Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Оле-оле, като виждам как н. 4 се е редуцирала до ролята си на майка ми става страшничко - тя направо не прави разлика между себе си и децата си дори чисто физическа разлика между две същества отделни личности и същества не прави.
За останалото съм съгласна - децата се обичат различно и това го чувстват и разбират, колкото и да се стремят родителите да го отричат, особено при майките се чувства. Тук мъжете са по-различни. Те не се разтварят толкова в ролята си на баща, а си имат хобита и работата си, приятелите и затова по-скоро обичат еднакво децата си - не се вживяват обаче излишно. Баща ми винаги е искал да има синове, но има момичета, той обаче ни е взимал на риба и двете по равно ни е взимал с него и се е занимавал, докато майка ми клонеше към по-голямата ми сестра, може би заради чувствата които описвате и буквално я задуши и провали с тази си любов и тук се надявам и 4, и Авторката малко да понамалите майчините си грижи и да контролирате повече инстинктите си за доброто на децата си.
От психологична гледна точка иначе било най-добре да са три на брой децата, но за съжаление у нас хората не могат да си го позволят чисто финансово.

Ревност иначе няма начин да няма, особено при еднополови деца. Хубаво е действително разликата им да не е голяма. Ние сме с голяма разлика и най-ранните ми детски спомени са свързани с боя и тормоза на сестра ми, която много тежко явно е преживяла грижата на родителите ми като съм била бебе. За да я умилостивят дори си спомням, че ме пробутваха при баба ми и слава Богу, защото тази жена е уникална личност и ми е повече от майка, а сестра ми до 18 годишна спа с майка ми в едно легло и чак след като отиде да учи, моите родители се намериха отново като двойка, а бяха пред развод.
Децата са най-голямото изпитание за брака, ако жената се разтвори в ролята си на майка и забрави себе си и съпруга си. За децата е най-добре да се държите нормално с тях, да говорите нормално с тях, не като с бавно развиващи се или като с бебчета. Дори с бебета не бива да се говори като с бебче, защото не могат да научат езика нормално. Това са хора, бе хора - не са ВАШИТЕ хора, а са си отделни същества, имат си характер, личност, желания, недостатаци. Това моята майчица така и не го разбра и много се радвам, че баба ми повече ме е гледала, защото майка задуши сестра ми и в крайна сметка от нея човек не излезна, което е ужасно, но за майка ми тя е още бебче, миличко, болничко (здрава е като камък), горкичкото, а става дума за 35 годишен човек!
Затова навреме се стягайте. Нямате ли други интереси, освен дечицата? Купете си куче или котка, хора.

7.   Н 6... много нездрaви се вълнувaш/ изкaзвaш милa ми " Дрaгaлевке ". Синовете ми вече сa сaмостоятелни :)))
И дa, много ги обичaм и контaктувaме ежедневно, въпреки че, aз съм нa един остров, големия в столицaтa нa същaтa стрaнa, пък мaлкия учи още по- нa зaпaд. Съжaлявaм зa омрaзното семейство, в което си живялa и товa нaистинa обяснявa фaктa, че идея нямaш що е то семейство и отношения между родители и децa, но.... е, дaйбоже някой ден ти сaмaтa дa имaш, освен aко не ти е твърде увреденa вече психикaтa.

8.   Благодаря ви, хора. Но мисля, че бъркате любовта с лигавенето на дете и ме набеждавате във второто. Номер 4 е разбрала какво точно имам предвид. Благодаря ти, номер 4-думите ти ми подействаха много успокоително.

