Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Виж сега, първо да кажа, че лекарите знаят какво да правят и как да го лекуват, минали са стотици такива случаи през ръцете им. Студент по медицина съм и знам как се процедира в хирургично отделение. Второ ти и майка ти трябва да разберете, че хората остаряват и е съвсем в реда на нещата вече да не са толкова в час както на времето, та 87 години си е направо дълбока старост тука. Наистина бълнува понеже се е залежал и заради анестезията от операцията, треската, интоксикацията и т. н. но освен всички възрастни имат дегенеративни промени в мозъка, които са нормален процес на остаряване и няма как да се "лекуват". Но когато излезе от болницата вероятно ще е с по-бистър ум.
Баба ми беше същата, когато влезна в болница преди години и аз се чувствах много кофти когато я видях дезориентирана и говореща небивалици, но след като я прибрахме се пооправи

7.   Почти сигурно е, че дядо ти ще си отиде. Съжалявам, че ти го казвам, но започвай психически да се подготвяш за това. Моят беше в същото положение и на същата възраст. След счупване, в стария организъм започват хаотични регенеративни процеси, които се изразяват в бързотечна склероза. Тя от своя страна запушва бързо кръвоносните съдове, включително и на мозъка, което води до неизбежното.
Как да ти кажа, старият организъм, когато започне да се възстановява, го прави с грешки, все едно вместо да изсипеш бетона в кофражното корито, ти да го излееш във ваната и да запушиш цялата канализация. Дори и да не допуска грешки, той няма вече достатъчно потенциал да се справи, а ти казваш и възпаление има отгоре на всичкото... До 2 месеца максимум дядо ти си е заминал. Простете се с него докато е време и е в съзнание.
Докторите не се занимават с него, защото за тях той е кауза пердута, и те отлично знаят какво ще се случи. Само вие с майка ти таите някакви необосновани надежди.

8.   Ти си едно момиче, с голямо сърце и душа... Виждам и разбирам огромното ти желание дядо ти да се върне при вас и да е, както е бил преди. Явно за теб е много ценен и означава много за теб. Явно си много привързана към него и въобще като семейство един към друг. Знаеш ли според мен е достатъчна обичта, с която го обграждате. Ти си достойна внучка и му даваш това, от което най-много има нужда един човек – топлина, обич и подкрепа. Никак не е малко...

9.   "P. S. Моля модераторите да споделят историята ми, защото наистина се нуждая от помощ и подкрепя. " - хем искаш помощ, хем не искаш да разбереш какво искаме да ти кажем, приемаш само похвалите. Ако само това ти помага, то и аз те хваля, дядо ти се гордее с тебе. Едва ли има дядо който не би се гордял с внучката си!? Но дядо ти, би бил по щастлив, ако виждаше внучката си радостна, но не и със сълзи в тъжни очи, каквото правиш ти.

Авторке, ако беше по голяма не бих ти обърнал внимание на написаното, но си само на 14, все още дете, затова ме трогна със споделеното. Опитах се да ти вдъхна кураж, но ти ме разбра погрешно, твое право е да си правиш заключенията. №3 съм, много искам да ти помогна, но човешките възможности не са "Божествени", не може никой да каже на дядо ти, "стани и ходи", както Христос е казал на Лазар. Ти си малка, не познаваш Библията, няма пак да ме разбереш. Прочети отново какво съм написал:- последният пасаж -" Помагай му когато имаш време, друго не можеш да сториш, недей толкова да се тревожиш, пази си здравето, гледай си живота, ако искаш да достигнеш годините на дядо си. " Никъде не пиша да не помагаш на дядо си. Напротив, написал съм обратното, помагай му когато имаш време( допускам, че си ученичка и ходиш на училище), но и да се скъсате от реване, с това няма да му помогнете. Напротив, ако ходите при него с позитивно настроение, ако те вижда усмихната и весела, това ще му влее сили за живот. Но когато ви вижда разплакани, посмърчащи и разтревожени, това съвсем ще го съсипе, още повече ще се отчая. Не го оплаквайте преживе, а му създайте по весело настроение, вдъхнете му оптимизъм, бъди засмяна когато си при него, само с това можеш да му повдигнеш духа. Това имах предвид, "да гледаш философски на живота". Но да драматизирате нещата, няма полза, а само вреда за всички, и за дядо ти, а и за цялото семейство.
Ето от това няма полза:-
"Не знам за кого по напред да мисля, за дядо ли, за мама ли, за баба ли, която също не е на себе си, все плаче за дядо. "
Та ти си само на 14, от малка ли трябва да съсипваш нервите си, пази ги, защото живота става все по труден. На тази възраст, само усмивка ти отива, спести си плача, ще дойде време и него да изливаш, но не и на тези години.
Има два вида сълзи, от радост и от тъга. Първите са като ракетно гориво, могат да те издигнат във висините на щастието, а вторите са пагубни, превръщат човека в отчаяно същество, заприличва на спаружено цвете. Пожелавам ти, от нежните ти очички, само от първите да текат.

