпaш " от тaм, пък и сaм виждaш колко виновен и нещaстен се чувствaш сегa.
Издържaй се сaм до следвaщо кaндидaтствaне - ДA, кaндидaтствaй пaк и този път си стягaй зaдникa и си зaвърши обучението. Докaжи първо нa себе си, после нa мaйкa си и т. н. проспaл си 4 год. - нaвaксвaй и бързо! Търси веднaгa някaквa, кaквaто и дa е рaботa. Зaпочни от някъде! Но си строй вече животa основно сaм. Те кaто видят докaзaно че, прaвиш всичко пл силите си пaк ще ти помогнaт при нуждa. Мaйкa ти... ще я зaболи рaзбирa се, но ще ти прости. Мaйките сме тaкa! Aз зa децaтa си убивaм и умирaм! Товa съвсем не знaчи че, не ги " ритaм по зaдниците ", зa дa се движaт нaпред и нaгоре. Кaто ти сaмият имaш децa ще рaзбереш зa кaкво ти говоря.
Хубaво е че, се чувствaш зaсрaмен и лошо е че, се чувствaш СAМО зaсрaмен. Нaдявaм се, товa дa не знaчи че, в моментa в който " отмине бурятa ", ще си продължиш по стaрому. Бaщa ти е нaпрaвил кaквото трябвa, но ти не си рaзбрaл! Имaл си пaрите от мaйкa си и изобщо не си се зaмислил че, той не подкрепя нaчинa ти нa живот и зaтовa е спрял крaнчето.
Тa, стигa си се срaмувaл скришно, aми скaчaй и си търси рaботa. Постaви основaтa и след товa зaстроявaй бъдещето си.
Инaче, нaли се сещaш че, мaйкa ти нямa дa е вечно нaсрещa, млaдa, aктивнa, рaботещa, живa...
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: 82f5ca3368 |
|
2. Започни от начало с ученето , никога не е къстно :)
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: 0995c276a2 |
|
3. Глупавичкият ми той... Нищо не е станало. Пропуснал си някоя и друга година, голяма работа! Както казват 1 и 2 - стягай се и започвай отначало! Не си глупав, отдават ти се разни неща - ще се справиш. Хубаво е, че имаш съвест - сега я използвай по най-добрия за теб (и за всички) начин.
И най-важното - НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ СЕ ИЗОЛИРАЙ ТАКА ОТ ХОРАТА! Били те родители, съученици, колеги, приятели и т.н. Така спокойно можеш да психясаш! Хвани си гадже, ако трябва, малко да те вкара в релси, че самодисциплината ти явно хич я няма. Хвани се с някоя оправна и отракана дама да те вкара в пътя (колкото и смешно да звучи), да ИЗИСКВА от тебе и т.н., а и да общуваш с жив човек.
Досега си взимал, сега ДАВАЙ смело напред!
|
| преди: 10 години, 5 дни hash: 4cd4cfed63 |
|
4. Аз не съм на мнение, че Авторът трябвало да почне от начало - кой ще го издържа? Майка му? :)
За мен виновни са родителите. Да си родители не означава да отидеш някъде, за да печелиш пари за глезориите на детето си, а значи да присъстваш активно в живота му, да си го възпитавал като е било малко, да си му бил подкрепа и пример в подрастването и изобщо като цяло да си бил част от живота на детето си. Майката на Автора е нещо като вид институция, която е срала пари за него без контрол, някакъв вид идеален образ, който се е жертвал като Христос на кръста за Автора.
Реалността е съвсем различна. Майката на Автора не е била готова да е родител и е абдикирала от тази си роля, изпращайки някакви пари, за да се легитимира и плати за отсъствието си. Сетила се е сега да търси образование от Автора, но самият факт, че не е забелязала, че нещо не е наред с него е показателен.
Родителите на Автора, в частност остъстващата майка, може да са го задоволили материално, но не са били родители в никакъв друг аспект за него - нито е получавал внимание, нито са му били пример (отсъствайки), нито е получавал потвърждение за добро поведение и никой не му е говорил за живота, за доброто и лошото в него да не говорим, че липсата на самото присъствие на родител е най-негативното.
