Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Еми тя гледа от него, от кого да гледа? Като го вижда че хич не ебава да се обади и тя си мисли, че това е достатъчно и така е прието във вашето семейство... Може да си мисли, че ти не обичаш повече и би ти досадила, ако го прави.

(И тук само под сурдинка: след 18-22-годишна възраст децата и родителите трябва да излязат от ролите на деца и родители, просто защото вече са ги изграли и прилкючили. Оттам-нататък трябва да решат дали да си останат приятели или всеки да си хваща пътя. Така че изказвания от сорта "синът ми ми липсва" са крайно неуместни от твоя страна! Можеш да го наричаш "синът ми" само като название, но ако продължаваш да таиш майчински чувства и привързаност към него, значи нещо с твоята психика не е съвсем наред - вкопчила си се, допуснала си емоционална зависимост или нещо такова...)

Освен това - споко! Като дойдат внучетата, особено ако си единствената баба наблизо, нещата много ще се променят ;) Поне покрай тях ще си имате много общуване!

7.   Може би просто не се сеща. Покани я ти на кафе по женски и така ще се сближите.

8.   При нас ситуацията е подобна, но съм снаха. Според мен авторката не бива да приема нещата толкова лично и да търси под вола теле. Та за възможните причини.

1. Самодостатъчни са си и се чувстват добре заедно. Защо смяташ, че щом не се обаждат, значи има проблем. Напротив, живота ги е завъртял, от работа вкъщи, грижи по дома, малкото свободно време, което остава като младо семейство е нормално да искат да си го прекарат заедно или с близки приятели, с които споделят общи интереси. Семейните ангажименти поне при нас, макар да си обичаме роднините по-скоро ги усещаме като задължение - не неприятно, но все пак задължение. Редуваме посещенията ту при едните родители, ту при другите, колкото да си мине от реда. По празници също - отидем, постоим малко, поговорим и после си се прибираме. Но ако трябва да съм честна, най-добре си почиваме като сме си двамата или с приятели, роднините (и от двете страни) малко или много натоварват.

2. Била съм в ситуация да остана за кратко без работа. Ами свекърва ми точно тогава почна да звъни всеки ден и да се интересува детаилно, какво става и как върви търсенето. Уж да помогне, сигурна съм че от добро го е правила, но за мен беше допълнителен стрес и го възприемах като неодобрение, че още не съм намерила работа и опит за контрол. Не мисля, че съм го изтълкувала погрешно - определено не и допадаше, че тогава не работех, защото така товара за издръжката на семейството падаше основно върху сина и, а никой не си мечтае за безработна снаха. Или поне предполагам, че така е разсъждавала. Така че приемах интереса и през този период за лицемерен. Оказах се права, защото щом чу че пак съм почнала работа веднага спря да проявява интерес и да е загрижена и мисля че и до ден днешен тъй и не разбра какво точно работя, но не се е и интересувала. Авторке, не казвам, че при теб е подобен случая, но мисля че разбираш защо в тази ситуация момичето не се е чувствало удобно, че още не е намерило работа и защо последното място на което би отишло доброволно през този период е на кафе при майката на мъжа си. Стига и да си и казала нещо накриво или двусмислено, баш в момент, в който е уязвима, което да е почувствала като критика или упрек.

3. Не мисля, че трябва да интерпретираш ситуацията като отдръпване, след като снахата наживо се държи мило, посещават те на празници и както казваш, разменена лоша дума между вас няма.

Това, което описваш си е в реда на нещата - звучи като нормални отношения. Приятелки трудно ще станете, защото най-вероятно с момичето сте и различен тип хора и имате съвсем различни интереси и неща, които ви вълнуват - това също е нормално. Иначе, ако се чувстват добре при теб и си прекарват добре, успяват да си отпочинат итн, те сами ще искат да идват по-често.

9.   Това доста ми напомня на мен. Аз лично се сещам за близките си и роднините си, но просто не обичам да им звъня, да ги търся, просто защото за мен това е неестествено. Мисля си, че те просто си имат други грижи и едва ли им е до това да ме чуват и виждат. Аз също винаги си мисля, че ще им се натрапчвам и досаждам. За някои хора това е изморително, постоянно да звънят и да са в контакт с близките си.