10.   Много ме натъжи! Историята на моя дядо беше подобна. Падна на улицата, удари си главата и тъй както до преди половин час си беше съвсем ок, нещо му стана. В Пирогов оправиха раната и го изписаха, обаче от тогава като почна да говори едни глупости... абе, не беше моя дядо! Ужас! Месеци наред го гледах как се мотае из вкъщи, уж си е моя дядо, здрав си е, ама като заговори... много тъжно беше! Дано твоят се възстанови, не само физически, но и умствено. Моят така и не се оправи. :(( Почина няколко месеца по-късно и така и повече не се възстанови. Живееше си в някакъв си негов свят. Надявам се поне е бил щастлив, но на нас ни беше много тъжно. Питаш го как е, а той те гледа и не те познава или почва да ти говори как щял да пътува и утре сутринта заминавал за Бразилия... и на теб хем ти е тъжно, хем се радваш, че поне в мечтите си прави това, което иска. Много, много се надявам твоят да не стига до там.

11.   Номер 7, оказа се напълно прав. Ако бях прочела по-рано коментара ти, щях много да се отчая, но понеже го чета сега, когато се върнах днес от болницата, разбрах че си прав. (Забавих да спомена, че няколко месеца преди това да се случи, той дишаше тежко, задушаваше се, нямаше никакъв апетит. ) Днес следобяд отидохме с мама и баба да го видим, но той нямаше сили за нищо. Сестрите казваха, до до преди малко си е бил добре. Беше доста неадекватен. И изведнъж просто се унесе. Тогава дойде една сестра и започна да го вика по име. Той не реагира въобще. Тогава се заеха с него сериозно. Аз много се уплаших. Изкараха ни от стаята и стояха там поне половин час. По едно време една сестра каза, че най-вероятно е получил емболия, но не се знае къде. Мама попита какво е това и обясниха, че някъде е заседнал тромб и от това се умира. След това го закараха в реанимацията. Там също стояха доста дълго време. Накрая дойде една лекарка и каза, че е изпаднал в клинична смърт и вероятно има белодробна емболия. Има сърдечна дейност, но е на изкуствено дишане. Лекарката каза да нямаме никакви надежди. Та, това е, свърши се. Въпрос на дни, може би и на часове е да си отиде от този свят. Вече не съм и толкова отчаяна, ако трябва да съм честна. Приех нещата такива, каквито са. Винаги ще обичам страшно много дядо, независимо дали е на този свят или не. Благодаря много за коментарите и съветите на всички.
Авторката

12.   И забравих... номер 7, благодаря ти, може би наистина съм те разбрала погрешно.

13.   О! наистина съжалявам! Току що прочетох и коментара ти под номер 11, но знаеш ли може би така е по-добре, отколкото да се мъчи с месеци. А и си права, дори и когато вече няма да е физически с теб, дядо ти няма да спре да те обича и ти винаги ще можеш да чувстваш любовта и грижата му. За това, ако сега ти се плаче, поплачи си, но после живей и то така, че дядо ти да се гордее с теб.

14.   "Забравих да спомена, че дядо е много възрастен, на 87 години е, но винаги се е справял, подвижен си е, има проблеми със сърцето, но с лекарства се справя и като цяло си е много добре за възрастта си. "- хубаво е, че си се сетила да кажеш годините на дядо си, но защо първо пишеш, че преди падането се е чувствал много добре за годините си, а накрая пишеш, че и преди падането се е чувствал зле, задушавал се е " (Забавих да спомена, че няколко месеца преди това да се случи, той дишаше тежко, задушаваше се, нямаше никакъв апетит. ). Допускам това да е от възраста ти, но други път не подвеждай така, ако наистина искаш хората да ти изкажат точно мнение. Дядо ти просто си е гаснел още преди падането, и падането е ускорило това гаснене. Живота е като запалена свещ, още при раждане. Както свеща изгаря, така и живота гори. Зависи на кой каква свещ е отредена. Някои изгарят много бързо, други горят дълго. Дядо ти е бил късметлия, достигнал е преклонна възраст. Щом до тази възраст не е боледувал много, значи е протекъл пълноценно живота му. А защо дядо ти е излязъл в такова ледовито време? По телевизията постоянно даваха репортажи от Пирогов, хиляди са случаите на подхлъзване на леда. На тази възраст, защо не си е стоял в къщи? Имал е късмет, че само си е счупил крака, ами ако беше ударил главата си!? Бъди жива и здрава и споко, такъв е живота, каквото ни е писано, ще си го изтеглим и ще си заминем от този свят.