Номер 1, детето ми е абсолютно самостоятелно. Само в къпането сме заедно. Сама си оправя стаята, сама си облича дрехите, които съм и приготвила. Става всеки ден в 6, без мрънкане и протакане, защото в 7 минава буса и я взима на градина. Говори два езика, ходи на музикална школа, на английски и на плуване. Знае азбуката, опитва се да чете и пише, смята от 1 до 10 (събиране и изваждане за сега). Това, че я обичам толкова силно изобщо не означава, че я глезя, или че не се занимавам с нищо друго, освен с нея. Опасявах се, да не стане егоистче, тъй като бяхме приели факта, че не можем да имаме второ дете. В отговор на втория ти пост, искам да ти кажа, че имам 2 кучета. Имам и страхотна работа, както и хоби-реставрация на стари мебели. Изобщо не съм обсебена от детето си, но това не означава, че не я обожавам. Всеки ден благодаря на Бог, че ни я изпрати! Както и да е-прочетох мнението ти, обогатих се, виждайки и друга гледна точка, благодаря, за което.
Номер 2, и това, което казваш важи. Но по-скоро като начин на -как да го кажа-изразяване на любовта. Еуфорията беше, когато разбрах, че съм бременна. Продължи ден-два. Противно дори и на собствените ми очаквания, не станах вманиачена. Не ходех за щяло и нещяло на лекар. Не мрънках, не кибичех в разни тъпи форуми да се превземам и да треперя в очакване на поредните резултати от поредните изследвания. Даже бях заклеймена като коравосърдечна и непукист. Работих си до края-в петък на работа, а в събота родих. Родих в болница. В държавна болница, защото ми се струваше излишно да плащам за хотел, а частните клиники са точно това за мен. Та, обичта ми е тиха, ненатрапчива. Едно чувство, което си е само мое. Не знам дали се изразявам разбираемо, но се опитвам.

Номер 3, мислиш ли, че има хора, които съзнателно делят децата си? И въпросът ми не е риторичен. Просто не знам, затова и питам. Ако е нещо, което е контролируемо, определено няма да позволя да се случи. Аз съм второто от 3 деца в семейството. Преди да се роди сестра ми, бях доста по-разглезена, но не крия, че не съм получавала вниманието, което получаваше брат ми, особено от майка ми. Нямам нищо против това, нито упреквам брат си. Така са се чувствали-така са постъпвали родителите ми. Сестра ми е супер разглезена-може би защото е изтърсакът в семейството, със стабилна разлика във възрастта с мен и с брат ни. За нейното бъдеще наистина съм притеснена. Иначе-съжалявам много за теб и за липсата на обич, която си изпитал/а.
Номер 7-свят-голям, хора-разни. Грешките във възпитанието и въобще, във възприятието за семейство се отразяват в бъдещето, в развоя на всеки живот. Понякога е късно, друг път е поправимо. Не обичам да съдя-коя съм аз, че да го правя? ! Единственото, което правя, е да не допускам грешките, които отчитам във вижданията на другите.

Още веднъж ви благодаря, хора!

9.   Няма от какво да се притесняваш. Като си гушнеш бебчето моментално ще се влюбиш в него по същия начин, както и първото дете. Просто с първото дете си изстрадала докато забременее, а сега ти е дошло малко неочаквано, обаче всичко ще бъде наред и скоро изобщо няма да можеш да кажеш, че обичаш едното повече от другото.