10.   Синът ти не се обажда, ти искаш снаха ти да ти се обажда, ами как да стане, когато тя гледа от него и го приема за нормално. Никой не знае отношението на даден човек с родителите му, така че, ако искаш да се сближиш с тях, ти им се обаждай 1-2 пъти в седмицата, поканиги на кафе, закуска, вечеря или обяд някой път. Аз лично не съм много близка с "родителите", защото има защо и то основателно, обаждам се единствено на майка ми 2-3 пъти в седмицата да питам как е или ако има нещо важно, иначе приятелят ми няма отношение с тях-дори не съм му разказвала за тях, защото е много болезнено за всичко преживяно и дори се срамувам да му разкажа... , той ме представи на неговите родители в много добри отношения съм с тях, дори понякога го подсещам той да им звъни да пита как са, ако е забравил от ежедневието и аз им се обаждам или им пращам поздрави, но не са натрапчиви и постоянно да им звъним или те, всеки си има личен живот, уважението е важно, но всичко зависи от отношението, ако преди не си се отнасял добре, после да очаквай те да се отнасят добре с теб.

11.   Синът ти не се обажда, ти искаш снаха ти да ти се обажда, ами как да стане, когато тя гледа от него и го приема за нормално. Никой не знае отношението на даден човек с родителите му, така че, ако искаш да се сближиш с тях, ти им се обаждай 1-2 пъти в седмицата, поканиги на кафе, закуска, вечеря или обяд някой път. Аз лично не съм много близка с "родителите", защото има защо и то основателно, обаждам се единствено на майка ми 2-3 пъти в седмицата да питам как е или ако има нещо важно, иначе приятелят ми няма отношение с тях-дори не съм му разказвала за тях, защото е много болезнено за всичко преживяно и дори се срамувам да му разкажа... , той ме представи на неговите родители в много добри отношения съм с тях, дори понякога го подсещам той да им звъни да пита как са, ако е забравил от ежедневието и аз им се обаждам или им пращам поздрави, но не са натрапчиви и постоянно да им звъним или те, всеки си има личен живот, уважението е важно, но всичко зависи от отношението, ако преди не си се отнасял добре, после да очаквай те да се отнасят добре с теб.

12.   Какво да ти кажа-ми така е.... Моят син се ожени преди половин година и си живеят отделно. И аз ако не се обадя той едва ли ще ми звънне. Ама аз не се дразня хич-млади хора са, имат си техен живот. Важно е те да се разбират. С мен ли ще се занимават... Идват у нас един път месечно горе-долу, а по телефона аз се обаждам всяка седмица(гледам да не досаждам често). Снахата е много мило и добро момиче, обаче аз не очаквам да станем толкова близки, че да ми се обажда и да идва у нас на кафе например, вместо с нейни си приятелки. Но дъщеря ми и тя се сближиха доста и тя ходи у тях и излизат също по магазини и насам-натам.... какво повече да искам.
Не се натискам за много внимание, защото ние сме друго поколение и си живеем по наш си начин. Оставила съм ги да дишат и сами да си движат живота. А и не ми е необходимо внимание честно казано, защото си имам моите си занимания, а и не е добре и прекалената близост-за да не се превърне в емоционална зависимост. Еее, ако има нещо-насреща съм, никога няма да откажа. Не си позволявам да ходя у тях без покана-ходила съм 2 пъти у тях за една година. Един път лятото и сега за Коледа, а те дойдоха у нас предната вечер за Бъдни вечер. И те живеят на 20 мин. пеша от нас...
Наша задача е да научим пиленцето да лети, а когато крилцата му заякнат достатъчно и си стъпи на краката да отлети от нас и да си свие свое собствено гнезденце... Това е. Ето и в Библията пише:"Ще остави човек баща си и майка си и ще се превърже към жена си и те ще бъдат една плът. "
Аз не се оплаквам от положението.

Снахата не ти се обаждала и не идвала при теб, а ти обаждаш ли се на твоята свекърва да си пиете кафенцето заедно... Не мисля.