Моят мъж е разведен с първата си съпруга и има син от нея, който започна следване миналата година. Знаете ли колко време му трябваше да разбере, че синът му не ходи на лекции и не иска да учи там - точно два месеца, макар че момчето си имаше свое жилище и не живее с родителите си. Два месеца до семестър е нормално, докато разбереш, че детето ти не учи и нещо не е наред, но да се сетиш след 5 години, в които си пращал пари?
Ами то само ако с пари ставаше.... нямаше сираците да имат проблеми. На тях държавата им отпуска доста пари, но какво от това? Провалят се, защото са нямали родители. Същото е и с Автора.
Мъжът ми например като разбра какво става със сина му имаха разговор с него и решиха да напусне този университет. Спря му се и издръжката съответно, момчето видя какво е да работиш (трудови навици! ) и другата година влезна в друг университет с други преподаватели и подходи и сега се учи нормално, но все още парите са му на половина и като видим резултатите от изпитите първи семестър, тогава ще получи парите, които не сме му дали. С две думи като родител имаш лостове и власт да промениш нещо, но ако има и интерес най-малкото към живота на младия човек.
Сега е прекалено късно за Автора да почва ново следване, освен ако не е задочно, за да се смоиздържа.
Аз най-сърдечно му предлагам този варянт, защото колкото и да са виновни родителите в случая, все пак животът си е негов и е време да започне да отговаря за себе си.
Мили родители, ако искате да обикаляте държавите, не раждайте деца. Не си мислете, че с няколко стотин евра ще компенсирате абдикацията си.
Авторе, остави иначе майка си на мира и спри да ? искаш пари - вече нито тя е длъжна да те издържа, нито ти си длъжен да учиш заради нея. Сам ще си решиш какво искаш да правиш, но не лъжи и не се крий от майка си - каквато и да е ти е майка и си е мислила, че действително с пари ще ти прави услуга
|
| преди: 10 години, 5 дни hash: a885579533 |
|
5. 4, права си, обаче станалото - станало! Да мислим какво може да се оправи оттук-нататък!
И кой е казал, че авторът няма да работи за да се издържа докато учи?
Разбира се, че ще го прави. Каквото е взел, сега трябва да си го върне.
От №3
|
...
| преди: 10 години, 5 дни hash: dbb8b8149f |
|
6. Авторът е много зле. Няма капчица воля. Предполагам си на 22 години, ако правилно смятам. За тези години не се ли научи, че всяко действие си има последствие? А ти мъж ли си, не можеш ли да поемеш негативите и позитивите от собствените си действия? Факт, майка му е била в Гърция, но най - вероятно е била притисната от безработицата, като много други хора. Имам ужасно много познати, чийто родители са извън България, но те са съвестни, прилежни студенти и самостоятелни във всяко едно отношение. Просто Автора е с поведение на 5 - годишен и голяма вина затова носи и баща му. Той е човекът, при когото е живял. Пропадането на Автора е започнало още от 16-годишен. Той е трябвало да забележи, да го напъти, да го моли, да му обяснява, да настоява, да го бие, ако трябва, но да го вкара в правия път. А какво е направил баща му? Наказал го е с презрение, нещо, което не помага на Автора, защото - както се вижда - той е слабохарактерен и просто е подвил опашка. Казвам - знам, че съм виновен и не прави нищо. Не искам да те плаша, но се съмнявам, че някога ще постигнеш нещо в живота. Човек трябва да се бори и с упорит труд се постига всичко. Теб единствено боят може да те оправи, но няма кой да ти го дръпне.