15.   Номер 14 - съжалявам че не казах за това че се е задушавал и че нямаше апетит, но аз всъщност това не го знаех до вчера. Също така вчера разбрах че има и бъбречна недостатъчност. Баба ми го каза. Те по принцип живеят само двамата с дядо и ние с мама им ходим на гости и дядо винаги когато отидем е изглеждал много добре. Затова съм останала с впечатление че наистина е така. Едва вчера баба ни обясни всичко това и каза, че не са ни казали за да не ни тревожат.
И... коментар номер 12 е до номер 9, а не до 7, объркала съм се.

16.   Много си сладичка, ще стане добър човек от тебе. Личи си, че имаш добра душа, състрадателна, каквато малко хора имат в днешно време. Но бъди внимателна, нароиха се много комерсиални хора, които искат да се възползват от добрите като тебе. Пожелавам ти, да си запазиш душата чиста и да не се поддадеш на лоши пороци. По добре морално-консервативна, отколкото съвременна кифла. Дано дядо ти се оправи и живне, в живота се случват и чудеса, докато диша, жив е. Често се случва болни да надживяват привидно здрави.

17.   Благодаря много на номер 16, това е едно от най-милите неща, които съм чувала за себе си. Но за жалост, дядо няма как да се оправи. В момента е в съзнание, буден е, но още е в реанимацията и е на апаратно дишане. Попринцип ходя с мама в болницата, но в реанимацията пускат само един човек и то за около 2мин. затова аз не влизам, пък и мама ми каза, че гледката не била никак приятна. Иначе мама постоянно му говори за мен, че ми липсва, че много го обичам и ще го обичам независимо дали е на този свят или не. Тази сутрин мама му е казала, че напоследък имам много хубави оценки, което си е така (попринцип не съм силна ученичка, а за баба и дядо винаги е било много важно да се старая и да изкарвам колкото може по-добри оценки). Имам шестици по много предмети и петица по математика, което за мен е огромно постижение, защото там съм тройкаджийка. А пък дядо е бил учител по математика цял живот и винаги ми помагаше с каквото може, ама не се получаваха много нещата. И така де, мама като му казала тези неща и той много се е зарадвал, опитал се да се усмихне, но не е могъл заради апарата, и му е потекла сълза от окото. Много се развълнувах като разбрах това, в смисъл че се разчувствах. Вчера когато се събуди (понеже една нощ беше в безсъзнание) мама му е казала да се държи и че трябва да се бори, но той й е направил някакъв знак, че няма да стане и че си отива. Той чува всичко и разбира, но не може да говори заради апарата чрез който диша. Много ми е тъжно, че сега се мъчи, защото в тази стая в която е сега изобщо не му харесва, апарата за дишане му пречи много и освен това ръцете му са вързани. А е просто въпрос на дни да си отиде. Лекарите казаха, че го лекуват, вливат му разни неща, но организма му не реагира на лечението.

18.   Много съжалявам мила.
Той има прекрасна внучка и ще си отиде спокоен.
Не се тревожи ще е на чудесно място.
Продължавай да се стараеш в уще и да се забавляваш,ти ще го носиш в сърцето си.
П.С ако те е страх или не можеш да превъзмогнеш загубата не е лошо да се обърнеш към психолог, няма нищо срамно. Все пак това е много за теб и е трудно.
Успех!

19.   Искрено се надявам всичко да е наред, слънчице добро.

20.   Здравейте отново. Искам да кажа, че днес дядо почина. Досега се опитваха да поддържат живота му по всякакъв начин, но с всеки изминал ден се влошаваше и днес вече не е издържал. Много ми е мъчно за него но няма как, живота продължава.

21.   Много жалко, Авторе! Моята баба два пъти беше в реанимацията и сега е добре! Надявам се да поживее още, но лекарите определено правят много в днешни дни и при други обстоятелства баба ми отдавна да се е поминала

22.   Мило момиче, приеми най-искрените ми съболезнования! И знай, че дядо ти се гордее с теб!

23.   Мило момиченце, колко си добро... Дядо ти би се гордял с теб-няма съмнение, че е оставил след себе си на света едно толкова стойностно същество, мило, състрадателно и любящо. Ти си сладко слънчице. :)
Бъди щастлива, миличка!!!

24.   Моите съболезнования, мила! Знам, че каквото и да кажа сега няма да те утеши, но се опитай да не мислиш, че дядо ти си е отишъл завинаги. Просто приеми, че е някъде наоколо и винаги ще бъде с теб и ще те обича. На мен поне това винаги ми помага.