13.   Надявам се Админите да одобрят поста ми и да го пуснат.
Желая да уточня, че съм снаха от 7 години вече. Едва на 24 съм. Да знам, млада се омъжих, но не съжалявам. Нямаме деца и живеем отделно от свекърва ми. И двамата работим.
Не искам никой да се обижда, просто изказвам мнението си като на снаха. От свекърва до свекърва има голяма разлика и това отлично го знам от историите и на други хора, но при мене се стекоха така обстоятелствата.
Свекърва ми не е лош човек. Уважавам я, защото е била всеотдайна и грижовна майка, но дотам.
Млада заживях при съпруга ми. Още от началото майка му не ме харесваше. Незнаех как се чисти като хората, как се готви, с една дума нищо. Отначалото ме обиждаше и остро критикуваше. Разбира се аз си премълчавах, защото обичах мъжа си. С времето така стана, че тя като идваше у нас, освен да критикува и обижда, ми държеше и сметка защо съм се къпала постоянно, да съм пестяла вода и ток. Защо съм пускала климатика, да съм се обличала по дебело и т. н. По едно време казвала на мъжа ми да не се женим, а ако стане така да сключим предбрачен договор, че да не им отмъкна апартаментта.
Е минаха тея времена. Ние се оженихме. Още преди това мъжът ми си заложи апартамента и го загуби, а майка му се примири, че сме заедно.
Как е днешно време? Нямам нищо против нея. Винаги казвам на моя да й звъни или да ходи у тях, ама мен да не ме намесва. От време на време отивам при нея. Казвам й това, което иска да чуе. Че не се разбираме, че сам си харчи парите , като яде и пие, а аз пестя и т. н. Незнам ама аз съм провеждала разговори с моя, като и той е на мнение, че по-добре е аз да се оплаквам, че тя да се радва. И наистина е така! Като й казвам, че не се разбираме и тем подобни я виждам, че и става хубаво. Когато сме двамата при нея и той почне да ме нарича мило, пиле и др. я гледаме и виждаме яд в очите й.
Как бих могла да я опиша? Добър човек ама ревнив, егоист и много обича да се налага и бърка в на хората работата.
Ето защо най-добре на здравей и здрасти. Особено напоследък дъщеря й като се омъжи и мъжа й я кара всеки ден при майка му да чисти и готви. Постоянно свекърва ми негодува на мъжа ми, защо и аз така не съм правила, да съм й чистела и готвела. Това да съм оставела ами поне на Кафе да съм ходила? !
Отговорът е, защото времената са други, както и разсъжденията.
1. Нямам какво да говоря с нея освен да се пооплаквам, че да се радва, а не ревнува.
2. Аз каквото и да направя не й харесва и сякаш тя на 54 години се мери с момиче на 24? !
3. В чуждо домакинство не обичам да се меся, както не бих желала и в мохто да го правят.
Тъй, че има един лаф. Всяка жаба да си знае гьола.
Както един коментар горе, по - добре оставете младите, щом се разбират. Раждаш и като порастне детето -отлита.
Като искаш някой, с когото кафе да пиеш, най-добре отиди у съседите.

15.   Колко много злоба има Господи. И това ми било жени, това ли са нежните същества, това ли са духовни същества, тези ли носят красота и спокойствие, от такива ли да очакваме да създадат уют в къщи, та те са позеленели от злоба и омраза. Не заставам на ничия страна, защото злоба извира и от двете, но си мислех, че само мъжете таят злоба( така ги е устроила природата), но сега виждам, че жените са по злобни от мъжете. Предпочитам да съм ТЕМЕРУТ, отколкото злобар. С такива жени, никога няма да стане красив света. Авторката като иска често да ги вижда, да ги привиква отвреме, навреме, да им дава по някой лев, в помощ на младото семейство, и така ще я наглеждат често. В днешно време, парите са най добрата спойка, всичко друго е ала, бала. Успехи на всички!

16.   Номер 15, аз съм номер 13. Да прав си! При жените винаги има злоба и клюкарства. Аз стоя далече от такива неща, защото просто ми омръзна. По-добре вкъщи и сама, отколкото да ходиш при хора, които ти се усмихват, но мислят злото. Човек трябва да се запита, откъде идва АдЖаба тая злоба. След време като на човек му омръзне да бъде добър, да го използват и кодошат се случва така, че минаваме към отсрещната страна. Аз лично съм казвала на моя, че при мъжете е най-добре. Каквото имате отвътре си го казвате директно, докато при жените е долна работа. Проблема на авторката е да не се унижава пред младите ( защо тя да ги търси като възрастна, че и свекърва е, си е унижение). Старото поколение си е такова. Искат постоянно да им правят евала, както те са били при техните свекърви. Е.. ама не разбират, че времената са други, както и нравите.
Днешно време човек трябва да избира, между това детето му да е щастливо или не. Малко са свекървите, които не очакват нищо от снахите и да са с модерно мислене. Факт!