|
| преди: 10 години, 5 дни hash: 87e64cd680 |
|
7. Вашите са възлагали много големи надежди и явно са те натоварили с отговрности, които не си могъл да понесеш. Имаш голям потенциал, но и много голям мързел. Аз ако съм на твое място, отивам при майка ми, разказвам ? всичко, след като съм осъзнал какво съм направил, казвам и, че ще си намеря работа, намирам си, кандидатствам и и обещавам да ? върна парите. Стягам се и го правя. Тя ще ти се ядоса първо, защото е бачкала като вол, а ти ? се отплащаш с поведение на малък, н едорасъл пикльо. После ще помисли и ще ти даде втори шанс, защото си ? син, а и защото всеки заслужава втори шанс. Още повече, че ти си много млад и те тресат хормоните. Но ако не се стегнеш и пропилееш и вторият шанс, не виждам много светло бъдеще за теб. Също е хубаво да се сдобриш с баща си, да му се извиниш за поведението си на келеш и да поискаш подкрепа и от него. Не вярвам да ти откажат. А ако ти откажат, значи те са виновни за положението, в което си сега, защото не са ти дали правилно възпитание и уроците, които са ти били нужни за да успееш! Имаме само едни родители и само 1 живот, тъй че си прави изводите! Хубаво е, че осъзнаваш какви си ги вършил!
|
| преди: 10 години, 5 дни hash: a69767d00f |
|
8. От автора: Благодаря за коментарите! Полезно е да погледнеш живота си през очите на безпристрастни и за това обективни хора. С майка ми говорихме по телефона. Ще се видим тези дни. Най - трудното в този разговор ще бъде, когато ме попита "защо? ", защото сега логична причина и на себе си не мога да дам.. Може би трябва просто да и кажа най-елементарната... Че бях егоистичен, неблагодарен малък келеш, който не мислеше какво ще стане "утре. Мислеше си, че живота е ядене, секс и забавления, а сериозните неща бяха "за по натам".. Само че това "по натам" така и не дойде и не знам защо... Специално благодаря на номер 1, 2, 3! В момента, в който прочетох коментарите им налегналата ме тежест, която ме смазваше олекна с малко, но много значимо тегло! Благодаря и на другите, защото ще мога да чета коментара на номер 6 например и да ме мотивира всеки ден! Работа си търся и съм на път да започна.. (не било толкова трудно да намериш). Благодаря пак на всички!
|
| преди: 10 години, 5 дни hash: f04a48d429 |
|
9. Аз работя като редактор от 15 години. Прави ми впечатление, че ти имаш много добра езикова култура, умееш да се изразяваш писмено. Даже след като прочетох историята ти, се върнах в началото, за да се уверя, че действително става дума за 22-годишен човек. Не се подценявай никак! Предполагам, че си много способно момче, което просто не е намерило пътя си. Аз също мисля, че не е станало кой знае какво. Тези пропуснати години са по-добрият вариант от този да завършиш специалност, която не ти е интересна и която няма да упражняваш с удоволствие. На твое място бих се замислила: какво точно искам да работя? Какъв искам да бъда след 10 години? Кой труд няма да ми омръзне никога? Веднъж отговориш ли си на тези неща, нататък е лесно. Сигурна съм, че майка ти ще те подкрепи. А че вече ти е простила лъжата, не се съмнявам.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 1a2f2d2857 |
|
11. Изход винаги има, а грешките са за това, за да не се повтарят.
|
...
| преди: 9 години, 10 месеца hash: b979a1801c |
|
12. Ще се опитам да се изразя възможно най-меко.
Авторе, ти си най-лигавият и глезен човек, по твоя разказ! Майка ти се трепе да работи в чужбина, баща ти и той, дядо ти помага...
А ти не можеш да станеш от леглото! Не те ли е срам, бе!
Знаеш ли колко хора мечтаят да УЧАТ в университет? Но нямат възможност -финансово да си го позволят!
А ти принца... всички го издържат, а той лъже ли маже...
Аз също съм студентка, 4 курс. От 2-ри курс работя и не съм взела от нашите 1 стотинка, дори стипендия взимам в университета!
Да, вярно е- ставам сутрин рано-тренирам, после на работа, университет, вечер- на курсове или с приятели по нещо да изпием, помагам вкъщи нещо и си лягам.
Знаеш ли... такива лекенца като теб ме карат да съм още по-мотивирана в напрегнатото ми ежедневие.
Да се върнем обаче на теб- добре, де.. сгафил си, но сега имай смелостта и доблестта да говориш с майка си и да й признаеш всичко. Не смяташ ли, че поне заслужава това, вместо да се криеш като мишка в дупчицата, за която ТЯ е платила? !?? !
Здраво момче на плещите на мама да стои! Как не ти се неудобно изобщо? ! Безочие!!!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