10.   Н 4 съм aвторке. Относно възпитaнието и въобще отношениятa в ежедневието, също нямa кaк не е рaзлично с двете децa. Тa те сa рaзлични кaто хaрaктер. Едното може дa имa нуждa от повечко мотивирaне, подкрепa, внимaние. Пък другото нaпротив, може дa имa нуждa от повечко лично прострaнство, кaто сaмо от време нa време му " нaбивaш леко спирaчки ", aко трябвa. Ти кaто родител ще си ги поунaвaш нaй- добре и ще знaеш дори инстинктивно, кaк дa реaгирaш с всякa в рaзличните ситуaции. Нямa кaк дa бъдеш aбсолютнa еднaквa с двaмa рaлични души, нaли? !
Ето големият ми син, винaги е бил по- aктивен, спортовете, които упрaжнявa сa с висок риск. И в личния си живот е тaкa, aко обaче искaм дa го " тупнa " леко зa нещо, пипaм с кaдифени ръкaвици - нежно, дискретно. Aко директно го " порежa ", ще нaпрaви точно обрaтното, a понякогa и товa използвaм- обрaтнa психология.
Докaто мaлкия е по- спокоен, по- вглъбен. Рaзхвърляй му пaрченцa от кaквaто и дa е мaшинкa и ще ги сглоби зa отрицaтелно време. Стрaст му е техникaтa. Него пък го побутвaaм в другa посокa - дa излизa, дa се зaбaвлявa повечко и т. н. Тa, естествено че рaзлично е поведението, товa е то чaст от " професиятa " родител.
Инaче сме си говори и с двaмaтa, мaлкия е нaясно, че много го обичa, знaе го кaтегорично. Но и сaмия признaвa, че с големия си приличaме повече по хaрaктер. Мaлкия нa бaщa си.
Ще видиш кaк всичко ще си дойде по местaтa в моментa, в който го видиш сaмо или дори още по- рaно, кaто почне дa проявявa хaрaктер и дa ритa не сaмо от неудобство, aми дa реaгирa нa рaзлични звуци, хрaнa която си поелa. Специaлнaтa връзкa с дъщеря ти, ще си остaне специaлнa, не се чувствaй виновнa зa товa, още повече че, при теб е и първото чудо.
Бях зaбелязaлa, когaто родих втория, че големия през деня докaто кърмех брaтчето, той се зaлепвaше зa крaкa ми или се гушвaше в мен. Въпреки неудобнaтa позиция, го гушвaх и му говорех, докaто хрaнех другия. Дa не си мисли, че ще му бъде отнето внимaние или обич и дa не ревнувa.
Чудеснa мaйкa си зa дъщеричкaтa си, ще бъдеш същaтa и зa другото, сигурнa съм!
Лекa и безпроблемнa бременност и рaждaне!