17.   Виж, мила! Знам, че ти е тежко, но трябва да го приемеш. Синът ти вече си има собствено семейство и собствени грижи и няма как да е край теб както преди. А колкото до това, че снахата не се обажда, ами тя може да те обича и да те уважава много, но разбери, тя не ти е дете и не е длъжна да ти звъни по 5 пъти на ден. А и казваш, тя си седи сама у тях, защо не дойде на кафе. Тя може и да си седи сама, но това не означава, че не прави нищо. Може и да не ходи на работа, но ти гарантирам, че си намира занимания. А и още нещо, не се притеснявай от това, че имат проблеми. Нямат! Напротив, ако имаха ти щеше първа да научиш. Просто си имат свои живот и други интереси и няма как да висят у вас нон стоп. И аз живея на 15 мин. от нашите, ама понякога не ги виждам със седмици. Те си имат работа и аз си имам работа. Това не означава, че не ги обичам. Просто няма как отношенията ни да са същите каквито бяха преди да се омъжа. Сега си имам съпруг и собствен дом и куп задължения и уви не винаги времето стига за всичко. Така, че не им се сърди, а се опитай да ги разбереш. Младо семейство са, тепърва се учат какво представлява семейния живот и просто понякога времето не стига и за гости и за приказки и за пиене на кафе. Това не значи, че не те обичат и уважават.

18.   Ох, авторке, като зачетох историята ти, изтръпнах! Чак като стигнах до момента, в който пишеш, че снаха ти е безработна, ми се отпусна душата. Помислих си, че това го е писала моята свекърва, просто доста неща съвпадат - и сина темерут, и разстоянието от 20 минути... Мисълта, че горката жена се чувства по този начин - изоставена, самотна и пренебрегната, ме стресна.
Ами и аз явно имам вина пред моята свекърва. Обичам я, уважавам я, имаме си приказка и т. н., но рядко я навестявам, а да се обадя ей така по телефона да я чуя, май пропускам съвсем. Няма някаква особена причина за това. Просто по цял ден сме на работа, приберем се вечер уморени - кое по-напред, събота-неделя да изчистим, да напазаруваме, с приятели да се видим и то пак дошъл понеделник. Аз и майка ми я виждам веднъж месечно и предполагам, че и тя се чувства по същия начин. Ще си взема бележка обаче, и ще обръщам повече внимание и на двете. Но ти няма защо да се тревожиш и да си мислиш, че сина и снаха ти не те обичат или пък имат някакви проблеми. Много активно и много нервно живеем и от това страдате и вие, родителите ни.

20.   Не се тревожете и не обръщайте внимание на злословниците. Тук на този сайт е така. Вместо да успокоят хората с добри думи, те обвиняват всички за всичко.
И при мен е така - по цели седмици дъщеря ми не се обажда. Вече свикнах и знам, че ако нещо не е наред, тогава ще се обади.
Мислете само хубави неща.

21.   Здравей авторке! Не се притеснявай, напълно нормално е това, което описваш. Аз също съм снаха - нищо лично няма, просто ежедневието ни грабва, на работа, вкъщи, странични проекти, задачки. През работните дни вечер имаме сила, колкото да се приберем, да си напазаруваме, да хапнем, да изгледаме някой филм и да си легнем. Уикенда е единственото свободно лично време и за него остава всичко, което не сме свършили през седмицата. Съботата обикновено гледаме да напазаруваме, да си изчистим, да се видим с някой приятели, ако успеем, че да не се изолираме съвсем - и то деня свършил. Неделята искаме да се наспим, да си починем и да си отделим време един на друг. Евентуално следобяд някаква разходчица или да мръднем до друг град или на кино, да хапнем заедно - просто това ни е възможността да се разтоварим от седмицата и да прекараме малко време един с друг.
Предполагам и със сина и снаха ти е същото - не им се сърди, имат си техен живот. Роднините и ние ги виждаме по празници - нямах представа, че се чувстват сигурно като теб, обичаме си ги и им показваме, че ги уважаваме и ценим. Нямаме обаче възможност всяка седмица да се събираме с тях. За обажданията - като се замисля и аз никога не търся свекърва ми. Може би защото тя достатъчно често ни се обажда. Ако има проблем разбираме веднага, ако няма, звъни да провери дали ние сме добре. "Не се обаждате и да проверя да не е станало нещо". Малко е странно през 2-3 дни да те проверяват за катаклизми, но сме и свикнали и не се сърдим, успокояваме я, гледаме поне веднъж в месеца да я посетим, проверяваме има ли нужда от нещо. Мисля, че и показваме така че сме загрижени за нея и я обичаме.
Иначе за пиенето на кафе - ами и аз не бих се отбила ей така. Харесвам свекърва си, но нямам какво толкова да си говоря с нея, не мога да общувам с нея наравно като с приятелка, някак винаги спазвам една граница, така съм възпитана. Още повече пък ако имам проблем и не мога да си намеря работа - ами бих се притеснявала от нея точно в такива моменти. Все пак аз съм половинката на сина и и ще се чувствам кофти, ако точно в този момент не съм в състояние да допринасям за доброто на семейството ни и разчитам на него. Та, така изглеждат от другата страна нещата. Нямат проблем твоите хора, всичко си е нормално.