11.   н 10 до някъде е праа, до някъде не. Няма иначе безгрешни родители, но това не е темата. Аз вярвам, че ако изобщо човек е в състояние да обича едно дете, няма пречка да не обича друго, но как ще се проявява тази любов и дали ще е еднаква - не вярвам. Обикновено мъжете обръщат повече внимание на момичетата, а майките на синовете си. Фройдистите са описали интересни връзки между разнополовата връзка дете-родител, но не всеки е на тяхното мнение - ако се интересуваш, има достатачно достъпни книги и в Читанката, и в Gutenberg Project (английски повечето, но има и на немски език лекции) по темата.
Едно е какво вярваме и каква е действителността. Всички правим малки грешки като поне според фроидистите наприме не се кърми нито в обществото, нито пред другите деца, но на Запад е прието да се кърми в обществото да кажем и дори голи родители да са на един и същи гол плаж с децата си. Отделно има разлика във внимание, отношение не само заради пола, а и заради темперамент, характер на детето, а и няма начин - заради реда им в семейството. И затова се препоръчват три деца - формират нещо като опозиция и банда срещу родителите, подкрепяйки се едно друго и възможността за неестествени връзки майка-син, баща-дъщеря е по-малка, а отделно майката особено няма толкова време и енергия да се отдаде само на едно дете (обикновено първото). Разликата между децата е добре да е към 2 години и след 5-тата, но най-късно след 7-мата година ТРЯБВА да имат отделни стаи и е задължително да имат такива, ако са разнополови.
Бебетата не бива да спят в една стая с родителите си и не бива да стават свидетели на полови актове между тях дори да си въобразяваме, че не разбирали, защото подсъзнателно започва мозакът да търси обяснения, а сексът се свързва с насилие. Затова и бебе в такава стая е неспокойно, а малко дете пък дори да забрави какво е видяло, остава често с проблеми. Не случайно губим спомените си преди 4-5-тата година. Съзнанието се опитва да се освободи от тези объркани неща, както и от спомените, когато тялото ни е било изцяло във властта на възрастните. Интересно е, че дори едно 4-5-годишно дете не си спомня какво е ставало като е било на 3 години и тази „програма“ се задейства при всички здрави хора като се запазват откъснати спомени, но никога травмиращите и свързаните със сексуалност, носене от други хора, къпане и така нататък. Фройдистите препоръчват например никога да не къпим или носим малко бебе, ако то показва, че не желае и изобщо да не правим нищо с малкото телце, ако то показва, че не го желае, а изнасилването става много по-широко понятие и включва всякаква форма на телесно налагане над детето. Препоръчва се майката да си гледа детето до 2,5 г., а бащата с думи и дела непрекъснато да показва своето одобрение дори детето да не може да говори - да се показва одобрение дори, че е успяло да задоволи естествените си нужди нормално и тем подобни, а ако няма баща да има някаква мъжка фигура, която да го прави особено за момчетата. Ако децата станат свидетели все пак на полов акт или на сексуалност (порно, списание) им се обяснява какво са видяли без подробностите, но с анатомични вярни понятия. Обяснява им се на най-малка възраст откъде са дошли, каква е ролята на майката и бащата, разбира се без сексуални подробности, но не се лъжат, че ги носят щъркелите. Моята вуйна имаше една френска книжка с картинки за малки деца и това доста ми е помогнало - там бяха нарисувани фиктивни родители, сватба, беше нарисувано как се целуват и после бебето в различните му стадии в корема на майката и беше казано, откъде се раждат бебетата.
Ей такива неща са по-важни за мен от това да мачкаш детето си, да го питаш непрекъснато какво прави и да му даваш съвети как да го прави. Особено сестра ми обожава да прегръща много силно детето си, да го разнася наляво-надясно и никога не го оставя само да определя движенията си в пространството. Гадно е да го гледам, но нищо не предприемам, защото си е нейно детето, а само гледам да оставя някаква книга, дано да се прочете...
Има доста добри книги, не само от Фройдисти, ако знаете английски е пълно в Амазон с книги, а и свободно има много книги по темата.
Самите чувства, разбира се, не може човек с книги да ги компенсира, но как да реагираме в определени ситуации е описано като препоръка, а най-добре да не се концентрираме изобщо толкова в децата си и възможно повече възрастни да има около тях, защото като родители ще правим грешки, но децата ще си вземат най-доброто от всеки - чичовци, лели, баби, дядовци, братовчеди. Затова е много важно да са интегрирани децата в голямото семейство и да имат възможно най-голяма свобода да си избират приятелчета, но и възрастни, с които да прекарват времето си (учители, други ментори, роднини). Често дядо или чичо поемат ролята на бащата, ако той отсъства или няма такъв, дори ролята на майката може да се заеме от друга личност. Децата много лесно се приспособяват, стига да им се обръща внимание и да има човешко отношение към тях. Много е жестоко, но те могат без родителите, а обратното? Природа...

12.   Н 11 товa не ти е рецептa зa мaнждa някaквa, че по кулинaрни книги дa готвиш. Товa сa ХОРA!!! Със свия си уникaлен хaрaктер и нужди! Инстинкт е при мaйкaтa дa рaзбирa и се нaгaждa към този хaрaктер. Не знaеш кaк се чувствa еднa биологичнa мaйкa, то е рaсло в теб! Познaвaш го от утробaтa още и връзкaтa е съвсем другa, уникaлнa и рaзличнa с всяко бебе поотделно.
То е личност! Не е мaтемaтикa или рецептa някaквa!

13.   Споко, много го мислиш. С раждането и нататък всичко ще си дойде на мястото. Всяко дете е различно и уникално, но ти ще ги обичаш еднакво силно, ако самата ти си уравновесена. Причината да се обича различно някое дете е само, ако покрай него има някакъв проблем (здравословен или ако ти имаш някакъв дефицит - на любов в семейството или нещо друго).
Между другото тази фраза "единствено тя знае как бие сърцето ми", съотнесена към 4-годишно дете говори малко за култ, който трябва да овладееш, защото е вреден за детето, пък и за теб. В общи линии - радвай се на живота и бъди обективна, а любовта със сигурност ще дойде.